Горан Драгич местеше телефона си от едното ухо на другото.
-Нека

Горан Драгич местеше телефона си от едното ухо на другото. -Нека ...

Детето, което не искаше да играе с играчките си! Убиецът с бебешко лице.


Горан Драгич местеше телефона си от едното ухо на другото.
-Нека ти покажа една снимка – каза той.

На снимката беше 21-годишният Драгич, млад пойнт гард и останалите му деветима съотборници от отбора на Олимпия (Любляна), който току що бе спечелил шампионата на Словения през 2008 година. В центъра на снимката беше Саша Дончич. 34-годишен ветеран, който държеше шампионския трофей. Съотборниците му празнуваха, навсякъде летяха конфети. На преден план на снимката беше 9-годишният син на Саша в зелена фланелка на Олимпия и златен медал на врата си. Заобиколен от местните герои на една малка нация малкото момче бе изпаднало в момент на блаженство.

Неговото име... Лука Дончич.

По-късно той ще подпише петгодишен договор с колоса Реал Мадрид. Под ръководството на Пабло Ласо и в отбор със звезди като Серхио Люл и Серхио Родригес, 17-годишният Дончич ще спечели трофея в Евролигата и ще се превърне в един от най-добрите баскетболисти в света.

Девет години след този щастлив момент през 2008-ма, Дончич вече е 201 сантиметра и тежи 99 килограма. Той е европейски шампион със Словения и е най-добрият 18-годишен баскетболист за всички времена. А също така той е кандидат за №1 в Драфта на НБА през 2018 година. Нещо, което европеец не е правил от години.

Дончич беше отгледан на паркета, чистеше пода в залите почти всеки ден по време на мачовете на баща си, а на почивките опитваше да измъкне колкото може повече време, за да стреля в коша. Той е кръщелник на дългогодишния герой на НБА Рашо Нестерович. Малкият Дончич е с баскетоблната топка в ръцете си откакто е на 7 месеца. Баща му (на снимката горе) беше талантлив, креативен и уважаван играч в Словения. Но на паркета синът му още преди да влезе в пубертета бе ясно, че е различен. Начинът, по който се справяше с топката, прецизността, с която стреляше, докосваше и завърташе, нямаше как да остане незабелязан за треньорите.

„Дори в тази възраст можеше да се види, че той имаше страхотно усещане за топката – досущ като баща си“, разказва Драгич, който в продължение на три сезона игра заедно със Саша Дончич. „Всеки път, когато излизахме от съблекалните, малкият искаше да бъде под коша или да стреля към него“, добави Драгич.

Лука Дончич започва да играе организиран баскетбол с екипа на Мирана Жарка в Любляна на 7-годишна възраст. Когато баща му напусна Домжале и премина в Олимпия през 2007 година синът му бе с него. Треньорът Грега Брезовец, който е дългогодишен приятел на Саша Дончич и майката на Лука – Мириям, покани Лука да тренира с родените през 1999 година. Щастлив до небесата 8-годишният Дончич толкова много доминираше в първата си тренировка в Олимпия, че само след... 16 минути треньорът го премести при родените през 1996-та. След пълноценна тренировка с по-големите деца Дончич си намери мястото, в следващите години той винаги щеше да се състезава с три-четири години по-големите от него.

Поради правилата на първенството 8-годишният Дончич не бе допуснат да се състезава с 14-годишните, а с отбора до 12 години. Нетърпелив да прекара колкото се може повече време на паркета, Лука щеше да помоли треньорите да се занимават с него в почивните дни. „Често съм казвал на Лука – утре си свободен. Отиди си вкъщи и си играй с играчките, просто трябва да си починеш“, разказва Йерней Смолникар, треньор на Дончич от 2007-ма до 2011 година. Но на следващия ден Лука отново е в залата и моли да играе. „Неговата страст да се състезава е невероятна.“

До 12-годишна възраст Дончич буквално се превръща в деспот за връстниците си. Той доминира в турнири в Словения и цяла Европа за 12 и 13-годишни момчета. Дончич обичаше да организира играта, но все пак можеше да избухне по всяко време. Той бе физически много по-добре развит от всички свои връстници и дори от по-големите от него. Но баскетболните му инстинкти и качества впечатляваха треньорите. Независимо дали става дума за вродена характеристика или израстване с тренировки, словенецът растеше по различен начин – радостен и изпълнен с живот, но и уверен с манталитет на убиец. Дончич притежаваше всички способности на опитен ветеран.

