Петролните гиганти имат 10 години за промяна
Големите петролни компании наподобяват като европейските компании за комунални услуги преди десетилетие – пред огромни разтърсвания и отричани
Въпросът към този момент не е дали петролните компании ще изиграят значима роля в прекъсването на климатичната рецесия, а по кое време. Дори и да няма същата мелодичност като класическия революционен девиз No pasarán!, декемврийското заричане на испанската петролна компания Repsol до 30 години да понижи чистия въглероден отпечатък на цялото си произвеждане до нула въпреки всичко е най-твърдият ангажимент, стихотворец от огромен петролен производител, за освобождение от наследството на фосилното си минало в интерес на едно по-ветровито и слънчево бъдеще.
Много хора ще се присмеят на поетия ангажимент от Repsol. Все отново необятно публикувано е мнението, че петролните компании необятно се считат за злодеите в климатичната рецесия. Repsol е по-малък производител от колосите в бранша и обещанието му може просто да е метод за ухажване на вложители, които изискват повече резистентен бизнес. Но въпреки всичко заслужава най-малко потупване по рамото.
Абонирайте се за Капитал Четете безкрайно и подкрепяте напъните ни да пишем по значимите тематики Не дали, а по кое време
Трудно е да си представим по какъв начин светът би построил задоволително вятърни ферми, слънчеви паркове и други форми на зелена сила за прекъсването на катастрофичното световно стопляне без финансите и уменията за ръководство на планове на петролната промишленост. Въпросът към този момент не е дали петролните колоси ще изиграят значима роля в прекъсването на климатичната рецесия, а по кое време. Ако попитате петролните мениджъри по кое време ще се случи това обаче, множеството от тях единствено мънкат. Те се сблъскват с алтернатива. Въпреки че светът се нуждае те да застанат с тежестта си зад зелената сила, петролните и газовите им бизнеси обичайно носят по-високи облаги. Прогнозирането на облагите обаче става все по-сложно. Освен риск за плановете то би трябвало да включва и оценяване на държанието на вложителите, държавните управления и потребителите към климатичната неустановеност.
Според циниците целият позитивен звук от акцията против измененията в климата не води до смяна на процедура, защото малко хора са подготвени да създадат саможертви за понижаване на въглеродните излъчвания, които биха принудили и петролните компании да работят по-бързо. Понякога обаче след шума следват дейности. Ако това се случи този път, идващите 10 години могат да се окажат определящ миг за петролната промишленост. В енергетиката може да се случат ужасно доста неща за подобен интервал. През миналото десетилетие петролните пазари бяха трансформирани от американския шистов нефт. В Европа възобновимата сила докара до съвсем толкоз трагични трансформации за различен тип енергийни компании - тези за комунални услуги. Когато бяха изправени пред екзистенциалната опасност от вятърната и слънчевата сила, производители на сила от изкопаеми източници като немските Е.ON и RWE се разделиха и преструктурираха бизнесите си, вследствие на което излязоха от процеса по-силни. Южноевропейски компании като испанската Iberdrola и италианската Enel пък придвижиха възобновимите източници на сила на световно равнище. Миналата година облагите от съживените европейски компании за произвеждане на ток оставиха зад себе си петролно-газовата промишленост.
Големите петролни компании наподобяват като европейските компании за комунални услуги преди десетилетие - пред огромни разтърсвания и отричани. Някои колоси като ExxonMobil и Chevron в Съединени американски щати не престават да залагат най-вече на петрола, вярвайки, че търсенето на бензин ще остане мощно в обозримо бъдеще. Други, измежду които европейските играчи Royal Dutch Shell, Total и BP, от ден на ден избират природния газ и виждат в производството на електрическа енергия с ниско наличие на въглерод метод да поддържат своя бизнес модел, откакто повече коли и други артикули стартират да работят на ток.
Някои залагат на възобновима сила, изключително в Европа. Но от колосалните 80 милиарда $ финансови разноски на седемте най-големи европейски енергийни компании предходната година единствено 7.4% (средно не повече от 1 милиарда за всяка) са отишли за чиста сила. За да се реализиран задачите на Парижкото съглашение за поддържане на световното стопляне под 2 градуса по Целзий, настоящето съответствие мръсна към чиста сила би трябвало да се обърне с главата надолу. На 14 януари швейцарската банка UBS показа калкулации, съгласно които финансовите разноски за възобновима сила, електроенергийни мрежи и акумулатори би трябвало да се усилят в международен мащаб до 1.2 трлн. $ годишно от в този момент до 2050 година - това е над два пъти повече от 500-те милиарда $, които се влагат в петролни и газови вложения. За да се помогне на този развой, петролните и газовите компании ще би трябвало да пренасочат 10 трлн. $ вложения от изкопаеми горива за същия интервал.
Това звучи немислимо. Засега мениджърите на петролните компании не демонстрират вкус към такава радикална смяна на посоката. В момента те работят интензивно за своите петролни и газови активи, с цел да обезпечат облага на акционерите, до момента в който към момента могат. Мениджърите настояват, че петролният бизнес генерира двуцифрена възвръщаемост на капитала, а чистата сила - единствено едноцифрен.
