Златното око
Головете на Емил Костадинов на „ Парк де Пренс “, успехите на футболните национали на международното в Щатите, върховете на Стефка Костадинова, виртуозните тушове на Валентин Йорданов, забивките на Любо Ганев … Това са единствено някои от златните мигове на българския спорт, запечатани за вечността от фотографа Бончук Андонов, който през днешния ден навършва 70 години. Той един от доайените в гилдията, натрупал голям опит с отразяването на олимпиади, международни и европейски шампионати. В резултат на половинвековната си дейна активност към днешна дата рожденникът има най-богатия фотоархив на българския спорт с хиляди негативи и цифрови фрагменти. Едва ли има играч с по-значими триумфи, който да не е попадал в неговия обектив. Фотографиите на Бончук са излагани в 25 изложения и са употребявани в редица биографични книги и албуми.
Той влиза относително късно в занаята, за разлика от множеството си сътрудници, които овреме хващат апарата. Роден е в село Пастра в подножието на Рилския манастир в оскъдно семейство, в което фотоапаратът е бил непозната дума. „ Не съм имал пари даже да си купя една „ Смяна “, с каквато снимаха множеството хора по това време “, спомня си Бончук. Той се ориентира към фотографията в казармата, където постъпва, откакто приключва полиграфия. Разпределен е да служи в артилерията и поради полиграфското му обучение командващият офицер, който е фотограф, го насочва към фоторазузнавателна батарея. Там се занимава с аерофотография за задачите и обектите на артилерията.
Докато служи, редови войник Андонов крои проекти да продължи образованието си в Лайпциг в полиграфски институт, който обаче в това време е трансформиран. Тогава офицерът насочва боеца си да учи снимка в София. Бончук чува съвета му и се дипломира с работа, отдадена на футболния ентусиаст. В продължение на месеци обикаля игрища да снима. Така се среща с изявени спортни фотографи като Димитър Михайлов и Янко Гъров. По-късно с Гъров става сътрудник в Илюстрования състезателен седмичник „ Старт “, където работи над 20 години.
„ Интересът ми към фотографията нарастваше с времето, може би тъй като не се пренаситих като млад. Винаги съм обичал спорта. В „ Старт “ имах шанса да стартира да работя това, което обичам да върша. Вестникът беше страхотна школа за мен. Снимах дружно с изключителни експерти като Янко Гъров и Емил Манджаров и работех с блестящи спортни публицисти. Боли ме мощно, че някои от тях си отидоха рано. По това време редакцията създаваше издание в действителност на европейско равнище “, споделя Бончук.
Дългогодишната активност в „ Старт “ му дава късмет да направи незабравими фотоси на десетки надпревари – от селски спартакиади до олимпийски игри. Спортисти от няколко генерации го познават, а с доста от тях е и другар. Най-близко е до футбола и до битката – спортове, които постоянно са предизвиквали огромен интерес измежду българската общност. „ Професията ме срещна и сближи освен с доста известни, само че и с доста свестни хора “, споделя Бончук.
В смутните времена на прехода той е единственият фотограф, който съумява да резервира архива си от международното в Съединени американски щати през 1994 година Тогава съумява да се пребори за акредитация и да събере пари от спонсори, с цел да пътува до Щатите и да „ запечата “ головете на Стоичков и Лечков против Германия и най-големия триумф на българския футбол.
След прекъсването на вестник „ Старт “, Бончук продължава да снима като част от студиото „ Старт Фотопрес “, а по-късно продължава на свободна процедура. При прекосяването към цифровата снимка влага в нова инсталация, тъй като избира да има съвременен уред и остаряла кола, а не противоположното. Днес в занаята му оказва помощ неговият наследник Костадин. В спортните среди се знае – тандемът татко и наследник Андонови е гаранция за качествени фотоси.
Той влиза относително късно в занаята, за разлика от множеството си сътрудници, които овреме хващат апарата. Роден е в село Пастра в подножието на Рилския манастир в оскъдно семейство, в което фотоапаратът е бил непозната дума. „ Не съм имал пари даже да си купя една „ Смяна “, с каквато снимаха множеството хора по това време “, спомня си Бончук. Той се ориентира към фотографията в казармата, където постъпва, откакто приключва полиграфия. Разпределен е да служи в артилерията и поради полиграфското му обучение командващият офицер, който е фотограф, го насочва към фоторазузнавателна батарея. Там се занимава с аерофотография за задачите и обектите на артилерията.
Докато служи, редови войник Андонов крои проекти да продължи образованието си в Лайпциг в полиграфски институт, който обаче в това време е трансформиран. Тогава офицерът насочва боеца си да учи снимка в София. Бончук чува съвета му и се дипломира с работа, отдадена на футболния ентусиаст. В продължение на месеци обикаля игрища да снима. Така се среща с изявени спортни фотографи като Димитър Михайлов и Янко Гъров. По-късно с Гъров става сътрудник в Илюстрования състезателен седмичник „ Старт “, където работи над 20 години.
„ Интересът ми към фотографията нарастваше с времето, може би тъй като не се пренаситих като млад. Винаги съм обичал спорта. В „ Старт “ имах шанса да стартира да работя това, което обичам да върша. Вестникът беше страхотна школа за мен. Снимах дружно с изключителни експерти като Янко Гъров и Емил Манджаров и работех с блестящи спортни публицисти. Боли ме мощно, че някои от тях си отидоха рано. По това време редакцията създаваше издание в действителност на европейско равнище “, споделя Бончук.
Дългогодишната активност в „ Старт “ му дава късмет да направи незабравими фотоси на десетки надпревари – от селски спартакиади до олимпийски игри. Спортисти от няколко генерации го познават, а с доста от тях е и другар. Най-близко е до футбола и до битката – спортове, които постоянно са предизвиквали огромен интерес измежду българската общност. „ Професията ме срещна и сближи освен с доста известни, само че и с доста свестни хора “, споделя Бончук.
В смутните времена на прехода той е единственият фотограф, който съумява да резервира архива си от международното в Съединени американски щати през 1994 година Тогава съумява да се пребори за акредитация и да събере пари от спонсори, с цел да пътува до Щатите и да „ запечата “ головете на Стоичков и Лечков против Германия и най-големия триумф на българския футбол.
След прекъсването на вестник „ Старт “, Бончук продължава да снима като част от студиото „ Старт Фотопрес “, а по-късно продължава на свободна процедура. При прекосяването към цифровата снимка влага в нова инсталация, тъй като избира да има съвременен уред и остаряла кола, а не противоположното. Днес в занаята му оказва помощ неговият наследник Костадин. В спортните среди се знае – тандемът татко и наследник Андонови е гаранция за качествени фотоси.
Източник: trud.bg
КОМЕНТАРИ