Сградите променят климата
Горещината, която се излъчва от постройките в огромните градове, има директно отношение към климатичните промени. Според американско изследване, презастрояването и все по- дребното зелени площи в огромните градове способстват за парниковият резултат.
Асфалт, бетон и тъмните покриви. Това са част от причинителите на така наречен градски " острови на горещината ", чиито температури са с няколко градуса по-високи от околната им среда.
Проучване на „ Ърбан Клаймът Чейндж” демонстрира, че сега 200 милиона души в 350 града живеят при 35-градусова горещина три месеца в годината. А тя е разследване и на материалите, с които се строи.
„ Над 80% от подложната повърхнина в градовете е такава, че не разрешава от една страна дренирането, въпреки това при увеличено слънцегреене, тя повече поема топлота, след което излъчва топлина”, изясни пред bTV Антоанета Йотова, специалист по климатология.
„ В устрема да изолираме постройките се получава запечатване. Имаше метафора, все едно си облепваме кожите с тиксо, нещо такова се получава при некадърност въздуха естествено да се филтрира. Синдром на болната постройка се свързва с редица признаци, които не се свързват с съответно влияние с изключение на с престояване в постройката ”, разяснява арх. Ива Делова.
Запечатаният застоял въздух е един от най-опасните фактори, в композиция с високите температури, тъй като и той способства за топлината на постройките.
Решението е в това - огромните градове да строят по-устойчиви на горещини улици и здания. Защото климатът има своя отговор на това, което даваме на околната среда.
А това, което се връща към нас е по този начин нареченият нов климат- с наводнения, нетипично време и тествания.
Асфалт, бетон и тъмните покриви. Това са част от причинителите на така наречен градски " острови на горещината ", чиито температури са с няколко градуса по-високи от околната им среда.
Проучване на „ Ърбан Клаймът Чейндж” демонстрира, че сега 200 милиона души в 350 града живеят при 35-градусова горещина три месеца в годината. А тя е разследване и на материалите, с които се строи.
„ Над 80% от подложната повърхнина в градовете е такава, че не разрешава от една страна дренирането, въпреки това при увеличено слънцегреене, тя повече поема топлота, след което излъчва топлина”, изясни пред bTV Антоанета Йотова, специалист по климатология.
„ В устрема да изолираме постройките се получава запечатване. Имаше метафора, все едно си облепваме кожите с тиксо, нещо такова се получава при некадърност въздуха естествено да се филтрира. Синдром на болната постройка се свързва с редица признаци, които не се свързват с съответно влияние с изключение на с престояване в постройката ”, разяснява арх. Ива Делова.
Запечатаният застоял въздух е един от най-опасните фактори, в композиция с високите температури, тъй като и той способства за топлината на постройките.
Решението е в това - огромните градове да строят по-устойчиви на горещини улици и здания. Защото климатът има своя отговор на това, което даваме на околната среда.
А това, което се връща към нас е по този начин нареченият нов климат- с наводнения, нетипично време и тествания.
Източник: frognews.bg
КОМЕНТАРИ