Младен Петрич: Бербатов е много спокоен тип и изключителен футболист
Големият хърватски нападател Младен Петрич даде извънредно изявление за предаването „ Код Спорт “ по ТВ+ . Той е създател на един от най-паметните голове в историята на родината си. Разписа се на митичния „ Уембли “ и с това попадение изхвърли Англия от европейско състезание. Има швейцарски паспорт, блестял е в локалните Базел и Грасхопърс. Защитава цветовете също на Борусия (Дортмунд) и Хамбургер, а в британския Фулъм беше съотборник с Димитър Бербатов и Станислав Манолев.
- Здравейте, господин Петрич! Като футболист вкарвахте доста, а и в днешно време не сте неприятен голмайстор на международното снежно състезание в Ароза.
- На първо място в планината удоволствието да се играе е огромно. Често се изявявам натурнира в Ароза, където се събираме доста някогашни футболисти. Организаторите всяка година се оправят все по-добре и все има нещо ново. Създават атмосфера, все едно сме на огромен европейски мач.
- За какво си говорите със старите сътрудници?
- Почти единствено за живота ни след края на кариерите. Кой какви деца има, по какъв начин си изкарва през днешния ден парите. Е, несъмнено, има и мемоари от нашите времена. Срещали сме се като противници, били сме и съотборници.
- Да поговорим за вас. Роден сте на 1 януари. Какво е да се чества навръх този ден?
- Като дребен доста се ядосвах. Първи януари е прекомерно покрай Коледа. Тогава все получавах огромния подарък и за
рождения ден оставаха два мънички. Но когато пораснах, разбрах, че е неповторима дата за рожден ден. Все едно целият свят чества с теб. Наслаждавам се на това възприятие.
- Играл ли сте мач на този ден?
- Да, до момента в който бях в Англия. Там е процедура да се играе на първи януари.
- А против кого и по какъв начин свърши мачът?
- Много ме затруднявате. Толкова доста мачове съм играл, че датите чак да помня. Не знам в действителност. Мисля, че беше за Фулъм против Уест Хем. Май завършихме наедно. Но не съм сигурен.
- Преди две години се отказахте от футбола. Не бяхте ли още млад за тази стъпка?
- Млад ли? Спрях на 35 години. Със сигурност можеше още да играя. По това време бях в Гърция, носих екипа на Панатинайкос. Клубът ми предложи да удължим контракта с един сезон. Но към този момент 19 години бях професионален футболист. Казах си, че нямам мотивацията от преди. А без нея не става. Реших, че е време да се откажа. Дойде моментът да се насладя на фамилния живот.
- Кои триумфи най-вече си цените?
- Когато печелиш титли, естествено си най-доволен. В Швейцария ми се случваше най-често. А да носиш националната фланелка пък е скъпо. Имах достойнството да играя против родината на футбола Англия и да представям родината си на огромни шампионати. Тези неща в никакъв случай няма да се не помнят, най-малкото от мен.
- В някогашна Югославия децата играят мощно всички групови спортове – футбол,баскетбол, хандбал, волейбол, водна топка. Как вие избрахте футбола?
- При мен в никакъв случай не е имало подозрение. И най-много поради по-големия ми брат, който играеше футбол. Аз тичах след него. Нямаше по какъв начин да стана различен състезател.
- Как като дете отидохте в Швейцария?
- Семейството ми се реалокира там. Бяха бурни времена в моя край. Установихме се иостанахме в Швейцария.
- Какъв се чувствате повече – хърватин или швейцарец?
- Нося и двете страни в сърцето си. Все отново съм някогашен национал на Хърватия. Моитеродители са оттова. Но аз израснах в Швейцария, започнах да играя футбол там и е обикновено да имам голяма благосклонност.
- Иван Ракитич също има швейцарски паспорт. Но избра да играе за Хърватия и това решение му сътвори проблем. При вас по какъв начин стана изборът?
