Социолог: Трета година нямаме доклад, който да направи оценка на състоянието на младежкия сектор
Годишно световно изследване на фондация “Отворено общество ", оповестено преди седмица, открива, че младежите по света имат вяра минимум в демокрацията, от която и да е възрастова група. Това съставлява сериозна опасност за нейното бъдеще като цяло, се споделя още в отчета. Барометър на “Отворено общество " - може ли демокрацията да даде резултат открива, че концепцията за народна власт въпреки всичко остава необятно известен във всички елементи на земното кълбо, като 86% споделят, че биха предпочели да живеят в демократична страна. Освен това, има необятно публикувано съмнение, че властническите страни могат по-ефективно да извършват целите, както на национално равнище, по този начин и на световни конгреси. В идващите минути ще приказваме за младежите и политиката, стремежът, нуждата и демокрацията. Гост в предаването " България, Европа и светът на фокус " на Радио " Фокус " е Яница Петкова, социолог от “Галъп интернешънъл "
Как може да разбираем неналичието на религия в демократичното ръководство от младежите?
Може би липса на религия, по-скоро в механизмите, по които демократичното ръководство се реализира. Не са учудващи тези отговори. Има и други проучвания, които постоянно наблюдават подобен вид настройки. И забавното е, че в колкото по-демократична страна живеят младежите, които са запитани, толкоз повече споделят, че са неудовлетворени от демократичната форма на ръководство. Тези, които живеят в недемократични общества споделят, че имат вяра в демокрацията и са задоволени. Тоест, когато имаме нещо доста постоянно започваме да се вглеждаме в неговите дефекти, а демокрацията си има доста дефекти, изключително през последните години. Говорим си за рецесия, рецесия на присъединяване, прекратена връзка сред институциите на ръководство, държавните управления. И надлежно хората, които гласоподават за тях, в нашата страна го следим доста ясно в последните три години, тъй че тези резултати са по-скоро предстоящи. Това, което би трябвало да вземем поради, когато преглеждаме въпроса, да, не съм удовлетворен, обаче не бих предпочел да пребивавам в друга форма на ръководство.
Тоест, има едно несъгласие, хем не съм удовлетворен, само че пък не желая нещо друго?
Има рецензия и тя е обвързвана с пресечен разговор и по-скоро незадоволеност от механизмите за включване, за присъединяване в демократичния метод на живот в процесите на взимане на политическите решения. Много постоянно младежите се усещат изключени от тези политически решения. Прави усещане че самия метод, по който младежите биха предпочели да вземат участие, се разграничава от обичайния. Да речем, не посредством гласоподаване, не посредством участие в политическа партия в целия западен свят, в нашата страна също, гласоподаването измежду младежите мощно спада. В продължение на десетилетия се резервира ниско, същото важи и за участието в политическа партия. Това не значи, че младежите нямат предпочитание и не се включват в политическите процеси, търсят се нови механизми. Тоест, има съмнение към този тип посланичество, може би, посредством политическа партия.
Новите механизми са свързани с метод на живот, да речем протест на избрани артикули, които младежите смятат за неточно създадени в нарушаване на естествената среда или с употреба на женски или детски труд. Различни форми на стачки, митинги, осъществени от младежи, всевъзможен подобен вид не толкоз нови, само че не институционални форми на присъединяване са по-предпочетени от младежите. И неудовлетвореността може би идва от там, че институциите, такива каквито ги познаваме демократично, са открити, работят по механизми, които като че ли не се припознават от младежа, който може би живее по-динамично, живее в цифрова среда, и не се усеща показан.
Тоест, тук още веднъж имаме някаква нужда от смяна на тези механизми, с цел да бъдат приобщени към младежите. Да се върнем малко на демокрацията, концепцията за демокрацията, която всъщност би трябвало да извлича своята морална мощ от може би два правилото? Или още вие ще кажете и ще допълните. На първо място, може би самостоятелната автономност, на второ място - равенството. Вие имате наблюдаване над младежките политики и трендове у нас в тази сфера. По какъв метод младежите могат да бъдат приобщени към тази идея за народна власт, която безусловно значи знаем народовластие и независимост?
