ТЕМА: Тракийско светилище на Змийския остров
Голямо тракийско светилище откриха археолозите на НИМ на тайнствения остров Свети Тома край Созопол. Невероятната находка пристигна в последния ден от експедицията, ръководена от проф. Иван Христов, заместник-директор на националния музей. На западния бряг на острова екипът му попадна на две ритуални ями от Късножелязната ера, само че техният брой наподобява е доста огромен. В тях траките са правили тайнствени ритуали с огън и поднасяне на блага. Фрагменти от гръцки амфори подсказват датировка след V в. прочие Хр., сподели за „ Стандарт " проф. Христов.
Интересът му към потъналото в загадки парче земя е разбираем. Св. Тома е петият български остров в Черно море. Разположен е северно от устието на река Ропотамо в акваторията на Аркутинския залив. Площта му е едвам 12 декара, а оптималната надморска височина - 13 м. Теренът се разделя условно на две елементи. Източната е най-вече скалиста, до момента в който западната е обрасла с ниска храстовидна растителност от средиземноморски вид - храстовиден жасмин, елементарна ефедра и кактуси. Именно западната част притегля археолозите със относително дълбокия си хумусен и културен слой. Разкриването му повдига завесата за живота на ранните траки по морските носове и полуострови в Западния Понт. В най-ниското равнище на ската, почти равно и на морското, експедицията на НИМ откри десетки фрагменти от керамични съдове, правени на ръка. Те са присъщи за ранножелязната ера и могат да се сравнят с сходни предмети, открити на нос Акра при Черноморец и вътрешността на Несебър.
Разкритията оформят хипотезата, че на остров св. Тома е било ситуирано огромно крайпътно морско светилище. Достъпът до него се е осъществявал по стеснен провлак, постепенно залят от водите на Черно море през Средните епохи. От голямо значение за мястото е бил фактът, че в непосредствена непосредственост на сушата западно от острова е прекосявало трасето на античния път от Созопол за Константинопол.
Мястото е било считано да свещено от времето на ранните траки до късното средновековие. Както и на други места в България светилищата са строени на едно и също място - едно върху друго.
Първото публично „ разкриване " на старини на о. Свети Тома е направено в далечната 1955 година, от проектант Дунка Герганова. При своето посещаване на острова тя вижда основите на дребна черква и спомагателни здания към нея. Според Герганова на остров Свети Тома е имало остатъци от еднокорабна, едноапсидна черква. Зидовете били построени от локален камък. Още тогава били непокътнати единствено на 20 см височина. Oт северната страна на църквата Герганова вижда основите на постройка с три дребни пространства. При повторното си посещаване на острова през 1961 година обаче тя не открива и диря от църквата и постройката. Всичко съгласно нея е разчистено, а с материалите е построена къщата на риболовците, които били разпънали талян в близката акватория. 45 години по-късно архитектката разгласява окомерна схема, направена по спомен.
Но църквата съществува. В архива на видния археолог Карел Шкорпил и Военно-географската работа на армията са непокътнати фотографски изображения на острова. Направени са при облитането на страната през 1918 година и 1965 година, споделя проф. Иван Христов. При фотокопията се виждат както рибарската хижа, построена в югозападния завършек на острова, по този начин и основите на огромно правоъгълно оборудване, заемащо към 400 кв. м в средата и западната половина на остров Св. Тома. Това удостоверява хипотезата на Герганова.
Проф. Христов отива за първи път на острова през декември 2017 година Тогава той съумява да локализира църквата и част от зидовете, снимани през 1965 година Най-голямата изненада на археолога му сервира наблюдението на западната страната на носа. Тук ясно се вижда, че брегът е полегат от морските талази, само че към сушата в западна посока продължава скален риф на дълбочина до 1,4 м. В профила на оголения от свлачище западен бряг ясно се откроява културен слой с дълбочина от повърхността до 1,50 м. Събраните фрагменти от керамични съдове, обгръщат два исторически интервала: Ранножелязната ера и Късната Античност.
Близо месец – от 25 май до 20 юни тази година, експедицията на НИМ проучваше структури на сушата, при строгите правила, въведени от Министерство на околната среда и водите. Пипахме като хирурзи, споделя проф. Христов. Задачата на разкопките е била да се датират главните интервали в обитаването на острова и да се документират забележимите структури на терена. В геодезичното снимане на острова и картографирането на обектите на сушата вземат участие геодезисти от компания Карпроект.
