Да се родиш в семейство на диктатор – наказание или благословия?
Голяма част от историята на XX век може да бъде разказана през делата на диктаторите. Обожавани и ненавиждани, те поставят своя отпечатък върху орисите на цели нации. Но какви са били в дома си и по какъв начин са отглеждали децата си? Журналистът Жан-Кристоф Бризар и историкът Клод Кетел хвърлят друг взор върху историята на XX век, проследявайки живота на децата на някои от най-известните диктатори на миналото столетие в книгата си „ Децата на диктаторите” (ИК „ Сиела”).
XX век – векът на международните войни и на диктаторите, определили орисите на редица народи във всички краища на планетата. Немалка част от историята на предишния век е тясно обвързвана, даже писана, от деспотични диктатори, чиито имена към момента всяват боязън у милиони хора по света, а някои от наследниците им ръководят с желязна ръка и през днешния ден. Едновременно боготворени и ненавиждани, диктаторите оставят трайния си отпечатък върху орисите на цели нации, само че дали са по този начин жестоки и безкомпромисни вкъщи? Какви са били по отношение на децата и фамилията си? Как са отглеждали и възпитавали отрочетата си?
Отговори на тези въпроси получаваме от децата – законни или извънбрачни – на Йосиф Сталин, Бенито Мусолини, Франсиско Франко, Мао Дзъдун, Николае Чаушеску, Аугусто Пиночет, Фидел Кастро, Саддам Хюсеин, Муамар Кадафи, Башар ал-Асад, Александър Лукашенко, Франсоа Дювалие, Мохамед Реза Пахлави, Ким Ир Сен и последвалите го Кин Чен Ир и Ким Чен Ун, Жан-Бедел Бокаса, Жозеф-Дезире Мобуту (по-известен като Мобуту Сесе Секо) и Хосни Мубарак. В книгата „ Децата на диктаторите” журналистът Жан-Кристоф Бризар и историкът Клод Кетел разгласяват историите на тези привилегировани очевидци на изключителни исторически събития. Бризар и Кетел се обръщат към разнообразни експерти по съответните диктатури – историци, геополитолози и опитни кореспонденти, с цел да оформят обособените глави в изданието. Мнозина от тях са живели във въпросните страни и към момента постоянно ги посещават. Те или преглеждат виталния път на всички деца на даден деспот, или избират някое съответно дете според от мястото му в фамилията и връзките с татко му. За да съберат информация от първа ръка, от време на време така наречен създатели на книгата се срещат с близки на фамилията на диктатора – както поддръжници, по този начин и съперници.
Действителните истории на децата на тези диктатори – по какъв начин са живели, до момента в който бащите им са диктували живота на нациите си, а и по-късно, когато към този момент не са били привилегировани, даже в противен случай – сигурно ще изненадат мнозина. Това, което не трябва да забравяме, е, че огромна част от тези деца са още живи и са наши съвременници. Защото предишното е още тук, а по какъв начин гледаме на него, значително дефинира сегашното и бъдещето.
В предговора на изданието съставителите обобщават: „ Тези деца са били привилегировани очевидци на исторически събития. Споделяли са персоналните мигове на хората, пробвали да оформят XX век по собствен усет. Кой по-добре от тях би могъл да предложи нов взор към мъжете, постоянно представяни като чудовища”, допълвайки: „ по едно и също време вкоренени в предишното и уверено обърнати към сегашното, орисите на тези мъже и дами рядко са обсъждани задълбочено. Но множеството от тях още са живи и не крият мнението си.”
Книгата е в превод от френски език на Гергана Стойчева. Корицата е дело на Фиделия Косева.
Жан-Кристоф Бризар е прочут кореспондент, експерт по геополитика от близо двадесет години. Работил е за „ Нешънъл Джиографик “ десетина години, от 2008 година прави репортажи и документални филми за френската телевизия най-много за диктатурите (Китай, Северна Корея, Туркменистан, Либия, и т.н.).
