Годишно в Германия не достигат три милиона трансфузии с червени

Ще ни лекуват ли скоро с изкуствена кръв?

Годишно в Германия не доближават три милиона трансфузии с червени кръвни телца (еритроцити). Липсват и към половин милион трансфузии с тромбоцити - онези кръвни плочици, чиято съществена функционалност е обвързвана с кръвосъсирването.

Тези две съставки на кръвта плуват в кръвната плазма дружно с други съставни елементи. Но има хора, при които производството на еритроцити и тромбоцити е лимитирано. Това може да се случи да вземем за пример по време не лечение на израстък с химиотерапия и облъчване, изяснява професор Торстен Тон от университета в Дрезден пред кореспондентка на немската обществено-правна медия АРД. Той показва, че след интензивна химиотерапия някои пациенти остават напълно без тромбоцити.

Изкуствената кръв може да помогне на доста пациенти

Докато възстановят производството на тромбоцити, такива пациенти незабавно се нуждаят от кръвопреливане. Всеки обособен пациент може да има потребност от няколко трансфузии. Други пациенти пък, които страдат от избрани болести на кръвта - например сърповидно-клетъчна анемия - редовно имат потребност от кръвопреливане.

Донорска кръв се търси незабавно и в други случаи - след автомобилни злополуки или след избран тип интервенции. Защото без еритроцити, в кръвообращението и в органите на индивида няма по какъв начин да проникне О2. А без тромбоцити раните и пострадванията не заздравят, защото няма съсирване на кръвта. Ето за какво учени и откриватели към този момент от години настойчиво работят над синтезирането на тези два така важни компонента в лабораторни условия.

За разлика от другите кафези в човешкото тяло, еритроцитите и тромбоцитите нямат клетъчни ядра. Благодарение на това те са гъвкави и обтекаеми, в следствие на което съумяват да обхванат и в най-тесните кръвоносни съдове. В същото време обаче неналичието на клетъчно ядро слага съществено затруднение пред учените, които се пробват да синтезират такива кафези. Специалистът по трансфузиозна медицина професор Тон изяснява пред АРД, че е мъчно да се отгледа нова клетъчна просвета отвън тялото, тъй като отстраняването на клетъчното ядро е прекомерно сложна процедура.

В процеса на своето съзряване в костния мозък кръвните кафези минават през няколко етапи, в последната от които губят ядрото си. Няколко научни колектива към този момент съумяха да прекопират този развой в лабораторни условия, само че единствено в минимални количества. Дрезденският колектив към професор Тон да вземем за пример синтезира еритроцити, само че единствено колкото един напръстник. А това съставлява едвам един % от размера на една нормална кръвна трансфузия.

В университета в Бристъл различен екип учени през 2022 година преля на пациент кръвна плазма с изкуствено отгледани еритроцити. Организмът на пациента не реагира с отменяне, нямаше и други странични резултати. Но количеството прелята кръв беше напълно малко: колкото две чаени лъжички.

А синтезирането на кръвни кафези може да помогне на доста пациенти в сериозно положение. Нека не забравяме, че при обичайното кръпопреливане кръвта на кръводарителя и пациента би трябвало да бъде от една и съща кръвна група. Ако благодарение на генни технологии бъдат синтезирани задоволително кръвни кафези, този проблем също може да бъде решен.

Има и различен метод за производство на изкуствена кръв

Доколкото досегашните опити да се синтезират еритроцити и тромбоцити не дават многообещаващи резултати, учените сега се насочват към други подходи. Научният колектив в Дрезден да вземем за пример в този момент се пробва да отгледа тези кафези, от които пораждат кръвните телца. Тези кафези към момента имат ядро, така че учените са стигнали до следната концепция: да дават на организма последния етап, а точно изхвърлянето на клетъчното ядро. Тоест, да съкратят процедурата и да вкарат в човешкия организъм кръвни телца, които не са дефинитивно съзрели. При това състояние човешкото тяло, а не учените, ще довърши процеса с отстраняването на клетъчното ядро.

Един теоретичен колектив от Хановер към този момент работи над такава технология с тромбоцити. Специалистът по кръвопреливане Райнер Блашик изяснява пред АРД: " Ние към този момент можем да синтезираме тромбоцити, само че е по-лесно да отгледаме предшестващите кафези. "

Екипът в Хановер към този момент е съумял да синтезира тези предшестващи кафези, прибавя Констанца Фигейредо от Института по кръвопреливане в Хановер. Тя изяснява, че това към този момент е допустимо и в огромни кръвни реактори, които създават задоволително кръвни кафези за едно кръвопреливане.

Хановерският екип към този момент организира опити с животни, които демонстрираха, че технологията действа добре. Тоест, че организмът съумява да трансформира предшестващите кафези в тромбоцити. Сега учените приготвят и първите си клинични проучвания.

Вероятно обаче ще са нужни още години, до момента в който се стигне до всеобщо синтезиране на кръвна плазма за кръвопреливане. Ето за какво и през днешния ден кръводарителството продължава да бъде от основно значение, с цел да се помогне на пациенти в неволя, напомня АРД.

***
Вижте това видео от нашия списък: