Азиатско-Тихоокеанско икономическо сътрудничество или Студена война: Светът на кръстопът!
Голямото събитие в политико-икономическия международен календар този месец е срещата на водачите на Азиатско-Тихоокеанското икономическо съдействие (АТИС), която се организира в Сан Франциско. Значимостта на тази среща не може да бъде надценена, защото става въпрос освен за района, в който се концентрира международното икономическо развиване и очакванията на целия свят за пост-пандемично възобновяване, само че и поради геополитическите проекции. На това мероприятие се срещат водачите на двете най-големи стопански системи в света - Си Дзинпин и Джо Байдън. Диалогът сред Китай и Съединените щати има вероятност да се върне назад към коловоза на взаимноизгодното съдействие и полезността за цялото човечество, в случай че Вашингтон не избере пътя на спомагателната ескалация, основана на менталността от Студената война.
И с цел да не сме голословни, дано да включим една статистика, която отразява доста тъкмо настроенията, както на китайските жители в частност, по този начин и на по-широките кръгове от света по отношение на американско-китайските връзки. Според допитване на Китайската медийна група, 86 % от далите отговор в огромна онлайн анкета считат, че би трябвало да има действителни дейности за осъществяване на договореностите, подписани сред Си Дзинпин и Джо Байдън на срещата им в Бали. Цели 91,2 % дават отговор, че китайско-американските връзки би трябвало да се базират на взаимно ценене, равнопоставеност и взаимно почитание на ползите на другата страна. Нещо, което прочее от дълго време е било изразявано като мнение и от китайското държавно управление, което до момента постоянно е призовавало за разговор сред Пекин и Вашингтон, само че въз основата на осъзнаването на настоящите действителности, които допускат равнопоставеност сред двете страни и взаимно почитание, а не на остарялото хегемонстично мислене.
Отново съгласно интервюираните от Китайската медийна група (тук значимо е да отбележим, че не става въпрос единствено за китайци, само че и за хора, до които е имало допитване в нейните англоезични, френскоезични, испаноезични, арабоезични и рускоезични платформи), Китай и Съединени американски щати би трябвало да схванат обективните стратегически планове на другата страна (83,2 % считат така), а пък 77,7 % от хората поддържат концепцията за естествен продан на отзиви сред Вашингтон и Пекин.
Очевидно е, че хората по света, без значение дали става въпрос за Китай, Съединените щати, Европа, Русия, арабския свят или Латинска Америка, осъзнават, че стратегическият разговор сред Пекин и Вашингтон е основен за международния мир и непоклатимост. Все отново приказваме за двете най-големи стопански системи в света, както и за две нуклеарни сили. Различни разработвани сюжети от американски и европейски тинк-танкове да вземем за пример, демонстрират, че всякаква китайско-американска борба, даже и да не е под формата на директни военни дейности, може да афектира отрицателно стопанската система и логистичните връзки на целия свят.
В 21-ви век взаимосвързаността на света е толкоз огромна, че е незаконно безумство връзките сред двете най-големи в стопански проект страни, да се базират на конкуренция, съревнование и неправилни показа за надмощие и политики на " въздържане ". Такава политика без подозрение ще удари по бизнеса и жителите и в Съединените щати, и в Китай, и в целия свят.
Ето за какво стратегическият разговор сред двете огромни страни е от изгода освен за тях, само че и за целия свят. И въпреки и на срещата на АТИС да участват 20,000 участници, камерите на международните медии са фокусирани върху две съответни персони - президентите Си Дзинпин и Джо Байдън, от които в огромна степен ще зависи връщането на нормалността в интернационалните връзки. Китайският водач от дълго време е свалил картите си на масата със своята концепция за " световна общественост на споделената орис на човечеството ", в която има място за всяка страна по света, както и за почитание към националните й ползи и със угриженост за общочовешките провокации.
Със сигурност близо 1200-те бизнес представители, които участват на срещата на Азиатско-Тихоокеанското икономическо съдействие, в огромното си болшинство могат единствено да симпатизират на концепциите на Си Дзинпин, чиято реализация би подсигурила на американските, китайски и европейски бизнеси спокойна и съответна среда, свободна търговия и транспарантни правила за работа, вместо ненужна политизация на икономическите взаимоотношения.
За смисъла на срещата на АТИС приказва и фактът, че съгласно някои американски и международни медии, това мероприятие е най-голямото, на което Сан Франциско е хазаин, откогато е подписана Хартата на Организация на обединените нации в същия град през победоносната и за Китай, и за Съединените щати 1945 година, когато са разгромени немският нацизъм и японският милитаризъм. Ироничното е, че в случай че през 1940-те Съединените щати са били стожер на зараждащата се глобализация, свободната търговия и капиталова либерализация, както и на появяването на една толкоз значима интернационална институция като Организация на обединените нации, то през 2023 година във Вашингтон има мощно лоби на съперници на тези хрумвания.
