Ще се затрие ли пропастта между суперклубовете и останалите
Годишният ориентировъчен отчет на УЕФА, оповестен във вторник, удостовери това, което мнозина подозираха: богатите стават още по-богати и оставят идващите надалеч обратно да им дишат прахта. Това е евентуално най-важното наблюдаване от солидното изследване (цели 126 страници) на елитния клубен футбол във всяка лига на Стария континент. Ако имате даже и единствено една капчица зубърщина у себе си, Ориентировъчният отчет, съчетаващ лицензионни, трансферни и финансови данни и цялостен с всевъзможни забавни елементи, ще ви заплени като четиво.
Данни като да вземем за пример това, че междинната изплащана на сътрудници комисиона в над 2000 оценени от УЕФА прехвърляния е към 13%. Понякога е по-ниска, а от време на време – доста по-висока. Всъщност има 28 покупко-продажби за над 10 млн. евро, в които комисионата е над 50% – добра работа, в случай че съумеете да се уредите на нея.
После иде и фактът, че генерално футболът е в много здравословно положение. През 2011 година европейските клубове са записали оперативни загуби в размер на общо 382 млн. евро, до момента в който последните данни сочат оперативни облаги от общо 832 милиона.
Ако погледнете към крайните загуби, включващи куп други детайли като трансферни приходи/разходи и налози и такси, те са отишли в същия интервал от 1,670 млн. до 269 млн. евро. Всъщност 70% от клубовете от Топ 5 лигите на континента са докладвали крайни облаги. Регулациите по Финансовия феърплей (въведени, това не е инцидентно, през 2011 г.) може и да имат своите дефекти, но малко на брой могат да оспорят това, че са съдействали за задържането на разноските на ниски равнища и за превръщането на европейския клубен футбол в промишленост, способна да бележи годишен напредък от приблизително по 10%.
Най-важният извод от отчета обаче е потвърждението на това, което знаем от много време: футболът е раздробен и поляризиран сред супербогатите и всички останали. Да, множеството участници във веригата са в по-добро състояние, само че надалеч не колкото „ единия процент”.
Това се случва както на макро равнище из Европа, по този начин и в обособените лиги. Вземете да вземем за пример заплатите, които, както бихте очаквали, имат директна връзка с триумфите на терена. Има 10 клуба с перо „ заплати” от 221 млн. евро нагоре, а до 11-ия (случайно това е Милан) пропастта се оразмерява с разлика от 60 милиона.
Могат ли 60 млн. евро за заплати на сезон да ти купят задоволителна за високите ти цели класа? Например един Кристиано Роналдо плюс един Алексис Санчес? Вероятно да. Огромното неравноправие обаче съществува и вътре в обособените лиги. Топ 4 в Англия има междинен бюджет за заплати съвсем двойно повече от идващите четири огромни клуба. В Италия и Германия разликата пък е над два пъти от горната страна, а в Испания – удивителните 3,5 пъти от горната страна.
Слезте надолу по хранителната верига и картинката става още по-грозна. В Португалия трите гранда – Бенфика, Порто и Спортинг (Лисабон) – харчат приблизително седем пъти повече за заплати от идващите три клуба. В Шотландия двата колоса Селтик и Рейнджърс заплащат на играчите си съвсем пет пъти повече от идващите два клуба.
Причината за съществуванието на това неравноправие не е изключително сложна за разкриване. То се дължи на приходите, основно комерсиалните. Девет клуба получават най-малко по 25 млн. евро от спонсорски контракти за надписи върху фланелките си. Други 20 варират сред 3 млн. и 25 млн. евро. Всеки различен получава по под 3 млн. евро годишно, неведнъж доста по-малко.
Или пък спонсорските контракти за оборудването: Манчестър Юнайтед, Барселона и Реал Мадрид до един печелят по над 75 млн. евро от тази част, което е многократно повече от някои от противниците им в техните съответни шампионати. Водещите 12 клуба по търговски доходи (включва спонсорства) записаха двойно нарастване в последните шест години. Другите 88 клуба в Топ 100 имат надалеч по-скромен напредък – приблизително по по-малко от 25%.