- И при мен беше същото. Хората в Швейцария бяха недоволни, че съм избрал да играя за друга страна, откакто те са ме отгледали. При Иван обстановката беше по- комплицирана. Той беше играл за Швейцария при разнообразни възрасти. А най-после избра Хърватия.
- Атаката ли е обичаната ви позиция?
- Абсолютно. Вече ви споделих, че 19 години съм бил професионален футболист. От тях в 18 години и половина съм бил нападател.
- Но имате в формален мач и избавена дузпа. Как се случи?
- Беше дуел от Купата на УЕФА. Играх с Базел против френския Нанси. Треньорът към този момент беше направил трите смени, когато нашият вратар Франко Констанцо получи червен картон за нарушаване. Спасих дузпата.
- Как завърши мачът?
- Завършихме 2:2. Благодарение на моето избавяне. Когато вратарят ни напускаше терена, ме посъветва по какъв начин бие футболистът на Нанси.
- Какво направихте преди изстрела му?
- Стоях в центъра на вратата. Исках да го накарам да се изнерви. В последния моментмръднах вдясно, само че по-късно скочих наляво и спасих удара. Чувството в действителност беше доста особено.
- Какво друго помните от кариерата ви в Швейцария?
- По принцип помня съвсем всичко от кариерата ми. Никога няма да не помни какъв брой хубави времена имах в Грасхопърс. После и в Базел. С екипа на Грасхопърс станах първенец, а това е едно от най-хубавите неща за един футболист.
- Как се стигна до прехвърлянето ви в Борусия (Дортмунд), който е един страховит клуб?
- Много прочувствен и съдбоносен миг в моята кариера. Още от дете бях мъничко почитател на Борусия. Така че ми се сбъдна една фантазия. С Дортмунд бе даден стартът на интернационалната ми кариера.
- Какво е да се играе пред фамозната „ Жълта стена на същинската обич “, както назовават бранша с най-верните последователи на Борусия?
- Не е тъкмо казано. Ние играехме дружно с „ Жълтата стена “, не пред нея. Най-страхотното възприятие е да нападаш в посока стената. Да вкараш гол и да се израдваш пред тези почитатели. Имаш възприятието, че жълтата стена е толкоз висока, че няма край.
- С Борусия имате край за купата, вкарахте и гол, само че загубихте от Байерн. Как мина този мач?
- По това време Байерн беше доста ясно изразен любимец. При моя сезон в Борусия нямахме доста положителни моменти за жалост. Но все пак стигнахме до продължения във финала. Редовното време приключи 1:1. След това обаче Лука Тони вкара победния гол.
- Има ли Борусия късмет да се съпоставя с Байерн? Настоящият сезон като че ли го демонстрира.
- Зависи в кои аспекти имате поради.
- От спортна позиция.
- При дълго надпреварване е прекомерно мъчно да конкурираш Байерн. Баварците демонстрираха към този момент доста години, че нямат проблем да държат допустимо най-високо равнище. В разнообразни години конкуренция са им били тимове като Вердер, Борусия или някой различен. Но в последна сметка, или най-малко в множеството случаи, първенец става Байерн. Най- огромната конкуренция обаче може да е Борусия (Дортмунд). Заради неповторимия стадион, поради почитателите и поради клуба като цяло.
- Защо останахте единствено една година в Дортмунд?
- Тогава пристигна един нов треньор. Казваше се Юрген Клоп. По същото време Хамбургерискаше да ме купи непременно. Клоп пък искаше да притегли Мохамед Зидан. И по този начин се получи размяната.
- Хамбургер беше тимът, който в никакъв случай не бе изпадал от Бундеслигата. Но миналиясезон не съумя да се избави.
- Много ми е мъчително. Хамбургер е един динозавър в Бундеслигата. Още подкрепям връзка с хора от клуба и града. Мнозина настояват, че отпадането се е случило за
положително. След няколко сезона на трептене най-сетне отпадна напрежението, че тимът не е изпадал. На мен обаче не ми харесва да виждам Хамбургер във втория
ешелон.
- Вкарахте гол за Хамбургер против Фулъм в Лига Европа. Той ли бе решителен затрансфера ви в британския клуб?
