Вежди Рашидов попиля две известни обществени личности!
Големият ваятел Вежди Рашидов ще означи през днешния ден с галерия своята 70-годишнина, която чества на 14 декември. Експозицията " Вежди и другари “ е подредена в Арт изложба " Вежди “ и показва произведения на юбиляря, както и на околните му другари Атанас Яранов, Валентин Старчев, Георги Трифонов, Георги Божилов-Слона, Димитър Киров, Захари Каменов, Зиятин Нуриев, Иво Хаджимишев, Крум Дамянов, Николай Янакиев, Светлин Русев, Свилен Блажев. " Не укривам, съумял съм, само че не спирам да бленувам “, споделя художникът.
Творческите му изяви още от началото на пътя му в изкуството са мощни и многочислени. През 1985-а отпътува за Франция в " Сите дез-ар " в Париж. Участва в групови и независими изложения във всички по-големи градове в страната, в множеството европейски страни и международни културни центрове. Показва творбите си в Базел, Париж, Варшава, Краков, Лондон, Делхи, Москва, Ереван, Истанбул, Вашингтон, Амстердам, Токио, Анкара, Сапоро, Виена, Сеул, Берлин, Претория, Йоханесбург, Белград, Довил, Дъблин, Барселона, Палма де Майорка, Хеерде (Холандия), Бон и доста други.
Само в Париж влиятелни галерии години наред са организирали негови независими изяви. Вежди Рашидов е почетен с голям брой награди и звания, той е учен на Европейската академия на Франция и на Международната академия на изкуствата на Русия, член-кореспондент на Българска академия на науките, лекар хонорис идея, почетен професор, притежател на медал " Стара планина “, " Кирил и Методий “, на руския медал " Александър Невски “, на Златния орден на Ватикана на името на Данте Алигиери, на медал за заслуги на Украйна, на медал " Св. Леополд “ от Австрия, на Златен орден от Армения, на златен орден за заслуги на Турция, почетен жител е на Кърджали, на София, на Димитровград, Правец, Мадан, Дулово. Почетен жител е на Армения.
Почеркът му в изкуството се характеризира с ярка самостоятелна гъвкавост и мощен прочувствен заряд. Световноизвестният френски ваятел Сезар споделя: " Българският актьор Вежди Рашидов е наредил себе си и своята страна измежду най-високите върхове на културата на XX век, в този момент и вечно. Това, което прави, е прелестно, допряно от експресионизма…. толкоз е завладяващо. Той е толкоз мощен като лъчение, толкоз могъщ… Очевидно е какъв брой доста културни пластове участват в творбите му. Той е един от неокласиците на нашето време ".
За Вежди Рашидов Анри Лоарет, директор-президент на музея Лувър, написа: " Преди да се срещнем, аз бях осведомен с качествата на Вежди Рашидов. Човекът и актьорът незабавно ме плени. Един въодушевен и кардинален човек, любопитен за всичко, угрижен за всички. Човек, който носи облика на " модернист в изкуството " и води, както се показва Емил Зола в своето време – " положителната борба " в името на отбраната на артистичното творчество “.
Забележителните качества на творбите на Вежди Рашидов са маркирани и с многочислени награди, увенчаващи яркия гений на своя основател. Тази година той беше почетен и със Златния орден на Кралския артистичен кръг на Испания и стана почетен член на Съюза на испанските художници.
Рашидов натрупа стабилен опит и в политиката, само че не крие своето отчаяние от родните политически пристрастености. За изкуството, приятелите, политиката и обичаната жена Вежди Рашидов приказва пред " Пик ".
- Известно е, че създателят е със мощно его. Защо решихте да включите в юбилейната си галерия и произведения на свои другари, господин Рашидов?
- На всеки мой рожден ден върша галерия във връзка моите годишнини. Това е традиция за мен. В живота би трябвало да носиш както почитание към другите, по този начин и почитание към себе си, тъй като който не почита себе си, няма по какъв начин да почита и другите. Тъй като това е една сериозна годишнина, най-хубавото е човек да направи ретроспекция на миналите години, които бяха съпроводени с прелестно другарство на най-талантливите, потвърдени във времето български създатели, прелестни приятели, с които дружно израснахме и взаимно се обогатявахме, дишайки артистичния въздух на времето. Смятам, че другарството е доста скъпо нещо. Затова постоянно в случай че те съобщи другар, болката е по-голяма. Остава една рана, тъй като си вложил прекомерно доста неща в него. Аз имам прелестни другари. Така че се събираме на тази галерия да се поогледаме, да забележим каквото Господ е дал да продължим като създатели.