Това са двата съществени правилото тъждество и независимост, те постоянно са в спор. И с цел да имаме една същинска демократична народна власт би трябвало да търсим непрекъснато баланс сред двата правилото тъждество и независимост. До огромна степен в Западния свят отбраната на тези правила е открита. В подобен свят живеят младежите, това не пречи да желаят повече и да желаят още. От там и това незадоволство, не се желае коренна смяна на метода на ръководство, още по-малко се желае властнически вид ръководство. Иска се по-скоро по-голяма ангажираност към съответните проблеми, които младежа има. Как можем да ги приобщим? Механизмите са главно посредством реализиране на някакъв тип връзка, партиите не помнят да поддържат връзка с младежите. Общуват с тях, основно преди избори. И друго, самата страна, в случай че приемем нашата страна, тя смята за политики за младежи доста постоянно обществени политики. Младежката политика е сама по себе си нещо друго. Приемането на младежите като уязвима група, не е метод да ги приобщим към процеса на взимане на политически решения или да ги ангажираме политически. Напротив, това е метод сами да стартират да се възприемат като уязвима група, която има потребност от помощи, подкрепяне, по някакъв метод бутане.
А какъв би трябвало да бъде методът, в случай че това не е подобаващият?
Комуникация сред институции и младежи, а това доста постоянно се случва посредством юношески организации.
Но знаем, че такива съществуват и към сегашния миг, към някои от политическите партии, имаме юношески организации.
Абсолютно, имаме юношески структури на политическите партии, само че доста постоянно към този момент дейни младежи са техни членове. А що се отнася до юношески неправителствени организации, те доста постоянно нямат чисто политическа цел, имам поради присъединяване в политиката, във властта. Много постоянно имаме локални юношески организации, имаме организации, които имат за цел образование, личностно развиване. Държавата би следвало да предизвиква присъединяване на младежи в такива организации, тъй като младежът се образува политически точно, когато е измежду общественост, т.е. измежду своите връстници. Как прекарва време с тези връстници е от огромно значение, т.е. в случай че приказваме за една младежка политика на страна, която цели да насърчи присъединяване и включването във властовите връзки, тя тази политика, с изключение на обвързвана с обучение, със претовареност, и с всичко това, би трябвало да е насочена и към свободното време на тези младежи, които да основават общности, да разпознават общи цели, общи проблеми и да търсят способи да ги защитят.
Г-жа Петкова написа дисертация на тематика: “Младежко политическо присъединяване в България ", съответно за нашата страна. Разкажете ни в този момент малко повече какви трендове изследвате, наблюдавате?
Общо взето тези, които коментирахме до момента, а точно, че присъединяване на младежите в политиката понижава, понижава изборната интензивност измежду младежите, понижава желанието за участие в партия, понижава ползата към политиката и политическото изобщо. Нали, в случай че зададем подобен въпрос - интересувате ли се от национална, от интернационална, от европейска политика? Под 10% от младите българи ще ви кажат, интересувам се изобщо. И в това време, присъединяване в различен тип форми като митинги, да речем. Това, което се следи в нашата страна е, че от 90-те години насам присъединяване в избори последователно спада, като стига до доста ниски дялове, към 12-13-14% от целия избор народен, е от хора, които са до 29-годишна възраст.
Обикновено към 30% от младежите гласоподават по принцип на избори. Това има няколко изключения, нормално изключенията са след огромни митинги. Такива каквито бяха летните митинги през 2013 година, тъй като тогава имахме и зимни и летни. Летните се характеризират по-скоро с юношески профил и тези през 2020 година, Отново незабавно след митингите имаше увеличение на младежкия избор. Това, което е забавно за кои партии отива този избор, какво подтиква младежите да гласоподават. Протестите покачват, естествено интереса към публични събития, към политика. Някои младежи припознават откровено своите цели, ползи, и общественост по време на митинги, други просто получават подобен интерес вследствие някакво всеобщо събитие.
След това, при опция за гласоподаване, естествено тази сила, тази политическа социализация, която се е осъществила се излива за поддръжка на една или друга партия. Какво би следвало да се случи, с цел да се резервира тази по-висока електорална интензивност, за мен би било забавно. И другото, което е забавно, дали това си е характерност на настоящото потомство, т.е. по-нисък интерес към политиката, или желание към други форми за политическо присъединяване, или просто характерност на младежката възраст, което би могло да отмине.
Или по-скоро дистанцирани ли са или предизвикани да се държат по този метод?