За страдание би трябвало да се означи, че както при администрацията на Доналд Тръмп, по този начин и при тази на Джо Байдън, Вашингтон се пробва да подмени срещите на АТИС с доминирани от Съединените щати районни стопански съглашения, които да изключват обособени страни от района и да водят нещата в дирижирана от американската политика посока. Всъщност, държанието на американските ръководещи на моменти е изглеждало като подкопаване на напъните на АТИС и тазгодишната среща за първи път е домакинствана от Америка, след цели 12 години.
Все отново е редно да се означи, че макар обстоятелството, че през последните години Съединени американски щати са провеждали политика, която опонира на духа на АТИС, тази година американските управляващи са положили всички нужни старания, с цел да бъде срещата сполучлива и градивна. Проблемът е, че Вашингтон е като двуликия Янус - едното му лице може да бъде градивно и диалогично, осъзнавайки, че международните проблеми могат да се вземат решение единствено групово, равнопоставено и демократично.
Другото лице на американския " Янус " обаче, е по-плашещото, тъй като зад него прозират ползите на лобисти и хора с остаряло политическо мислене, които виждат международната политика като поле за налагане на геополитическа надмощие и продължение на борбата от Студената война. Това лице отхвърля свободната търговия и я замества с протекционизъм, а на мястото на многостранните и интернационалните дипломатически механизми, издига крипто-националистически (въпреки демократичната си опаковка) политики на борбата.
От една страна Съединените щати като хазаин на срещата на АТИС акцентират задълбочаването на икономическите и всички други връзки сред страните участнички, както и потребността от консенсус за общите провокации. Дори тематиката на тазгодишната среща е " Създаване на мощно и стабилно бъдеще за всички ". Нещо, което несмущаемо наподобява по формулировката си на китайските стратегически концепции за " световна общественост на споделената орис " и взаимноизгодни връзки.
Но въпреки това, във Вашингтон някои ястреби не крият странните си и остарели импулси за себеизтъкване, за борба и " въздържане ", както и за доминация на военно-политическата проблематика над икономическата. И там където страни като Китайската национална република и други азиатски страни да вземем за пример, приказват за съдействие, американските ястреби приказват за " конкуренция ".
Слава Богу, макар сходни проблеми, позицията на АТИС като главен канал и платформа за районно икономическо съдействие не се е трансформирала. Принципите на " взаимозависимостта, общите ползи и придържането към многостранна комерсиална система и намаляването на междурегионалните търговски бариери " към момента не престават да са консенсусен въпрос за страните-членки на АТИС. И въпреки че с всяка последваща година Съединените щати отстъпват от ден на ден и повече от тези политики, подменяйки ги със " въздържане ", " понижаване на риска " и други благопривидни формулировки, криещи хегемонистичните аспирации на някои, даже във Вашингтон към момента има гласове на разсъдъка.
Тази година форматът АТИС е също изключително значим заради обстоятелството, че има притеснителни стопански вести от целия свят. Вече е реалност, че четири от стопанските системи на Европейския съюз са в криза. Войните в Близкия изток и Украйна основават в допълнение геополитически и геоикономически опасности, заради което смисъла на съдействието в развиващия се бурно Азиатско-Тихоокеански район, нараства още повече. Факт е също, че Китай се трансформира в главен мотор на международното пост-пандемично възобновяване, а около него може да има усилване и на стопанската система на разнообразни страни, които си партнират и търгуват с огромната китайска стопанска система.
Едно проучване демонстрира, че 85,7 % от респондентите имат вяра, че Азиатско-Тихоокеанското икономическо съдействие е ползотворно за стабилността и растежа на района. Важно е тези очаквания на хората по света да не бъдат излъгани, само че това зависи сега от Съединените щати, които като хазаин на АТИС би трябвало да превъзмогнат личните си аспирации за надмощие и " въздържане ", и вместо това да построят мостове с всички страни и да насърчат разговора, районната отвореност, мира и съдействието.
Все отново тъкмо това е духът, с който започва АТИС преди години, а би трябвало да прибавим и духът, който върху пепелищата на Втората международна война сътвори Организация на обединените нации, не без напъните на надарения американски президент Франклин Делано Рузвелт. Именно визията на американски политици като Рузвелт за световен мир и взаимосвързаност, би трябвало да управлява ръководещите във Вашингтон, а не потвърдено неправилните аспирации за надмощие, които водят до проблеми освен за обособени страни, към които Съединени американски щати се насочват като " съперник ", само че и за самата Америка.