- Въобще не. Независимо, че голът стана доста красиво. Но едно попадение не може да ти уреди трансфер в различен клуб. Дълго време от Фулъм са следели какво върша.
- Във Фулъм играхте дружно с двама българи – Димитър Бербатов и Станислав Манолев. Какви са спомените ви от тях?
- За Бербатов може да се приказва доста. Всички го познават. Много спокоен вид иизключителен футболист. Нищо не можеше да наруши спокойствието му. Манолев бешеабсолютната диаметралност. Говореше доста, майтапеше се. И двамата са доста положителни момчета.
- От съотборници на Бербатов сме чували, че е доста спокоен в съблекалнята. Не говоримного с останалите.
- Да, правилно е, че не приказва. Но с него постоянно съм имал прелестни взаимоотношения. Може би бях един от двама-тримата в съблекалнята на Фулъм, с които Бербатов си говореше.
- На немски или на българо-сръбско-хърватски?
- Най-вече на българо-сръбско-хърватски.
- Къде е по-трудно да се играе – в Бундеслигата или във Висшата лига?
- Трудно ми е да кажа. Хората споделят, че футболът в Англия е по-бърз. Не съм склонен с това. В Англия се тича повече. В Германия по-често се свирят фалове за дребни неща. Накъсва се повече играта. В Англия е належащо силово да се наложиш над противника. Поради тази причина мисля, че във Висшата лига е малко по-трудно, в сравнение с в Бундеслигата.
- Мартин Йол ли има съществена заслуга за прехвърлянето ви във Фулъм? Той притегли също и Димитър Бербатов.
- При всички положения той беше решителният фактор. Тогава имах и друга опция, испанският Севиля също
доста ме искаше. Дори избрах Испания. Но Мартин Йол беше моят треньор в Хамбургер и през въпросното трансферно лято несъмнено ми се обади 100 пъти, с цел да ме убеждава за Фулъм. И по този начин най-после одобрих офертата му.
- Имахте един тежък сезон в Уест Хем. Изиграхте едвам три мача. Затова ли отидохте в Панатинайкос?
- Всъщност бях единствено половин сезон в Уест Хем. За страдание там рано получих тежкамускулна травма. Не бях здрав и не можех да играя. Нико Ковач стана народен треньор на Хърватия и ми сподели: „ Момче, в случай че играеш, ще те крещя. Искам твоите голове. “ В този диалог разбрах, че допустимо най- бързо би трябвало да напусна Уест Хем. И по този начин отидох в Панатинайкос. Но в последна сметка травмата се проточи по-дълго от плануваното.
- В Гърция отново се срещнахте с Бербатов. Той беше в ПАОК. Играхте ли против него?
- Един път.
- Какъв е футболът в Гърция?
- Първите четири-пет тима са на едно равнище. Бих го сравнил с швейцарския и белгийския футбол. Донякъде и холандския. След пето място тимовете са на по-ниско равнище. В Панатинайкос, когато играехме в локалната лига, против нас постоянно имаше тотално отбранителни тимове. Трудно бе да се вкарват голове в такива мачове.
- Вкарахте един гол, който ще се помни вечно по света. Хърватия победи Англия с 3:2 на „ Уембли “ и изхвърли англичаните от европейското състезание. Това ли е най-важният гол в кариерата ви?
- Какво значи най-важният? Бих го нарекъл най-значимия. Той е написал най-сериознаистория. За нашия тим не беше толкоз значим, тъй като още преди този мач се бяхмекласирали за европейското. За мен като персона голът има особено значение. А също и за страната ни. По това време беше немислимо Хърватия да победи Англия на „ Уембли “. Наистина популярен ден.
- През 1998 година Хърватия се класира трета в света. Миналата стана даже втора.Чувствате ли злоба, че вашето потомство не съумя да хване подобен триумф?
