Детето, което не искаше да играе с играчките си! Убиецът с бебешко лице
Горан Драгич местеше телефона си от едното ухо на другото.
-Нека ти покажа една фотография – сподели той.
На фотографията беше 21-годишният Драгич, млад пойнт гард и останалите му деветима съотборници от тима на Олимпия (Любляна), който одеве бе спечелил шампионата на Словения през 2008 година. В центъра на фотографията беше Саша Дончич. 34-годишен деец, който държеше шампионския трофей. Съотборниците му честваха, на всички места летяха конфети. На напред във времето на фотографията беше 9-годишният наследник на Саша в зелена фланелка на Олимпия и златен орден на врата си. Заобиколен от локалните герои на една дребна нация дребното момче бе изпаднало в миг на самодоволство.
Неговото име... Лука Дончич.
По-късно той ще подпише петгодишен контракт с колоса Реал Мадрид. Под управлението на Пабло Ласо и в тим със звезди като Серхио Люл и Серхио Родригес, 17-годишният Дончич ще завоюва трофея в Евролигата и ще се трансформира в един от най-хубавите баскетболисти в света.
Девет години след този благополучен миг през 2008-ма, Дончич към този момент е 201 сантиметра и тежи 99 кг. Той е европейски първенец със Словения и е най-хубавият 18-годишен баскетболист за всички времена. А също по този начин той е претендент за №1 в Драфта на НБА през 2018 година. Нещо, което европеец не е правил от години.
Дончич беше отгледан на паркета, чистеше пода в залите съвсем всеки ден по време на мачовете на татко си, а на почивките опитваше да измъкне колкото може повече време, с цел да стреля в коша. Той е кръщелник на дългогодишния воин на НБА Рашо Нестерович. Малкият Дончич е с баскетоблната топка в ръцете си откогато е на 7 месеца. Баща му (на фотографията горе) беше надарен, изобретателен и почитан състезател в Словения. Но на паркета синът му още преди да влезе в пубертета бе ясно, че е друг. Начинът, по който се справяше с топката, прецизността, с която стреляше, докосваше и завърташе, нямаше по какъв начин да остане неусетен за треньорите.
„ Дори в тази възраст можеше да се види, че той имаше ужасно чувство за топката – съвсем като татко си “, споделя Драгич, който в продължение на три сезона игра дружно със Саша Дончич. „ Всеки път, когато излизахме от съблекалните, дребният искаше да бъде под коша или да стреля към него “, добави Драгич.
Лука Дончич стартира да играе проведен баскетбол с екипа на Мирана Жарка в Любляна на 7-годишна възраст. Когато татко му напусна Домжале и мина в Олимпия през 2007 година синът му бе с него. Треньорът Грега Брезовец, който е дълготраен другар на Саша Дончич и майката на Лука – Мириям, предложения Лука да тренира с родените през 1999 година. Щастлив до небесата 8-годишният Дончич толкоз доста доминираше в първата си подготовка в Олимпия, че единствено след... 16 минути треньорът го реалокира при родените през 1996-та. След пълноценна подготовка с по-големите деца Дончич си откри мястото, в идващите години той постоянно щеше да се състезава с три-четири години по-големите от него.
Поради разпоредбите на шампионата 8-годишният Дончич не бе позволен да се състезава с 14-годишните, а с тима до 12 години. Нетърпелив да прекара колкото се може повече време на паркета, Лука щеше да помоли треньорите да се занимават с него в почивните дни. „ Често съм казвал на Лука – на следващия ден си свободен. Отиди си у дома и си играй с играчките, просто би трябвало да си починеш “, споделя Йерней Смолникар, треньор на Дончич от 2007-ма до 2011 година. Но на идващия ден Лука още веднъж е в залата и моли да играе. „ Неговата пристрастеност да се състезава е невероятна. “
До 12-годишна възраст Дончич безусловно се трансформира в диктатор за връстниците си. Той господства в шампионати в Словения и цяла Европа за 12 и 13-годишни момчета. Дончич обичаше да провежда играта, само че въпреки всичко можеше да избухне когато и да е. Той бе физически доста по-добре развъртян от всички свои връстници и даже от по-големите от него. Но баскетболните му инстинкти и качества впечатляваха треньорите. Независимо дали става дума за вродена характерност или израстване с тренировки, словенецът растеше по друг метод – щастлив и изпълнен с живот, само че и убеден с нрав на палач. Дончич притежаваше всички качества на умел деец.