Предстои да забележим дали Съединените щати ще употребяват огромните вероятности на Азиатско-Тихоокеанското икономическо съдействие, с цел да построят мостове с Китай и други страни и да задвижат машината на интернационалното съдействие, адресираща световните проблеми. Или ще продължат да бъдат пленник на криворазбраните геополитически изчисления, на остарялата и безполезна логичност на сър Хафорд Макиндер и на Махан, насърчавайки военно-политическата и военноморска конкуренция там, където би трябвало да има икономическо съдействие и дипломатически разговор.
И с цел да не сме голословни, дано да включим една статистика, която отразява доста тъкмо настроенията, както на китайските жители в частност, по този начин и на по-широките кръгове от света по отношение на американско-китайските връзки. Според допитване на Китайската медийна група, 86 % от далите отговор в огромна онлайн анкета считат, че би трябвало да има действителни дейности за осъществяване на договореностите, подписани сред Си Дзинпин и Джо Байдън на срещата им в Бали. Цели 91,2 % дават отговор, че китайско-американските връзки би трябвало да се базират на взаимно ценене, равнопоставеност и взаимно почитание на ползите на другата страна. Нещо, което прочее от дълго време е било изразявано като мнение и от китайското държавно управление, което до момента постоянно е призовавало за разговор сред Пекин и Вашингтон, само че въз основата на осъзнаването на настоящите действителности, които допускат равнопоставеност сред двете страни и взаимно почитание, а не на остарялото хегемонстично мислене.
Отново съгласно интервюираните от Китайската медийна група (тук значимо е да отбележим, че не става въпрос единствено за китайци, само че и за хора, до които е имало допитване в нейните англоезични, френскоезични, испаноезични, арабоезични и рускоезични платформи), Китай и Съединени американски щати би трябвало да схванат обективните стратегически планове на другата страна (83,2 % считат така), а пък 77,7 % от хората поддържат концепцията за естествен продан на отзиви сред Вашингтон и Пекин.
Очевидно е, че хората по света, без значение дали става въпрос за Китай, Съединените щати, Европа, Русия, арабския свят или Латинска Америка, осъзнават, че стратегическият разговор сред Пекин и Вашингтон е основен за международния мир и непоклатимост. Все отново приказваме за двете най-големи стопански системи в света, както и за две нуклеарни сили. Различни разработвани сюжети от американски и европейски тинк-танкове да вземем за пример, демонстрират, че всякаква китайско-американска борба, даже и да не е под формата на директни военни дейности, може да афектира отрицателно стопанската система и логистичните връзки на целия свят.
В 21-ви век взаимосвързаността на света е толкоз огромна, че е незаконно безумство връзките сред двете най-големи в стопански проект страни, да се базират на конкуренция, съревнование и неправилни показа за надмощие и политики на " въздържане ". Такава политика без подозрение ще удари по бизнеса и жителите и в Съединените щати, и в Китай, и в целия свят.
Ето за какво стратегическият разговор сред двете огромни страни е от изгода освен за тях, само че и за целия свят. И въпреки и на срещата на АТИС да участват 20,000 участници, камерите на международните медии са фокусирани върху две съответни персони - президентите Си Дзинпин и Джо Байдън, от които в огромна степен ще зависи връщането на нормалността в интернационалните връзки. Китайският водач от дълго време е свалил картите си на масата със своята концепция за " световна общественост на споделената орис на човечеството ", в която има място за всяка страна по света, както и за почитание към националните й ползи и със угриженост за общочовешките провокации.
Със сигурност близо 1200-те бизнес представители, които участват на срещата на Азиатско-Тихоокеанското икономическо съдействие, в огромното си болшинство могат единствено да симпатизират на концепциите на Си Дзинпин, чиято реализация би подсигурила на американските, китайски и европейски бизнеси спокойна и съответна среда, свободна търговия и транспарантни правила за работа, вместо ненужна политизация на икономическите взаимоотношения.
За смисъла на срещата на АТИС приказва и фактът, че съгласно някои американски и международни медии, това мероприятие е най-голямото, на което Сан Франциско е хазаин, откогато е подписана Хартата на Организация на обединените нации в същия град през победоносната и за Китай, и за Съединените щати 1945 година, когато са разгромени немският нацизъм и японският милитаризъм. Ироничното е, че в случай че през 1940-те Съединените щати са били стожер на зараждащата се глобализация, свободната търговия и капиталова либерализация, както и на появяването на една толкоз значима интернационална институция като Организация на обединените нации, то през 2023 година във Вашингтон има мощно лоби на съперници на тези хрумвания.
За страдание би трябвало да се означи, че както при администрацията на Доналд Тръмп, по този начин и при тази на Джо Байдън, Вашингтон се пробва да подмени срещите на АТИС с доминирани от Съединените щати районни стопански съглашения, които да изключват обособени страни от района и да водят нещата в дирижирана от американската политика посока. Всъщност, държанието на американските ръководещи на моменти е изглеждало като подкопаване на напъните на АТИС и тазгодишната среща за първи път е домакинствана от Америка, след цели 12 години.
