И Германия е отговорна за възхода на популизма в Източна Европа
Големият боязън на източноевропейците е, че скоро няма да ги има. Че страните им ще се трансфорат в пустиня. " Дойче веле " споделя по какъв начин известният български политолог Иван Кръстев проучва последствията от приключването на мозъци от Източна Европа.
Току-що на немски, британски и още над 10 езика излезе новата книга на световноизвестния български политолог Иван Кръстев в съавторство с американския му сътрудник Стивън Холмс. Книгата ще бъде издадена на български през януари 2020 от издателство " Обсидиан " под заглавие " Имитация и народна власт. Как Западът завоюва Студената война, само че загуби себе си ". Паралелно с това две огромни немски медии разгласиха обширни и доста забавни разбори от Кръстев по най-актуалните тематики на актуалната политика. Тези разбори мъчно се поддават на преразказване или обобщаване, така че тук ще ви предложим по няколко цитата, които дават визия за насоките, в които мисли българският политолог. В публикация под заглавие " Духовна завеса се спуска над Европа ", оповестена на страниците на " Ди Цайт ", Иван Кръстев апропо написа:
Страхът на източноевропейците, че скоро няма да ги има
" В Берлин считат, че за " края на любовта " сред Източна и Западна Европа са отговорни най-много другите възгледи във връзка с миграцията. Вярно е. Но все пак има и едно неразбирателство: източноевропейците не се боят тъкмо от онази миграция, над която си блъскат главите германците. Те не се опасяват толкоз от потоците бежанци от Близкия изток и Африка, които може да нахлуят в източноевропейските страни - нищо, че популистките водачи в Източна Европа непрестанно повтарят тъкмо това. В сърцевината си същинският боязън е различен: че от ден на ден млади източноевропейци се насочат към Германия, че Германия нападателно набира млади експерти от района, а в следствие от това самата Източна Европа се трансформира в пустиня.
Тъкмо атрактивността на Германия напомпва антигерманските настроения в Източна Европа. В този смисъл Германия несъмнено носи част от отговорността за подема на популизма на Изток. ()
Европейският Изток се трансформира в един от най-важните снабдители на работна ръка за застаряващия Запад. От 2007 година насам родината си са напуснали 3,4 милиона румънци, множеството от тях под 40-годишна възраст. Тази наклонност поражда суматохата, че обезлюдяването в последна сметка ще докара до гибелта на личната нация.
Източноевропейците, които преди век поемаха на запад, оставяха зад тила си млади народи в напредък. Днес обаче те оставят зад тила си най-бързо топящите се народностни групи в света. Днешната раждаемост не стига за подсигуряване на просъществуването на източноевропейците. Между 1989 и 2017 година Латвия изгуби 27% от популацията си, Литва - 22,5 %, а най-голямата загуба на население бележи България. Именно комбинацията от застаряващо население, ниска раждаемост и несекващ поток изселници трансформира Средна и Източна Европа в плодородна почва за популистка политика ", написа Кръстев. Към края на публикацията му в " Ди Цайт " четем:
" Централният абсурд в Източна Европа е, че в света, който населяват след края на Студената война, източноевропейците ценят най-високо отворените граници и опцията да пътуват и работят в чужбина. В същото време обаче таман с това са свързани и най-големите им страхове. Обикновеният българин или маджарин е вдъхновен от опцията да пътува и работи в чужбина, само че в това време се опасява, че прекомерно доста негови сънародници биха могли да изоставен страната. () Тези страхове на източноевропейците не са ирационални. Когато една млада българка или една млада полякиня напусне страната, тя освен взима със себе си цялата инвестиция на страната в нейното обучение, само че и лишава родината си от своя гений. Преди едно десетилетие, когато Източна Европа страдаше от висока безработица, миграцията на работна ръка в западна посока към момента се смяташе за позитивен стопански фактор.