И двете. Дистанцирани са заради голям брой аргументи. На първо място, отношението към политиката се възпитава преди да се навлезе в младежка възраст, още от детска възраст, юношество, първи конфликт на младежа с общество, с институции, с властови връзки, с публични проблеми. Това му разрешава да се ориентира, да види къде му е мястото, какво за него е скъпо, какво не е. В това отношение ни куца образованието, най-много в неговата неофициална част. Страхуват се огромна част от учителите да загатват тематики, които касаят политиката в образователния развой. Естествено, неразрешено е да се реализира пропаганда в учебно заведение, само че да се приказва за това, що е то обществото и по какъв начин се реализират процесите в него, би трябвало да се случва. А ние като че ли или използваме просветителната система за агитация, една част от съществуването на страната ни, или напълно се отхвърляме да използваме тази система, с цел да образоваме младежите по този начин, че да бъдат политически дейни.
Една народна власт в модерния свят, където младите са нужда, би трябвало да бъдат включени в нея.
Да, значително и това, с което започнахме диалога неудовлетвореността от демокрацията се свързва и с рецесия на елитите, която следим в демократичния свят. И изобщо не намиране на език сред младежа и обществото от ден на ден и в действителност дневния ред на ръководещите, на тези, които разполагат с властта. Нормално е да има отчаяние в това отношение, само че сигурно разочарованието би могло да бъде употребявано от избрани сили и групи, ползи, които биха желали да накърнят демокрацията като форма на ръководство. Но коства ми се, че младежът в днешния свят или най-малко в западния свят не би разрешил да живее в недемократична форма на ръководство.
Стигнахме до регулациите, Законът за младежта, Националната тактика за младежта, има какво да си кажем по тази тематика за регулациите. Как се реализира тя у нас, какво се случва, какво се прави, какво не се прави?
Има да, изостава бранш " Младеж " като приоритет на националната политика. Всъщност, Националната политика за младежта се ръководи посредством Националната тактика за младежта. В момента имаме призната неотдавна нова Национална тактика, която включва интервал от 2021 до 2030 година. Сега да не ви подвежда този интервал 2021-2030 година Стратегията се одобри от Народното събрание края на 2022 година или януари 2023 година, греша се, само че и да се греша се греша с 1 месец. Защо се случи това? Нямахме работещо Народно заседание, само че и три следващи къси, които имахме работещи национални събрания не съумяха да включат в дневния си ред приемането на тази тактика. Това демонстрира какво е отношението към бранш “Младеж " минимум. Може да си приказваме за това доста, в това число и че самата юноша, като сектор се намира при спорта, нали Министерство на младежта и спорта. В същото време, политиките на цялото министерство, без да насочвам директна рецензия към който й да е министър, просто структурата на министерството е такава, в голямата си част е към спорт и доста по-малко към юноша. Спортът е народен приоритет, свързва се с публично здраве. Също по този начин е доста по-привлекателен чисто за имидж и вести, какви триумфи имаме. Колкото младежките политики, които са мудни, продължителни, дългогодишни, не можеш да отчетеш триумф.
Но по тона ви разбирам, че мястото май не е там на младежта.
Трябва да се организира необятен публичен спор по въпроса. Преди години, мястото на младежта в нашата страна беше при образованието и науката. Не споделям, че би трябвало да е там, само че сигурно би трябвало да се организира спор по въпроса. Самите младежи, посредством техните организации упорстват да има настрана министерство, в това число и обособена парламентарна комисия, която се занимава с тези въпроси. Не знам дали страната може да си разреши да отдели запас, надлежно потенциал в тази тенденция. Но сигурно настоящото положение демонстрира съществено неглижиране на младежката политика, това доста постоянно не е недоумение, съгласно мен тя е неглижирана, тъй като самите ръководещи не я припознават като значима и не схващат нейните цели. Тя се схваща като обществена, аз споделих моето мнение, младежта не е уязвима група в обществото, те са неопитни, нямат потенциал в доста случаи, обществен капитал, липсва им опит, обаче това също по този начин е групата в обществото, която е обвързвана с най-голяма динамичност и с публично възобновяване и смяна.
В който й да е исторически интервал, когато имаме смяна социална, гражданска война, битка за народна власт, тя не се реализира от някакви възрастните хора. Тя се реализира от някаква недоволна юноша нормално. Така че голям публичен запас, който би трябвало да се употребява, предизвиква. Да не си забравяме младежите и да не се сещаме за тях, когато приказваме за чалга просвета, за ликвидиране, насилия и каквото още се сетите.
