Горите и другите залесени земи заемат над 43,5 процента от

Горите и другите залесени земи заемат над 43,5 % от сухоземната повърхност на Европейски Съюз и са от значително значение за здравето и благосъстоянието на всички европейци. Горите са натурален съдружник при адаптирането към промените на климата и битката с тях и ще играят витално значима роля за превръщането на Европа в първия безпристрастен във връзка с климата континент до 2050 година, е записано в новата тактика на Европейски Съюз за горите до 2030 година. Тъй като идващото десетилетие ще е от решаващо значение, в тактиката се показва съответен проект, в който се сплотяват регулаторни, финансови и доброволни ограничения. Стратегията е ориентирана и към стабилно наново залесяване и ново залесяване и е съпроводена от пътна карта за засаждане на минимум 3 милиарда спомагателни дървета в Европейски Съюз до 2030 година.

На нас ни трябват от ден на ден и повече гори, в това число и посредством залесяване, декларира доцент доктор Момчил Панайотов, учител по дендрология в Лесотехническия университет:

" Да кажем, че залесяването може да избави световно климата е малко пресилено. Просто тъй като много разбори на световно равнище има, които демонстрират, че загубата на горски местообитания надвишава това, което можем да създадем със залесявания. С други думи, колкото и да залесяваме, колкото и да се стремим да сътворяваме нови гори, казусът остава в това, че ние в действителност унищожаваме от ден на ден гори. Не можем да обърнем в международен мащаб тази наклонност. Трябва да се разбере едно нещо - световният подтекст има разлика по отношение на локалните решения и това е нещо, за което е хубаво да си даваме сметка. С това, което споделям, не споделям, че не би трябвало да залесяваме, а тъкмо противоположното - на нас ни трябват от ден на ден и повече гори, в това число и посредством залесяване, с цел да можем да посрещнем потребностите от дървесина, които непрестанно нарастват и ние, в случай че нямаме подобаващи залесявания, започваме да оказваме повече напън върху горите в планините, да вземем за пример. "

Заместник-министърът на околната среда на Литва Данас Аугутис споделя, че Стратегията за горите до 2030 година, утвърдена от Европейската комисия, слага избрани провокации пред страните членки, защото съгласно него държавните управления би трябвало да балансират икономическите, обществените и екологичните ползи.

Мащабно залесяване на хиляди декари нова гора започнаха държавните горски стопанства към Северозападно държавно предприятие-Враца в осъществяване на план с европейско финансиране по Оперативна стратегия " Околна среда ". Новата гора е съобразена с локалните условия на климата.

" Важно е залесяването към днешна дата да бъде обновено, да бъде променено и да се засажда с типове, които са по-приспособени към локалните условия на климата ", споделя Даниела Борисова, специалист по биоразнообразие в Дирекцията на Природен парк " Врачански Балкан ".

Повече от 10 години създателят на самодейността " Гората.бг " Никола Рахнев сплотява хиляди доброволци в засаждането на дървета. Създават и нови гори там, където има потребност - на ерозирали терени, в опожарени региони, като работят с горски стопанства и Общини.

" И природата засажда доста дървета, и институциите засаждат доста дървета, само че това, което ние вършим като самодейност, е да покачваме осъзнатостта на хората по тематиката за горите, за дърветата. Моят опит демонстрира, и сякаш човешката история, че ние хората обичаме това, за което се грижим, съумяваме да оценим това, за което сме положили старания и разбираме най-добре нещата, които сме претърпели, които сме създали. Така че присъединяване на хората води до едно доста високо равнище на осъзнатост. Има доста способи за справяне с климатичните провокации, аз по този начин избирам да ги назовавам, тъй като те в действителност са провокации за нас, хората. Това са разнообразни рискови обстановки. И има доста решения. Но аз в действителност имам вяра, че няма смисъл да търсим единствено и само комплицирани, високотехнологични, рискови решения, когато природата в интервал на милиони, да не кажа милиарди години еволюция е посочила, че салдото се прави единствено по един метод. "

Горите в района на Централна и Източна Европа съставляват значим естествен запас. Значението им евентуално ще се усилва още повече в близко бъдеще. Причина за това е освен възходящото търсене на дървесина, само че и все по-голямата осведоменост на обществото за екосистемните услуги, които те ни дават. За страдание обаче, тези услуги през днешния ден са изложени на риск поради климатичните промени. Управлението на горите ще би трябвало незабавно да се приспособява. Затова и WWF-България, дружно с сътрудници в страната и чужбина, работи за използването на характерни модели за ръководство на горите.

" Работим за това да има баланс в ползите сред обществен бранш, стопански бранш, екологически бранш и да се търси и да се ползва виновното стопанисване на горите. Работим за това да бъдат въведени модели за климатично интелигентно ръководство и стопанисване на горите в България ", декларира Нели Дончева, началник на стратегия " Гори " във и WWF-България.

Залесяването е отчасти решение за битка с изменението на климата, е мнението на климатолога проф. Георги Рачев:

" Това не е трайно решение. Това е решение за 50, 100 години, 200 години според от типа на растителността. Но не е трайно решение за понижаване на въглеродния диоксид, който е един от главните парникови газове. И ние всичките сме се съсредоточили само и единствено върху въглеродния диоксид. Много по-мощен парников газ, който в допълнение затопля земната атмосфера, е водната пара, водата в атмосферата или водата, която съставляват облаците и мъглата. Те са доста по-мощни парникови газове, които оказват въздействие върху температурата. Дори Европа да стане " зелена ", а тя става " зелена " по недобър метод, тъй като няма опция на силата, останалите страни, най-много Китай и Индия, употребяват съвсем 75% от годишния рандеман на въглища в света, който набъбна до 7 милиарда тона. Така че ние с вас може да се стремим да опазваме природата, само че в случай че и другите в кошницата, а ние всички сме в една и съща кошница, не го вършат, резултатът е нулев. "

Според Джоана Амарал Пауло, откривател в Центъра за горски проучвания към Висшия институт по агрономство в Лисабон, Португалия, засаждането на дървета е решение за битка с изменението на климата, само че не е единственото.

Засаждането на дървета е част от напъните на доста страни за справяне с изменението на климата по целия свят.

Участници:

доцент доктор Момчил Панайотов , учител по дендрология в Лесотехническия университет в София

Даниела Борисова , специалист по биоразнообразие в Природен парк " Врачански Балкан "

създателят на самодейността " Гората.бг " Никола Рахнев

Нели Дончева , началник на стратегия " Гори " във WWF- България

климатологът проф. Георги Рачев

Данас Аугутис , заместник-министърът на околната среда на Литва (продукция на Ziniu Radijas)

Джоана Амарал Пауло , откривател в Центъра за горски проучвания към Висшия институт по агрономство в Лисабон (продукция на Radio Renascensa)



Подкастите от поредицата " Green Deal " са наличие, предоставено от, която се състои от 13 водещи медийни оператори в Европейския съюз. Съдържанието е продуцирано от БНР и доближава до вас с помощта на партньорството с Dir.bg.