„ Той притежаваше всичко това, откогато се е родил “, твърди Лойзе Шишко, който е шеф на младежката стратегия на Олимпия Любляна и последният треньор на Дончич преди да замине за Испания. „ Най-невероятното нещо за мен е по какъв начин може да промени личността си. Да бъде постоянно убеден, да има предпочитание да завоюва и да остане фокусиран по време на мач, а когато всичко свърши се трансформира в необикновено малко момче. Той стартира да се усмихва, да се майтапи с децата и да е като магнит за тях. “
Дончич бе поканен от шефа на младежките обединения в Реал Мадрид Алберто Ануло да се състезава в шампионата „ Миникопа “, юношески вид на шампионата за Купата на Краля. Играейки в тим с непознати лица, Дончич блестеше за Реал Мадрид и вкара 20 точки във финала против Барселона. След мощното си показване ползата на Реал Мадрид към Лука се увеличи, когато той се върна в Любляна. През април 2012 година 13-годишният Дончич наниза 54 точки (39 през първото полувреме), добави 11 битки и 10 асистенции по време на шампионат в Рим, където бе определен за най-полезен състезател. „ В този миг споделих на някого, че той ми припомня за младия Дражен Петрович “, споделя дългогодишният началник на баскетбола в Олимпия Любляна Сречко Бестър. „ Той беше палач с бебешко лице. Всичко беше толкоз елементарно за него. “
Играта на Дончич му донесе контракт с Реал Мадрид, който тогава не разполагаше с доста чужденци на тази възраст в школата. Семейството на Лука трябваше да избира сред много предложения, само че се спря върху тази на Реал Мадрид поради проекта за развиване, просветителната инфраструктура и богатата история на баскетбола.
„ Беше мъчно, доста мъчно изключително през първите два-три месеца “, спомня си Дончич. „ Аз бях самичък, родителите ми не бяха с мен, само че пък ми помогнаха всички съотборници. Бях единствено на 13 години, само че в този момент съм признателен на Господ, че съм тук. “ Дончич стартира да учи испански и да се приспособява към културата в Мадрид, а през това време да напредва и като състезател. Реал Мадрид несъмнено предлага едни от най-хубавите условия за млади гении както във футбола, по този начин и в баскетбола. След като стана MVP на Миникопа през 2013 година той стартира да осъществя дълготрайния си капацитет. И още веднъж против 3-4 години по-големи деца от него – по този начин, както го правеше в Любляна.
Тренирайки с първия тим, Дончич попиваше всеки съвет и всеки жест от испанските митове Люл и Родригес, с цел да избухне през сезон 2015/16. Един от главните играчи на ЦСКА Москва Кайл Хайнс си спомня по кое време за първи път разбра за Дончич. Беше преди мач сред ЦСКА и Реал Мадрид през януари 2016 година.
„ Погледнах разследващия си отчет и си помислих – боже, та това е дете на 16 години “, спомня си Хайнс. По време на мача Дончич вкара 3 тройки в продължение на две минути, приключи с 12 точки и 5 битки за 13 минути, доказвайки на Хайнс и ЦСКА, че жаждата му за реализация в Евролигата не е инцидентна. През лятото на 2016 година Дончич прекара в Санта Барбара в компанията на експерти, които приготвят най-хубавите баскетболисти в НБА. Така той се завърна още по-мощен физически за старта на новия сезон. „ Това се случи на първата подготовка. Той слезе надолу към паркета като че ли от нищото. По дяволите, той е единствено на 17. Беше много необикновено “, спомня си съотборникът на Лука в Реал Мадрид Антъни Рандолф, който след това бе натурализиран и игра за националния тим на Словения, с който стана европейски първенец.
Рандолф е играл с част от най-младите гении през годините – без значение дали става дума за Рики Рубио, Евън Фурниер или Данило Галинари. Никой обаче не е съумял да реализира това, което Дончич на тази възраст.