Когато подготвях тематиката за предаването ни, се порових в интернет пространството и попаднах на един отчет “Младежката политика в Българя - провокации и вероятности ", само че ми направи усещане, че той е от 2020 година, вие също участвате там и сте участник в този отчет.
Да, през института “Иван Хаджийски ", който е част от изпълнителите на този отчет, на проучването, което трябваше да се реализира за отчета Той оценяваше всеки един от целите на към този момент изтеклата тактика. Докладът е нужен, с цел да може да се направи оценка на изтеклата тактика, да се види какви са проблемите, какво е реализирано, къде има неналичия, с цел да може да се изготви настояща, справедлива, нова тактика. По принцип такава оценка би трябвало да се прави от държавните институции. Всяка година би трябвало да се приема годишен отчет.
Но към този момент нямаме три години сходен отчет?
Нямаме отчет, който да направи оценка на положението на младежкия бранш, към този момент на двугодишен интервал би трябвало да се приема, само че към момента чакаме. Самият отчет, апропо, би трябвало да съдържа социологическо проучване измежду младежите, което включва въпроси точно с политическа интензивност, присъединяване, метод на живот, свободно време, стилове на живот, спортуване, обучение, претовареност, всевъзможни такива въпроси. Голяма част от тях, чисто вписване на справедливи статистически данни, само че и ценностни връзки на младежите, които за нас като общество е значимо да знаем.
Ако бъде основано едно такова министерство, за което вие споменахте, ние единствено си фантазираме в тази ситуация. Но какви тактики вие бихте наложили за младежите за още по-ефективно включване на тях в ръководството на страната?
Включването би трябвало да е самодейност и да е съзнателен избор, присъединяване в политиката е осъзнато и целеустремено деяние, с което се цели да повлияе на политическата сфера. Та би трябвало да е съзнателен избор, т.е. той би трябвало да се възпитава. Ако поговорите с които и да е младежи, може би към и под 20 години, те ще ви кажат, че се интересуват от обществото, желаят да са гражданки дейни, интересуват се от публични проблеми, само че не харесват думата политика. Та от една страна обучение и насочване на обучение към ежедневни житейски проблеми и обстановки на младежите.
От друга страна основаване може би на пространства за тези младежи, среда в която те да се срещат, да споделят, да се развиват. Без това да е близкото кафе, не че в това има нещо неприятно, нещо с което да оползотворяват своята сила, своето време и да споделят едни с други по този начин, че да основават общи ползи. Насърчаването на доброволчество, на присъединяване в юношески организации, това са ограничения, които може би биха били потребни от позиция на поощряване и ангажиране на младежите. А от там нататък, това съмнение в демокрацията, което вие споменахте е сериозен проблем, който коства ми се визира цялото общество освен младежите. И е обвързван с много съществени процеси, които се развиват през последните няколко десетилетия като общество, би трябвало може би да приказвам по тези въпроси.
И казусът не е единствено в младежите, те не виждат успеваемост в техните дейности. Много постоянно това е повода да имат някакво деяние, да вземат участие в някакъв митинг и след това да се откажат, да гласоподават един път и след това да се откажат. Те не виждат резултат, а желаят нещата да се случат бързо, просто тъй като техния живот е по-динамичен. Не единствено на това потомство, а по принцип на младежа, той желае нещата да станат в този момент. Та когато не видят резултат, когато не се припознаят в думите на хората с власт, обикновено е да кажат “аз съм отчаян " или “нямам доверие ". Иначе това, с което започнахме дали властническите режими не са ефикасни, те са доста по-ефективни, тъй като властническия режим не те пита дали ти харесва или не, дали искаш или не. Напълно ефикасни са във взимането на решения, въпросът е, че в това взимане на решения не взе участие цялото общество.
Какво мерило за демократичното ръководство у нас са днешните младежи? Какво ни демонстрират те за актуалната политика?
