Голямата задача пред европейските институции и националните органи е да

Голямата задача пред европейските институции и националните органи е да открият по какъв начин да подкрепят развиването на стопанската система на шерването, че тя да се разпростира в интерес на обществото, честните бизнеси и всички тези, които показват подготвеност да споделят активи на този нов пазарен принцип. Това сподели в предаването „ Темите “ по телевизия „ Европа “ Константин Райков, член на Комисията за отбрана на потребителите (КЗП).

„ Имате една кола която не употребявате пълноценно. Разполагате със свободно време и сте решили да отидете до Варна или до Бургас. Вместо да платите целия разход за бензин, в платформа или в обществена мрежа обявявате датата и часа на пътуването си, събирате се 3-4 индивида и си делите разноските “, даде образец с една от най-разпространените форми на споделена стопанска система той.

Константин Райков посочи, че в някои случаи хората освен си разделят разноските, само че осъществят и облаги. Затова по думите му е значимо да се направи разлика по кое време обещано физическо лице прави някакви покупко-продажби отвън неговата професионална активност и по кое време го прави професионално. От не по-малко значение обаче е определянето и следването на известни правила при реализирането на това „ шерване “.

Той изясни, че Европейската комисия създава регулаторна рамка, като търси отговори на редица въпроси. Например, могат ли и по какъв начин при подобен вид взаимоотношения сред физически лица потребителските права на едната страна да бъдат вменени като отговорности за другата? „ Когато си търговец, ти си задължен да спазваш правата на потребителите. Въпросът е дали като физическо лице, когато действаш със свои активи в границите на споделената стопанска система, си длъжен да го правиш по същия метод “, конкретизира Райков.

„ Кога е належащо да се издават разрешителни или лицензи за избрани услуги или действия – това също е проблем, който би трябвало да бъде решен. Кой следва да носи отговорност, когато извършваш една услуга, изключително чрез платформи или обществени мрежи. Дали, когато се дават услуги на правилото на споделената стопанска система, става дума за трудово правно отношение? Т.е. аз си давам услугите и когато ми се заплаща, дали тогава съм нает на работа, следва ли да бъда обезпечаван, следва ли да заплащам налози и така нататък “, продължи той. И добави, че в обособени сфери към този момент има решения, в потребителската такива предстоят.

Райков уточни, че Европейската комисия на този стадий се въздържа от последна регулация на споделената стопанска система. Опасенията са, че в противоположен случай активността ще мине напълно в сивия бранш и търсеният резултат – да бъде на ярко, да има по-голяма икономическа независимост и да се заплащат дължимите налози, няма да се случи. Той изрази мнение, че въпреки всичко някои от реализираните и на този принцип действия крият по-голям риск и заради това би трябвало да подлежат на регистрационен и лицензионен режим. За образец уточни таксиметровите услуги – належащо е да сме сигурни в техническата редовност на автомобила, положението на водача, правото на искания към осигурител при вероятно произшествие и така нататък

Същият кардинален демократичен метод от страна на европейските институции се следи и във връзка с едни от най-големите оператори измежду обществените медии, на чието поле най-често се развиват подобен вид връзки, разяснява Райков. Той напомни дадените наскоро от Европейска комисия рекомендации да се съблюдават доколкото е допустимо правата на потребителите първо на самата обществена мрежа (да не ни постановат едностранно условия, да не трият наши постове, да не трансформират изискванията, с които сме се съгласили, да се пазят персоналните ни данни и т.н.). „ На второ място, Европейската комисия изиска от обществените мрежи да спомагат на потребителите да защитят правата си, когато там се продават някакви артикули или услуги. „ Най-малкото би трябвало да се знае кой е отсреща – да не е някой скришен акаунт, а да има директна връзка с този, който продава. Тези мрежи реагираха съответно и към момента готвят своите правила в благозвучие с условията “, добави Райков.

Константин Райков разяснява и прогнозата следващата година разноските за реклама в обществените медии да надвишават тези във вестниците – още един знак за това по какъв начин тези медии задълбочават смисъла си освен като поле, на което хората реализират така наречен „ споделена стопанска система “, само че и за търговия от страна на огромните марките. „ Една обществена мрежа е световна, обгръща целия свят. Докато една печатна медия, даже с нейното интернет издание, работи на избрана територия, т.е. не е толкоз преносима, не е толкоз всеканална. Освен това, в обществените мрежи може да се употребяват хора, които са доста известни в това пространство, с цел да популяризират даден артикул – така наречен инфлуенсъри “, приключи Райков.