Чешки интелигенти дейно работят за България по време на Руско-турската освободителна война 1878 г.
Големи са заслугите и на Чехия, тогава автономност на Австро-унгарската империя, за банкет на емигрирали българи, образованието на български младежи. В чешките градове Прага, Пилзен, Писек, Табор, Пардубице, Храдец Кралове и други се образоват и получават обучение будители, революционери като Ангел Кънчев, Иван Драсов, Васил Д. Стоянов, Константин Стоилов, М. Георгиев и други Чешки и български интелигенти основават революционни комитети, като тайното общество “Побратим” и други, за подкрепяне на освободителното придвижване в България. Това братско единение е на основата на славянската концепция.
При започване на Освободителната руско-турска война през 1877-1878 година незабавно се включват като доброволци в армията на Н. В. Александър II чехите инж. Иржи Прошек, инж. арх. Вацлав Шнитер.
Инж. Иржи (Георги) Прошек (1847 - 1905) е сред най-заслужилите задгранични и български дейци за освобождението на България от турско иго и построяването на Нова България. Изучаването на неговия живот и дело буди удивление и благодарност. Надарен със качества като инженер с богата просвета, самоуверен войник за независимост и надарен уредник в съзидателната активност на нашата Родина. Възприел славянската концепция, избрал България за своя втора татковина. Избрал си и българското име Георги.
Иржи Прошек е роден на 25 декември 1847 година в град Бероун, покрай Златна Прага. Баща му Франтишек Прошек е прочут производител на обувки, а майка му Мария Бартакова е пианистка. В Прага Прошек приключва приблизително обучение и специалността инженер земемер и строител в Кралевската чешка политехника в Прага през 1869 година Успял добре да овладее немски, френски, британски, съветски и български език. Общува с Иван Драсов, Иван Берковски, който му е преподавател по български език.
След дипломирането си през 1869 година инж. Георги (Иржи) Прошек отпътува за Цариград като архитект на строящата се жп линия Одрин-Саранбей от компанията на Морис декор Хирш.
През м. април 1870 година инж. Прошек идва в с. Алмали (сега Ябълково). По това време Петър Берковски е гл. преподавател в българското учебно заведение в Хасково, където Стоян Заимов е преподавател. Заедно с инж. Иржи Прошек работят инж. Антонин Пелц и инж. Антонин Свобода (професор в Острава).
Сподвижникът на В. Левски, учителят Димитър Ризов - ръководител на локалния революционен комитет, приютява чешките инженери в своя дом.
За потребностите на братята чехи духовник Калин построява в селото подобаваща постройка, кръстена,,Славянски дом”
Прошек и Пелц се включват в революционния комитет и с боязън чакат срещите с обаятелния Васил Левски и помощника му Ангел Кънчев. Освен това те работят в локалното учебно заведение като преподаватели и го подреждат, провеждат по европейски мостри - известно в цяла Тракия. Учителската активност е прикритие в обществото на основания първи международен скришен революционен комитет.
Чешките инженери се включват пълноценно в революционния комитет, възхищават се на апостола на свободата В. Левски. Снабдяват комитета в с. Алмали с оръжие, представяйки, че е за гарантиране на личната им сигурност. Стоян Заимов е отразил в книгата си,,Миналото” активността на чешките инженери в тайния революционен комитет.
През 1876 година Прошек напуща компанията на барон Хирш и работи като сътрудник на европейски вестници, в които среща обществеността с ситуацията на българите, изключително със зверствата по време на Априлското въстание.
При започване на освободителната Руско-турска война през 1877 година Прошек получава информация от своя съотечественик и другар доктор Надхерий - шеф на здравната работа на турската войска в Цариград. Научава за проектите на турското командване по направление Стара Загора - Шипка и ги предава към русите. Същевременно инж. Антонин Пелц, с униформа на поручик от Австро-унгарската войска, предавал секретна информация на съветското командване за разположението на войските на Сюлейман паша. Прошек и Пелц подхващат рисковани дейности.