Днес обаче настроенията са други. Да не забравяме и този факт: когато млади и образовани българи отпътуват за Германия, това значи, че към страната им вероятно няма да потекат немски вложения - просто тъй като там липсва работна ръка. А тези, които вземат решение да останат в страната си, все по-често се усещат като губещи ", написа Иван Кръстев. И прибавя, че таман изселването на млади и добре образовани хора от източноевропейските страни лишава надали не вечно тамошните демократични партии от изборни триумфи. На ориста на либерализма в международен мащаб е отдаден различен просторен разбор на българския политолог, който неотдавна излезе във " Франкфуртер Алгемайне Цайтунг ". От тази публикация тук ще цитираме единствено няколко пасажа:
Големите въпроси
" Не толкоз възходът на авторитаризма, колкото размиващите се граници сред демокрацията и авторитаризма сковават през днешния ден демократичното мислене на Запад. Каква ли е разликата сред изказванието на Кремъл, че Путин няма опция, и нашата теза, че няма опция на сегашната икономическа политика? Каква е разликата сред Путинова Русия и Ердоганова Турция, сред Путинова Русия и Индия на Моди или Бразилия на Болсонаро? Има ли отчетлива разлика и спрямо Унгария на Орбан или Съединени американски щати на Тръмп? Дали сме сигурни, че към момента живеем в демократични демокрации? И дали в днешните общества, които са манипулирани от огромните пари и новите технологии, въобще може да се прави смислена разлика сред народна власт и авторитаризъм? Това са огромните въпроси, които през днешния ден си слагат в Америка и в Европа. ()
На човек му се късат нервите, когато гледа по какъв начин три десетилетия по-късно същата тактика, която използваха през 1989 либералите, с цел да убедят Изтока да погребе комунизма, през днешния ден се употребява от съветския водач, с цел да убеди западната общност, че либерализмът е просто коренен опит, чието време е минало. Че политическите идеологии, сходно на опакованите хранителни артикули, имат период на валидност, след чието приключване потреблението крие съществени рискове. С единствената разлика, че при политическите идеологии, за разлика от питателните артикули, срокът на валидност не е маркиран на опаковката. "
Заглавието е на " Дневник ". Оригиналният текст е под заглавие " Иван Кръстев за огромния боязън на източноевропейците "
Току-що на немски, британски и още над 10 езика излезе новата книга на световноизвестния български политолог Иван Кръстев в съавторство с американския му сътрудник Стивън Холмс. Книгата ще бъде издадена на български през януари 2020 от издателство " Обсидиан " под заглавие " Имитация и народна власт. Как Западът завоюва Студената война, само че загуби себе си ". Паралелно с това две огромни немски медии разгласиха обширни и доста забавни разбори от Кръстев по най-актуалните тематики на актуалната политика. Тези разбори мъчно се поддават на преразказване или обобщаване, така че тук ще ви предложим по няколко цитата, които дават визия за насоките, в които мисли българският политолог. В публикация под заглавие " Духовна завеса се спуска над Европа ", оповестена на страниците на " Ди Цайт ", Иван Кръстев апропо написа:
Страхът на източноевропейците, че скоро няма да ги има
" В Берлин считат, че за " края на любовта " сред Източна и Западна Европа са отговорни най-много другите възгледи във връзка с миграцията. Вярно е. Но все пак има и едно неразбирателство: източноевропейците не се боят тъкмо от онази миграция, над която си блъскат главите германците. Те не се опасяват толкоз от потоците бежанци от Близкия изток и Африка, които може да нахлуят в източноевропейските страни - нищо, че популистките водачи в Източна Европа непрестанно повтарят тъкмо това. В сърцевината си същинският боязън е различен: че от ден на ден млади източноевропейци се насочат към Германия, че Германия нападателно набира млади експерти от района, а в следствие от това самата Източна Европа се трансформира в пустиня.
Тъкмо атрактивността на Германия напомпва антигерманските настроения в Източна Европа. В този смисъл Германия несъмнено носи част от отговорността за подема на популизма на Изток. ()
Европейският Изток се трансформира в един от най-важните снабдители на работна ръка за застаряващия Запад. От 2007 година насам родината си са напуснали 3,4 милиона румънци, множеството от тях под 40-годишна възраст. Тази наклонност поражда суматохата, че обезлюдяването в последна сметка ще докара до гибелта на личната нация.
