Хораций - живот и история
Големият римски стихотворец Квинт Хораций Флак (65-8 година прочие Хр.), е роден на 8 декември 65 година в на границата на Пулия с Калабрия. Той е наследник на проспериращ земевладелец. Хораций получава положително обучение, след което отива в Атина, с цел да разшири знанията си. Хораций е бил другар с Брут и е взел участие в битката за републиката, той се бие при Филипи, само че бяга от борбата и отпътува за Рим.
Вече безпаричен, той влиза в редиците на служителите и се изхранва от това. Първите опити на поетичната му активност му печелят другарството на Вергилий; по негова рекомендация той е признат в кръга на познатите на Гай Цилний Меценат и скоро става негов другар.
В къщата на този настойник, просветен всемирски човек, в кръг от надарени и високообразовани хора, събрали се на гостоприемната софра на богатия аристократ, Хораций съумява да изпита тази световна берекет, с която са пропити неговите произведения. Душевният му небосвод се уголемява, концепциите му стават ясни, усетът му се развива.
Известният настойник на изкуствата Меценат обезпечава сигурна позиция на обичания си стихотворец, с който има сходни вярвания. Меценат подарява на Хораций парцел, оборудван с всички улеснения на времето. Намира се в землището на Сабинските гори, близо до очарователния Тибър. Хораций живее там в усамотение и тишина, от време на време прави дребни пътувания до Рим и до други градове на империята, търсейки подобаващи места, с цел да възвърне неприятното си здраве. Приятелството на Хораций с Меценат продължава 30 години; и двамата са умряли през една и съща година и са заровени близо един до различен в градината на настойника на изкуствата, на хълма Ескилин.
Благодарение на своето светско здравомислие Хораций съумява да се сложи в обществото доста добре, даже в двора на Октавиан Август. Неговите произведения скоро стават обичани на всички образовани хора и до момента остават полезност за културата на Европа.
Финото наблюдаване, Сократската подигравка, хубостта на поетичната форма, яснотата на израза, елементарното и сладко изложение, придават на мислите на Хораций обективно достолепие.
Добродушната подигравка, хумористичният звук, с който той приказва за себе си, са един от атрактивните аспекти на неговите произведения. Хораций счита, че задачата на поета е да носи изгоди, да доставя наслаждение, да учи за това, което е потребно и прелестно, което той в действителност и прави през целия си живот.