- В никакъв случай не изпитвам завист. И нашето потомство имаше опция за огромен триумф. Имахме приказен тим, който игра феноменално на европейското през 2008 година. В груповата фаза победихме Германия, само че загубихме по-късно от Турция след дузпи. Беше доста нещастно. Онзи хърватски отбор имаше късмет даже за купата. Не мога да бъда злорад към триумфите на моята страна. В родината ми споделят по този начин: „ Веднъж ватрени, вечно ватрени! “ Така се назоваваме всички, които сме играли за Хърватия. Винаги се усещаме като част от националния тим. Така е с всички и по този начин ще бъде.
- Как гледахте финала в Москва?
- С моето семейство. При всички останали мачове бях в телевизионното студио икоментирах. За финала обаче отхвърлих. Обявих, че си оставам вкъщи успокоение.
- Мислите ли, че съдията ощети Хърватия против Франция?
- Ще отговоря по този начин – при обстановката за дузпата не беше наложително да даде углавен удар за Франция. Но истината е, че французите бяха по-добрият тим. Много ясно е това. Имаха по-голям капацитет. Хърватия беше изморена, тъй като два пъти подред игра продължения. Но е реалност – съдията можеше да не даде тази дузпа.
- Правилно ли Лука Модрич получи „ Златната топка “ и бе определен за футболист №1 в света?
- Смятам, че да. И то не само поради страхотните му изяви през 2018 година. Няколко сезона подред той е измежду най- значимите футболисти в Реал (Мадрид). Разви се ужасно като футболист. Напълно справедливо получи тези самопризнания, тъй като завоюва толкоз доста предходната година. А и просто пристигна времето някой различен да получи „ Златната топка “, а освен Меси и Роналдо.
- Накрая да ви попитам – какви мемоари имате от българския футбол? Не единствено отБербатов и Манолев .
- За купата на УЕФА няколко пъти съм играл против българи. Винаги са били сложни мачове. Опитвам се да се сетя за съответни мачове, само че ми е мъчно. Може би беше преди 15 години. Мисля, че беше против Левски. Българските тимове са доста мощни физически и играят доста отбранително. По това време България имаше и доста по-силен народен тим,отколкото в този момент.
- Кои български футболисти най-вече цените? Кои познавате?
- Понеже съм живял доста дълго в Швейцария, ще кажа Петър Александров. Познавам го доста добре. Беше страховит нападател. Знам го, откогато бях младеж. Тогава го гледах и се учих от головете му.
- Здравейте, господин Петрич! Като футболист вкарвахте доста, а и в днешно време не сте неприятен голмайстор на международното снежно състезание в Ароза.
- На първо място в планината удоволствието да се играе е огромно. Често се изявявам натурнира в Ароза, където се събираме доста някогашни футболисти. Организаторите всяка година се оправят все по-добре и все има нещо ново. Създават атмосфера, все едно сме на огромен европейски мач.
- За какво си говорите със старите сътрудници?
- Почти единствено за живота ни след края на кариерите. Кой какви деца има, по какъв начин си изкарва през днешния ден парите. Е, несъмнено, има и мемоари от нашите времена. Срещали сме се като противници, били сме и съотборници.
- Да поговорим за вас. Роден сте на 1 януари. Какво е да се чества навръх този ден?
- Като дребен доста се ядосвах. Първи януари е прекомерно покрай Коледа. Тогава все получавах огромния подарък и за
рождения ден оставаха два мънички. Но когато пораснах, разбрах, че е неповторима дата за рожден ден. Все едно целият свят чества с теб. Наслаждавам се на това възприятие.
- Играл ли сте мач на този ден?
- Да, до момента в който бях в Англия. Там е процедура да се играе на първи януари.
- А против кого и по какъв начин свърши мачът?
- Много ме затруднявате. Толкова доста мачове съм играл, че датите чак да помня. Не знам в действителност. Мисля, че беше за Фулъм против Уест Хем. Май завършихме наедно. Но не съм сигурен.
- Преди две години се отказахте от футбола. Не бяхте ли още млад за тази стъпка?
