Големите магазинни вериги не искат да продават български храни, въпреки зова на правителството
Големите търговски вериги са срещу концепцията на Министерство на земеделието в питателните магазини да бъдат обособени места, където да се продават единствено български храни. Това декларират те в позиция, изпратена от Сдружението за съвременна търговия (СМТ), в което влизат най-големите вериги.
Тя е по повод предложение на ведомството, което показа план на разпореждане на Министерския съвет, който гласи, че комерсиалните вериги би трябвало да обособят щандове, регали, хладилни витрини и други за български артикули, които да заемат най-малко половината повърхност за всяка групи храни.
В плана се прибавя, че тези храни би трябвало да се купуват непосредствено от производителите в съответната област на всеки магазин, или до 200 км. от регионалния център, а продукцията им не може да бъде продавана на промоционални цени, с изключение на с експлицитното им документално единодушие. Целта е да се подкрепят българските производители.
Според Сдружението за съвременна търговия (СМТ) плануваните ограничения ще забранят одобрените бизнес модели на комерсиалните вериги, които оферират " качествени храни на ниски цени, с помощта на оптимизация на процесите и праволинеен надзор на качеството ". Това пък може да докара до повишение на цените, ограничение на избора и недостиг на доста артикули и постигане до пазара на храни с ниско качество.
Търговците прибавят, че планът погазва главните правила на пазарната стопанска система.
" Предложените промени биха довели до извънредно нездравословни последствия за всички участници на пазара на хранителни артикули – българските консуматори, търговците на дребно и самите български производители ", смятат те.
Веригите молят Министерския съвет да не приема постановлението.
" Въпреки, че задачата на плана е да поддържа българските производители, в действителност за доста от тях ще има отрицателни резултати. Най-тежко ще пострадат производителите на разстояние над 200 км. от София, където е съсредоточена забележителна част от потреблението на храни в България. Освен това положителните български артикули и техните конкурентоспособни производители от дълго време са необятно показани и сполучливо се продават на рафтовете на комерсиалните вериги. " Притискането ” на тези производители посредством административна мярка в интерес на други не е заслужено по отношение на техните досегашни инвестиции в нововъведения и индустриални мощности на основата на планирани количества за продажба в питателните вериги ", допълват от клъстера.
От Сдружението прибавят, че тези промени опонират и на законодателството на Европейски Съюз в редица области като нарушение на свободата на придвижване на артикули, ограничение на конкуренцията и нерегламентирана държавна помощ и ще доведат до наказателни процедури против България.
Търговските вериги споделят мнението, че би трябвало да се помогне на производителите, само че с тази мярка това няма да се реализира. Според тях планът прави българските производители по-неконкурентоспособни и пази главно ползите на сивия бранш в страната, който в изискванията на изключително състояние не съумява да откри пазар за несертифицираната си продукция и се пробва да влезе в комерсиалните вериги през " задната врата ".
Според Сдружението за съвременна търговия главната цел на страната следва да е застраховане на популацията със свежи и качествени храни на ниски цени, а предлаганите ограничения водят до тъкмо противоположното.
Припомняме, че още при започване на месеца земеделският министър Десислава Танев прикани комерсиалните вериги първо да дават на клиентите си националното произвеждане, а не да внасят от чужбина.
" Опазването на работата на операторите сега е народен приоритет и, в случай че е належащо, ще въведем изключителни законови ограничения, които да подсигуряват, че доставките в магазините ще бъдат от български производители ", каза тогава Танева. Тя даде образец, че в комерсиалните вериги на Англия и Франция това се случва и без изключително законодателство.
" Най-големият проблем в земеделието е неналичието на опция за експорт поради усложнения превоз. Нашата задача е личната ни продукция от плодове, зеленчуци и животни да стигне до единствените точки за продажба в тази рецесия - питателните магазини у нас. Ако успеем логистично или законодателно да предизвикваме доставката в магазините да бъде от българските производители, ще премахнем рисковете в доставките. Трябва да има схващане. Ние произвеждаме в размер, задоволителен за цялата страна ", изясни министърът.
Това е следващата позиция на Сдружението за съвременна търговия, които през март се оповестиха против Закон за изключителното състояние и по-точно текстовете, свързани с ограничението на цените по време на действието на нормативния акт. Според тях посредством тези промени българската стопанска система прави стъпка обратно от пазарна към централизирана (планова) такава. Със закона бе въведен таван на цените на стоките и услугите. Записано е, че всички търговци в страната са длъжни да дават на популацията артикули и услуги на стойност, средноаритметична на цените на дадената стока или артикул през последните три месеца преди въвеждането на изключителното състояние.
