Годишната инфлация, измерена чрез хармонизирания индекс на потребителските цени (ХИПЦ,

Годишната инфлация, измерена посредством хармонизирания показател на потребителските цени (ХИПЦ, по стандартите на „ Евростат “) , ще се забави до 4,2 на 100 в края на 2023 година под въздействие на допусканията за низходяща динамичност на цените в евро на петрола и храните на интернационалните пазари. Средно за годината чакаме инфлацията да възлезе на 7,0 на 100, като в кратковременен проект натискът върху индустриалните цени,  произлизащ от фактори, като осъществилите се нараствания на цените на суровините и дефицита на предложение и на работна ръка, ще продължи да се отразява върху потребителските цени. Прогнозата е на специалистите на Българска народна банка, в оповестения на уеб страницата на банката . Още по тематиката 16 яну 2023 Административно определяните цени също се чака да имат относително висок позитивен принос за общата инфлация в края на 2023 година, основно заради включените в прогнозата покачвания на цените на ВиК услугите, на природния газ и нарастването на акциза на тютюневите произведения. Прогнозираме инфлацията в края на 2024 година да се забави до 3,3 на 100, следвайки низходящата динамичност на цените на храните и енергийните първични материали на интернационалните пазари, пишат от икономистите на Българска народна банка. Централната банка чака действителният Брутният вътрешен продукт на България през миналата 2022 година да  е с растеж от  3,4 на 100, а през 2023 година с растеж от 0,4 на 100. Ръстът на Брутният вътрешен продукт за предходната година се дефинира най-много от повишаването на частното ползване и натрупването на ресурси от първични материали, материали и подготвени артикули в стопанската система, написа в бюлетина. През 2023 година чакаме растежът на действителния Брутният вътрешен продукт да се забави значително до 0,4 на 100, което ще се дефинира най-много от прекосяването от позитивен към негативен принос на изменението на запасите в стопанската система, регистрират от Централната банка. Други фактори, които ще лимитират повишаването на икономическата интензивност в страната през 2023 година, са плануваното значително закъснение на растежа на държавното ползване, както и предстоящият спад на износа на артикули. За намаляването на стоковия експорт ще способстват както по-ниският напредък на външното търсене, по този начин и характерни за България фактори, като възбраната за експорт към страни, разнообразни от Украйна, на нефтопродукти, създадени от съветски нефт, и планувани ремонтни действия в едни от най-големите предприятия в страната, се показва още в отчета на Българска народна банка. Същевременно за 2023 година предвиждаме висок напредък на капиталовата интензивност в сходство със заложеното в прогнозата техническо допускане за профила на асимилиране на средствата по Националния проект за възобновяване и резистентност (НПВУ) от страна както на частния, по този начин и на обществения бранш. Очакваме растежът на икономическата интензивност да се форсира до 3,2 на 100 през 2024 година, което ще се дължи основно на образуването на невисок позитивен принос на чистия експорт заради възобновяване на растежа на износа на артикули, показват от Българска народна банка. Рисковете пред прогнозата на Българска народна банка за растежа на действителния Брутният вътрешен продукт се правят оценка като уравновесени за 2022 година и 2023 година, до момента в който за 2024 година доминират опасности за осъществяване на по-нисък напредък по отношение на този в базисния сюжет. В кратковременен небосвод е допустимо растежът на действителния Брутният вътрешен продукт в България да е по-висок при реализация на по-благоприятно икономическо развиване в главните търговски сътрудници на страната или при по-продължително поддържане на високи наличия на ресурси от компаниите по отношение на базисния сюжет. Рисковете за осъществяване на по-ниска икономическа интензивност произтичат основно от продължаващия боен спор в Украйна и нарасналата икономическа неустановеност в световен проект, както и от опцията за по-бързо и по-голямо повишение на лихвените проценти от водещите централни банки по отношение на базисния сюжет, съчетано със усилване на степента на преместване върху лихвените проценти в страната. В допълнение съществуват обилни опасности за по-бавно от заложеното в прогнозата осъществяване на капиталови планове по НПВУ и асимилиране на средства по европейски стратегии. Рисковете, свързани с евентуален дефицит на природен газ в България и в главните ни търговски сътрудници, наподобяват лимитирани за настоящата зима, само че е евентуално да набъбнат още веднъж през зимния интервал на 2023–2024 г. Пред прогнозата за инфлацията доминират опасности за по-силно повишаване на цените по отношение на базисния сюжет за целия планиран интервал. Тези опасности са свързани с динамичността на цените на енергийните първични материали и храните на интернационалните пазари, както и с опцията за по-значително от плануваното преместване върху потребителските цени на по-високите разноски за труд на единица продукция в среда на исторически ниска безработица, което е причина за по-висока от плануваната базисна инфлация. Рискове за реализирането на по-висока от плануваната инфлация произтичат и от вероятността за по-големи покачвания на контролираните цени през прогнозния интервал по отношение на заложеното в базисния сюжет, се показва още в отчета на централната банка.