Какво са горещите вълни и как се оцелява в тях
Горещите талази през лятото са най-смъртоносният метеорологичен феномен - жертвите му са повече, в сравнение с тези на бурите, градушките, наводненията, смерчовете и ураганите, предизвестяват от Националния център по публично здраве и разбори, като припомнят, че в последно време това събитие е все по-често.
Ето какво изясняват за феномена експертите от центъра и препоръките им по какъв начин да бъдат избегнати съдбовни последици.
Какво са горещите талази
В България се приема, че има гореща вълна, когато температурата на въздуха е над 30 градуса в продължение на повече от три поредни дни. В София горещите дни са приблизително 20 на лято. Нарастване на междинната температура за сезона обаче - даже с два или три градуса - води до двойно нарастване на броя на рисково горещите дни.
В момента към 30% от популацията на света живее в климатични условия, които водят до смъртоносно високи температури най-малко през 20 дни от годината. Според учените този % ще се увеличи и ще заплашва 48% от цялото население на Земята до края на този век, даже в случай че парниковите излъчвания бъдат фрапантно понижени.
През 2003 година в Западна Европа имаше гореща вълна, траяла повече от две седмици, като единствено във Франция смъртните случаи са 70 хиляди над нормалното за този интервал от годината. Предимно възрастни хора над 65 година в огромните градове са наранени от високите температури. Горещото време в Москва през 2010 година пък усили междинната смъртност с към 10 хиляди души, жегата в Чикаго от 1995 година взе 700 жертви, а горещата вълна в Калифорния през 2006 година убива повече от 600 души.
Ефект на жътвата
Първата гореща вълна за лятото е най-опасна. При нея се следи така наречен " резултат на жътвата " – нормално умират хора в преклонна възраст с остри или хронични болести. Първата гореща вълна нормално е непредвидена – против жегата не са подхванати ограничения, облеклото не е приспособено, организмът не е приспособен.
Повечето смъртни случаи са в огромните градове, защото плътното многоетажно застрояване и оскъдната растителност способстват за установяването на изключително висока температура (т. нар. " топъл остров " ). Застрашени са живеещите на последни етажи, в жилища с неприятна изолираност, работещите натоварен физически труд навън или в пространства без климатици.
© Надежда Чипева, Капитал
Кои са най-застрашените региони
София не е в листата с най-рисковите градове, само че през последните 20 година приблизително на година е имало по 2.3 случая с горещи талази, продължаващи по 9 дни. През рисково горещото лято на 2012 година е имало 5 горещи талази с обща дълготрайност 65 дни. Лятото на 2017 година също беше извънредно горещо в Южна Европа, в това число и в България. Горещи талази като " Луцифер " предишния август към този момент са четири пъти по-вероятни, в сравнение с са били преди век.
Изследвания за България за интервала 1960-2000 година сочат, че по-голяма част от горещите нахлувания се следят след 1985 година Най-рискови са областите Благоевград, Хасково, Кърджали, Пловдив, Ямбол, Стара Загора, Плевен, Русе, Велико Търново. Феноменът горещи талази, присъщ за Южна България, към този момент може да бъде следен и в останалите региони, въпреки и по-рядко.
© Георги Кожухаров
Топлинен удар - един от най-големите опасности
Най-опасният резултат от горещата вълна е топлинният удар, който може да повреди мозъка и други жизненоважни органи и да докара до гибел. Получава се вследствие на излагане на високи температури и дехидратация на организма. Симптомите са гадене, повръщане, припадане, комплицираност, дезориентация, загуба на схващане и кома. Температурата на тялото надвишава 40 градуса.
Най-показателният първи симптом на топлинния удар е изтощението, появяването на крампи, пристъп, главоболие, сензитивност към светлината, замаяност, гадене и повръщане, зачервяване на кожата, учестен пулс и дишане. Показателна е също неналичието на потене.
Кои са рисковите групи
Първата рискова група са хора в преклонна възраст - изключително над 75 години. Възрастните хора имат понижен терморегулаторен отговор: степен на изпотяване, приток на кръв към кожата и функционалност на сърдечносъдовата система. При тях са настъпили и промени в бъбречната функционалност и водната и електролитната хомеостаза, които покачват риска от бъбречна непълнота. Има нараснал риск от хиперкалиемия и надлежно от нарушавания на сърдечния темп.
На второ място са хронично болните хора – с високо високо кръвно налягане, психологични и поведенчески разстройства, с психологични разстройства и неврологични, респираторни и бъбречни болести, диабет, затлъстяване. Също би трябвало да внимават бебетата, дребните деца и бременните дами, както и хора, които се намират под въздействието на опиати или алкохол. Някои лекарства също не се предлагат по време на горещини.
Препоръки против жегата
Ключово значимо е да се поддържа прохладата у дома - прозорците би трябвало да са затворени денем и да се проветрява през нощта. При температура над 35 градуса вентилаторът не оказва помощ за изстудяване – за оптимален резултат пред него би трябвало да има купа с лед. Препоръчително е да се избере най-прохладната стая, изключително през нощта.
Излизането в горещините би трябвало да се заобикаля. Физическите натоварвания не се предлагат. Вместо това е добре да се взимат прохладни прохладни душове или вани. Препоръчително е да се носят леки и светли дишащи облекла, както и широкопола шапка.