Ето го описът на хипермаркетите, които са част от въпросното съдружие и са се подписали под тази декларация, с която отхвърлят поддръжка за българския бизнес:
" Аванти 777 " ЕООД
" Билла България ” ЕООД
" Дайхман търговия с обувки " ЕООД
" дм България " ЕООД
" Доверие - Брико ” АД
" Кауфланд България ЕООД и Ко ” КД
" Лидл България ЕООД & Ко ” КД
" Максима България ” ЕООД
" Промаркет " ООД
" Хиполенд " АД
Тя е по повод предложение на ведомството, което показа план на разпореждане на Министерския съвет, който гласи, че комерсиалните вериги би трябвало да обособят щандове, регали, хладилни витрини и други за български артикули, които да заемат най-малко половината повърхност за всяка групи храни.
В плана се прибавя, че тези храни би трябвало да се купуват непосредствено от производителите в съответната област на всеки магазин, или до 200 км. от регионалния център, а продукцията им не може да бъде продавана на промоционални цени, с изключение на с експлицитното им документално единодушие. Целта е да се подкрепят българските производители.
Според Сдружението за съвременна търговия (СМТ) плануваните ограничения ще забранят одобрените бизнес модели на комерсиалните вериги, които оферират " качествени храни на ниски цени, с помощта на оптимизация на процесите и праволинеен надзор на качеството ". Това пък може да докара до повишение на цените, ограничение на избора и недостиг на доста артикули и постигане до пазара на храни с ниско качество.
Търговците прибавят, че планът погазва главните правила на пазарната стопанска система.
" Предложените промени биха довели до извънредно нездравословни последствия за всички участници на пазара на хранителни артикули – българските консуматори, търговците на дребно и самите български производители ", смятат те.
Веригите молят Министерския съвет да не приема постановлението.
" Въпреки, че задачата на плана е да поддържа българските производители, в действителност за доста от тях ще има отрицателни резултати. Най-тежко ще пострадат производителите на разстояние над 200 км. от София, където е съсредоточена забележителна част от потреблението на храни в България. Освен това положителните български артикули и техните конкурентоспособни производители от дълго време са необятно показани и сполучливо се продават на рафтовете на комерсиалните вериги. " Притискането ” на тези производители посредством административна мярка в интерес на други не е заслужено по отношение на техните досегашни инвестиции в нововъведения и индустриални мощности на основата на планирани количества за продажба в питателните вериги ", допълват от клъстера.
От Сдружението прибавят, че тези промени опонират и на законодателството на Европейски Съюз в редица области като нарушение на свободата на придвижване на артикули, ограничение на конкуренцията и нерегламентирана държавна помощ и ще доведат до наказателни процедури против България.
Търговските вериги споделят мнението, че би трябвало да се помогне на производителите, само че с тази мярка това няма да се реализира. Според тях планът прави българските производители по-неконкурентоспособни и пази главно ползите на сивия бранш в страната, който в изискванията на изключително състояние не съумява да откри пазар за несертифицираната си продукция и се пробва да влезе в комерсиалните вериги през " задната врата ".
Според Сдружението за съвременна търговия главната цел на страната следва да е застраховане на популацията със свежи и качествени храни на ниски цени, а предлаганите ограничения водят до тъкмо противоположното.
Припомняме, че още при започване на месеца земеделският министър Десислава Танев прикани комерсиалните вериги първо да дават на клиентите си националното произвеждане, а не да внасят от чужбина.
" Опазването на работата на операторите сега е народен приоритет и, в случай че е належащо, ще въведем изключителни законови ограничения, които да подсигуряват, че доставките в магазините ще бъдат от български производители ", каза тогава Танева. Тя даде образец, че в комерсиалните вериги на Англия и Франция това се случва и без изключително законодателство.
" Най-големият проблем в земеделието е неналичието на опция за експорт поради усложнения превоз. Нашата задача е личната ни продукция от плодове, зеленчуци и животни да стигне до единствените точки за продажба в тази рецесия - питателните магазини у нас. Ако успеем логистично или законодателно да предизвикваме доставката в магазините да бъде от българските производители, ще премахнем рисковете в доставките. Трябва да има схващане. Ние произвеждаме в размер, задоволителен за цялата страна ", изясни министърът.
Това е следващата позиция на Сдружението за съвременна търговия, които през март се оповестиха против Закон за изключителното състояние и по-точно текстовете, свързани с ограничението на цените по време на действието на нормативния акт. Според тях посредством тези промени българската стопанска система прави стъпка обратно от пазарна към централизирана (планова) такава. Със закона бе въведен таван на цените на стоките и услугите. Записано е, че всички търговци в страната са длъжни да дават на популацията артикули и услуги на стойност, средноаритметична на цените на дадената стока или артикул през последните три месеца преди въвеждането на изключителното състояние.
Ето го описът на хипермаркетите, които са част от въпросното съдружие и са се подписали под тази декларация, с която отхвърлят поддръжка за българския бизнес:
" Аванти 777 " ЕООД
" Билла България ” ЕООД
" Дайхман търговия с обувки " ЕООД
" дм България " ЕООД
" Доверие - Брико ” АД
" Кауфланд България ЕООД и Ко ” КД
" Лидл България ЕООД & Ко ” КД
" Максима България ” ЕООД
" Промаркет " ООД
" Хиполенд " АД
Източник: novinite.bg
КОМЕНТАРИ