Тайпе, Тайван – GoFundMe замрази кампания за набиране на средства за крайнолевия новинарски канал The Grayzone поради „външни опасения“, в последния случай, за да подчертае спорната роля на технологичните компании в регулирането на спорната реч.
The Grayzone казва, че не е успял да получи достъп до повече от $90 000, дарени от 1100 сътрудници в подкрепа на работата на трима репортери.
Макс Блументал, основател и редактор на The Grayzone, каза, че базираната в Калифорния компания за групово финансиране го е информирала в средата на август, че няма да му бъде позволено да прехвърля даренията в очакване на преглед на кампанията, свързана с неуточнени „външни опасения“ .
Блументал каза, че смята, че прегледът е направен по „политически причини“, свързани с отразяването на войната в Украйна.
„Казаха ми само поради някои външни притеснения и предполагам, че някой трябва да е доста могъщ, за да накара GoFundMe да пренебрегне мотива за печалба, който обикновено ръководи компании като тази, за да отмени набиране на средства, което е изключително успешно“, Блументал каза Ал Джазира в петък.
Блументал добави, че управляващият редактор на The Grayzone Уайът Рийд е имал подобни проблеми с платежните платформи Paypal и Venmo след репортажа си за региона на Донбас в Източна Украйна.
GoFundMe каза, че всяко набиране на средства на неговата платформа подлежи на преглед и че The Grayzone може да продължи да набира дарения.
„По време на тази оценка набирането на средства продължи да бъде на живо и отворено за дарения на сайта“, каза директорът по връзки с обществеността на GoFundMe Джалън Дръмънд пред Al Jazeera.
Дръмънд не разясни опасенията, свързани с The Grayzone, но потвърди, че условията на услугата на платформата не позволяват на потребителите да „популяризират неточна или подвеждаща информация“.
Сивата зона е известна с критичното си отразяване на външната политика на САЩ и антивоенни възгледи, но е обвинена в разпространение на дезинформация и китайска и руска правителствена пропаганда, включително развенчани твърдения за конфликта в Украйна и избелени разкази за репресиите на Пекин срещу етническо малцинство мюсюлмани в далечния западен Синдзян.
Ходът на GoFundMe е най-новият случай, който подчертава трудни въпроси за ролята на Big Tech в отсъждането на истината онлайн.
През последното десетилетие платформи като Facebook, Twitter, Instagram, LINE и PayPal бяха въвлечени във все по-поляризиран дебат относно границата между защитата на свободата на словото и борбата с дезинформацията.
Пандемията от COVID-19, атаката на 6 януари срещу Капитолия на САЩ и етническото прочистване срещу мюсюлманите рохингия в Мианмар, наред с други събития, подчертаха потенциалните вреди в реалния свят от онлайн дезинформацията.
Отношението на GoFundMe към противоречивите възгледи е било обект на контрол и преди, включително решение миналата година за замразяване на милиони долари в средства, събрани от името на „Конвоя на свободата“ шофьори на камиони в Канада.
Президентът на GoFundMe Хуан Бенитес по-късно каза пред канадския парламент, че кампанията първоначално е била одобрена, но компанията е обърнала курса си, след като движението става все по-насилствено и конфронтационно.
Миналата година платформата също спря усилията за набиране на средства от група от канадските първи нации, ангажирана с блокирането на железопътна линия през Британска Колумбия.
Групи за защита на свободата на словото като Американския съюз за граждански свободи изразиха загриженост относно това, че технологичните компании потискат непопулярното изказване, като се има предвид техният статут на „подобен на полезност“ и ролята им на „пазач на съвременната публична площадка“.
ACLU също критикува платформите за плащане за отказ на достъп на секс работници, оприличавайки подобни действия на „финансова цензура“.
Международната федерация на журналистите и "Репортери без граници" не отговори на искания за коментар. Комитетът за защита на журналистите не предостави коментар навреме за публикуване.
Някои технологични компании наскоро се оттеглиха от ролята си на модератор на онлайн изказвания на фона на призиви за по-голяма толерантност към противоречиви и маргинални мнения.
Преди президентските избори в САЩ през 2024 г. собственикът на Facebook Мета и Youtube се оттеглиха от политиките, насочени към борба с дезинформацията относно COVID-19 и резултатите от изборите през 2020 г.
Тези ходове предизвикаха тревога сред някои анализатори на дезинформация и законодатели, като сенаторът демократ Марк Уорнър предупреди, че позволяването на разпространението на изборна информация „подкопава доверието и има опасни последици“.
Миналата година PayPal беше подложена на критики за това, че изглежда добавя дезинформация към списъка си със забранени дейности, подлежащи на глоба от $2500, преди да изясни, че актуализацията е „грешка“ и няма да продължи.
X, социалната медийна мрежа, известна по-рано като Twitter, значително намали своето модериране на дезинформация и реч на омразата под собственика Илон Мъск, чието управление на платформата поляризира критиците.
Блументал каза, че оттогава The Grayzone е преместил кампанията си за набиране на средства към конкурентната платформа за групово финансиране Spotfund, където е събрал $110 000 към цел от $150 000.
„Начинът, по който дезинформацията се дефинира и прилага от сайтовете на социалните медии от Wikipedia до стария режим на Twitter и Facebook, се определя от субекти, спонсорирани от държавата, и тези субекти, спонсорирани от държавата, искат да потиснат потока от всякаква информация или докладване, което противоречи на тяхната цел“, каза Блументал.
„В този случай целта е да се запази обществената подкрепа за огромни количества американска военна и хуманитарна помощ за Украйна“, добави той. „Така че всичко, което правим, може да се нарече дезинформация, но никой никога не дефинира какво е то.“
Източник: Ал Джазира