С присъединяване на селяни демонтират железопътната линия на няколко места - общо към 200 метра, и по този начин забавят с 30 часа настъплението от Одрин на турските войски
Така чешките съратници на В. Левски извършват неговата заръка. Антонин Пелц е хванат, наказан и екзекутиран. Така този другар на българите умира за свободата на България.
Акцията на чехите е разкрита. Прошек също е наказан на гибел, само че съумява да избяга. С рискови и смели дейности, преобличал се като Левски с облекло на селяндур, на поп, и съумял да дойде в щаба на съветската войска. Включва се като доброволец, боец в армията на Негово Величество Александър II. Работи като шпионин и преводач. С безрезервност извършва рисковани задания.
За забележителни заслуги и жертвоготовност при военните дейности персонално именитият (белият) военачалник Михаил Скобелев го награждава с медал “Св. Александър Невски” I степен.
След Освобождението Прошек е проектант в общината в София (1879 - 1881) и работи върху първия градоустройствен проект на града. По-късно е основен инженер на Дирекцията на публичните здания. Участва в инициирането и построяването на паметника на Васил Левски, на издигнатия в памет на обесените от турците софийски книжари Лъвов мост и на Орлов мост, където са посрещнати заточениците от Диарбекир.
Заедно с брат си, Богдан Прошек, основава през 1879 година първата печатница в София, през 1884-та - Пивоварна “Прошек”, най-голямата в града по това време, и първата електрифицирана постройка в България със личен генератор, а по-късно вършат и керамична фабрика за тухли в с. Долни Богров. Иржи Прошек е един от създателите на сдружението “Славянска беседа” и на Българското инженерно-архитектурно сдружение.
В освободителната задача на българския народ се включва интензивно и чешкият инженер арх. Йозеф Вацлав Шнитер (1852 - 1914). Той е роден в гр. Нови Биджов, Чехия - тогава в Австро-унгарската империя. Завършил е висше обучение в политехниката във Виена, столица на империята.
Възпитан в обич и съпричастност към славянството, той посвещава огромна част от своя живот за напредъка и единството на славяните
В общуването си с учащи чешки учебни заведения и работещи емигрирали българи той става съпричастен и безрезервен, самоуверен герой за свободата на България. Убеден е, че двата приятелски славянски народа - българи и чехи, би трябвало да живеят в дружба и взаимопомощ. За да стане всичко това, витално належащо е освобождението на българите от турско иго. Надеждата му за помощ е от най-голямата славянска страна, Русия.
За тази цел инж. Йозеф Шнитер отива в Русия да получи нужната подготовка и там приема християнското православие. При започване на Руско-турската освободителна война през 1877 година инж. Шнитер се включва като доброволец, боец в съветската войска. Участва като експерт в планиране на понтонни мостове по р. Дунав и фортификационни уреди при офанзивите на Плевен. В тези епични сражения смелият чех е ранен, само че устоя до края на щурма. За проявен подвиг е награден със сабя от ген. Едуард Тотлебен, управлявал решаването на казуса с блокадата на Плевен. Носител е на ордени и други оценки.
След Освобождението на България от турско иго 1878 година се открива в един от най-старите градове на Европа - Пловдив - столица на Източна Румелия. Приносът му за построяването на Пловдив като съвременен град е безценен. Инж. Шнитер взема интензивно присъединяване в Съединението на Княжество България и Източна Румелия през 1885 година и взе участие в Сръбско- българската война същата година.
Инж. арх. Йозеф Шнитер работил като градски инженер и шеф на техническа работа в Пловдивската община. Автор е на първия актуален проект на Пловдив, одобрен през 1896 година Проектира и строи камбанарията на църквата,,Св. Георги”, църквата,,Св. св. Кирил и Методий”, постройката на девическата гимназия (1882 година - в този момент галерия), жилищни и публични здания в Пловдив, църквата,,Св. Успение Богородично” в Батак, проектира архитектурно-градоустройственото оформление на пловдивското ревю 1892 година и доста други.