Археолозите намират стотици керамични фрагменти на разнообразни места в западния бранш на обекта. Откриват, че основите на средновековната черква са фундирани върху канара и слой от ранножелязната ера. Керамиката от нея включва десетки фрагменти от съдове направени на ръка. Всички те са елементи от дебелите стени на съдове с неравна повърхнина от недобре пречистена глина. Открити са два фрагмента с езическа ръкохватка, които хипотетично могат да бъдат датирани към втора фаза на ранножелязната ера (IX-VIII в. прочие Хр.). В този слой не бе открита керамика, работена на грънчарско колело, нито фрагменти, които могат да бъдат отнесени хронологически за по-късни столетия, изяснява проф. Христов. Откритото от екипа му антично населено място – светилище е ситуирано върху относително равна тераса на западния завършек на острова. Забелязват се основите на няколко здания, които археолозите занапред ще изследват. Там са открити и монети от края на IV и началото на V век.
Пластът в западния завършек на острова е присъщ с откриването на голям брой фрагменти от стени и дръжки на късноантични амфори (VI-VII век). В основите на средновековната черква като строителен материал са вложени фрагменти от мраморна колона и мраморни подови плочи. Това е сигурна индикация, че на острова има и по-ранна църква-вероятно раннохристиянска базилика, която занапред ще бъде търсена, обобщава проф. Христов.
Средновековен скит на върха
Средновековен манастир или скит откриха археолозите от НИМ на върха на остров Свети Тома. Площта му е 300 кв.м. Основен структуропределящ детайл в него е дребна черква (параклис), непокътната в североизточния завършек на комплекса. Храмът е необятен 4, 65 м и дълъг 9,35 м. Зидовете са построени от обработени камъни, споени с хоросан, непокътнати са на височина към 0,50 м.
Храмът е еднокорабен, едноабсиден, без спомагателни пространства. Покривът му е бил двускатен. Входът на църквата е съвсем в средата на западната стена с ширина 1 м, завършен от страници от бигорни блокчета.
При разкопките в региона на апсидата е намерено огромно количество фрагментирани стъклени съдове - осветителни тела, керамични фрагменти, бронзови клипси за книги, бронзова висулка от провесен полилей. Само по тях може да се датира църквата. Материалът е от края на XII –XV век.
Църквата е оградена от изток и север с пълен до 0, 90 м ограден дувар. Дворното пространство на изток е с ширина 5, 5 м. На север то е едвам 2, 25 м. Преграждането оформя малко правоъгълно помещение с вътрешни размери 2,15/1, 55 м. То е било покрито с покрив. Под рухналите керемиди археолозите открити материали от XIV век. От юг и запад на равни тераси са ситуирани хипотетични жилищни пространства, чиито външни стени в допълнение ограждат манастира.
Християнският храм на остров Св. Тома се вписва в категорията на извънградските манастири и независими църкви ситуирани по морските носове, неукрепените полуострови и комфортните за акостиране заливи. Темата за извънградските църкви, параклиси и манастири е настояща за Средните епохи, изяснява проф. Иван Христов и дава образци с църквата „ Св. Парашкева " в региона на Маслен нос, параклиса на морския бряг при кв. Сарафово на гр. Бургас, манастирът Св. Йоан на едноименния остров, базиликата на остров Св. Кирик и Юлита и други
Картираният комплекс на остров Свети Тома дава отговор най-точно на термина манастир или скит. Скитът е християнска монашеска обител. Обикновено е насаме отшелническо жилище, независимо или обособено в границите на манастир. Може да се състои и от група от монашески жилища или даже общежителна обител с голям брой монаси, подчинена на избран манастир. Монасите, живеещи в скита, одобряват спомагателни клетви - за непоколебим пост, усилени молебствия, затворничество, безмълвие и други Скитът нормално е затворен за визити на външни лица. Учените още не могат да кажат дали скитът на остров Свети Тома е бил зависещ на огромния манастир на остров Св. Иван край Созопол. Липсват данни за о. Свети Тома в непокътнатите писмени данни - така наречен Patmiacus codex 77. Кодексът, се съхранява в библиотеката на манастира „ Св. Йоан Богослов " на о. Патмос и съдържа императорски грамоти и патриаршески писма.
Твърде евентуално е светата обител на о. Свети Тома да е разрушена от казашките нашествия по западното черноморско крайбрежие в края на 16 и началото на 17 век, допуска проф. Иван Христов. И напомня, че манастирът „ Св. Йоан Кръстител " в Созопол е опустошен до основи от османската флота през 1629 година, тъй като е предложил леговище на казашки отряди, които през 1623 и през идващите години са нанесли провали на някои османски военни елементи. В резултат монасите се разпръскват в разнообразни манастири.