Източноевропейците, които преди век поемаха на запад, оставяха зад тила си млади народи в напредък. Днес обаче те оставят зад тила си най-бързо топящите се народностни групи в света. Днешната раждаемост не стига за подсигуряване на просъществуването на източноевропейците. Между 1989 и 2017 година Латвия изгуби 27% от популацията си, Литва - 22,5 %, а най-голямата загуба на население бележи България. Именно комбинацията от застаряващо население, ниска раждаемост и несекващ поток изселници трансформира Средна и Източна Европа в плодородна почва за популистка политика ", написа Кръстев. Към края на публикацията му в " Ди Цайт " четем:
" Централният абсурд в Източна Европа е, че в света, който населяват след края на Студената война, източноевропейците ценят най-високо отворените граници и опцията да пътуват и работят в чужбина. В същото време обаче таман с това са свързани и най-големите им страхове. Обикновеният българин или маджарин е вдъхновен от опцията да пътува и работи в чужбина, само че в това време се опасява, че прекомерно доста негови сънародници биха могли да изоставен страната. () Тези страхове на източноевропейците не са ирационални. Когато една млада българка или една млада полякиня напусне страната, тя освен взима със себе си цялата инвестиция на страната в нейното обучение, само че и лишава родината си от своя гений. Преди едно десетилетие, когато Източна Европа страдаше от висока безработица, миграцията на работна ръка в западна посока към момента се смяташе за позитивен стопански фактор.
Днес обаче настроенията са други. Да не забравяме и този факт: когато млади и образовани българи отпътуват за Германия, това значи, че към страната им вероятно няма да потекат немски вложения - просто тъй като там липсва работна ръка. А тези, които вземат решение да останат в страната си, все по-често се усещат като губещи ", написа Иван Кръстев. И прибавя, че таман изселването на млади и добре образовани хора от източноевропейските страни лишава надали не вечно тамошните демократични партии от изборни триумфи. На ориста на либерализма в международен мащаб е отдаден различен просторен разбор на българския политолог, който неотдавна излезе във " Франкфуртер Алгемайне Цайтунг ". От тази публикация тук ще цитираме единствено няколко пасажа:
Големите въпроси
" Не толкоз възходът на авторитаризма, колкото размиващите се граници сред демокрацията и авторитаризма сковават през днешния ден демократичното мислене на Запад. Каква ли е разликата сред изказванието на Кремъл, че Путин няма опция, и нашата теза, че няма опция на сегашната икономическа политика? Каква е разликата сред Путинова Русия и Ердоганова Турция, сред Путинова Русия и Индия на Моди или Бразилия на Болсонаро? Има ли отчетлива разлика и спрямо Унгария на Орбан или Съединени американски щати на Тръмп? Дали сме сигурни, че към момента живеем в демократични демокрации? И дали в днешните общества, които са манипулирани от огромните пари и новите технологии, въобще може да се прави смислена разлика сред народна власт и авторитаризъм? Това са огромните въпроси, които през днешния ден си слагат в Америка и в Европа. ()
На човек му се късат нервите, когато гледа по какъв начин три десетилетия по-късно същата тактика, която използваха през 1989 либералите, с цел да убедят Изтока да погребе комунизма, през днешния ден се употребява от съветския водач, с цел да убеди западната общност, че либерализмът е просто коренен опит, чието време е минало. Че политическите идеологии, сходно на опакованите хранителни артикули, имат период на валидност, след чието приключване потреблението крие съществени рискове. С единствената разлика, че при политическите идеологии, за разлика от питателните артикули, срокът на валидност не е маркиран на опаковката. "
Заглавието е на " Дневник ". Оригиналният текст е под заглавие " Иван Кръстев за огромния боязън на източноевропейците "
Източник: dnevnik.bg
КОМЕНТАРИ