През предишния сезон, играейки половината още на 17 години, той е единственият състезател в Евролигата със приблизително минимум 15 точки, 8 битки и 8 асистенции. „ Мисля, че той евентуално е един от най-хубавите гении, които съм виждал, изключително на неговата
възраст “, споделя още Антъни Рандолф.
В залата в Истанбул, в която бяха събрани на едно място десетки скаути и ръководители от НБА, Дончич вкара 27 точки от 14 изстрела в четвъртфинала против Латвия на Кристапс Порзингис. Два дни по-късно 18-годишният Лука приключи с 11 точки, 12 битки и 9 асистенции против Испания на полуфиналите. В мача за трофея той напусна контузен в третата четвърт, само че дебютното му европейско състезание ще остане вечно в историята с впечатляващия му дебют. Лука играеше с един от идолите на детството си – Горан Драгич. „ Той е смел, обича да се състезава, обича да бъде на огромната сцена “, разяснява треньорът на Словения и дълготраен асистент в НБА Игор Кокошков.
Много малко момчета на неговата възраст съумяват да вървят нагоре. Мнозина избухват рано и рано стават жертви на рекламата. Дончич наподобява е изключение. „ Виждал съм доста играчи, които по-късно губят надзор, разяснява Горан Драгич и добавя – Не считам, че това ще се случи с Лука.
9-годишното момче от фотографията на Драгич се трансформира в короната на Реал Мадрид, гордостта на Словения и един от най-хубавите баскетболисти в света сега. След като преди девет години той беше с идолите си в Любляна и наблюдаваше по какъв начин татко му подвига шампионския трофей, в този момент той понесе на един крайник съотборниците си в Истанбул.
От юни месец насам Дончич е сравняван с югославската легенда Дражен Петрович и е изтъкван като най-хубавият баскетболист. Скаутите се събират в Мадрид и не престават да гледат младия словенец, който подлудява с играта си. Истинската Лука Дончич фикс идея едвам в този момент стартира, само че пътуването от Любляна до Мадрид го е подготвило за това, което му следва.
По материал на ESPN/Превод СТЕФАН РАЛЧЕВ
-Нека ти покажа една фотография – сподели той.
На фотографията беше 21-годишният Драгич, млад пойнт гард и останалите му деветима съотборници от тима на Олимпия (Любляна), който одеве бе спечелил шампионата на Словения през 2008 година. В центъра на фотографията беше Саша Дончич. 34-годишен деец, който държеше шампионския трофей. Съотборниците му честваха, на всички места летяха конфети. На напред във времето на фотографията беше 9-годишният наследник на Саша в зелена фланелка на Олимпия и златен орден на врата си. Заобиколен от локалните герои на една дребна нация дребното момче бе изпаднало в миг на самодоволство.
Неговото име... Лука Дончич.
По-късно той ще подпише петгодишен контракт с колоса Реал Мадрид. Под управлението на Пабло Ласо и в тим със звезди като Серхио Люл и Серхио Родригес, 17-годишният Дончич ще завоюва трофея в Евролигата и ще се трансформира в един от най-хубавите баскетболисти в света.
Девет години след този благополучен миг през 2008-ма, Дончич към този момент е 201 сантиметра и тежи 99 кг. Той е европейски първенец със Словения и е най-хубавият 18-годишен баскетболист за всички времена. А също по този начин той е претендент за №1 в Драфта на НБА през 2018 година. Нещо, което европеец не е правил от години. Дончич беше отгледан на паркета, чистеше пода в залите съвсем всеки ден по време на мачовете на татко си, а на почивките опитваше да измъкне колкото може повече време, с цел да стреля в коша. Той е кръщелник на дългогодишния воин на НБА Рашо Нестерович. Малкият Дончич е с баскетоблната топка в ръцете си откогато е на 7 месеца. Баща му (на фотографията горе) беше надарен, изобретателен и почитан състезател в Словения. Но на паркета синът му още преди да влезе в пубертета бе ясно, че е друг. Начинът, по който се справяше с топката, прецизността, с която стреляше, докосваше и завърташе, нямаше по какъв начин да остане неусетен за треньорите.