Търсят транспортен съд с бронзови оръдия
Потънал транспортен съд с бронзови оръдия ще търсят археолозите от НИМ във водите към тайнствения остров Свети Тома. Подводната експедиция под управлението на проф. Иван Христов стартира до броени седмици. Тя е вторият стадий от изследванията на НИМ след наземните разкопки на Змийския остров. В проучванията под вода ще се включат инж. Кирил Велковски и експерти от Центъра за подводна археология – Созопол.
Учените към този момент имат данни, че плавателният съд от късното средновековие се намира в акваторията на Св. Тома. Дори във фонда на НИМ се съхранява едно оръдие от този транспортен съд.
В предишното Свети Тома е бил полуостров. Доказва го ясно очертаващият се необятен риф, който свързва днешния дребен черноморски остров с материка. По средата сред сушата и острова водата е дълбока едвам 2 м. С общото повишаване на равнището на Черно море в интервала VІІ–ХІІІ век огромният провлак, свързваш Св. Тома с материка, е залят. Всички останали под водата структури от V–VІІ век в крайбрежната зона са на дълбочина от 0,50 до 1,40 м.
По-ранните градежи от Елинистическата и Класическата ера можем да търсим на по-голяма дълбочина до 6-8 м, споделя проф. Христов. По думите му тези предварителни калкулации са индикация за радикално друга брегова линия в древността, както и за относително по-голяма сухоземна територия на обектите от късната древност, в това число Змийския остров.
Наричали го и Св. Троица
Тайнственият остров има и трето име – Света Троица. За това свидетелства гръцкият краевед К. Папайоанидис. Християнските наименования се свързват със съществуващите на мястото едноименни храмове, до момента в който името Змийски е ново и съставлява детайл от провежданата в интервала 1944–1989 година атеистична политика. Големият археолог Карел Шкорпил удостоверява в своя списък името Света Троица като написа и за съществуването на манастир Св. Тодор, който по-късно получил и наименованието „ Бозук манастир " - „ опустошен манастир ". В региона на Созопол има още един нелокализиран манастир наименуван „ Св. Богородица Калеос ", изяснява проф. Иван Христов. Светата обител е упомената в копие на хрисовул на император Йоан (V) Палеолог от 1363 година Била ситуирана на остров покрай Созопол, само че не и на остров Св. Йоан. Къде се намират през днешния ден останките на този манастир и дали имат нещо общо с острова Св. Тома остава мистерия, която проф. Христов се надява да разгадае.
Интересът му към потъналото в загадки парче земя е разбираем. Св. Тома е петият български остров в Черно море. Разположен е северно от устието на река Ропотамо в акваторията на Аркутинския залив. Площта му е едвам 12 декара, а оптималната надморска височина - 13 м. Теренът се разделя условно на две елементи. Източната е най-вече скалиста, до момента в който западната е обрасла с ниска храстовидна растителност от средиземноморски вид - храстовиден жасмин, елементарна ефедра и кактуси. Именно западната част притегля археолозите със относително дълбокия си хумусен и културен слой. Разкриването му повдига завесата за живота на ранните траки по морските носове и полуострови в Западния Понт. В най-ниското равнище на ската, почти равно и на морското, експедицията на НИМ откри десетки фрагменти от керамични съдове, правени на ръка. Те са присъщи за ранножелязната ера и могат да се сравнят с сходни предмети, открити на нос Акра при Черноморец и вътрешността на Несебър.
Разкритията оформят хипотезата, че на остров св. Тома е било ситуирано огромно крайпътно морско светилище. Достъпът до него се е осъществявал по стеснен провлак, постепенно залят от водите на Черно море през Средните епохи. От голямо значение за мястото е бил фактът, че в непосредствена непосредственост на сушата западно от острова е прекосявало трасето на античния път от Созопол за Константинопол.
Мястото е било считано да свещено от времето на ранните траки до късното средновековие. Както и на други места в България светилищата са строени на едно и също място - едно върху друго.
Първото публично „ разкриване " на старини на о. Свети Тома е направено в далечната 1955 година, от проектант Дунка Герганова. При своето посещаване на острова тя вижда основите на дребна черква и спомагателни здания към нея. Според Герганова на остров Свети Тома е имало остатъци от еднокорабна, едноапсидна черква. Зидовете били построени от локален камък. Още тогава били непокътнати единствено на 20 см височина. Oт северната страна на църквата Герганова вижда основите на постройка с три дребни пространства. При повторното си посещаване на острова през 1961 година обаче тя не открива и диря от църквата и постройката. Всичко съгласно нея е разчистено, а с материалите е построена къщата на риболовците, които били разпънали талян в близката акватория. 45 години по-късно архитектката разгласява окомерна схема, направена по спомен.