Знаете, че създателите не могат да се пенсионират. Ние умираме или върху нотната тетрадка, или умираме върху листа, на който пишем стихове и разкази, или до платното и на статива, на който творим. Имам възвишен поминък и точно по тази причина избирам да бъда сред околните си другари.
- Вежди Рашидов на 70! Помъдрял ли е, съумя ли да овладее пристрастеностите в себе си, по-сантиментален ли стана, научи ли се да не кипва от всяка неправда?
- Човек мъчно се трансформира. Той е подобен, какъвто е, с дребни изключения. Винаги съм бил сензитивен и прочувствен, това е част от моята същина на създател. Без сантименти, без отношение към живота, няма по какъв начин да твориш. Останалото е рутина. В годините се впуснах и в политиката, с цел да се опитам да бъда потребен. Хубаво е човек да получава самопризнание за това, което прави. Когато не чуваш една добра дума за труда, който си положил, това хаби доста от нервите и чувствителността на един човек, изключително на създателя. И разочарованието е толкоз мощно, че съжаляваш, че си изгубил част от живота си. Най-трудно през годините, в които бях министър на културата, ми беше да притискам зъби. За да не отпусна моята емоционалност, която е по-артистична, по-образна. Обществото очевидно не е привикнало на това.
- Казвате: " Много желаех да стана популярен художник “, успяхте ли?
- Винаги съм желал да стана огромен художник. Във времето остава изкуството. Не инцидентно споделят, че изкуството е постоянно. Да, съумях. Аз съм един съумял човек в изкуството. Само че пребивавам в страна, в която претендент за номинация Оскар месец го въртим по медиите, без да има Оскар. А когато един художник завоюва златен орден от най-високия кралски кръг на непозната страна и когато го създадат почетен художник на тази страна, това не се върти по същия метод по медиите. А аз не съм получил номинация, аз съм получил същинската премия.
- Йордан Радичков ви е заръчал: " Пази детето в себе си, само че и единака пази “. Изпълнявате ли завета му към вас?
- Вече да. След като излязох от политиката, да. Защото аз съм единак в ателието си, аз съм единак в творчеството си. Това още веднъж ме връща към вълка единак. Само бездарните работят анонимно. Слабите работят в групи, по този начин могат да хвърлят яйца, да носят ковчези и да желаят власт. А надареният човек постоянно е самичък.
- Преборихте тежко заболяване, по какъв начин ви промени това?
- Промени, несъмнено, философията ми към живота. Преди живеехме като безсмъртни, в този момент към този момент знам, че сме смъртни. Опитвам се да бъда добър човек. Въпреки че за това поставям големи старания, тъй като към мен живеят и злобни, мразещи, безпардонни хора. Важното е да вардя фамилията си, приятелите си и несъмнено да имам още малко време за изкуство.
- На кого сте желали, а към момента не сте нарисували портрет?
- На моята майка. Винаги изпитвам един вътрешен боязън, който не мога да преодолея и да направя нейния портрет. Това е една преграда, която имам към облика и не мога да я прекрача, с цел да да седна да портретувам майка си.
- Какъв е споменът ви за нея?
- Тя умря на 33 години. /Б. р. майката на Вежди Рашидов е огромната певица Кадрие Лятифова, наричана Славея на Родопите/. Една красива, руса, синеока жена. Много дейна. От една натрупа направи спектакъл в Кърджали, има 300 записа в радио София. Една красавица, която непрестанно единствено пееше усмихната.
- Казахте, че сте отчаян от политиката. Оцапахте ли се с нея?
- Разбира се, че се оцапах. И по тази причина се отхвърлих. Политиката постоянно води до отчаяние. Който ми каже, че е доста благополучен на това занятие... Това да си в политиката ужасно доста изхабява. Да повярваш в идея е една фантазия. Човек не би трябвало да минава границите.
- Заслужава ли културата министър като Велислав Минеков?
- Това не го разисквам заради хигиенични съображения. Доста гнуслив съм към хора, които нямат никакво значение за историята. Така че не бих желал даже да разясня този човек. Вие, публицистите, ще би трябвало да питате какво остава след него. Министрите не са хора, които през целия ден приказват небивалици по медиите, а доказателство за техния триумф е съграденото, което остава след тях за поколенията. Но въпреки всичко доживях да видя министър, който се закани, че за два месеца ще направи това, което за 10 години други не са създали – подобен човек заслужава " поздравления “, тъй като той за два месеца наговори толкоз простотии, колкото различен министър за 10 години не е съумял да наприказва. Браво на подобен " резултат “. А по отношение на неговите заслуги, то отговорът ми е: " Горката просвета! “.
- В родния политически пейзаж се появиха доста нови персонажи и кандидат-месии. Каква е прогнозата ви за близкото бъдеще на България?
- Станахме очевидци по какъв начин безотговорни хора за близо година вкараха България в тежка криза, без постоянно държавно управление, без бюджет, в тежка коронавирус обстановка, които не си даваха сметка каква пакост докараха на българина. Хора като Слави Трифонов и неговите посредствени сценаристи месеци наред се лигавеха пред обществото, а през това време се подвигаха цените на тока, на газа, на хляба, на всичко. Хора, които заради безхаберието си могат да вкарат своя народ в тежка икономическа рецесия в рамките единствено на една година, би трябвало да знаят, че да се изведе страната на по-добро равнище, ще им трябват години. Хора, които идват с демагогията за смяна, би трябвало да дават отговор пред всички нас, тъй като от тяхната измама България дълго ще страда. При тях се подвигнаха цените и на тока, и на газта, и на хляба, на всичко. Изборите не са развлечение, а отговорност, гласоподавателите със своя избор докараха всичко това на власт. Не можем да бъдем единствено фейсбук-критици.
- Умориха ли се обаче хората от ГЕРБ във властта?
- Е, несъмнено, това е при всяка власт, която стои повече в управлението - тя се уморява. В политиката също има граници и мярка, само че бих се радвал, в случай че нашето общество се научи да изпраща всяка власт с оценката освен на омразата и отрицанието, а и на направеното, съграденото да бъде признато с почитание. За мен образец ще остане методът, по който бе изпратена Ангела Меркел от немската страна и немския народ. Това е един пример за достолепието в политиката, за държанието на един можещ народ, тъй като останалото е грозно, то е безхаберие и неистина, че сме народ. А най-ужасното е, че се научихме да живеем в такава лъжа…
- Г-н Рашидов, имате до себе си един ангел-хранител. Какво значи за вас наличието на доктор Снежа Бахарова, вашата брачна половинка?
- Желанието ми да бъда с нея и да не се деля, е задоволително огромен тласък да пребивавам. Тя ми дава кураж, чувство за сигурност, дава ми успокоение да създавам, което е доста значимо за мен. За благополучие имам удоволствието да пребивавам с една потвърдена прелестна лекарка и добър човек. Тя е поемала и моите сложни моменти, и сложните моменти в живота на своите близки – качества, които човек доста мъчно намира. Тя ми даваше тази сила, поради която през днешния ден съм измежду вас.
- Виждате ли се постоянно с внучките ви, които живеят в Австрия?
- Чуваме се и се виждаме. Преди седмица бяха тук. Едната е студентка към този момент в Инсбрук, учи медицина. Другата е на 16 години, тя може би ще стане предстоящ огромен проектант. А малкият Александър, който е 8- годишен сладур, като всяко обикновено дете желае да опита от всичко. Нека в този момент да е с игрите, дано доживеем тези години, в които той ще има правото на своя избор.
- Важни ли са за Вежди Рашидов купищата трофеи и звания?
- Да, в живота си бях удостояван със звания от доста авторитетни наши и интернационалните институции. Но мощната обезценка на званията у нас, откогато ВАК не съществува, сложи в неуместна обстановка даже същинските учени и професори. Има едни хора, бездарни, амбициозни, с връзки, които се домогваха елементарно да бъдат титуловани. Може да се направи цялостен лист нищо не значещи за живота и историята имена, които от заран до вечер се самотитуловат. Именно това ме кара да оставя моите награди в тишина.
Да, истина е, че през 1986 година от Европейската академия за изкуствата във Франция с президент Ролан Ариа имах достойнството да бъда почетен с академично звание и с членска карта на тази влиятелна институция. Академик съм на две съветски академии – на Международната академия за изкуства на Русия и на Имперската академия на изкуствата. Член сътрудник съм на Българска академия на науките, почетен професор съм и лекар хонорис идея. От 1985 година съм член на АЯАП към ЮНЕСКО, имам и още доста други звания. Но по-интересно е за един художник не да живее посредством купите си, а посредством изкуството си. За мене е доста по-важно да пребивавам с един осъществен в живота Вежди и тази купа ми е задоволителна. А другояче не бих отрекъл званията на нито един от достойните и можещите хора.