Клод Кетел е историк, някогашен теоретичен шеф на Мемориала в Кан. Наскоро разгласява „ Десантът в Нормандия for Dummies “ (Le Debarquement pour les Nuls – 2014) и „ Ужасяващият лекар Петио, вманиачен или отговорен? “ (L’Effrayant Docteur Petiot, fou ou coupable? –2014).
XX век – векът на международните войни и на диктаторите, определили орисите на редица народи във всички краища на планетата. Немалка част от историята на предишния век е тясно обвързвана, даже писана, от деспотични диктатори, чиито имена към момента всяват боязън у милиони хора по света, а някои от наследниците им ръководят с желязна ръка и през днешния ден. Едновременно боготворени и ненавиждани, диктаторите оставят трайния си отпечатък върху орисите на цели нации, само че дали са по този начин жестоки и безкомпромисни вкъщи? Какви са били по отношение на децата и фамилията си? Как са отглеждали и възпитавали отрочетата си?
Отговори на тези въпроси получаваме от децата – законни или извънбрачни – на Йосиф Сталин, Бенито Мусолини, Франсиско Франко, Мао Дзъдун, Николае Чаушеску, Аугусто Пиночет, Фидел Кастро, Саддам Хюсеин, Муамар Кадафи, Башар ал-Асад, Александър Лукашенко, Франсоа Дювалие, Мохамед Реза Пахлави, Ким Ир Сен и последвалите го Кин Чен Ир и Ким Чен Ун, Жан-Бедел Бокаса, Жозеф-Дезире Мобуту (по-известен като Мобуту Сесе Секо) и Хосни Мубарак. В книгата „ Децата на диктаторите” журналистът Жан-Кристоф Бризар и историкът Клод Кетел разгласяват историите на тези привилегировани очевидци на изключителни исторически събития. Бризар и Кетел се обръщат към разнообразни експерти по съответните диктатури – историци, геополитолози и опитни кореспонденти, с цел да оформят обособените глави в изданието. Мнозина от тях са живели във въпросните страни и към момента постоянно ги посещават. Те или преглеждат виталния път на всички деца на даден деспот, или избират някое съответно дете според от мястото му в фамилията и връзките с татко му. За да съберат информация от първа ръка, от време на време така наречен създатели на книгата се срещат с близки на фамилията на диктатора – както поддръжници, по този начин и съперници.
Действителните истории на децата на тези диктатори – по какъв начин са живели, до момента в който бащите им са диктували живота на нациите си, а и по-късно, когато към този момент не са били привилегировани, даже в противен случай – сигурно ще изненадат мнозина. Това, което не трябва да забравяме, е, че огромна част от тези деца са още живи и са наши съвременници. Защото предишното е още тук, а по какъв начин гледаме на него, значително дефинира сегашното и бъдещето.
В предговора на изданието съставителите обобщават: „ Тези деца са били привилегировани очевидци на исторически събития. Споделяли са персоналните мигове на хората, пробвали да оформят XX век по собствен усет. Кой по-добре от тях би могъл да предложи нов взор към мъжете, постоянно представяни като чудовища”, допълвайки: „ по едно и също време вкоренени в предишното и уверено обърнати към сегашното, орисите на тези мъже и дами рядко са обсъждани задълбочено. Но множеството от тях още са живи и не крият мнението си.”
Книгата е в превод от френски език на Гергана Стойчева. Корицата е дело на Фиделия Косева.
Жан-Кристоф Бризар е прочут кореспондент, експерт по геополитика от близо двадесет години. Работил е за „ Нешънъл Джиографик “ десетина години, от 2008 година прави репортажи и документални филми за френската телевизия най-много за диктатурите (Китай, Северна Корея, Туркменистан, Либия, и т.н.).
Клод Кетел е историк, някогашен теоретичен шеф на Мемориала в Кан. Наскоро разгласява „ Десантът в Нормандия for Dummies “ (Le Debarquement pour les Nuls – 2014) и „ Ужасяващият лекар Петио, вманиачен или отговорен? “ (L’Effrayant Docteur Petiot, fou ou coupable? –2014).
Източник: actualno.com
КОМЕНТАРИ