България е вторият най-голям износител на нерафинирана мед в света
Големият локален производител на мед е " Аурубис България ", част от немската група Aurubis
© Цветелина Белутова
Структура на износа на България за 2018 година
Увеличаване
Структура на износа на България за 2018 година
Преглед на оригинала Смаляване
Експорт и внос на нерафинирана мед в света за 2017 година
Увеличаване
Експорт и внос на нерафинирана мед в света за 2017 година
Преглед на оригинала Смаляване
Прогноза за търсенето на мед в света
Увеличаване
Прогноза за търсенето на мед в света
Преглед на оригинала Смаляване
Боян Рашев е ръководещ сътрудник в denkstatt България – консултантска компания, която оказва помощ на бизнеса да ръководи въздействието си върху естествения и обществения капитал. Професионалната му експертиза е в областта на устойчивото развиване, ръководство на околната среда, остойностяване на екосистемни услуги, кръгова стопанска система, качество на въздуха, ръководство на естествените запаси.
България е вторият максимален експортьор на нерафинирана мед в света през 2017 година по данни на The World Copper Factbook. Няма различен важен световен пазар, на който да сме толкоз мощни. Без да ги недооценявам, тук не приказваме за лавандула, тикви, гъши дроб или автокабели... Медта е материал, който е в основата на индустриалната цивилизация. Никой не може без него. Живеем в свят, в който токът, мобилният телефон, компютърът, пералнята, хладилникът, персоналният автомобил и презокеанските полети се възприемат като базова нужда, надали не човешки права. За страдание, в последния половин век тези придобивки на консуматорското общество са достигнали до не повече от една трета от популацията на планетата. Останалите две трети обаче имат упоритостите да ги получат доста по-бързо – за през вчерашния ден, в случай че може. А всичко това желае мед, но в действителност доста мед!
Медта, надлежно цялата медодобивна промишленост, е евентуално най-големият печеливш от политиките за стимулиране на зелена стопанска система, ВЕИ и електрификация. Корелацията е идеална – повече електрификация, по-голяма потребност от на ниска цена и резистентен материал с отлична електро- и топлопроводимост. Среден електробус съдържа 369 кг мед, електрически автомобил съдържа с към 80 кг повече мед от стандартен с мотор с вътрешно горене, ветроенергиен парк с мощ 1000 МВт изисква 3600 т мед. Да, медта се рециклира чудесно, само че голяма част от нея се употребява дълги години до век в инфраструктурата и преработването няма по какъв начин да покрие повече от 25-30% от увеличаващото се с над 3% годишно търсене. В същото време голямата част от метала към момента идва от десетина великански мини с над 100-годишна история и бърз спад на наличието на метал в рудите, а изследването и създаването на нови залежи лишава все по-дълго време поради бюрокрацията и съпротивата на разнообразни групи.
Абонирайте се за Капитал Четете безкрайно и подкрепяте напъните ни да пишем по значимите тематики При подобен растеж на търсенето, цената на медта сигурно (освен при някакъв световен прелом, схваща се) ще се резервира на високите равнища от последното десетилетие, а за какво не и да се качи доста. Според оценката на американската банка Bernstein, с цел да се добие медта, нужна за вложенията за осъществяване на уговорките по Парижкото съглашение, цената й би трябвало да доближи $8800/тон, което е растеж от 40% по отношение на днешната.
България заема толкоз значимо място на този пазар с помощта на минно-металургичния клъстер в Средногорието – " Елаците-Мед ", " Асарел-Медет " и най-много " Аурубис България ". Освен това бързо се основават и производства с по-висока добавена стойност. Вече се вършат автомобилни съставни елементи от мед в предприятия като " София Mед " – за последните 3 години те са удвоили приходите си до над милиард лв. през 2018 година
Средногорието е индустриалното сърце на България и най-стабилната ни отбрана при местна рецесия в изискванията на растящо световно ползване на мед. Защото България е измежду дребното останали европейски страни със важен рандеман на метала, а има и доста проучени, само че към момента неразработени залежи. Противно на публичното усещане, добавената стойност на ангажиран в тази промишленост в действителност е голяма – единствено IT браншът може да се съпоставя с нея. Може да бъде, и към този момент е, основа за доста други вложения. Нужно е единствено да не се пречи на фирмите да влагат, да се разрастват, да изследват и създават нови залежи. Както и да не им се постановат спомагателни тежести върху енергийното ползване, тъй като този бизнес е енергоемък по принцип и за него цената на силата е съдбовен фактор.