Те може и да преувеличават в тази ситуация. Първо, както Boston Consulting Group акцентира, през втората половина на 2010 година нито една огромна промишленост не се показа по-лошо за акционерите от нефтената и газовата. Второ, тинк-танкът Oxford Institute for Energy Studies (OIES) твърди, че вложителите, които са обезпокоени за климатичните промени, усилват цената на капитала за петролните компании за дълготрайни планове, намалявайки облагите им.
Трето, с големите си счетоводни салда и способността да построяват и ръководят комплицирани планове в продължение на десетилетия те биха могли доста да усилят мащаба на офшорната вятърна сила и сходни бизнеси, като по едно и също време с това поддържат доходност.
В допълнение, петролните колоси имат опция да създадат рисков залог за висока облага в чистата сила. Според оценките на OIES от последите 200 вложения на огромните в бранша 70 са направени в предприятия, свързани със зелена сила, като мрежи за зареждане на електрически транспортни средства. По принцип към този момент тези инвестиции са дребни. BP обаче разгласи неотдавна, че възнамерява да сътвори пет " еднорога " - компании с оценка над 1 милиарда $, през идващите пет години, с цел да обезпечи производството на повече сила с по-малко излъчвания. Друг метод е подкрепяне на научните проучвания и разработки в евентуално революционни технологии, като да вземем за пример произвеждане на вятърна сила на огромна височина, което дава обещание също високи облаги.
BlackRock и другите
Въпреки диверсификацията, доставките на нефт и газ ще бъдат основата на бизнеса им десетилетия наред. Лари Финк, основният изпълнителен шеф на най-големия управител на активи в света - BlackRock, призна това в писмо до най-големите международни мениджъри на 14 януари, макар че предвижда, че изменението на климата ще докара до доста пренасочване на капитала към устойчиви вложения.
Времето за оправдания и увъртания обаче понижава. Според Питър Пери от консултантската компания Bain " трансформира се в мит ", че петролният бизнес е извънредно печеливша промишленост. Тъй като националните задължения за климата стават по-строги, държавните управления могат да поемат по пътя на " войната ". UBS твърди, че държавните управления може да се наложи да забранят вложенията в нефтената и газовата промишленост в размер на 10 трлн. $, с цел да реализиран чисти нулеви излъчвания до 2050 година Не единствено Repsol усеща вятъра, а той не би трябвало да е лек бриз.
2020, The Economist Newspaper Limited. All rights reserved
Въпросът към този момент не е дали петролните компании ще изиграят значима роля в прекъсването на климатичната рецесия, а по кое време. Дори и да няма същата мелодичност като класическия революционен девиз No pasarán!, декемврийското заричане на испанската петролна компания Repsol до 30 години да понижи чистия въглероден отпечатък на цялото си произвеждане до нула въпреки всичко е най-твърдият ангажимент, стихотворец от огромен петролен производител, за освобождение от наследството на фосилното си минало в интерес на едно по-ветровито и слънчево бъдеще.
Много хора ще се присмеят на поетия ангажимент от Repsol. Все отново необятно публикувано е мнението, че петролните компании необятно се считат за злодеите в климатичната рецесия. Repsol е по-малък производител от колосите в бранша и обещанието му може просто да е метод за ухажване на вложители, които изискват повече резистентен бизнес. Но въпреки всичко заслужава най-малко потупване по рамото.
Абонирайте се за Капитал Четете безкрайно и подкрепяте напъните ни да пишем по значимите тематики Не дали, а по кое време
Трудно е да си представим по какъв начин светът би построил задоволително вятърни ферми, слънчеви паркове и други форми на зелена сила за прекъсването на катастрофичното световно стопляне без финансите и уменията за ръководство на планове на петролната промишленост. Въпросът към този момент не е дали петролните колоси ще изиграят значима роля в прекъсването на климатичната рецесия, а по кое време. Ако попитате петролните мениджъри по кое време ще се случи това обаче, множеството от тях единствено мънкат. Те се сблъскват с алтернатива. Въпреки че светът се нуждае те да застанат с тежестта си зад зелената сила, петролните и газовите им бизнеси обичайно носят по-високи облаги. Прогнозирането на облагите обаче става все по-сложно. Освен риск за плановете то би трябвало да включва и оценяване на държанието на вложителите, държавните управления и потребителите към климатичната неустановеност.
