Голямо удоволствие ми доставя писането на ръка. Мисълта е съсредоточена

Голямо наслаждение ми доставя писането на ръка. Мисълта е съсредоточена във върха на химикала и след секунда буквичката е изписана, след още две и цялата дума е пред очите ми. Моята мисъл се е трансформирала в изписана на ръка дума. В изречение, в текст. Обяснение на концепция. Разказ за събития. Описание на външно и вътрешно положение. Нещо, което може да изтрае дълго, откакто моето тяло остарее и си отиде, накъдето му е писано. Тялото ми няма да е тук, само че написаното от ръката ми ще е. То може да бъде изгорено, естествено, нищо, че един книжовен воин твърди, че ръкописите не горят. То не е и толкоз значимо, че да заслужава живот безконечен. Но има шансове да бъде прочетено от моите пра-пра внуци, в случай че въобще такива се родят един ден. И самият развой на писането е бил освен развлечение за мозъка ми, само че и нещо, което ме прави повече човек. Развивало е разнообразни страни от характера и съзнанието ми. Правило ме е концентриран и толерантен.
Често запитвам учениците си всякакви неща, задавам им въпроси – ползвате ли вкъщи компютър, пишете ли на ръка, примерно дневник или нещо друго, играете ли игри на телефоните си, гледате ли телевизия, кои приложения ползвате най-често. Компютър към този момент не се употребява, смарт телефонът го размени. От десетина деца едно или две още употребяват компютри и то не за учене, а за игри и филми. На ръка съвсем никой не написа. Не са пращали писмо, написано на ръка, по пощата. Момчетата играят игри на устройствата си, девойките не, те избират да споделят. Фейсбук към този момент е олдфешън, новата фикс идея е Instagram и Snapchat. Телевизия, несъмнено, гледат. Тази демонична, изродска, нездравословна и мръсна машина е вездесъща и безмилостна. Прави на салата всичко, до което се докопа. Раздробява всяко схващане. Съсича го, рендосва го, шкури го, издялква го, подиграва му се, яде времето му. А времето е единственото, което имаме. Абсолютно нищо друго си нямаме. Нямаме си ново БМВ, даже да сме си го купили от магазина. Само краткотрайно го употребяваме, до момента в който ни изтропат сандалите. А това, което сме имали – времето – сме го изгубили в нищоправене и немислене.
В Швеция, Финландия и други напредничави и нагъзничави страни, по които въздишат мнозина, към този момент новите маймуни ги отглеждат публично в учебно заведение. Факт са първите випуски в просветителните им системи, които не пишат на ръка. Няма предмети, по които да употребяват писалки и моливи за писане. Пишат единствено и само с клавиатура по всякакви електронни устройства. Натискат копчета. Мажат по екрана. Прекрасният нов свят се задава със страшна мощ. Добре, че няма да съм част от него, щото той ще наподобява презрян, беден, слабоумен, тъп и усмихнат. И ще си му е наред всичко, няма да осъзнава какъв брой е тъп – толкоз ще е тъп. Фината моторика на пръстите ще бъде заличена, а дружно с нея и цели центрове от мозъка, с помощта на които индивидът е бил сериозно мислещо творение. И творящо творение. На фона на тези нововъведения изостаналото българско обучение ще наподобява за един къс интервал доста по-развито, тъй като тук децата най-малко в часовете още употребяват ръцете си за писане с химикал върху тетрадка. После и ние ще ги настигнем маймуните. Ако някой в миналото ми беше споделил, че ще се озовем в исторически интервал, когато ще отречем писането на ръка, нямаше да му допускам. Че това ще е краят на цяла ера в човешката история. А може да бъде и завършек на самия човек. В началото било Словото, в края ще бъде безсловесието.
Как напредъкът докара до декаданс – несъмнено към този момент има подобен теоретичен труд, написан някъде по университетите. Натискането на копчета и мазането по екраните ще се окаже основно за бъдещето на еволюцията. Ще изчезнат граматическите условия, тъй като детето ги усвоява, до момента в който изписва на ръка думите. А когато ги изписва с клавиатура, разпоредбите на езика няма да бъдат запомняни добре и надлежно ще бъдат „ облекчени “. Опрости ли се граматиката, ще се опрости и мисленето. Да не приказваме, че ще обеднее и прочувственият свят на човек, това към този момент се е случило и се случва пред очите ни. Оцеляват първичните инстинкти като у животните. Щем или не щем, вървим към първосигнален свят.
Перфектната работна ръка за корпорациите.
Не обичам конспирациите. Обичам да се вглеждам във обстоятелствата и признаците. А те са такива – вместо да поумнява, индивидът става по-тъп – и даже философът-парламентарист Иво Христов няма какво повече да каже по въпроса.
Автор : Николай Фенерски