Но църквата съществува. В архива на видния археолог Карел Шкорпил и Военно-географската работа на армията са непокътнати фотографски изображения на острова. Направени са при облитането на страната през 1918 година и 1965 година, споделя проф. Иван Христов. При фотокопията се виждат както рибарската хижа, построена в югозападния завършек на острова, по този начин и основите на огромно правоъгълно оборудване, заемащо към 400 кв. м в средата и западната половина на остров Св. Тома. Това удостоверява хипотезата на Герганова.
Проф. Христов отива за първи път на острова през декември 2017 година Тогава той съумява да локализира църквата и част от зидовете, снимани през 1965 година Най-голямата изненада на археолога му сервира наблюдението на западната страната на носа. Тук ясно се вижда, че брегът е полегат от морските талази, само че към сушата в западна посока продължава скален риф на дълбочина до 1,4 м. В профила на оголения от свлачище западен бряг ясно се откроява културен слой с дълбочина от повърхността до 1,50 м. Събраните фрагменти от керамични съдове, обгръщат два исторически интервала: Ранножелязната ера и Късната Античност.
Близо месец – от 25 май до 20 юни тази година, експедицията на НИМ проучваше структури на сушата, при строгите правила, въведени от Министерство на околната среда и водите. Пипахме като хирурзи, споделя проф. Христов. Задачата на разкопките е била да се датират главните интервали в обитаването на острова и да се документират забележимите структури на терена. В геодезичното снимане на острова и картографирането на обектите на сушата вземат участие геодезисти от компания Карпроект.
Археолозите намират стотици керамични фрагменти на разнообразни места в западния бранш на обекта. Откриват, че основите на средновековната черква са фундирани върху канара и слой от ранножелязната ера. Керамиката от нея включва десетки фрагменти от съдове направени на ръка. Всички те са елементи от дебелите стени на съдове с неравна повърхнина от недобре пречистена глина. Открити са два фрагмента с езическа ръкохватка, които хипотетично могат да бъдат датирани към втора фаза на ранножелязната ера (IX-VIII в. прочие Хр.). В този слой не бе открита керамика, работена на грънчарско колело, нито фрагменти, които могат да бъдат отнесени хронологически за по-късни столетия, изяснява проф. Христов. Откритото от екипа му антично населено място – светилище е ситуирано върху относително равна тераса на западния завършек на острова. Забелязват се основите на няколко здания, които археолозите занапред ще изследват. Там са открити и монети от края на IV и началото на V век.
Пластът в западния завършек на острова е присъщ с откриването на голям брой фрагменти от стени и дръжки на късноантични амфори (VI-VII век). В основите на средновековната черква като строителен материал са вложени фрагменти от мраморна колона и мраморни подови плочи. Това е сигурна индикация, че на острова има и по-ранна църква-вероятно раннохристиянска базилика, която занапред ще бъде търсена, обобщава проф. Христов.
Средновековен скит на върха
Средновековен манастир или скит откриха археолозите от НИМ на върха на остров Свети Тома. Площта му е 300 кв.м. Основен структуропределящ детайл в него е дребна черква (параклис), непокътната в североизточния завършек на комплекса. Храмът е необятен 4, 65 м и дълъг 9,35 м. Зидовете са построени от обработени камъни, споени с хоросан, непокътнати са на височина към 0,50 м.
Храмът е еднокорабен, едноабсиден, без спомагателни пространства. Покривът му е бил двускатен. Входът на църквата е съвсем в средата на западната стена с ширина 1 м, завършен от страници от бигорни блокчета.
При разкопките в региона на апсидата е намерено огромно количество фрагментирани стъклени съдове - осветителни тела, керамични фрагменти, бронзови клипси за книги, бронзова висулка от провесен полилей. Само по тях може да се датира църквата. Материалът е от края на XII –XV век.
Църквата е оградена от изток и север с пълен до 0, 90 м ограден дувар. Дворното пространство на изток е с ширина 5, 5 м. На север то е едвам 2, 25 м. Преграждането оформя малко правоъгълно помещение с вътрешни размери 2,15/1, 55 м. То е било покрито с покрив. Под рухналите керемиди археолозите открити материали от XIV век. От юг и запад на равни тераси са ситуирани хипотетични жилищни пространства, чиито външни стени в допълнение ограждат манастира.
