Голям кеф прави да гледаш как държавната уредба се прави,

Голям кеф прави да гледаш по какъв начин държавната уредба се прави, че не знае какво се случва по планините, горите и морето у нас. Супер неуместно е и също толкоз трагикосмешно да го играем сюрпризирани при всеки " открит " случай на нередности в естествени местности. После стартира едно гонене и следствие. На финала - един-два ареста да запушим устата на досадните природозащитници и да придобием престиж какъв брой доста работа сме свършили. Да ни кажат " Браво! ", че сме хванали неприятните и в този момент ще ги накажем. И най-после разчитаме на късата памет на българите и на времето. Надяваме се да не помнят и утежняваме процедурите, с цел да се проточват с години.
Забравата е най-силният съдник, само че не ни най-праведният. Да не пропуснем и гражданските митинги, които доста постоянно, даже съвсем постоянно, остават без дълготраен резултат. Сценарият е еднакъв всякога щом някой " надуши " унищожаването на природата. Парадоксалното е възхищението от гледката и превъзнасянето от удобствата на големия комплекс, когато хората стартира да посещават съответния обект, позициониран напряко във вълните. А като се приберат вкъщи, стартират да изясняват възмущението си от погубените пясъчни дюни и орязаните десетки и хиляди дървета, с цел да бетонират.
Оказва се, бетонът е по-цЕнен или по-ценЕн от златото. Наливат го като домашно вино в бидон. Неизчерпаемо и също толкоз защитавано. Колелото на цялата държавна екосистема към този момент е завъртяно един път и спирачките му са развалени. То е набрало толкоз висока скорост, че единственият метод да бъде спряно, е да се счупи. А нека, но едва ли! Обществена загадка е, че нищо нелегално в България не започва без поддръжка - пък, в случай че мине номерът!
За морал въобще не може и да иде тирада в този коментар, тъй като парите заслепяват даже орлов взор. И всичко се върти в един обаян и затворен кръг, в който вземат участие все едни и същи. А морета, океани, планини, гори, реки, културни полезности и предпазени местности потъват в боклуци, бетон, асфалт, изкуствени настилки и така нататък Това оставаме на наследниците си. Трябваше да се запитаме на нас това ли ни оставиха предците? Беше редно и да се замислим, че нямаме право да разрушавам нещо, което не сме основали ние.
То не е даденост, не е подарък, не сме го взели чартърен. Собственикът тук са природата и земята. Така, както ние желаеме да почитат нашата благосъстоятелност, следва да отвръщаме със същото. Да си напомним една българска сентенция: " Не е отговорен оня, дето яде баницата, а този, който му я дава! ", която извънредно описателно споделя в едно изречение самоунищожението на индивида и неговите полезности.
Автор: Моника Георгиева