Творческите му изяви още от началото на пътя му в изкуството са мощни и многочислени. През 1985-а отпътува за Франция в " Сите дез-ар " в Париж. Участва в групови и независими изложения във всички по-големи градове в страната, в множеството европейски страни и международни културни центрове. Показва творбите си в Базел, Париж, Варшава, Краков, Лондон, Делхи, Москва, Ереван, Истанбул, Вашингтон, Амстердам, Токио, Анкара, Сапоро, Виена, Сеул, Берлин, Претория, Йоханесбург, Белград, Довил, Дъблин, Барселона, Палма де Майорка, Хеерде (Холандия), Бон и доста други.
Само в Париж влиятелни галерии години наред са организирали негови независими изяви. Вежди Рашидов е почетен с голям брой награди и звания, той е учен на Европейската академия на Франция и на Международната академия на изкуствата на Русия, член-кореспондент на Българска академия на науките, лекар хонорис идея, почетен професор, притежател на медал " Стара планина “, " Кирил и Методий “, на руския медал " Александър Невски “, на Златния орден на Ватикана на името на Данте Алигиери, на медал за заслуги на Украйна, на медал " Св. Леополд “ от Австрия, на Златен орден от Армения, на златен орден за заслуги на Турция, почетен жител е на Кърджали, на София, на Димитровград, Правец, Мадан, Дулово. Почетен жител е на Армения.
Почеркът му в изкуството се характеризира с ярка самостоятелна гъвкавост и мощен прочувствен заряд. Световноизвестният френски ваятел Сезар споделя: " Българският актьор Вежди Рашидов е наредил себе си и своята страна измежду най-високите върхове на културата на XX век, в този момент и вечно. Това, което прави, е прелестно, допряно от експресионизма…. толкоз е завладяващо. Той е толкоз мощен като лъчение, толкоз могъщ… Очевидно е какъв брой доста културни пластове участват в творбите му. Той е един от неокласиците на нашето време ".
За Вежди Рашидов Анри Лоарет, директор-президент на музея Лувър, написа: " Преди да се срещнем, аз бях осведомен с качествата на Вежди Рашидов. Човекът и актьорът незабавно ме плени. Един въодушевен и кардинален човек, любопитен за всичко, угрижен за всички. Човек, който носи облика на " модернист в изкуството " и води, както се показва Емил Зола в своето време – " положителната борба " в името на отбраната на артистичното творчество “.
Забележителните качества на творбите на Вежди Рашидов са маркирани и с многочислени награди, увенчаващи яркия гений на своя основател. Тази година той беше почетен и със Златния орден на Кралския артистичен кръг на Испания и стана почетен член на Съюза на испанските художници.
Рашидов натрупа стабилен опит и в политиката, само че не крие своето отчаяние от родните политически пристрастености. За изкуството, приятелите, политиката и обичаната жена Вежди Рашидов приказва пред " Пик ".
- Известно е, че създателят е със мощно его. Защо решихте да включите в юбилейната си галерия и произведения на свои другари, господин Рашидов?
- На всеки мой рожден ден върша галерия във връзка моите годишнини. Това е традиция за мен. В живота би трябвало да носиш както почитание към другите, по този начин и почитание към себе си, тъй като който не почита себе си, няма по какъв начин да почита и другите. Тъй като това е една сериозна годишнина, най-хубавото е човек да направи ретроспекция на миналите години, които бяха съпроводени с прелестно другарство на най-талантливите, потвърдени във времето български създатели, прелестни приятели, с които дружно израснахме и взаимно се обогатявахме, дишайки артистичния въздух на времето. Смятам, че другарството е доста скъпо нещо. Затова постоянно в случай че те съобщи другар, болката е по-голяма. Остава една рана, тъй като си вложил прекомерно доста неща в него. Аз имам прелестни другари. Така че се събираме на тази галерия да се поогледаме, да забележим каквото Господ е дал да продължим като създатели.
Знаете, че създателите не могат да се пенсионират. Ние умираме или върху нотната тетрадка, или умираме върху листа, на който пишем стихове и разкази, или до платното и на статива, на който творим. Имам възвишен поминък и точно по тази причина избирам да бъда сред околните си другари.