Показват ни, че няма ясна политика, която да е насочена към бъдещето. Показват ни, че се работи на парче в доста връзки. Изведнъж доста мощно се окуражаваме, подтикваме, случва се нещо извънредно и ние задействаме законопроекти и някаква законодателна самодейност по съответен проблем, за съответен случай. Тоест, нямаме някаква дълготрайна политика, стратегическо обмисляне на нашите цели, за обществото. Ние приказваме съответно за развиването на младежите, само че каквото и да е, да разгледаме като съответен проблем и проблем, даже от последните няколко месеца, то наподобява като гасене на пожар, като реактивно деяние. А с цел да имаме някаква работеща система, общество, институции, които взаимодействат, то това не става с гасене на пожари и с реакция. Става дума с предугаждане на събитията, с дълготрайни политики, които в действителност са насочени към бъдещото развиване на страната ни.
Как може да разбираем неналичието на религия в демократичното ръководство от младежите?
Може би липса на религия, по-скоро в механизмите, по които демократичното ръководство се реализира. Не са учудващи тези отговори. Има и други проучвания, които постоянно наблюдават подобен вид настройки. И забавното е, че в колкото по-демократична страна живеят младежите, които са запитани, толкоз повече споделят, че са неудовлетворени от демократичната форма на ръководство. Тези, които живеят в недемократични общества споделят, че имат вяра в демокрацията и са задоволени. Тоест, когато имаме нещо доста постоянно започваме да се вглеждаме в неговите дефекти, а демокрацията си има доста дефекти, изключително през последните години. Говорим си за рецесия, рецесия на присъединяване, прекратена връзка сред институциите на ръководство, държавните управления. И надлежно хората, които гласоподават за тях, в нашата страна го следим доста ясно в последните три години, тъй че тези резултати са по-скоро предстоящи. Това, което би трябвало да вземем поради, когато преглеждаме въпроса, да, не съм удовлетворен, обаче не бих предпочел да пребивавам в друга форма на ръководство.
Тоест, има едно несъгласие, хем не съм удовлетворен, само че пък не желая нещо друго?
Има рецензия и тя е обвързвана с пресечен разговор и по-скоро незадоволеност от механизмите за включване, за присъединяване в демократичния метод на живот в процесите на взимане на политическите решения. Много постоянно младежите се усещат изключени от тези политически решения. Прави усещане че самия метод, по който младежите биха предпочели да вземат участие, се разграничава от обичайния. Да речем, не посредством гласоподаване, не посредством участие в политическа партия в целия западен свят, в нашата страна също, гласоподаването измежду младежите мощно спада. В продължение на десетилетия се резервира ниско, същото важи и за участието в политическа партия. Това не значи, че младежите нямат предпочитание и не се включват в политическите процеси, търсят се нови механизми. Тоест, има съмнение към този тип посланичество, може би, посредством политическа партия.
Новите механизми са свързани с метод на живот, да речем протест на избрани артикули, които младежите смятат за неточно създадени в нарушаване на естествената среда или с употреба на женски или детски труд. Различни форми на стачки, митинги, осъществени от младежи, всевъзможен подобен вид не толкоз нови, само че не институционални форми на присъединяване са по-предпочетени от младежите. И неудовлетвореността може би идва от там, че институциите, такива каквито ги познаваме демократично, са открити, работят по механизми, които като че ли не се припознават от младежа, който може би живее по-динамично, живее в цифрова среда, и не се усеща показан.
Тоест, тук още веднъж имаме някаква нужда от смяна на тези механизми, с цел да бъдат приобщени към младежите. Да се върнем малко на демокрацията, концепцията за демокрацията, която всъщност би трябвало да извлича своята морална мощ от може би два правилото? Или още вие ще кажете и ще допълните. На първо място, може би самостоятелната автономност, на второ място - равенството. Вие имате наблюдаване над младежките политики и трендове у нас в тази сфера. По какъв метод младежите могат да бъдат приобщени към тази идея за народна власт, която безусловно значи знаем народовластие и независимост?
Това са двата съществени правилото тъждество и независимост, те постоянно са в спор. И с цел да имаме една същинска демократична народна власт би трябвало да търсим непрекъснато баланс сред двата правилото тъждество и независимост. До огромна степен в Западния свят отбраната на тези правила е открита. В подобен свят живеят младежите, това не пречи да желаят повече и да желаят още. От там и това незадоволство, не се желае коренна смяна на метода на ръководство, още по-малко се желае властнически вид ръководство. Иска се по-скоро по-голяма ангажираност към съответните проблеми, които младежа има. Как можем да ги приобщим? Механизмите са главно посредством реализиране на някакъв тип връзка, партиите не помнят да поддържат връзка с младежите. Общуват с тях, основно преди избори. И друго, самата страна, в случай че приемем нашата страна, тя смята за политики за младежи доста постоянно обществени политики. Младежката политика е сама по себе си нещо друго. Приемането на младежите като уязвима група, не е метод да ги приобщим към процеса на взимане на политически решения или да ги ангажираме политически. Напротив, това е метод сами да стартират да се възприемат като уязвима група, която има потребност от помощи, подкрепяне, по някакъв метод бутане.