„Той притежаваше всичко това, откакто се е родил“, твърди Лойзе Шишко, който е директор на младежката програма на Олимпия Любляна и последният треньор на Дончич преди да замине за Испания. „Най-невероятното нещо за мен е как може да промени личността си. Да бъде винаги уверен, да има желание да спечели и да остане фокусиран по време на мач, а когато всичко свърши се променя в невероятно малко момче. Той започва да се усмихва, да се шегува с децата и да е като магнит за тях.“

Дончич бе поканен от директора на младежките формации в Реал Мадрид Алберто Ануло да се състезава в турнира „Миникопа“, младежки вариант на турнира за Купата на Краля. Играейки в отбор с непознати лица, Дончич блестеше за Реал Мадрид и вкара 20 точки във финала срещу Барселона. След силното си представяне интересът на Реал Мадрид към Лука се повиши, когато той се върна в Любляна. През април 2012 година 13-годишният Дончич наниза 54 точки (39 през първото полувреме), добави 11 борби и 10 асистенции по време на турнир в Рим, където бе избран за най-полезен играч. „В този момент казах на някого, че той ми напомня за младия Дражен Петрович“, казва дългогодишният шеф на баскетбола в Олимпия Любляна Сречко Бестър. „Той беше убиец с бебешко лице. Всичко беше толкова лесно за него.“

Играта на Дончич му донесе договор с Реал Мадрид, който тогава не разполагаше с много чужденци на тази възраст в школата. Семейството на Лука трябваше да избира между доста оферти, но се спря върху тази на Реал Мадрид заради плана за развитие, образователната инфраструктура и богатата история на баскетбола.

„Беше трудно, много трудно особено през първите два-три месеца“, спомня си Дончич. „Аз бях сам, родителите ми не бяха с мен, но пък ми помогнаха всички съотборници. Бях само на 13 години, но сега съм благодарен на Господ, че съм тук.“ Дончич започва да учи испански и да се адаптира към културата в Мадрид, а през това време да напредва и като играч. Реал Мадрид безспорно предлага едни от най-добрите условия за млади таланти както във футбола, така и в баскетбола. След като стана MVP на Миникопа през 2013 година той започна да реализира дългосрочния си потенциал. И отново срещу 3-4 години по-големи деца от него – така, както го правеше в Любляна.

Тренирайки с първия отбор, Дончич попиваше всеки съвет и всеки жест от испанските легенди Люл и Родригес, за да избухне през сезон 2015/16. Един от основните играчи на ЦСКА Москва Кайл Хайнс си спомня кога за първи път разбра за Дончич. Беше преди мач между ЦСКА и Реал Мадрид през януари 2016 година.

„Погледнах разузнавателния си доклад и си помислих – боже, та това е дете на 16 години“, спомня си Хайнс. По време на мача Дончич вкара 3 тройки в продължение на две минути, завърши с 12 точки и 5 борби за 13 минути, доказвайки на Хайнс и ЦСКА, че жаждата му за реализация в Евролигата не е случайна. През лятото на 2016 година Дончич прекара в Санта Барбара в компанията на специалисти, които подготвят най-добрите баскетболисти в НБА. Така той се завърна още по-мощен физически за старта на новия сезон. „Това се случи на първата тренировка. Той слезе надолу към паркета сякаш от нищото. По дяволите, той е само на 17. Беше доста невероятно“, спомня си съотборникът на Лука в Реал Мадрид Антъни Рандолф, който впоследствие бе натурализиран и игра за националния отбор на Словения, с който стана европейски шампион.

Рандолф е играл с част от най-младите таланти през годините – независимо дали става дума за Рики Рубио, Евън Фурниер или Данило Галинари. Никой обаче не е успял да постигне това, което Дончич на тази възраст.

През миналия сезон, играейки половината още на 17 години, той е единственият играч в Евролигата със средно най-малко 15 точки, 8 борби и 8 асистенции. „Мисля, че той вероятно е един от най-добрите таланти, които съм виждал, особено на неговата възраст“, казва още Антъни Рандолф.

В залата в Истанбул, в която бяха събрани на едно място десетки скаути и ръководители от НБА, Дончич вкара 27 точки от 14 изстрела в четвъртфинала срещу Латвия на Кристапс Порзингис. Два дни по-късно 18-годишният Лука завърши с 11 точки, 12 борби и 9 асистенции срещу Испания на полуфиналите. В мача за трофея той напусна контузен в третата четвърт, но дебютното му европейско първенство ще остане завинаги в историята с впечатляващия му дебют. Лука играеше с един от идолите на детството си – Горан  Драгич. „Той е безстрашен, обича да се състезава, обича да бъде на голямата сцена“, коментира треньорът на Словения и дългогодишен помощник в НБА Игор Кокошков.

Много малко момчета на неговата възраст успяват да вървят нагоре. Мнозина избухват рано и рано стават жертви на рекламата. Дончич изглежда е изключение. „Виждал съм много играчи, които след това губят контрол, коментира Горан Драгич и допълва – Не смятам, че това ще се случи с Лука.

9-годишното момче от снимката на Драгич се превърна в короната на Реал Мадрид, гордостта на Словения и един от най-добрите баскетболисти в света в момента. След като преди девет години той беше с идолите си в Любляна и наблюдаваше как баща му вдига шампионския трофей, сега той понесе на един крак съотборниците си в Истанбул.

От юни месец насам Дончич е сравняван с югославската легенда Дражен Петрович и е изтъкван като най-добрият баскетболист. Скаутите се събират в Мадрид и продължават да гледат младия словенец, който подлудява с играта си. Истинската Лука Дончич мания едва сега започва, но пътуването от Любляна до Мадрид го е подготвило за това, което му предстои.
По материал на ESPN/Превод СТЕФАН РАЛЧЕВ

Източник: blitz.bg