Голямата актриса Слава Рачева, позната на поколения деца у нас

Голямата актриса Слава Рачева, позната на генерации деца у нас с приказките на Педя човек – лекът брада, означи своя 80- годишен празник тази неделя на в Столичния куклен спектакъл. За предаването „ Хоризонт за вас “ тя показа:
„ Куклата и животът толкоз са дружно, че не мога да кажа кое е по-силно, само че поради куклата живеем живота и  даваме живот на нея “.

Детската и фантазия на Рачева е била да стане актьор, само че не е била призната във Висшето държавно театрално учебно заведение (преди да стане Висш институт за театрално изкуство):

„ Когато прочетох за конкурс в кукления спектакъл се явих просто по този начин. Моето детство мина в провинцията и аз доста много не бях гледала куклен спектакъл. С наслаждение се явих на състезанието, само че и с малко страх… Постъпих на работа като стажант-артист на 17 години и половина, на 1 декември 1955 година “. Оттогава, колкото и да е необикновено, аз останах този спектакъл до напускането си през 1997 година.

Рачева е играла към 150 функции. С една от тях – тази в „ Рибарят и златната рибка “ обаче е достигнала до „ една доста забележителна численост от 1300 представления “. Споделя, че публиката ѝ са деца от „ съвсем 5 генерации “.

„ Обръщам се към всички майки и бащи, към всички баби и дядовци: Водете децата на куклен спектакъл. Там е всичко, което можем да им дадем, и те да вземат участие в това - да съпреживяват, прочувствено да се развиват, въображението си да развиват и най-много – оценъчния миг - какво им харесва и какво не им харесва, тъй като те са най-точни и най-искрени “

Педя човек - лакът брада е попаднал в космоса през 1984-а година, само че не по концепция на Рачева. Космонавтът Александър Александров изискал да занесе в космоса скъпия спомен от своето детство и по тази причина били направени четири дребни куклички

„ Тогава имах връзка с Космическия център в България, който отговаряше за това. С космонавта не сме се видели, единствено се чухме. Аз го видях в космоса и оттова записаха моя глас, с цел да пожелая всичко на децата, а най-много на българските деца - за 30 секунди да им пожелая и да им обещая приказки от космоса “.

Рачева разказва екранния си сътрудник Никола Филипов като „ превъзходен сътрудник, сътрудник и другар “ и показа, че той благородно ѝ завиждал с думите:

„ Блазя ти, че можеш да си прочетеш приказката “.

„ Много съм задължена на публиката, доста съм задължена на всички, които в тези години бяха с мен и слушаха приказките които аз описвам. Аз държах постоянно да описвам приказките, тъй като в действителност положителното побеждава злото в приказките. Те са успокояващи, те са приятни, там са оживели героите от техните, играчки, игри, мемоари и показа “

Трябва да вършим всичко за децата, да ги обичаме, да контактуваме с тях и да им обръщаме внимание, тъй като другояче се отделят и потъват във виртуалното пространство, уверена е актрисата, съгласно която кукленият спектакъл ще пребъде и в софтуерните времена:

„ Ролята на театъра, ролята на артиста, оживяващ куклата в ръцете си, е доста значима за прочувствения живот на дребното дете, тъй като там то има контакт. То стартира и игрите си с този контакт - да може да оживи играчката си, да направи разговор с куклата си, да се покаже по какъв начин го прави, заставайки зад масата или зад дивана, и безусловно да потърси аудитория в лицето на мама или баба, с цел да може да се появи това, което основава. Всъщност това е неговото въображение, което доста му оказва помощ. То си чува гласа, поддържа връзка и мисли, което е доста значимо “.

Рачева си спомни приказка за златната къщурка със сребърен под в която всички желаеме да влезем, а когато пораснем подаряваме на нашите деца

„ Това е къщичката на мир, успокоение и постоянно греещо слънце и пеещи птички, която ние назоваваме „ детство “ “.