И тази бездна става все по-голяма и по-голяма…
Преди същинският демаркационен белег сред имащите и нямащите бе перото „ доходи от телевизионни права”. Това към момента важи в сравнението лига-лига: междинният клуб от Премиър Лийг получава по над два пъти повече пари от междинния от Серия А (която има втория най-тлъст договор) и 28 пъти повече от междинния от Еередивиси (на 8-мо място в Европа).
Вътре в шампионатите обаче, с помощта на централизираните групови покупко-продажби, бездната сред облагите частично ерозира. Най-печелещият клуб в Англия получава жестоко 1,3 пъти повече от различен в средата на класирането, до момента в който в Испания тази разлика е 4,1 пъти повече – най-голямата измежду водещите шампионати, но и надалеч по-ниска и търпима спрямо преди време. Всъщност е забавно да отбележим, че в случай че в Премиър Лийг се ползваше методологията за систематизиране на телевизионните пари от Ла Лига, възнаграждаваща повече историческия статус и размера на фенмасата на даден клуб, Манчестър Юнайтед щеше да се изстреля по доход от 146 млн. до удивителните 362 млн. евро!
Истинската загадка за превъзходството на даден клуб е в съществуването на голям международен бранд и научаването по какъв начин да се осребрява неговата фенбаза във време, в което футболът е по-глобално събитие от всеки път и в което в него се изливат нови огромни парични потоци. В доста връзки това дава на най-могъщите клубове непрекъснато преимущество, тъй като, въпреки да има и плиткоумни почитатели, голямото болшинство няма да отдръпна поддръжката си към тях.
Ето да вземем за пример Манчестър Юнайтед, който не е печелил ШЛ от 2008 година или ПЛ от 2013 година и който в общи линии разочарова след напускането на Алекс Фъргюсън. Но познайте: клубът има най-големите доходи във футбола и второто най-високо перо „ заплати” в бюджета си. Просто бе построено голямо доверие към марката поради триумфите в предходните 25 години и тези почитатели няма по какъв начин скоро да изоставен кораба.
Това да си световен бранд поражда безконечен цикъл от триумфи: защото си богат, прочут и сполучлив, народът ще се стича към теб, а спонсорите и парите скоро ще последват. И, в случай че не си пропиляващ ги простак (а такива случаи не е като да няма…), това единствено ще усили благосъстоянието, известността и триумфа.
Вероятно не е съвпадане, че Ориентировъчният отчет на УЕФА показва по какъв начин „ оперативните разноски отвън заплатите” са се изстреляли нагоре с 10% спрямо миналата година. Част от това се дължи на изключителни условия, но много е вследствие на още по-големи инвестиции от клубовете в търговски и спонсорски действия. Всеки желае своето парче от баницата, само че определените малко на брой към този момент са на масата и пируват.
Футболът постоянно е имал своята версия на „ Богат, беден”, своите Манчестър Юнайтедовци и Хъдърсфийлд Тауновци. Истината е обаче, че разликата сред тях пораства от ден на ден и повече, а тези от върховете гледат на другите от плебса отвисоко, летейки в костюма на Железния човек, до момента в който съперниците притискат жадно носовете си о стъкления под сред етажите.
Хората оферират ограничения от задокеанските спортове като налог „ лукс”, таван на заплатите, централизиран маркетинг и даже преразпределение на комерсиалните доходи в линията на това от телевизионните права (както е в НФЛ). Президентът на УЕФА Александър Чеферин повдигна въпроса през август м.г. и се повтори във въведението си в оповестения във вторник отчет. На процедура това е моделиране на пазара в линията от въвеждането на Финансовия феърплей.
Проблемът с ФФП е този, че въпреки да реализира една от огромните си цели – а точно превръщането на собствеността на даден клуб от суетлив план с постоянно трупане на загуби в постоянно печеливш бизнес, не съумя да реализира доста в частта с изравняването на финансовите разлики сред ешелоните. Има обаче пипвания, които си коства да се обмислят, а последният отчет дава премного доказателства за това, че си коства да се работи в тази посока. Разбира се, ако има задоволително хора, които биха се погрижили нещата да се случат.
Честно казано, остава обаче усещането, че картинката е естествена както за тези, които са щастливи да виждат по какъв начин суперклубовете мачкат останалите в шампионатите си, по този начин и за поддръжниците на междинните по мярка тимове, радващи се на понякога поход за вътрешните купи или домакинско тъждество против мастодонтите, а също и за станалите почитатели на играта в последното десетилетие. Като че ли всички те не могат да си показват футбола в каквото и да е по-различно лице. Затова и може би тази борба е авансово изгубена.
