Големите въпроси - за произхода на Вселената, за пътуването във

Големите въпроси - за произхода на Вселената, за пътуването във времето, за съществуването на извънземен разсъдък, за достигането до други планети - занимават съзнанието на младия академик Деян Михайлов още от детството. Като момче той прекарва доста време в размисъл по какъв начин е допустимо Вселената да няма край, а в гимназията осъзнава, че пред него стои единствено веднъж - да служи на науката. Призванието му го води в Оксфорд и Кеймбридж, където се дипломира и прави докторантура по астрофизика.
През последното хилядолетие успяхме да отговорим на доста въпроси, свързани с астрономията и с астрофизиката, само че те, от своя страна, сложиха още по-трудни, на които към момента не можем да намерим отговорите, споделя Деян Михайлов. Затова и съгласно него този развой в никакъв случай няма да свърши и постоянно ще има нови открития, пораждащи нови въпроси. Например откритието на гравитационните талази, предсказани столетие по-рано от Айнщайн, които отварят прозореца за проучването на вселената - точно на тях ученият посвещава напъните си, в един от институтите „ Макс Планк " в Берлин.
Когато през 2015 година за първи път бяха засечени гравитационни талази, това беше преломен миг за развиването на астрофизиката - споделя Деян Михайлов. - И в случай че до тогава астрономите разчитаха само на светлината, която идва от далечни обекти, с цел да ги учат, в този момент могат и да чуват тяхното придвижване. Аз започнах докторантурата си няколко месеца преди засичането на гравитационните талази и имах опция да се включа в това интернационално изпитание още през цялото време. Моята дисертация се концентрира върху така наречен нискочестотни гравитационни талази, които, в случай че един ден бъдат засечени, ще ни разкрият по какъв начин е почнала Вселената и кои са били първите процеси след Големия гърмеж.
По време на докторантурата си в Кеймбридж Деян Михайлов се среща със Стивън Хокинг. Гениалният астрофизик даже участва на семинар на българина.
Стивън Хокинг беше повода да отида в Кеймбридж, защото той беше трансформирал тамошния институт в международен център за развиване на астрофизиката - споделя още Деян Михайлов. - Така, че за мен беше извънредно вълнуващо, когато за първи път видях Стивън Хокинг. През моето време в Кеймбридж имах опция няколко пъти да беседвам с него и въпросите, които му зададох, бяха свързани с бъдещето на астрофизиката след откритието на гравитационните талази, както и дали някой ден ще намерим отговори на въпросите, които самият той не е съумял да разгадае. Според него, това ще стане - дали след 10 или 100 години, защото хората постоянно ще имат този детайл на неспокойствие и любознание, стимулиращ ги да схванат повече за Вселената.
Дали младият академик споделя мнението на Стивън Хокинг, че до няколко епохи човечеството ще унищожи Земята и по тази причина би трябвало да си потърси нов дом?
Ако нещо се случи на планетата ни и това я унищожи - естествено събитие, метеорит или международна война, ние би трябвало да имаме авариен проект - дава отговор той. - Ние би трябвало да продължим човешката раса и от тази позиция е наложително да установим колония на друга планета. Първата и най-близка сходна опция ни се отдава с планетата Марс, където, въпреки и доста мъчно и доста скъпо, можем да основем колония през идващите 10-20 година Наистина, за други планети към момента нямаме технологията, само че и преди двеста години не сме имали метод да стигнем до Луната и до Марс. Затова е значимо да продължаваме да се развиваме и да вършим нови неща - даже и да наподобяват съвсем невъзможни сега, те въпреки всичко могат да бъдат реализирани, с помощта на нови технологии.
Деян Михайлов, на драго сърце някой ден би живял на Марс, само че в това време се посвещава на огромната си цел - да разбере какво е станало в първите секунди след Големия гърмеж.