Според циниците целият позитивен звук от акцията против измененията в климата не води до смяна на процедура, защото малко хора са подготвени да създадат саможертви за понижаване на въглеродните излъчвания, които биха принудили и петролните компании да работят по-бързо. Понякога обаче след шума следват дейности. Ако това се случи този път, идващите 10 години могат да се окажат определящ миг за петролната промишленост. В енергетиката може да се случат ужасно доста неща за подобен интервал. През миналото десетилетие петролните пазари бяха трансформирани от американския шистов нефт. В Европа възобновимата сила докара до съвсем толкоз трагични трансформации за различен тип енергийни компании - тези за комунални услуги. Когато бяха изправени пред екзистенциалната опасност от вятърната и слънчевата сила, производители на сила от изкопаеми източници като немските Е.ON и RWE се разделиха и преструктурираха бизнесите си, вследствие на което излязоха от процеса по-силни. Южноевропейски компании като испанската Iberdrola и италианската Enel пък придвижиха възобновимите източници на сила на световно равнище. Миналата година облагите от съживените европейски компании за произвеждане на ток оставиха зад себе си петролно-газовата промишленост.
Големите петролни компании наподобяват като европейските компании за комунални услуги преди десетилетие - пред огромни разтърсвания и отричани. Някои колоси като ExxonMobil и Chevron в Съединени американски щати не престават да залагат най-вече на петрола, вярвайки, че търсенето на бензин ще остане мощно в обозримо бъдеще. Други, измежду които европейските играчи Royal Dutch Shell, Total и BP, от ден на ден избират природния газ и виждат в производството на електрическа енергия с ниско наличие на въглерод метод да поддържат своя бизнес модел, откакто повече коли и други артикули стартират да работят на ток.
Някои залагат на възобновима сила, изключително в Европа. Но от колосалните 80 милиарда $ финансови разноски на седемте най-големи европейски енергийни компании предходната година единствено 7.4% (средно не повече от 1 милиарда за всяка) са отишли за чиста сила. За да се реализиран задачите на Парижкото съглашение за поддържане на световното стопляне под 2 градуса по Целзий, настоящето съответствие мръсна към чиста сила би трябвало да се обърне с главата надолу. На 14 януари швейцарската банка UBS показа калкулации, съгласно които финансовите разноски за възобновима сила, електроенергийни мрежи и акумулатори би трябвало да се усилят в международен мащаб до 1.2 трлн. $ годишно от в този момент до 2050 година - това е над два пъти повече от 500-те милиарда $, които се влагат в петролни и газови вложения. За да се помогне на този развой, петролните и газовите компании ще би трябвало да пренасочат 10 трлн. $ вложения от изкопаеми горива за същия интервал.
Това звучи немислимо. Засега мениджърите на петролните компании не демонстрират вкус към такава радикална смяна на посоката. В момента те работят интензивно за своите петролни и газови активи, с цел да обезпечат облага на акционерите, до момента в който към момента могат. Мениджърите настояват, че петролният бизнес генерира двуцифрена възвръщаемост на капитала, а чистата сила - единствено едноцифрен.
Те може и да преувеличават в тази ситуация. Първо, както Boston Consulting Group акцентира, през втората половина на 2010 година нито една огромна промишленост не се показа по-лошо за акционерите от нефтената и газовата. Второ, тинк-танкът Oxford Institute for Energy Studies (OIES) твърди, че вложителите, които са обезпокоени за климатичните промени, усилват цената на капитала за петролните компании за дълготрайни планове, намалявайки облагите им.
Трето, с големите си счетоводни салда и способността да построяват и ръководят комплицирани планове в продължение на десетилетия те биха могли доста да усилят мащаба на офшорната вятърна сила и сходни бизнеси, като по едно и също време с това поддържат доходност.
В допълнение, петролните колоси имат опция да създадат рисков залог за висока облага в чистата сила. Според оценките на OIES от последите 200 вложения на огромните в бранша 70 са направени в предприятия, свързани със зелена сила, като мрежи за зареждане на електрически транспортни средства. По принцип към този момент тези инвестиции са дребни. BP обаче разгласи неотдавна, че възнамерява да сътвори пет " еднорога " - компании с оценка над 1 милиарда $, през идващите пет години, с цел да обезпечи производството на повече сила с по-малко излъчвания. Друг метод е подкрепяне на научните проучвания и разработки в евентуално революционни технологии, като да вземем за пример произвеждане на вятърна сила на огромна височина, което дава обещание също високи облаги.
BlackRock и другите
Въпреки диверсификацията, доставките на нефт и газ ще бъдат основата на бизнеса им десетилетия наред. Лари Финк, основният изпълнителен шеф на най-големия управител на активи в света - BlackRock, призна това в писмо до най-големите международни мениджъри на 14 януари, макар че предвижда, че изменението на климата ще докара до доста пренасочване на капитала към устойчиви вложения.
Времето за оправдания и увъртания обаче понижава. Според Питър Пери от консултантската компания Bain " трансформира се в мит ", че петролният бизнес е извънредно печеливша промишленост. Тъй като националните задължения за климата стават по-строги, държавните управления могат да поемат по пътя на " войната ". UBS твърди, че държавните управления може да се наложи да забранят вложенията в нефтената и газовата промишленост в размер на 10 трлн. $, с цел да реализиран чисти нулеви излъчвания до 2050 година Не единствено Repsol усеща вятъра, а той не би трябвало да е лек бриз.
2020, The Economist Newspaper Limited. All rights reserved
Източник: capital.bg
КОМЕНТАРИ