А какъв би трябвало да бъде методът, в случай че това не е подобаващият?
Комуникация сред институции и младежи, а това доста постоянно се случва посредством юношески организации.
Но знаем, че такива съществуват и към сегашния миг, към някои от политическите партии, имаме юношески организации.
Абсолютно, имаме юношески структури на политическите партии, само че доста постоянно към този момент дейни младежи са техни членове. А що се отнася до юношески неправителствени организации, те доста постоянно нямат чисто политическа цел, имам поради присъединяване в политиката, във властта. Много постоянно имаме локални юношески организации, имаме организации, които имат за цел образование, личностно развиване. Държавата би следвало да предизвиква присъединяване на младежи в такива организации, тъй като младежът се образува политически точно, когато е измежду общественост, т.е. измежду своите връстници. Как прекарва време с тези връстници е от огромно значение, т.е. в случай че приказваме за една младежка политика на страна, която цели да насърчи присъединяване и включването във властовите връзки, тя тази политика, с изключение на обвързвана с обучение, със претовареност, и с всичко това, би трябвало да е насочена и към свободното време на тези младежи, които да основават общности, да разпознават общи цели, общи проблеми и да търсят способи да ги защитят.
Г-жа Петкова написа дисертация на тематика: “Младежко политическо присъединяване в България ", съответно за нашата страна. Разкажете ни в този момент малко повече какви трендове изследвате, наблюдавате?
Общо взето тези, които коментирахме до момента, а точно, че присъединяване на младежите в политиката понижава, понижава изборната интензивност измежду младежите, понижава желанието за участие в партия, понижава ползата към политиката и политическото изобщо. Нали, в случай че зададем подобен въпрос - интересувате ли се от национална, от интернационална, от европейска политика? Под 10% от младите българи ще ви кажат, интересувам се изобщо. И в това време, присъединяване в различен тип форми като митинги, да речем. Това, което се следи в нашата страна е, че от 90-те години насам присъединяване в избори последователно спада, като стига до доста ниски дялове, към 12-13-14% от целия избор народен, е от хора, които са до 29-годишна възраст.
Обикновено към 30% от младежите гласоподават по принцип на избори. Това има няколко изключения, нормално изключенията са след огромни митинги. Такива каквито бяха летните митинги през 2013 година, тъй като тогава имахме и зимни и летни. Летните се характеризират по-скоро с юношески профил и тези през 2020 година, Отново незабавно след митингите имаше увеличение на младежкия избор. Това, което е забавно за кои партии отива този избор, какво подтиква младежите да гласоподават. Протестите покачват, естествено интереса към публични събития, към политика. Някои младежи припознават откровено своите цели, ползи, и общественост по време на митинги, други просто получават подобен интерес вследствие някакво всеобщо събитие.
След това, при опция за гласоподаване, естествено тази сила, тази политическа социализация, която се е осъществила се излива за поддръжка на една или друга партия. Какво би следвало да се случи, с цел да се резервира тази по-висока електорална интензивност, за мен би било забавно. И другото, което е забавно, дали това си е характерност на настоящото потомство, т.е. по-нисък интерес към политиката, или желание към други форми за политическо присъединяване, или просто характерност на младежката възраст, което би могло да отмине.
Или по-скоро дистанцирани ли са или предизвикани да се държат по този метод?
И двете. Дистанцирани са заради голям брой аргументи. На първо място, отношението към политиката се възпитава преди да се навлезе в младежка възраст, още от детска възраст, юношество, първи конфликт на младежа с общество, с институции, с властови връзки, с публични проблеми. Това му разрешава да се ориентира, да види къде му е мястото, какво за него е скъпо, какво не е. В това отношение ни куца образованието, най-много в неговата неофициална част. Страхуват се огромна част от учителите да загатват тематики, които касаят политиката в образователния развой. Естествено, неразрешено е да се реализира пропаганда в учебно заведение, само че да се приказва за това, що е то обществото и по какъв начин се реализират процесите в него, би трябвало да се случва. А ние като че ли или използваме просветителната система за агитация, една част от съществуването на страната ни, или напълно се отхвърляме да използваме тази система, с цел да образоваме младежите по този начин, че да бъдат политически дейни.