„ Дори в тази възраст можеше да се види, че той имаше ужасно чувство за топката – съвсем като татко си “, споделя Драгич, който в продължение на три сезона игра дружно със Саша Дончич. „ Всеки път, когато излизахме от съблекалните, дребният искаше да бъде под коша или да стреля към него “, добави Драгич.
Лука Дончич стартира да играе проведен баскетбол с екипа на Мирана Жарка в Любляна на 7-годишна възраст. Когато татко му напусна Домжале и мина в Олимпия през 2007 година синът му бе с него. Треньорът Грега Брезовец, който е дълготраен другар на Саша Дончич и майката на Лука – Мириям, предложения Лука да тренира с родените през 1999 година. Щастлив до небесата 8-годишният Дончич толкоз доста доминираше в първата си подготовка в Олимпия, че единствено след... 16 минути треньорът го реалокира при родените през 1996-та. След пълноценна подготовка с по-големите деца Дончич си откри мястото, в идващите години той постоянно щеше да се състезава с три-четири години по-големите от него.
Поради разпоредбите на шампионата 8-годишният Дончич не бе позволен да се състезава с 14-годишните, а с тима до 12 години. Нетърпелив да прекара колкото се може повече време на паркета, Лука щеше да помоли треньорите да се занимават с него в почивните дни. „ Често съм казвал на Лука – на следващия ден си свободен. Отиди си у дома и си играй с играчките, просто би трябвало да си починеш “, споделя Йерней Смолникар, треньор на Дончич от 2007-ма до 2011 година. Но на идващия ден Лука още веднъж е в залата и моли да играе. „ Неговата пристрастеност да се състезава е невероятна. “
До 12-годишна възраст Дончич безусловно се трансформира в диктатор за връстниците си. Той господства в шампионати в Словения и цяла Европа за 12 и 13-годишни момчета. Дончич обичаше да провежда играта, само че въпреки всичко можеше да избухне когато и да е. Той бе физически доста по-добре развъртян от всички свои връстници и даже от по-големите от него. Но баскетболните му инстинкти и качества впечатляваха треньорите. Независимо дали става дума за вродена характерност или израстване с тренировки, словенецът растеше по друг метод – щастлив и изпълнен с живот, само че и убеден с нрав на палач. Дончич притежаваше всички качества на умел деец. „ Той притежаваше всичко това, откогато се е родил “, твърди Лойзе Шишко, който е шеф на младежката стратегия на Олимпия Любляна и последният треньор на Дончич преди да замине за Испания. „ Най-невероятното нещо за мен е по какъв начин може да промени личността си. Да бъде постоянно убеден, да има предпочитание да завоюва и да остане фокусиран по време на мач, а когато всичко свърши се трансформира в необикновено малко момче. Той стартира да се усмихва, да се майтапи с децата и да е като магнит за тях. “
Дончич бе поканен от шефа на младежките обединения в Реал Мадрид Алберто Ануло да се състезава в шампионата „ Миникопа “, юношески вид на шампионата за Купата на Краля. Играейки в тим с непознати лица, Дончич блестеше за Реал Мадрид и вкара 20 точки във финала против Барселона. След мощното си показване ползата на Реал Мадрид към Лука се увеличи, когато той се върна в Любляна. През април 2012 година 13-годишният Дончич наниза 54 точки (39 през първото полувреме), добави 11 битки и 10 асистенции по време на шампионат в Рим, където бе определен за най-полезен състезател. „ В този миг споделих на някого, че той ми припомня за младия Дражен Петрович “, споделя дългогодишният началник на баскетбола в Олимпия Любляна Сречко Бестър. „ Той беше палач с бебешко лице. Всичко беше толкоз елементарно за него. “
Играта на Дончич му донесе контракт с Реал Мадрид, който тогава не разполагаше с доста чужденци на тази възраст в школата. Семейството на Лука трябваше да избира сред много предложения, само че се спря върху тази на Реал Мадрид поради проекта за развиване, просветителната инфраструктура и богатата история на баскетбола.