Още препоръки за летните месеци в " Наръчник за оцеляване в жегите "
Ето какво изясняват за феномена експертите от центъра и препоръките им по какъв начин да бъдат избегнати съдбовни последици.
Какво са горещите талази
В България се приема, че има гореща вълна, когато температурата на въздуха е над 30 градуса в продължение на повече от три поредни дни. В София горещите дни са приблизително 20 на лято. Нарастване на междинната температура за сезона обаче - даже с два или три градуса - води до двойно нарастване на броя на рисково горещите дни.
В момента към 30% от популацията на света живее в климатични условия, които водят до смъртоносно високи температури най-малко през 20 дни от годината. Според учените този % ще се увеличи и ще заплашва 48% от цялото население на Земята до края на този век, даже в случай че парниковите излъчвания бъдат фрапантно понижени.
През 2003 година в Западна Европа имаше гореща вълна, траяла повече от две седмици, като единствено във Франция смъртните случаи са 70 хиляди над нормалното за този интервал от годината. Предимно възрастни хора над 65 година в огромните градове са наранени от високите температури. Горещото време в Москва през 2010 година пък усили междинната смъртност с към 10 хиляди души, жегата в Чикаго от 1995 година взе 700 жертви, а горещата вълна в Калифорния през 2006 година убива повече от 600 души.
Ефект на жътвата
Първата гореща вълна за лятото е най-опасна. При нея се следи така наречен " резултат на жътвата " – нормално умират хора в преклонна възраст с остри или хронични болести. Първата гореща вълна нормално е непредвидена – против жегата не са подхванати ограничения, облеклото не е приспособено, организмът не е приспособен.
Повечето смъртни случаи са в огромните градове, защото плътното многоетажно застрояване и оскъдната растителност способстват за установяването на изключително висока температура (т. нар. " топъл остров " ). Застрашени са живеещите на последни етажи, в жилища с неприятна изолираност, работещите натоварен физически труд навън или в пространства без климатици.
© Надежда Чипева, Капитал
Кои са най-застрашените региони
София не е в листата с най-рисковите градове, само че през последните 20 година приблизително на година е имало по 2.3 случая с горещи талази, продължаващи по 9 дни. През рисково горещото лято на 2012 година е имало 5 горещи талази с обща дълготрайност 65 дни. Лятото на 2017 година също беше извънредно горещо в Южна Европа, в това число и в България. Горещи талази като " Луцифер " предишния август към този момент са четири пъти по-вероятни, в сравнение с са били преди век.
Изследвания за България за интервала 1960-2000 година сочат, че по-голяма част от горещите нахлувания се следят след 1985 година Най-рискови са областите Благоевград, Хасково, Кърджали, Пловдив, Ямбол, Стара Загора, Плевен, Русе, Велико Търново. Феноменът горещи талази, присъщ за Южна България, към този момент може да бъде следен и в останалите региони, въпреки и по-рядко.
© Георги Кожухаров
Топлинен удар - един от най-големите опасности
Най-опасният резултат от горещата вълна е топлинният удар, който може да повреди мозъка и други жизненоважни органи и да докара до гибел. Получава се вследствие на излагане на високи температури и дехидратация на организма. Симптомите са гадене, повръщане, припадане, комплицираност, дезориентация, загуба на схващане и кома. Температурата на тялото надвишава 40 градуса.
Най-показателният първи симптом на топлинния удар е изтощението, появяването на крампи, пристъп, главоболие, сензитивност към светлината, замаяност, гадене и повръщане, зачервяване на кожата, учестен пулс и дишане. Показателна е също неналичието на потене.
Кои са рисковите групи
Първата рискова група са хора в преклонна възраст - изключително над 75 години. Възрастните хора имат понижен терморегулаторен отговор: степен на изпотяване, приток на кръв към кожата и функционалност на сърдечносъдовата система. При тях са настъпили и промени в бъбречната функционалност и водната и електролитната хомеостаза, които покачват риска от бъбречна непълнота. Има нараснал риск от хиперкалиемия и надлежно от нарушавания на сърдечния темп.
На второ място са хронично болните хора – с високо високо кръвно налягане, психологични и поведенчески разстройства, с психологични разстройства и неврологични, респираторни и бъбречни болести, диабет, затлъстяване. Също би трябвало да внимават бебетата, дребните деца и бременните дами, както и хора, които се намират под въздействието на опиати или алкохол. Някои лекарства също не се предлагат по време на горещини.
Препоръки против жегата
Ключово значимо е да се поддържа прохладата у дома - прозорците би трябвало да са затворени денем и да се проветрява през нощта. При температура над 35 градуса вентилаторът не оказва помощ за изстудяване – за оптимален резултат пред него би трябвало да има купа с лед. Препоръчително е да се избере най-прохладната стая, изключително през нощта.
Излизането в горещините би трябвало да се заобикаля. Физическите натоварвания не се предлагат. Вместо това е добре да се взимат прохладни прохладни душове или вани. Препоръчително е да се носят леки и светли дишащи облекла, както и широкопола шапка.
Още препоръки за летните месеци в " Наръчник за оцеляване в жегите "
Източник: dnevnik.bg
КОМЕНТАРИ