Една народна власт в модерния свят, където младите са нужда, би трябвало да бъдат включени в нея.
Да, значително и това, с което започнахме диалога неудовлетвореността от демокрацията се свързва и с рецесия на елитите, която следим в демократичния свят. И изобщо не намиране на език сред младежа и обществото от ден на ден и в действителност дневния ред на ръководещите, на тези, които разполагат с властта. Нормално е да има отчаяние в това отношение, само че сигурно разочарованието би могло да бъде употребявано от избрани сили и групи, ползи, които биха желали да накърнят демокрацията като форма на ръководство. Но коства ми се, че младежът в днешния свят или най-малко в западния свят не би разрешил да живее в недемократична форма на ръководство.
Стигнахме до регулациите, Законът за младежта, Националната тактика за младежта, има какво да си кажем по тази тематика за регулациите. Как се реализира тя у нас, какво се случва, какво се прави, какво не се прави?
Има да, изостава бранш " Младеж " като приоритет на националната политика. Всъщност, Националната политика за младежта се ръководи посредством Националната тактика за младежта. В момента имаме призната неотдавна нова Национална тактика, която включва интервал от 2021 до 2030 година. Сега да не ви подвежда този интервал 2021-2030 година Стратегията се одобри от Народното събрание края на 2022 година или януари 2023 година, греша се, само че и да се греша се греша с 1 месец. Защо се случи това? Нямахме работещо Народно заседание, само че и три следващи къси, които имахме работещи национални събрания не съумяха да включат в дневния си ред приемането на тази тактика. Това демонстрира какво е отношението към бранш “Младеж " минимум. Може да си приказваме за това доста, в това число и че самата юноша, като сектор се намира при спорта, нали Министерство на младежта и спорта. В същото време, политиките на цялото министерство, без да насочвам директна рецензия към който й да е министър, просто структурата на министерството е такава, в голямата си част е към спорт и доста по-малко към юноша. Спортът е народен приоритет, свързва се с публично здраве. Също по този начин е доста по-привлекателен чисто за имидж и вести, какви триумфи имаме. Колкото младежките политики, които са мудни, продължителни, дългогодишни, не можеш да отчетеш триумф.
Но по тона ви разбирам, че мястото май не е там на младежта.
Трябва да се организира необятен публичен спор по въпроса. Преди години, мястото на младежта в нашата страна беше при образованието и науката. Не споделям, че би трябвало да е там, само че сигурно би трябвало да се организира спор по въпроса. Самите младежи, посредством техните организации упорстват да има настрана министерство, в това число и обособена парламентарна комисия, която се занимава с тези въпроси. Не знам дали страната може да си разреши да отдели запас, надлежно потенциал в тази тенденция. Но сигурно настоящото положение демонстрира съществено неглижиране на младежката политика, това доста постоянно не е недоумение, съгласно мен тя е неглижирана, тъй като самите ръководещи не я припознават като значима и не схващат нейните цели. Тя се схваща като обществена, аз споделих моето мнение, младежта не е уязвима група в обществото, те са неопитни, нямат потенциал в доста случаи, обществен капитал, липсва им опит, обаче това също по този начин е групата в обществото, която е обвързвана с най-голяма динамичност и с публично възобновяване и смяна.
В който й да е исторически интервал, когато имаме смяна социална, гражданска война, битка за народна власт, тя не се реализира от някакви възрастните хора. Тя се реализира от някаква недоволна юноша нормално. Така че голям публичен запас, който би трябвало да се употребява, предизвиква. Да не си забравяме младежите и да не се сещаме за тях, когато приказваме за чалга просвета, за ликвидиране, насилия и каквото още се сетите.
Когато подготвях тематиката за предаването ни, се порових в интернет пространството и попаднах на един отчет “Младежката политика в Българя - провокации и вероятности ", само че ми направи усещане, че той е от 2020 година, вие също участвате там и сте участник в този отчет.