- Млад ли? Спрях на 35 години. Със сигурност можеше още да играя. По това време бях в Гърция, носих екипа на Панатинайкос. Клубът ми предложи да удължим контракта с един сезон. Но към този момент 19 години бях професионален футболист. Казах си, че нямам мотивацията от преди. А без нея не става. Реших, че е време да се откажа. Дойде моментът да се насладя на фамилния живот.
- Кои триумфи най-вече си цените?
- Когато печелиш титли, естествено си най-доволен. В Швейцария ми се случваше най-често. А да носиш националната фланелка пък е скъпо. Имах достойнството да играя против родината на футбола Англия и да представям родината си на огромни шампионати. Тези неща в никакъв случай няма да се не помнят, най-малкото от мен.
- В някогашна Югославия децата играят мощно всички групови спортове – футбол,баскетбол, хандбал, волейбол, водна топка. Как вие избрахте футбола?
- При мен в никакъв случай не е имало подозрение. И най-много поради по-големия ми брат, който играеше футбол. Аз тичах след него. Нямаше по какъв начин да стана различен състезател.
- Как като дете отидохте в Швейцария?
- Семейството ми се реалокира там. Бяха бурни времена в моя край. Установихме се иостанахме в Швейцария.
- Какъв се чувствате повече – хърватин или швейцарец?
- Нося и двете страни в сърцето си. Все отново съм някогашен национал на Хърватия. Моитеродители са оттова. Но аз израснах в Швейцария, започнах да играя футбол там и е обикновено да имам голяма благосклонност.
- Иван Ракитич също има швейцарски паспорт. Но избра да играе за Хърватия и това решение му сътвори проблем. При вас по какъв начин стана изборът?
- И при мен беше същото. Хората в Швейцария бяха недоволни, че съм избрал да играя за друга страна, откакто те са ме отгледали. При Иван обстановката беше по- комплицирана. Той беше играл за Швейцария при разнообразни възрасти. А най-после избра Хърватия.
- Атаката ли е обичаната ви позиция?
- Абсолютно. Вече ви споделих, че 19 години съм бил професионален футболист. От тях в 18 години и половина съм бил нападател.
- Но имате в формален мач и избавена дузпа. Как се случи?
- Беше дуел от Купата на УЕФА. Играх с Базел против френския Нанси. Треньорът към този момент беше направил трите смени, когато нашият вратар Франко Констанцо получи червен картон за нарушаване. Спасих дузпата.
- Как завърши мачът?
- Завършихме 2:2. Благодарение на моето избавяне. Когато вратарят ни напускаше терена, ме посъветва по какъв начин бие футболистът на Нанси.
- Какво направихте преди изстрела му?
- Стоях в центъра на вратата. Исках да го накарам да се изнерви. В последния моментмръднах вдясно, само че по-късно скочих наляво и спасих удара. Чувството в действителност беше доста особено.
- Какво друго помните от кариерата ви в Швейцария?
- По принцип помня съвсем всичко от кариерата ми. Никога няма да не помни какъв брой хубави времена имах в Грасхопърс. После и в Базел. С екипа на Грасхопърс станах първенец, а това е едно от най-хубавите неща за един футболист.
- Как се стигна до прехвърлянето ви в Борусия (Дортмунд), който е един страховит клуб?
- Много прочувствен и съдбоносен миг в моята кариера. Още от дете бях мъничко почитател на Борусия. Така че ми се сбъдна една фантазия. С Дортмунд бе даден стартът на интернационалната ми кариера.
- Какво е да се играе пред фамозната „ Жълта стена на същинската обич “, както назовават бранша с най-верните последователи на Борусия?
- Не е тъкмо казано. Ние играехме дружно с „ Жълтата стена “, не пред нея. Най-страхотното възприятие е да нападаш в посока стената. Да вкараш гол и да се израдваш пред тези почитатели. Имаш възприятието, че жълтата стена е толкоз висока, че няма край.
- С Борусия имате край за купата, вкарахте и гол, само че загубихте от Байерн. Как мина този мач?
- По това време Байерн беше доста ясно изразен любимец. При моя сезон в Борусия нямахме доста положителни моменти за жалост. Но все пак стигнахме до продължения във финала. Редовното време приключи 1:1. След това обаче Лука Тони вкара победния гол.