Източници:
Графика 1: Структура на износа на България за 2018 година (Trading Economics)
Графика 2: Експорт и внос на нерафинирана мед в света за 2017 година (The World Copper Factbook, 2018)
Графика 3: Прогноза за търсенето на мед в света ( " Estimating global copper demand until 2100 with regression and stock dynamics ", 2018)
© Цветелина Белутова
Структура на износа на България за 2018 година
Увеличаване
Структура на износа на България за 2018 година
Преглед на оригинала Смаляване
Експорт и внос на нерафинирана мед в света за 2017 година
Увеличаване
Експорт и внос на нерафинирана мед в света за 2017 година
Преглед на оригинала Смаляване
Прогноза за търсенето на мед в света
Увеличаване
Прогноза за търсенето на мед в света
Преглед на оригинала Смаляване
Боян Рашев е ръководещ сътрудник в denkstatt България – консултантска компания, която оказва помощ на бизнеса да ръководи въздействието си върху естествения и обществения капитал. Професионалната му експертиза е в областта на устойчивото развиване, ръководство на околната среда, остойностяване на екосистемни услуги, кръгова стопанска система, качество на въздуха, ръководство на естествените запаси.
България е вторият максимален експортьор на нерафинирана мед в света през 2017 година по данни на The World Copper Factbook. Няма различен важен световен пазар, на който да сме толкоз мощни. Без да ги недооценявам, тук не приказваме за лавандула, тикви, гъши дроб или автокабели... Медта е материал, който е в основата на индустриалната цивилизация. Никой не може без него. Живеем в свят, в който токът, мобилният телефон, компютърът, пералнята, хладилникът, персоналният автомобил и презокеанските полети се възприемат като базова нужда, надали не човешки права. За страдание, в последния половин век тези придобивки на консуматорското общество са достигнали до не повече от една трета от популацията на планетата. Останалите две трети обаче имат упоритостите да ги получат доста по-бързо – за през вчерашния ден, в случай че може. А всичко това желае мед, но в действителност доста мед!
Медта, надлежно цялата медодобивна промишленост, е евентуално най-големият печеливш от политиките за стимулиране на зелена стопанска система, ВЕИ и електрификация. Корелацията е идеална – повече електрификация, по-голяма потребност от на ниска цена и резистентен материал с отлична електро- и топлопроводимост. Среден електробус съдържа 369 кг мед, електрически автомобил съдържа с към 80 кг повече мед от стандартен с мотор с вътрешно горене, ветроенергиен парк с мощ 1000 МВт изисква 3600 т мед. Да, медта се рециклира чудесно, само че голяма част от нея се употребява дълги години до век в инфраструктурата и преработването няма по какъв начин да покрие повече от 25-30% от увеличаващото се с над 3% годишно търсене. В същото време голямата част от метала към момента идва от десетина великански мини с над 100-годишна история и бърз спад на наличието на метал в рудите, а изследването и създаването на нови залежи лишава все по-дълго време поради бюрокрацията и съпротивата на разнообразни групи.
Абонирайте се за Капитал Четете безкрайно и подкрепяте напъните ни да пишем по значимите тематики При подобен растеж на търсенето, цената на медта сигурно (освен при някакъв световен прелом, схваща се) ще се резервира на високите равнища от последното десетилетие, а за какво не и да се качи доста. Според оценката на американската банка Bernstein, с цел да се добие медта, нужна за вложенията за осъществяване на уговорките по Парижкото съглашение, цената й би трябвало да доближи $8800/тон, което е растеж от 40% по отношение на днешната.
България заема толкоз значимо място на този пазар с помощта на минно-металургичния клъстер в Средногорието – " Елаците-Мед ", " Асарел-Медет " и най-много " Аурубис България ". Освен това бързо се основават и производства с по-висока добавена стойност. Вече се вършат автомобилни съставни елементи от мед в предприятия като " София Mед " – за последните 3 години те са удвоили приходите си до над милиард лв. през 2018 година
Средногорието е индустриалното сърце на България и най-стабилната ни отбрана при местна рецесия в изискванията на растящо световно ползване на мед. Защото България е измежду дребното останали европейски страни със важен рандеман на метала, а има и доста проучени, само че към момента неразработени залежи. Противно на публичното усещане, добавената стойност на ангажиран в тази промишленост в действителност е голяма – единствено IT браншът може да се съпоставя с нея. Може да бъде, и към този момент е, основа за доста други вложения. Нужно е единствено да не се пречи на фирмите да влагат, да се разрастват, да изследват и създават нови залежи. Както и да не им се постановат спомагателни тежести върху енергийното ползване, тъй като този бизнес е енергоемък по принцип и за него цената на силата е съдбовен фактор.
Източници:
Графика 1: Структура на износа на България за 2018 година (Trading Economics)
Графика 2: Експорт и внос на нерафинирана мед в света за 2017 година (The World Copper Factbook, 2018)
Графика 3: Прогноза за търсенето на мед в света ( " Estimating global copper demand until 2100 with regression and stock dynamics ", 2018)
Източник: capital.bg
КОМЕНТАРИ