Габриеле Маркоти, ESPN
Данни като да вземем за пример това, че междинната изплащана на сътрудници комисиона в над 2000 оценени от УЕФА прехвърляния е към 13%. Понякога е по-ниска, а от време на време – доста по-висока. Всъщност има 28 покупко-продажби за над 10 млн. евро, в които комисионата е над 50% – добра работа, в случай че съумеете да се уредите на нея.
После иде и фактът, че генерално футболът е в много здравословно положение. През 2011 година европейските клубове са записали оперативни загуби в размер на общо 382 млн. евро, до момента в който последните данни сочат оперативни облаги от общо 832 милиона.
Ако погледнете към крайните загуби, включващи куп други детайли като трансферни приходи/разходи и налози и такси, те са отишли в същия интервал от 1,670 млн. до 269 млн. евро. Всъщност 70% от клубовете от Топ 5 лигите на континента са докладвали крайни облаги. Регулациите по Финансовия феърплей (въведени, това не е инцидентно, през 2011 г.) може и да имат своите дефекти, но малко на брой могат да оспорят това, че са съдействали за задържането на разноските на ниски равнища и за превръщането на европейския клубен футбол в промишленост, способна да бележи годишен напредък от приблизително по 10%.
Най-важният извод от отчета обаче е потвърждението на това, което знаем от много време: футболът е раздробен и поляризиран сред супербогатите и всички останали. Да, множеството участници във веригата са в по-добро състояние, само че надалеч не колкото „ единия процент”.
Това се случва както на макро равнище из Европа, по този начин и в обособените лиги. Вземете да вземем за пример заплатите, които, както бихте очаквали, имат директна връзка с триумфите на терена. Има 10 клуба с перо „ заплати” от 221 млн. евро нагоре, а до 11-ия (случайно това е Милан) пропастта се оразмерява с разлика от 60 милиона.
Могат ли 60 млн. евро за заплати на сезон да ти купят задоволителна за високите ти цели класа? Например един Кристиано Роналдо плюс един Алексис Санчес? Вероятно да. Огромното неравноправие обаче съществува и вътре в обособените лиги. Топ 4 в Англия има междинен бюджет за заплати съвсем двойно повече от идващите четири огромни клуба. В Италия и Германия разликата пък е над два пъти от горната страна, а в Испания – удивителните 3,5 пъти от горната страна.
Слезте надолу по хранителната верига и картинката става още по-грозна. В Португалия трите гранда – Бенфика, Порто и Спортинг (Лисабон) – харчат приблизително седем пъти повече за заплати от идващите три клуба. В Шотландия двата колоса Селтик и Рейнджърс заплащат на играчите си съвсем пет пъти повече от идващите два клуба.
Причината за съществуванието на това неравноправие не е изключително сложна за разкриване. То се дължи на приходите, основно комерсиалните. Девет клуба получават най-малко по 25 млн. евро от спонсорски контракти за надписи върху фланелките си. Други 20 варират сред 3 млн. и 25 млн. евро. Всеки различен получава по под 3 млн. евро годишно, неведнъж доста по-малко.
Или пък спонсорските контракти за оборудването: Манчестър Юнайтед, Барселона и Реал Мадрид до един печелят по над 75 млн. евро от тази част, което е многократно повече от някои от противниците им в техните съответни шампионати. Водещите 12 клуба по търговски доходи (включва спонсорства) записаха двойно нарастване в последните шест години. Другите 88 клуба в Топ 100 имат надалеч по-скромен напредък – приблизително по по-малко от 25%.
И тази бездна става все по-голяма и по-голяма…
Преди същинският демаркационен белег сред имащите и нямащите бе перото „ доходи от телевизионни права”. Това към момента важи в сравнението лига-лига: междинният клуб от Премиър Лийг получава по над два пъти повече пари от междинния от Серия А (която има втория най-тлъст договор) и 28 пъти повече от междинния от Еередивиси (на 8-мо място в Европа).