„ Беше мъчно, доста мъчно изключително през първите два-три месеца “, спомня си Дончич. „ Аз бях самичък, родителите ми не бяха с мен, само че пък ми помогнаха всички съотборници. Бях единствено на 13 години, само че в този момент съм признателен на Господ, че съм тук. “ Дончич стартира да учи испански и да се приспособява към културата в Мадрид, а през това време да напредва и като състезател. Реал Мадрид несъмнено предлага едни от най-хубавите условия за млади гении както във футбола, по този начин и в баскетбола. След като стана MVP на Миникопа през 2013 година той стартира да осъществя дълготрайния си капацитет. И още веднъж против 3-4 години по-големи деца от него – по този начин, както го правеше в Любляна. Тренирайки с първия тим, Дончич попиваше всеки съвет и всеки жест от испанските митове Люл и Родригес, с цел да избухне през сезон 2015/16. Един от главните играчи на ЦСКА Москва Кайл Хайнс си спомня по кое време за първи път разбра за Дончич. Беше преди мач сред ЦСКА и Реал Мадрид през януари 2016 година.
„ Погледнах разследващия си отчет и си помислих – боже, та това е дете на 16 години “, спомня си Хайнс. По време на мача Дончич вкара 3 тройки в продължение на две минути, приключи с 12 точки и 5 битки за 13 минути, доказвайки на Хайнс и ЦСКА, че жаждата му за реализация в Евролигата не е инцидентна. През лятото на 2016 година Дончич прекара в Санта Барбара в компанията на експерти, които приготвят най-хубавите баскетболисти в НБА. Така той се завърна още по-мощен физически за старта на новия сезон. „ Това се случи на първата подготовка. Той слезе надолу към паркета като че ли от нищото. По дяволите, той е единствено на 17. Беше много необикновено “, спомня си съотборникът на Лука в Реал Мадрид Антъни Рандолф, който след това бе натурализиран и игра за националния тим на Словения, с който стана европейски първенец.
Рандолф е играл с част от най-младите гении през годините – без значение дали става дума за Рики Рубио, Евън Фурниер или Данило Галинари. Никой обаче не е съумял да реализира това, което Дончич на тази възраст.
През предишния сезон, играейки половината още на 17 години, той е единственият състезател в Евролигата със приблизително минимум 15 точки, 8 битки и 8 асистенции. „ Мисля, че той евентуално е един от най-хубавите гении, които съм виждал, изключително на неговата
възраст “, споделя още Антъни Рандолф. В залата в Истанбул, в която бяха събрани на едно място десетки скаути и ръководители от НБА, Дончич вкара 27 точки от 14 изстрела в четвъртфинала против Латвия на Кристапс Порзингис. Два дни по-късно 18-годишният Лука приключи с 11 точки, 12 битки и 9 асистенции против Испания на полуфиналите. В мача за трофея той напусна контузен в третата четвърт, само че дебютното му европейско състезание ще остане вечно в историята с впечатляващия му дебют. Лука играеше с един от идолите на детството си – Горан Драгич. „ Той е смел, обича да се състезава, обича да бъде на огромната сцена “, разяснява треньорът на Словения и дълготраен асистент в НБА Игор Кокошков.
Много малко момчета на неговата възраст съумяват да вървят нагоре. Мнозина избухват рано и рано стават жертви на рекламата. Дончич наподобява е изключение. „ Виждал съм доста играчи, които по-късно губят надзор, разяснява Горан Драгич и добавя – Не считам, че това ще се случи с Лука.
9-годишното момче от фотографията на Драгич се трансформира в короната на Реал Мадрид, гордостта на Словения и един от най-хубавите баскетболисти в света сега. След като преди девет години той беше с идолите си в Любляна и наблюдаваше по какъв начин татко му подвига шампионския трофей, в този момент той понесе на един крайник съотборниците си в Истанбул.
От юни месец насам Дончич е сравняван с югославската легенда Дражен Петрович и е изтъкван като най-хубавият баскетболист. Скаутите се събират в Мадрид и не престават да гледат младия словенец, който подлудява с играта си. Истинската Лука Дончич фикс идея едвам в този момент стартира, само че пътуването от Любляна до Мадрид го е подготвило за това, което му следва.
По материал на ESPN/Превод СТЕФАН РАЛЧЕВ
Източник: blitz.bg
КОМЕНТАРИ