- Вежди Рашидов на 70! Помъдрял ли е, съумя ли да овладее пристрастеностите в себе си, по-сантиментален ли стана, научи ли се да не кипва от всяка неправда?
- Човек мъчно се трансформира. Той е подобен, какъвто е, с дребни изключения. Винаги съм бил сензитивен и прочувствен, това е част от моята същина на създател. Без сантименти, без отношение към живота, няма по какъв начин да твориш. Останалото е рутина. В годините се впуснах и в политиката, с цел да се опитам да бъда потребен. Хубаво е човек да получава самопризнание за това, което прави. Когато не чуваш една добра дума за труда, който си положил, това хаби доста от нервите и чувствителността на един човек, изключително на създателя. И разочарованието е толкоз мощно, че съжаляваш, че си изгубил част от живота си. Най-трудно през годините, в които бях министър на културата, ми беше да притискам зъби. За да не отпусна моята емоционалност, която е по-артистична, по-образна. Обществото очевидно не е привикнало на това.
- Казвате: " Много желаех да стана популярен художник “, успяхте ли?
- Винаги съм желал да стана огромен художник. Във времето остава изкуството. Не инцидентно споделят, че изкуството е постоянно. Да, съумях. Аз съм един съумял човек в изкуството. Само че пребивавам в страна, в която претендент за номинация Оскар месец го въртим по медиите, без да има Оскар. А когато един художник завоюва златен орден от най-високия кралски кръг на непозната страна и когато го създадат почетен художник на тази страна, това не се върти по същия метод по медиите. А аз не съм получил номинация, аз съм получил същинската премия.
- Йордан Радичков ви е заръчал: " Пази детето в себе си, само че и единака пази “. Изпълнявате ли завета му към вас?
- Вече да. След като излязох от политиката, да. Защото аз съм единак в ателието си, аз съм единак в творчеството си. Това още веднъж ме връща към вълка единак. Само бездарните работят анонимно. Слабите работят в групи, по този начин могат да хвърлят яйца, да носят ковчези и да желаят власт. А надареният човек постоянно е самичък.
- Преборихте тежко заболяване, по какъв начин ви промени това?
- Промени, несъмнено, философията ми към живота. Преди живеехме като безсмъртни, в този момент към този момент знам, че сме смъртни. Опитвам се да бъда добър човек. Въпреки че за това поставям големи старания, тъй като към мен живеят и злобни, мразещи, безпардонни хора. Важното е да вардя фамилията си, приятелите си и несъмнено да имам още малко време за изкуство.
- На кого сте желали, а към момента не сте нарисували портрет?
- На моята майка. Винаги изпитвам един вътрешен боязън, който не мога да преодолея и да направя нейния портрет. Това е една преграда, която имам към облика и не мога да я прекрача, с цел да да седна да портретувам майка си.
- Какъв е споменът ви за нея?
- Тя умря на 33 години. /Б. р. майката на Вежди Рашидов е огромната певица Кадрие Лятифова, наричана Славея на Родопите/. Една красива, руса, синеока жена. Много дейна. От една натрупа направи спектакъл в Кърджали, има 300 записа в радио София. Една красавица, която непрестанно единствено пееше усмихната.
- Казахте, че сте отчаян от политиката. Оцапахте ли се с нея?
- Разбира се, че се оцапах. И по тази причина се отхвърлих. Политиката постоянно води до отчаяние. Който ми каже, че е доста благополучен на това занятие... Това да си в политиката ужасно доста изхабява. Да повярваш в идея е една фантазия. Човек не би трябвало да минава границите.
- Заслужава ли културата министър като Велислав Минеков?
- Това не го разисквам заради хигиенични съображения. Доста гнуслив съм към хора, които нямат никакво значение за историята. Така че не бих желал даже да разясня този човек. Вие, публицистите, ще би трябвало да питате какво остава след него. Министрите не са хора, които през целия ден приказват небивалици по медиите, а доказателство за техния триумф е съграденото, което остава след тях за поколенията. Но въпреки всичко доживях да видя министър, който се закани, че за два месеца ще направи това, което за 10 години други не са създали – подобен човек заслужава " поздравления “, тъй като той за два месеца наговори толкоз простотии, колкото различен министър за 10 години не е съумял да наприказва. Браво на подобен " резултат “. А по отношение на неговите заслуги, то отговорът ми е: " Горката просвета! “.
