Голяма част от екзопланетите, които иначе се намират в обитаемата

Голяма част от екзопланетите, които другояче се намират в „ обитаемата зона “ на някоя звезда, могат да имат отровни атмосфери, споделят учени, създали констатация, която може доста да ограничи броя на вероятно обитаемите планети с някакви форми на живот, по-сложни от микроби.

Традиционно обитаемата зона на дадена звезда се дефинира като район към нея, където е допустимо една планета да получи задоволително, само че не прекомерно доста звездна сила, с цел да има течна вода на повърхността си.

Границите на тази зона в огромна степен се дефинират от размера и температурата на звездата на екзопланетите.

Ако звездата е хладна и неразбираема, обитаемата й зона е „ сгушена наоколо до нея, както лагеруващите към жаравата на обречен на смърт огън в мразовита нощ “. Ако е гореща и светла, обитаемата зона се намира по-далеч – като същите „ кемпери се пробват да не се изгорят от гигантския огън “.

Но атмосферата на планетата също играе роля, сходна на облеклото на къмпингуващите. По-далеч от огъня се нуждаете от топло яке, с цел да не измръзнете. По-близо, може да не се нуждаете от нищо повече от тениска.

Якетата в тази прилика са парникови газове, като въглероден диоксид, които поддържат планетата топла, като улавят слънчевата топлота.

„ Колкото по-далеч от звездата, толкоз повече въглероден диоксид се изисква с цел да остане планетата не замръзнала “, споделя Едуард Швитерман, от Калифорнийския университет Ривърсайд, Съединени американски щати.

„ В далечната част на обитаемата зона поддържането на света задоволително топъл, може да изисква десетки хиляди пъти повече въглероден диоксид, в сравнение с е налице в земната атмосфера “, споделя той на среща на Американското астрономическо общество (AAS) в Сент Луис, Мисури, Съединени американски щати, тази седмица.

Това не е проблем за микробите – множеството от тях могат да оцелеят в такива условия. Но даже за малко по-сложните форми на живот, това са равнища, за които е известно, че са токсични “.

Всъщност, споделя Швитерман, планетите във външната половина на обитаемите зони на множеството звезди ще се нуждаят от атмосфера, съдържаща най-малко 10% въглероден диоксид – „ количество, което би било извънредно токсично за хората “.

Ако желаете планета с равнища на въглероден диоксид, в която хората и другите животни от по-висок порядък не биха били отровени, прибавя той, подобаващата зона се свива до по-малко от една трета от обичайна обитаема зона.

„ Представете си„ обитаема зона за комплициран живот ”, дефинирана като безвредна зона, където би било реалистично да се поддържат богати екосистеми, каквито откриваме през днешния ден на Земята, “ споделя Тимъти Лайънс, биогеохимик в университета Riverside, който също е в екипа.

„ Нашите резултати демонстрират, че комплицирани екосистеми не могат да съществуват в множеството райони на обитаемата зона, както тя е обичайно дефинирана. “

Въглеродният диоксид не е единствен проблем. Друг токсичен газ е въглеродния оксид, който нормално се свързва със замърсяването на въздуха, само че който може да бъде създаден и от естествени източници.

Дори и в относително дребни количества, въглеродният оксид се свързва с хемоглобина в кръвта и блокира превоза на О2 до клетките, които се нуждаят от него, като клетките умират заради липса на О2.

На Земята обаче този газ нормално не се построява до смъртоносни равнища, с изключение на в затворени пространства (като гараж с работещ авто мотор, например), тъй като той бързо се унищожава от ултравиолетовите лъчи на слънчевата радиация.

Но множеството звезди са по-слаби от Слънцето, като съгласно изчисленията на Швитерман, не създават задоволително ултравиолетова светлина, която да почисти въглеродния оксид от атмосферите на планетите в която и да е част от обичайните им обитаеми зони.

Отново, това може да е подобаваща среда за някои типове микроби, само че “ сигурно няма да бъде положително място за човешкия или животинския живот, какъвто го познаваме “.

Възможно е, несъмнено, извънземните типове да могат да употребяват нещо друго с изключение на хемоглобин в кръвта си.

Спомнете си в „ Стар Трек “ да вземем за пример, съществата като господин Спок имаха зелена кръв – тъй като употребяват съединяване, съдържащо мед за превозване на кислорода, а не хемоглобин, съдържащ желязо.

И въпреки това да е научна фантастика, някои земни мекотели фактически употребяват медно съединяване, наречено хемоцианин като опция на хемоглобина. Тяхната кръв е синя, а не зелена, само че също по този начин е по-малко отровена от въглеродния оксид.

Въпреки това, по-висшите животни се нуждаят от повече О2 от мекотелите и употребяват хемоглобин.

„ Хемоглобинът е най-ефективното съединяване, пренасящо О2, за което знаем “, споделя Швитерман.

Освен това, прибавя той, даже в случай че извънземната еволюция е намерила метод да се оправи с казуса с въглеродния оксид, това не е единственият газ, който може да се построи до токсични равнища при ултравиолетово лъчението на слаби звезди. “Така че има доста евентуални проблеми “, споделя той.

Разбира се, той не допуска да се откажем да търсим извънземен живот. Вместо това, когато се откриват хиляди нови екзопланети, проучванията на екипа му могат да оказват помощ на учените да насочат вниманието си към най-вероятните претенденти.

„ Нашите резултати демонстрират, че комплицираният живот изисква неща, за които преди не сме знаели “, споделя той.

„ Това е първият път, когато физиологичните граници на живота на Земята се взимат поради с цел да се предвижда разпределението на по-сложен живот на други места във Вселената. “

Изследването е оповестено в The Astrophysical Journal.