Инж. Йозеф Вацлав Шнитер е умрял на 7 май 1914 година в обичания Пловдив. Има наследници в този град.
Каквото и да става, такива ярки персони не трябва да се не помнят!
Митко Гълъбов
Севлиево
При започване на Освободителната руско-турска война през 1877-1878 година незабавно се включват като доброволци в армията на Н. В. Александър II чехите инж. Иржи Прошек, инж. арх. Вацлав Шнитер.
Инж. Иржи (Георги) Прошек (1847 - 1905) е сред най-заслужилите задгранични и български дейци за освобождението на България от турско иго и построяването на Нова България. Изучаването на неговия живот и дело буди удивление и благодарност. Надарен със качества като инженер с богата просвета, самоуверен войник за независимост и надарен уредник в съзидателната активност на нашата Родина. Възприел славянската концепция, избрал България за своя втора татковина. Избрал си и българското име Георги.
Иржи Прошек е роден на 25 декември 1847 година в град Бероун, покрай Златна Прага. Баща му Франтишек Прошек е прочут производител на обувки, а майка му Мария Бартакова е пианистка. В Прага Прошек приключва приблизително обучение и специалността инженер земемер и строител в Кралевската чешка политехника в Прага през 1869 година Успял добре да овладее немски, френски, британски, съветски и български език. Общува с Иван Драсов, Иван Берковски, който му е преподавател по български език.
След дипломирането си през 1869 година инж. Георги (Иржи) Прошек отпътува за Цариград като архитект на строящата се жп линия Одрин-Саранбей от компанията на Морис декор Хирш.
През м. април 1870 година инж. Прошек идва в с. Алмали (сега Ябълково). По това време Петър Берковски е гл. преподавател в българското учебно заведение в Хасково, където Стоян Заимов е преподавател. Заедно с инж. Иржи Прошек работят инж. Антонин Пелц и инж. Антонин Свобода (професор в Острава).
Сподвижникът на В. Левски, учителят Димитър Ризов - ръководител на локалния революционен комитет, приютява чешките инженери в своя дом.
За потребностите на братята чехи духовник Калин построява в селото подобаваща постройка, кръстена,,Славянски дом”
Прошек и Пелц се включват в революционния комитет и с боязън чакат срещите с обаятелния Васил Левски и помощника му Ангел Кънчев. Освен това те работят в локалното учебно заведение като преподаватели и го подреждат, провеждат по европейски мостри - известно в цяла Тракия. Учителската активност е прикритие в обществото на основания първи международен скришен революционен комитет.
Чешките инженери се включват пълноценно в революционния комитет, възхищават се на апостола на свободата В. Левски. Снабдяват комитета в с. Алмали с оръжие, представяйки, че е за гарантиране на личната им сигурност. Стоян Заимов е отразил в книгата си,,Миналото” активността на чешките инженери в тайния революционен комитет.
През 1876 година Прошек напуща компанията на барон Хирш и работи като сътрудник на европейски вестници, в които среща обществеността с ситуацията на българите, изключително със зверствата по време на Априлското въстание.
При започване на освободителната Руско-турска война през 1877 година Прошек получава информация от своя съотечественик и другар доктор Надхерий - шеф на здравната работа на турската войска в Цариград. Научава за проектите на турското командване по направление Стара Загора - Шипка и ги предава към русите. Същевременно инж. Антонин Пелц, с униформа на поручик от Австро-унгарската войска, предавал секретна информация на съветското командване за разположението на войските на Сюлейман паша. Прошек и Пелц подхващат рисковани дейности.
С присъединяване на селяни демонтират железопътната линия на няколко места - общо към 200 метра, и по този начин забавят с 30 часа настъплението от Одрин на турските войски
Така чешките съратници на В. Левски извършват неговата заръка. Антонин Пелц е хванат, наказан и екзекутиран. Така този другар на българите умира за свободата на България.