- Има ли Борусия късмет да се съпоставя с Байерн? Настоящият сезон като че ли го демонстрира.
- Зависи в кои аспекти имате поради.
- От спортна позиция.
- При дълго надпреварване е прекомерно мъчно да конкурираш Байерн. Баварците демонстрираха към този момент доста години, че нямат проблем да държат допустимо най-високо равнище. В разнообразни години конкуренция са им били тимове като Вердер, Борусия или някой различен. Но в последна сметка, или най-малко в множеството случаи, първенец става Байерн. Най- огромната конкуренция обаче може да е Борусия (Дортмунд). Заради неповторимия стадион, поради почитателите и поради клуба като цяло.
- Защо останахте единствено една година в Дортмунд?
- Тогава пристигна един нов треньор. Казваше се Юрген Клоп. По същото време Хамбургерискаше да ме купи непременно. Клоп пък искаше да притегли Мохамед Зидан. И по този начин се получи размяната.
- Хамбургер беше тимът, който в никакъв случай не бе изпадал от Бундеслигата. Но миналиясезон не съумя да се избави.
- Много ми е мъчително. Хамбургер е един динозавър в Бундеслигата. Още подкрепям връзка с хора от клуба и града. Мнозина настояват, че отпадането се е случило за
положително. След няколко сезона на трептене най-сетне отпадна напрежението, че тимът не е изпадал. На мен обаче не ми харесва да виждам Хамбургер във втория
ешелон.
- Вкарахте гол за Хамбургер против Фулъм в Лига Европа. Той ли бе решителен затрансфера ви в британския клуб?
- Въобще не. Независимо, че голът стана доста красиво. Но едно попадение не може да ти уреди трансфер в различен клуб. Дълго време от Фулъм са следели какво върша.
- Във Фулъм играхте дружно с двама българи – Димитър Бербатов и Станислав Манолев. Какви са спомените ви от тях?
- За Бербатов може да се приказва доста. Всички го познават. Много спокоен вид иизключителен футболист. Нищо не можеше да наруши спокойствието му. Манолев бешеабсолютната диаметралност. Говореше доста, майтапеше се. И двамата са доста положителни момчета.
- От съотборници на Бербатов сме чували, че е доста спокоен в съблекалнята. Не говоримного с останалите.
- Да, правилно е, че не приказва. Но с него постоянно съм имал прелестни взаимоотношения. Може би бях един от двама-тримата в съблекалнята на Фулъм, с които Бербатов си говореше.
- На немски или на българо-сръбско-хърватски?
- Най-вече на българо-сръбско-хърватски.
- Къде е по-трудно да се играе – в Бундеслигата или във Висшата лига?
- Трудно ми е да кажа. Хората споделят, че футболът в Англия е по-бърз. Не съм склонен с това. В Англия се тича повече. В Германия по-често се свирят фалове за дребни неща. Накъсва се повече играта. В Англия е належащо силово да се наложиш над противника. Поради тази причина мисля, че във Висшата лига е малко по-трудно, в сравнение с в Бундеслигата.
- Мартин Йол ли има съществена заслуга за прехвърлянето ви във Фулъм? Той притегли също и Димитър Бербатов.
- При всички положения той беше решителният фактор. Тогава имах и друга опция, испанският Севиля също
доста ме искаше. Дори избрах Испания. Но Мартин Йол беше моят треньор в Хамбургер и през въпросното трансферно лято несъмнено ми се обади 100 пъти, с цел да ме убеждава за Фулъм. И по този начин най-после одобрих офертата му.
- Имахте един тежък сезон в Уест Хем. Изиграхте едвам три мача. Затова ли отидохте в Панатинайкос?
