България е с добри оценки на 3 от 10 принципа за насърчаване на малкия и среден бизнес
Годишният отчетът на Европейска комисия по отношение на използването на главния политически документ на Европейски Съюз за политики към дребния и междинен бизнес, който ще излезе през есента, постулира 10 правилото, по отношение на които се мери напредъкът на обособените страни. По 3 от 10-те правилото България е към или над междинното равнище, а по другите, за жалост, изостава. При оценяване от 1 до 5, междинната оценка за страната ни е „ две – две и нещо “.
Това сподели Елеонора Негулова от Националното съдружие за дребен и междинен бизнес комунтира в предаването „ 12+4 “ по „ Хоризонт “. Това демонстрира, че българската стопанска система се е нормализирала, а обособени браншове демонстрират доста по-голям ритъм на стопански напредък, в сравнение с междинния за страната, разяснява тя:
„ Специално за категорията микро, дребни и междинни предприятия, към момента има много какво да се направи. През 2017 и първото тримесечие на 2018 - интервалът който обгръща отчетът, всъщност са оценени които са свързани главно с превъзмогване на административната тежест върху бизнеса. Тези данни сочат, че има доста положителни вести във връзка с промени в няколко закона, при които отпада нуждата да се изваждат документи, които да се дават на администрацията - към 10-15 документа към този момент са ангажимент по длъжностен път да бъдат проверявани от администрацията. Освен време, това икономисва и запас, защото тяхното придобиване беше обвързвано и със възнаграждение на такси, които в действителност се явяваха косвени налози за дребния бизнес. Може би по-важното е че беше подхваната една доста сериозна стъпка във връзка с по този начин нареченото безмълвно единодушие “.
Елемент, който мъчно се ползва е по този начин нареченият „ тест за дребните и междинни предприятия “, при който предварителната оценка на въздействието на нормативните актове се прави оценка през призмата на въздействието му върху микро и дребните предприятия и по-късно се преценя дали има смисъл публичната сила, време и ресурси да се ползват към тази категория компании, изясни тя.
По отношение на предприемачеството обаче сигурно има какво да се работи. Все още предприемаческата просвета у нас не е достигнала нужното равнище, с цел да може дребният бизнес да е задоволително сполучлив, разяснява тя. Добра вест е, че предметът става част от наложителната стратегия в междинните учебни заведения
„ Драматично изоставаме във връзка с нововъведенията. Това е доста явен симптом за равнището на конкурентоспособност на една стопанска система. Изоставаме във връзка с готовността на предприятията да основават и да внедряват нововъведения. Това е обвързвано с рефлексия от просветителната система и метода, по който се отглеждат гениите и се вкарват в стопанската система. На второ място, миграционният напън извежда огромна част от евентуалните основатели на нововъведения и внедрители в страната - те отиват и работят за непознати стопански системи. На трето място, ограниченията които се оферират по оперативни стратегии, които предизвикват разнообразни типове нововъведения, в действителност се стига до един миг, в който не биват подкрепени по връзки на финансирането при реализирането на плановете. Не е задоволително да спечелите един план. Проблемът е изобщо за финансови инженеринг “
Необходима е появяването на Национална мрежа от бизнес центрове, които да поддържат евентуалните фирми- бъдещи локомотиви на дадената територия, сподели тя. Има решение на Министерския съвет от август 2016 година, че това е стратегическа мярка, само че тя се движи „ доста мудно “. Такава мрежа би могла да се употребява и за други цели на страната, защото ще работи доста тясно на терен.
Това сподели Елеонора Негулова от Националното съдружие за дребен и междинен бизнес комунтира в предаването „ 12+4 “ по „ Хоризонт “. Това демонстрира, че българската стопанска система се е нормализирала, а обособени браншове демонстрират доста по-голям ритъм на стопански напредък, в сравнение с междинния за страната, разяснява тя:
„ Специално за категорията микро, дребни и междинни предприятия, към момента има много какво да се направи. През 2017 и първото тримесечие на 2018 - интервалът който обгръща отчетът, всъщност са оценени които са свързани главно с превъзмогване на административната тежест върху бизнеса. Тези данни сочат, че има доста положителни вести във връзка с промени в няколко закона, при които отпада нуждата да се изваждат документи, които да се дават на администрацията - към 10-15 документа към този момент са ангажимент по длъжностен път да бъдат проверявани от администрацията. Освен време, това икономисва и запас, защото тяхното придобиване беше обвързвано и със възнаграждение на такси, които в действителност се явяваха косвени налози за дребния бизнес. Може би по-важното е че беше подхваната една доста сериозна стъпка във връзка с по този начин нареченото безмълвно единодушие “.
Елемент, който мъчно се ползва е по този начин нареченият „ тест за дребните и междинни предприятия “, при който предварителната оценка на въздействието на нормативните актове се прави оценка през призмата на въздействието му върху микро и дребните предприятия и по-късно се преценя дали има смисъл публичната сила, време и ресурси да се ползват към тази категория компании, изясни тя.
По отношение на предприемачеството обаче сигурно има какво да се работи. Все още предприемаческата просвета у нас не е достигнала нужното равнище, с цел да може дребният бизнес да е задоволително сполучлив, разяснява тя. Добра вест е, че предметът става част от наложителната стратегия в междинните учебни заведения
„ Драматично изоставаме във връзка с нововъведенията. Това е доста явен симптом за равнището на конкурентоспособност на една стопанска система. Изоставаме във връзка с готовността на предприятията да основават и да внедряват нововъведения. Това е обвързвано с рефлексия от просветителната система и метода, по който се отглеждат гениите и се вкарват в стопанската система. На второ място, миграционният напън извежда огромна част от евентуалните основатели на нововъведения и внедрители в страната - те отиват и работят за непознати стопански системи. На трето място, ограниченията които се оферират по оперативни стратегии, които предизвикват разнообразни типове нововъведения, в действителност се стига до един миг, в който не биват подкрепени по връзки на финансирането при реализирането на плановете. Не е задоволително да спечелите един план. Проблемът е изобщо за финансови инженеринг “
Необходима е появяването на Национална мрежа от бизнес центрове, които да поддържат евентуалните фирми- бъдещи локомотиви на дадената територия, сподели тя. Има решение на Министерския съвет от август 2016 година, че това е стратегическа мярка, само че тя се движи „ доста мудно “. Такава мрежа би могла да се употребява и за други цели на страната, защото ще работи доста тясно на терен.
Източник: bnr.bg
КОМЕНТАРИ