Християнският храм на остров Св. Тома се вписва в категорията на извънградските манастири и независими църкви ситуирани по морските носове, неукрепените полуострови и комфортните за акостиране заливи. Темата за извънградските църкви, параклиси и манастири е настояща за Средните епохи, изяснява проф. Иван Христов и дава образци с църквата „ Св. Парашкева " в региона на Маслен нос, параклиса на морския бряг при кв. Сарафово на гр. Бургас, манастирът Св. Йоан на едноименния остров, базиликата на остров Св. Кирик и Юлита и други
Картираният комплекс на остров Свети Тома дава отговор най-точно на термина манастир или скит. Скитът е християнска монашеска обител. Обикновено е насаме отшелническо жилище, независимо или обособено в границите на манастир. Може да се състои и от група от монашески жилища или даже общежителна обител с голям брой монаси, подчинена на избран манастир. Монасите, живеещи в скита, одобряват спомагателни клетви - за непоколебим пост, усилени молебствия, затворничество, безмълвие и други Скитът нормално е затворен за визити на външни лица. Учените още не могат да кажат дали скитът на остров Свети Тома е бил зависещ на огромния манастир на остров Св. Иван край Созопол. Липсват данни за о. Свети Тома в непокътнатите писмени данни - така наречен Patmiacus codex 77. Кодексът, се съхранява в библиотеката на манастира „ Св. Йоан Богослов " на о. Патмос и съдържа императорски грамоти и патриаршески писма.
Твърде евентуално е светата обител на о. Свети Тома да е разрушена от казашките нашествия по западното черноморско крайбрежие в края на 16 и началото на 17 век, допуска проф. Иван Христов. И напомня, че манастирът „ Св. Йоан Кръстител " в Созопол е опустошен до основи от османската флота през 1629 година, тъй като е предложил леговище на казашки отряди, които през 1623 и през идващите години са нанесли провали на някои османски военни елементи. В резултат монасите се разпръскват в разнообразни манастири.
Търсят транспортен съд с бронзови оръдия
Потънал транспортен съд с бронзови оръдия ще търсят археолозите от НИМ във водите към тайнствения остров Свети Тома. Подводната експедиция под управлението на проф. Иван Христов стартира до броени седмици. Тя е вторият стадий от изследванията на НИМ след наземните разкопки на Змийския остров. В проучванията под вода ще се включат инж. Кирил Велковски и експерти от Центъра за подводна археология – Созопол.
Учените към този момент имат данни, че плавателният съд от късното средновековие се намира в акваторията на Св. Тома. Дори във фонда на НИМ се съхранява едно оръдие от този транспортен съд.
В предишното Свети Тома е бил полуостров. Доказва го ясно очертаващият се необятен риф, който свързва днешния дребен черноморски остров с материка. По средата сред сушата и острова водата е дълбока едвам 2 м. С общото повишаване на равнището на Черно море в интервала VІІ–ХІІІ век огромният провлак, свързваш Св. Тома с материка, е залят. Всички останали под водата структури от V–VІІ век в крайбрежната зона са на дълбочина от 0,50 до 1,40 м.
По-ранните градежи от Елинистическата и Класическата ера можем да търсим на по-голяма дълбочина до 6-8 м, споделя проф. Христов. По думите му тези предварителни калкулации са индикация за радикално друга брегова линия в древността, както и за относително по-голяма сухоземна територия на обектите от късната древност, в това число Змийския остров.
Наричали го и Св. Троица
Тайнственият остров има и трето име – Света Троица. За това свидетелства гръцкият краевед К. Папайоанидис. Християнските наименования се свързват със съществуващите на мястото едноименни храмове, до момента в който името Змийски е ново и съставлява детайл от провежданата в интервала 1944–1989 година атеистична политика. Големият археолог Карел Шкорпил удостоверява в своя списък името Света Троица като написа и за съществуването на манастир Св. Тодор, който по-късно получил и наименованието „ Бозук манастир " - „ опустошен манастир ". В региона на Созопол има още един нелокализиран манастир наименуван „ Св. Богородица Калеос ", изяснява проф. Иван Христов. Светата обител е упомената в копие на хрисовул на император Йоан (V) Палеолог от 1363 година Била ситуирана на остров покрай Созопол, само че не и на остров Св. Йоан. Къде се намират през днешния ден останките на този манастир и дали имат нещо общо с острова Св. Тома остава мистерия, която проф. Христов се надява да разгадае.
Източник: standartnews.com
КОМЕНТАРИ