Вътре в шампионатите обаче, с помощта на централизираните групови покупко-продажби, бездната сред облагите частично ерозира. Най-печелещият клуб в Англия получава жестоко 1,3 пъти повече от различен в средата на класирането, до момента в който в Испания тази разлика е 4,1 пъти повече – най-голямата измежду водещите шампионати, но и надалеч по-ниска и търпима спрямо преди време. Всъщност е забавно да отбележим, че в случай че в Премиър Лийг се ползваше методологията за систематизиране на телевизионните пари от Ла Лига, възнаграждаваща повече историческия статус и размера на фенмасата на даден клуб, Манчестър Юнайтед щеше да се изстреля по доход от 146 млн. до удивителните 362 млн. евро!
Истинската загадка за превъзходството на даден клуб е в съществуването на голям международен бранд и научаването по какъв начин да се осребрява неговата фенбаза във време, в което футболът е по-глобално събитие от всеки път и в което в него се изливат нови огромни парични потоци. В доста връзки това дава на най-могъщите клубове непрекъснато преимущество, тъй като, въпреки да има и плиткоумни почитатели, голямото болшинство няма да отдръпна поддръжката си към тях.
Ето да вземем за пример Манчестър Юнайтед, който не е печелил ШЛ от 2008 година или ПЛ от 2013 година и който в общи линии разочарова след напускането на Алекс Фъргюсън. Но познайте: клубът има най-големите доходи във футбола и второто най-високо перо „ заплати” в бюджета си. Просто бе построено голямо доверие към марката поради триумфите в предходните 25 години и тези почитатели няма по какъв начин скоро да изоставен кораба.
Това да си световен бранд поражда безконечен цикъл от триумфи: защото си богат, прочут и сполучлив, народът ще се стича към теб, а спонсорите и парите скоро ще последват. И, в случай че не си пропиляващ ги простак (а такива случаи не е като да няма…), това единствено ще усили благосъстоянието, известността и триумфа.
Вероятно не е съвпадане, че Ориентировъчният отчет на УЕФА показва по какъв начин „ оперативните разноски отвън заплатите” са се изстреляли нагоре с 10% спрямо миналата година. Част от това се дължи на изключителни условия, но много е вследствие на още по-големи инвестиции от клубовете в търговски и спонсорски действия. Всеки желае своето парче от баницата, само че определените малко на брой към този момент са на масата и пируват.
Футболът постоянно е имал своята версия на „ Богат, беден”, своите Манчестър Юнайтедовци и Хъдърсфийлд Тауновци. Истината е обаче, че разликата сред тях пораства от ден на ден и повече, а тези от върховете гледат на другите от плебса отвисоко, летейки в костюма на Железния човек, до момента в който съперниците притискат жадно носовете си о стъкления под сред етажите.
Хората оферират ограничения от задокеанските спортове като налог „ лукс”, таван на заплатите, централизиран маркетинг и даже преразпределение на комерсиалните доходи в линията на това от телевизионните права (както е в НФЛ). Президентът на УЕФА Александър Чеферин повдигна въпроса през август м.г. и се повтори във въведението си в оповестения във вторник отчет. На процедура това е моделиране на пазара в линията от въвеждането на Финансовия феърплей.
Проблемът с ФФП е този, че въпреки да реализира една от огромните си цели – а точно превръщането на собствеността на даден клуб от суетлив план с постоянно трупане на загуби в постоянно печеливш бизнес, не съумя да реализира доста в частта с изравняването на финансовите разлики сред ешелоните. Има обаче пипвания, които си коства да се обмислят, а последният отчет дава премного доказателства за това, че си коства да се работи в тази посока. Разбира се, ако има задоволително хора, които биха се погрижили нещата да се случат.
Честно казано, остава обаче усещането, че картинката е естествена както за тези, които са щастливи да виждат по какъв начин суперклубовете мачкат останалите в шампионатите си, по този начин и за поддръжниците на междинните по мярка тимове, радващи се на понякога поход за вътрешните купи или домакинско тъждество против мастодонтите, а също и за станалите почитатели на играта в последното десетилетие. Като че ли всички те не могат да си показват футбола в каквото и да е по-различно лице. Затова и може би тази борба е авансово изгубена. Габриеле Маркоти, ESPN
Източник: sportal.bg
КОМЕНТАРИ