Все отново е редно да се означи, че макар обстоятелството, че през последните години Съединени американски щати са провеждали политика, която опонира на духа на АТИС, тази година американските управляващи са положили всички нужни старания, с цел да бъде срещата сполучлива и градивна. Проблемът е, че Вашингтон е като двуликия Янус - едното му лице може да бъде градивно и диалогично, осъзнавайки, че международните проблеми могат да се вземат решение единствено групово, равнопоставено и демократично.
Другото лице на американския " Янус " обаче, е по-плашещото, тъй като зад него прозират ползите на лобисти и хора с остаряло политическо мислене, които виждат международната политика като поле за налагане на геополитическа надмощие и продължение на борбата от Студената война. Това лице отхвърля свободната търговия и я замества с протекционизъм, а на мястото на многостранните и интернационалните дипломатически механизми, издига крипто-националистически (въпреки демократичната си опаковка) политики на борбата.
От една страна Съединените щати като хазаин на срещата на АТИС акцентират задълбочаването на икономическите и всички други връзки сред страните участнички, както и потребността от консенсус за общите провокации. Дори тематиката на тазгодишната среща е " Създаване на мощно и стабилно бъдеще за всички ". Нещо, което несмущаемо наподобява по формулировката си на китайските стратегически концепции за " световна общественост на споделената орис " и взаимноизгодни връзки.
Но въпреки това, във Вашингтон някои ястреби не крият странните си и остарели импулси за себеизтъкване, за борба и " въздържане ", както и за доминация на военно-политическата проблематика над икономическата. И там където страни като Китайската национална република и други азиатски страни да вземем за пример, приказват за съдействие, американските ястреби приказват за " конкуренция ".
Слава Богу, макар сходни проблеми, позицията на АТИС като главен канал и платформа за районно икономическо съдействие не се е трансформирала. Принципите на " взаимозависимостта, общите ползи и придържането към многостранна комерсиална система и намаляването на междурегионалните търговски бариери " към момента не престават да са консенсусен въпрос за страните-членки на АТИС. И въпреки че с всяка последваща година Съединените щати отстъпват от ден на ден и повече от тези политики, подменяйки ги със " въздържане ", " понижаване на риска " и други благопривидни формулировки, криещи хегемонистичните аспирации на някои, даже във Вашингтон към момента има гласове на разсъдъка.
Тази година форматът АТИС е също изключително значим заради обстоятелството, че има притеснителни стопански вести от целия свят. Вече е реалност, че четири от стопанските системи на Европейския съюз са в криза. Войните в Близкия изток и Украйна основават в допълнение геополитически и геоикономически опасности, заради което смисъла на съдействието в развиващия се бурно Азиатско-Тихоокеански район, нараства още повече. Факт е също, че Китай се трансформира в главен мотор на международното пост-пандемично възобновяване, а около него може да има усилване и на стопанската система на разнообразни страни, които си партнират и търгуват с огромната китайска стопанска система.
Едно проучване демонстрира, че 85,7 % от респондентите имат вяра, че Азиатско-Тихоокеанското икономическо съдействие е ползотворно за стабилността и растежа на района. Важно е тези очаквания на хората по света да не бъдат излъгани, само че това зависи сега от Съединените щати, които като хазаин на АТИС би трябвало да превъзмогнат личните си аспирации за надмощие и " въздържане ", и вместо това да построят мостове с всички страни и да насърчат разговора, районната отвореност, мира и съдействието.
Все отново тъкмо това е духът, с който започва АТИС преди години, а би трябвало да прибавим и духът, който върху пепелищата на Втората международна война сътвори Организация на обединените нации, не без напъните на надарения американски президент Франклин Делано Рузвелт. Именно визията на американски политици като Рузвелт за световен мир и взаимосвързаност, би трябвало да управлява ръководещите във Вашингтон, а не потвърдено неправилните аспирации за надмощие, които водят до проблеми освен за обособени страни, към които Съединени американски щати се насочват като " съперник ", само че и за самата Америка.
Предстои да забележим дали Съединените щати ще употребяват огромните вероятности на Азиатско-Тихоокеанското икономическо съдействие, с цел да построят мостове с Китай и други страни и да задвижат машината на интернационалното съдействие, адресираща световните проблеми. Или ще продължат да бъдат пленник на криворазбраните геополитически изчисления, на остарялата и безполезна логичност на сър Хафорд Макиндер и на Махан, насърчавайки военно-политическата и военноморска конкуренция там, където би трябвало да има икономическо съдействие и дипломатически разговор.
Източник: pogled.info
КОМЕНТАРИ