- В родния политически пейзаж се появиха доста нови персонажи и кандидат-месии. Каква е прогнозата ви за близкото бъдеще на България?
- Станахме очевидци по какъв начин безотговорни хора за близо година вкараха България в тежка криза, без постоянно държавно управление, без бюджет, в тежка коронавирус обстановка, които не си даваха сметка каква пакост докараха на българина. Хора като Слави Трифонов и неговите посредствени сценаристи месеци наред се лигавеха пред обществото, а през това време се подвигаха цените на тока, на газа, на хляба, на всичко. Хора, които заради безхаберието си могат да вкарат своя народ в тежка икономическа рецесия в рамките единствено на една година, би трябвало да знаят, че да се изведе страната на по-добро равнище, ще им трябват години. Хора, които идват с демагогията за смяна, би трябвало да дават отговор пред всички нас, тъй като от тяхната измама България дълго ще страда. При тях се подвигнаха цените и на тока, и на газта, и на хляба, на всичко. Изборите не са развлечение, а отговорност, гласоподавателите със своя избор докараха всичко това на власт. Не можем да бъдем единствено фейсбук-критици.
- Умориха ли се обаче хората от ГЕРБ във властта?
- Е, несъмнено, това е при всяка власт, която стои повече в управлението - тя се уморява. В политиката също има граници и мярка, само че бих се радвал, в случай че нашето общество се научи да изпраща всяка власт с оценката освен на омразата и отрицанието, а и на направеното, съграденото да бъде признато с почитание. За мен образец ще остане методът, по който бе изпратена Ангела Меркел от немската страна и немския народ. Това е един пример за достолепието в политиката, за държанието на един можещ народ, тъй като останалото е грозно, то е безхаберие и неистина, че сме народ. А най-ужасното е, че се научихме да живеем в такава лъжа…
- Г-н Рашидов, имате до себе си един ангел-хранител. Какво значи за вас наличието на доктор Снежа Бахарова, вашата брачна половинка?
- Желанието ми да бъда с нея и да не се деля, е задоволително огромен тласък да пребивавам. Тя ми дава кураж, чувство за сигурност, дава ми успокоение да създавам, което е доста значимо за мен. За благополучие имам удоволствието да пребивавам с една потвърдена прелестна лекарка и добър човек. Тя е поемала и моите сложни моменти, и сложните моменти в живота на своите близки – качества, които човек доста мъчно намира. Тя ми даваше тази сила, поради която през днешния ден съм измежду вас.
- Виждате ли се постоянно с внучките ви, които живеят в Австрия?
- Чуваме се и се виждаме. Преди седмица бяха тук. Едната е студентка към този момент в Инсбрук, учи медицина. Другата е на 16 години, тя може би ще стане предстоящ огромен проектант. А малкият Александър, който е 8- годишен сладур, като всяко обикновено дете желае да опита от всичко. Нека в този момент да е с игрите, дано доживеем тези години, в които той ще има правото на своя избор.
- Важни ли са за Вежди Рашидов купищата трофеи и звания?
- Да, в живота си бях удостояван със звания от доста авторитетни наши и интернационалните институции. Но мощната обезценка на званията у нас, откогато ВАК не съществува, сложи в неуместна обстановка даже същинските учени и професори. Има едни хора, бездарни, амбициозни, с връзки, които се домогваха елементарно да бъдат титуловани. Може да се направи цялостен лист нищо не значещи за живота и историята имена, които от заран до вечер се самотитуловат. Именно това ме кара да оставя моите награди в тишина.
Да, истина е, че през 1986 година от Европейската академия за изкуствата във Франция с президент Ролан Ариа имах достойнството да бъда почетен с академично звание и с членска карта на тази влиятелна институция. Академик съм на две съветски академии – на Международната академия за изкуства на Русия и на Имперската академия на изкуствата. Член сътрудник съм на Българска академия на науките, почетен професор съм и лекар хонорис идея. От 1985 година съм член на АЯАП към ЮНЕСКО, имам и още доста други звания. Но по-интересно е за един художник не да живее посредством купите си, а посредством изкуството си. За мене е доста по-важно да пребивавам с един осъществен в живота Вежди и тази купа ми е задоволителна. А другояче не бих отрекъл званията на нито един от достойните и можещите хора.
Източник: varna24.bg
КОМЕНТАРИ