- Всъщност бях единствено половин сезон в Уест Хем. За страдание там рано получих тежкамускулна травма. Не бях здрав и не можех да играя. Нико Ковач стана народен треньор на Хърватия и ми сподели: „ Момче, в случай че играеш, ще те крещя. Искам твоите голове. “ В този диалог разбрах, че допустимо най- бързо би трябвало да напусна Уест Хем. И по този начин отидох в Панатинайкос. Но в последна сметка травмата се проточи по-дълго от плануваното.
- В Гърция отново се срещнахте с Бербатов. Той беше в ПАОК. Играхте ли против него?
- Един път.
- Какъв е футболът в Гърция?
- Първите четири-пет тима са на едно равнище. Бих го сравнил с швейцарския и белгийския футбол. Донякъде и холандския. След пето място тимовете са на по-ниско равнище. В Панатинайкос, когато играехме в локалната лига, против нас постоянно имаше тотално отбранителни тимове. Трудно бе да се вкарват голове в такива мачове.
- Вкарахте един гол, който ще се помни вечно по света. Хърватия победи Англия с 3:2 на „ Уембли “ и изхвърли англичаните от европейското състезание. Това ли е най-важният гол в кариерата ви?
- Какво значи най-важният? Бих го нарекъл най-значимия. Той е написал най-сериознаистория. За нашия тим не беше толкоз значим, тъй като още преди този мач се бяхмекласирали за европейското. За мен като персона голът има особено значение. А също и за страната ни. По това време беше немислимо Хърватия да победи Англия на „ Уембли “. Наистина популярен ден.
- През 1998 година Хърватия се класира трета в света. Миналата стана даже втора.Чувствате ли злоба, че вашето потомство не съумя да хване подобен триумф?
- В никакъв случай не изпитвам завист. И нашето потомство имаше опция за огромен триумф. Имахме приказен тим, който игра феноменално на европейското през 2008 година. В груповата фаза победихме Германия, само че загубихме по-късно от Турция след дузпи. Беше доста нещастно. Онзи хърватски отбор имаше късмет даже за купата. Не мога да бъда злорад към триумфите на моята страна. В родината ми споделят по този начин: „ Веднъж ватрени, вечно ватрени! “ Така се назоваваме всички, които сме играли за Хърватия. Винаги се усещаме като част от националния тим. Така е с всички и по този начин ще бъде.
- Как гледахте финала в Москва?
- С моето семейство. При всички останали мачове бях в телевизионното студио икоментирах. За финала обаче отхвърлих. Обявих, че си оставам вкъщи успокоение.
- Мислите ли, че съдията ощети Хърватия против Франция?
- Ще отговоря по този начин – при обстановката за дузпата не беше наложително да даде углавен удар за Франция. Но истината е, че французите бяха по-добрият тим. Много ясно е това. Имаха по-голям капацитет. Хърватия беше изморена, тъй като два пъти подред игра продължения. Но е реалност – съдията можеше да не даде тази дузпа.
- Правилно ли Лука Модрич получи „ Златната топка “ и бе определен за футболист №1 в света?
- Смятам, че да. И то не само поради страхотните му изяви през 2018 година. Няколко сезона подред той е измежду най- значимите футболисти в Реал (Мадрид). Разви се ужасно като футболист. Напълно справедливо получи тези самопризнания, тъй като завоюва толкоз доста предходната година. А и просто пристигна времето някой различен да получи „ Златната топка “, а освен Меси и Роналдо.
- Накрая да ви попитам – какви мемоари имате от българския футбол? Не единствено отБербатов и Манолев .
- За купата на УЕФА няколко пъти съм играл против българи. Винаги са били сложни мачове. Опитвам се да се сетя за съответни мачове, само че ми е мъчно. Може би беше преди 15 години. Мисля, че беше против Левски. Българските тимове са доста мощни физически и играят доста отбранително. По това време България имаше и доста по-силен народен тим,отколкото в този момент.
- Кои български футболисти най-вече цените? Кои познавате?
- Понеже съм живял доста дълго в Швейцария, ще кажа Петър Александров. Познавам го доста добре. Беше страховит нападател. Знам го, откогато бях младеж. Тогава го гледах и се учих от головете му.
Източник: sportal.bg
КОМЕНТАРИ