Големият пожар в Москва през 1547 г. унищожава напълно града,

Големият пожар в Москва през 1547 година унищожава изцяло града, построен до тогава съвсем напълно от дърво.
Пожарът избухва на 24 юни - няколко месеца, откакто Иван IV Грозни е коронясан като първи цар на Русия. Пожарът изпепелява дървения Кремъл, трансформирайки в прахуляк няколко от кулите на двореца.
Огнената буря принуждава да се изселят към 80 000 души, които остават без дом, а жертвите са сред 2700 до 3700 (без децата). Пожарът води до необятно обедняване на оживелите. Московският митрополит Макарий е ранен при пожара. Когато митрополитската катедрала „ Успение Богородично “ в Кремъл е застрашена от пламъците, митрополита се спуска с въже от стените на Кремъл в Москва река. След случая той в никакъв случай не се възвръща изцяло от пострадванията си, макар че живее още 16 години по-късно.
След пожара в Москва настойчиво се популяризират клюки, че отговорни са роднините на царя по майчина линия от семейство Глински. Това поражда протест, при който Юри Глински е погубен с камъни в митрополитската катедрала „ Успение Богородично “ пред ужасения взор на митрополит Макарий. Братът на Юри - Михаил Глински, пробва да избяга в Литва, само че не съумява, а неговата майка - Анна Якшич (баба на царя по майчина линия), e упрекната от тълпата в потреблението на вълшебства, с цел да се възпламени огънят на пожара.
Бунтовете в Москва довеждат до премахване от властта на семейство Глински и в последна сметка до усилване позициите на младия цар, макар че той не отстранява баба си от двореца, както желае тълпата.