Да, през института “Иван Хаджийски ", който е част от изпълнителите на този отчет, на проучването, което трябваше да се реализира за отчета Той оценяваше всеки един от целите на към този момент изтеклата тактика. Докладът е нужен, с цел да може да се направи оценка на изтеклата тактика, да се види какви са проблемите, какво е реализирано, къде има неналичия, с цел да може да се изготви настояща, справедлива, нова тактика. По принцип такава оценка би трябвало да се прави от държавните институции. Всяка година би трябвало да се приема годишен отчет.
Но към този момент нямаме три години сходен отчет?
Нямаме отчет, който да направи оценка на положението на младежкия бранш, към този момент на двугодишен интервал би трябвало да се приема, само че към момента чакаме. Самият отчет, апропо, би трябвало да съдържа социологическо проучване измежду младежите, което включва въпроси точно с политическа интензивност, присъединяване, метод на живот, свободно време, стилове на живот, спортуване, обучение, претовареност, всевъзможни такива въпроси. Голяма част от тях, чисто вписване на справедливи статистически данни, само че и ценностни връзки на младежите, които за нас като общество е значимо да знаем.
Ако бъде основано едно такова министерство, за което вие споменахте, ние единствено си фантазираме в тази ситуация. Но какви тактики вие бихте наложили за младежите за още по-ефективно включване на тях в ръководството на страната?
Включването би трябвало да е самодейност и да е съзнателен избор, присъединяване в политиката е осъзнато и целеустремено деяние, с което се цели да повлияе на политическата сфера. Та би трябвало да е съзнателен избор, т.е. той би трябвало да се възпитава. Ако поговорите с които и да е младежи, може би към и под 20 години, те ще ви кажат, че се интересуват от обществото, желаят да са гражданки дейни, интересуват се от публични проблеми, само че не харесват думата политика. Та от една страна обучение и насочване на обучение към ежедневни житейски проблеми и обстановки на младежите.
От друга страна основаване може би на пространства за тези младежи, среда в която те да се срещат, да споделят, да се развиват. Без това да е близкото кафе, не че в това има нещо неприятно, нещо с което да оползотворяват своята сила, своето време и да споделят едни с други по този начин, че да основават общи ползи. Насърчаването на доброволчество, на присъединяване в юношески организации, това са ограничения, които може би биха били потребни от позиция на поощряване и ангажиране на младежите. А от там нататък, това съмнение в демокрацията, което вие споменахте е сериозен проблем, който коства ми се визира цялото общество освен младежите. И е обвързван с много съществени процеси, които се развиват през последните няколко десетилетия като общество, би трябвало може би да приказвам по тези въпроси.
И казусът не е единствено в младежите, те не виждат успеваемост в техните дейности. Много постоянно това е повода да имат някакво деяние, да вземат участие в някакъв митинг и след това да се откажат, да гласоподават един път и след това да се откажат. Те не виждат резултат, а желаят нещата да се случат бързо, просто тъй като техния живот е по-динамичен. Не единствено на това потомство, а по принцип на младежа, той желае нещата да станат в този момент. Та когато не видят резултат, когато не се припознаят в думите на хората с власт, обикновено е да кажат “аз съм отчаян " или “нямам доверие ". Иначе това, с което започнахме дали властническите режими не са ефикасни, те са доста по-ефективни, тъй като властническия режим не те пита дали ти харесва или не, дали искаш или не. Напълно ефикасни са във взимането на решения, въпросът е, че в това взимане на решения не взе участие цялото общество.
Какво мерило за демократичното ръководство у нас са днешните младежи? Какво ни демонстрират те за актуалната политика?
Показват ни, че няма ясна политика, която да е насочена към бъдещето. Показват ни, че се работи на парче в доста връзки. Изведнъж доста мощно се окуражаваме, подтикваме, случва се нещо извънредно и ние задействаме законопроекти и някаква законодателна самодейност по съответен проблем, за съответен случай. Тоест, нямаме някаква дълготрайна политика, стратегическо обмисляне на нашите цели, за обществото. Ние приказваме съответно за развиването на младежите, само че каквото и да е, да разгледаме като съответен проблем и проблем, даже от последните няколко месеца, то наподобява като гасене на пожар, като реактивно деяние. А с цел да имаме някаква работеща система, общество, институции, които взаимодействат, то това не става с гасене на пожари и с реакция. Става дума с предугаждане на събитията, с дълготрайни политики, които в действителност са насочени към бъдещото развиване на страната ни.
Източник: varna24.bg
КОМЕНТАРИ