Акцията на чехите е разкрита. Прошек също е наказан на гибел, само че съумява да избяга. С рискови и смели дейности, преобличал се като Левски с облекло на селяндур, на поп, и съумял да дойде в щаба на съветската войска. Включва се като доброволец, боец в армията на Негово Величество Александър II. Работи като шпионин и преводач. С безрезервност извършва рисковани задания.
За забележителни заслуги и жертвоготовност при военните дейности персонално именитият (белият) военачалник Михаил Скобелев го награждава с медал “Св. Александър Невски” I степен.
След Освобождението Прошек е проектант в общината в София (1879 - 1881) и работи върху първия градоустройствен проект на града. По-късно е основен инженер на Дирекцията на публичните здания. Участва в инициирането и построяването на паметника на Васил Левски, на издигнатия в памет на обесените от турците софийски книжари Лъвов мост и на Орлов мост, където са посрещнати заточениците от Диарбекир.
Заедно с брат си, Богдан Прошек, основава през 1879 година първата печатница в София, през 1884-та - Пивоварна “Прошек”, най-голямата в града по това време, и първата електрифицирана постройка в България със личен генератор, а по-късно вършат и керамична фабрика за тухли в с. Долни Богров. Иржи Прошек е един от създателите на сдружението “Славянска беседа” и на Българското инженерно-архитектурно сдружение.
В освободителната задача на българския народ се включва интензивно и чешкият инженер арх. Йозеф Вацлав Шнитер (1852 - 1914). Той е роден в гр. Нови Биджов, Чехия - тогава в Австро-унгарската империя. Завършил е висше обучение в политехниката във Виена, столица на империята.
Възпитан в обич и съпричастност към славянството, той посвещава огромна част от своя живот за напредъка и единството на славяните
В общуването си с учащи чешки учебни заведения и работещи емигрирали българи той става съпричастен и безрезервен, самоуверен герой за свободата на България. Убеден е, че двата приятелски славянски народа - българи и чехи, би трябвало да живеят в дружба и взаимопомощ. За да стане всичко това, витално належащо е освобождението на българите от турско иго. Надеждата му за помощ е от най-голямата славянска страна, Русия.
За тази цел инж. Йозеф Шнитер отива в Русия да получи нужната подготовка и там приема християнското православие. При започване на Руско-турската освободителна война през 1877 година инж. Шнитер се включва като доброволец, боец в съветската войска. Участва като експерт в планиране на понтонни мостове по р. Дунав и фортификационни уреди при офанзивите на Плевен. В тези епични сражения смелият чех е ранен, само че устоя до края на щурма. За проявен подвиг е награден със сабя от ген. Едуард Тотлебен, управлявал решаването на казуса с блокадата на Плевен. Носител е на ордени и други оценки.
След Освобождението на България от турско иго 1878 година се открива в един от най-старите градове на Европа - Пловдив - столица на Източна Румелия. Приносът му за построяването на Пловдив като съвременен град е безценен. Инж. Шнитер взема интензивно присъединяване в Съединението на Княжество България и Източна Румелия през 1885 година и взе участие в Сръбско- българската война същата година.
Инж. арх. Йозеф Шнитер работил като градски инженер и шеф на техническа работа в Пловдивската община. Автор е на първия актуален проект на Пловдив, одобрен през 1896 година Проектира и строи камбанарията на църквата,,Св. Георги”, църквата,,Св. св. Кирил и Методий”, постройката на девическата гимназия (1882 година - в този момент галерия), жилищни и публични здания в Пловдив, църквата,,Св. Успение Богородично” в Батак, проектира архитектурно-градоустройственото оформление на пловдивското ревю 1892 година и доста други.
Инж. Йозеф Вацлав Шнитер е умрял на 7 май 1914 година в обичания Пловдив. Има наследници в този град.
Каквото и да става, такива ярки персони не трябва да се не помнят!
Митко Гълъбов
Севлиево
Източник: blitz.bg
КОМЕНТАРИ