„Годините не ще заличат спомена за прекрасния централен нападател Георги Аспарухов“
„ Годините не ще заличат загатна за прелестния централен нападател Георги Аспарухов, спечелил си обичта и благосклонностите на стотиците хиляди фенове на футбола, уважението и реномето на най-популярния български футболист в Европа и света, чиято съвършена интерпретация на терена бе пример на най-високо спортно-техническо майсторство “. Това разгласява Българската федерация по футбол във вестник „ Футбол “ след трагичната гибел на именитите български футболисти Георги Аспарухов-Гунди и Никола Котков на 30 юни 1971 година .
В деня, в който се навършват 80 години от рождението на Аспарухов, БГНЕС прави преглед на част от най-интересни изявления в пресата от времето на Гунди, както и фрагменти от изявленията с огромния футболист. Впечатление прави, че по това време спортните публицисти са били надалеч по-пестеливи на суперлативи към играчите, само че все пак комплиментите към Аспарухов не са необичайност .
Ето какво написа вестник „ Футбол “ на 21 юли 1965 година, откакто Левски печели шампионската купа за първи път от 12 години : „ Георги Аспарухов се очерта като най-ярката фигура през тази пролет, освен в Левски, само че и в нашия футбол. Природата обилно го е надарила с прелестна физика. Но природата не подарява наготово с майсторство и образование, каквито Аспарухов има. Тях той е култивирал у себе си посредством похвално усърдие и спартански състезателен режим, в нашето социалистическо общество. Аспарухов е доста неща за Левски, само че той не е единствено на Левски. Него обичат и почитат и спортните му последователи, и последователите на всички наши футболни тимове. Защото е пример на нашия същински състезател “.
В същата година Гунди се трансформира в първия футболист, който печели оценката за състезател на годината в България, а също така се подрежда на рекордното за страната ни осмо място в анкетата на „ Франс Футбол “ за Златната топка . „ Сърцата на феновете на футбола у нас са изпълнени с особена горделивост. За първи път в обичайна анкета на в. „ Народен спорт “, проведена сред спортните публицисти, за български състезател номер 1 е разгласен футболист. Това е централният нападател на националния тим и на Левски (Сф) мс Георги Аспарухов “, написа вестник „ Футбол “ на 29 декември 1965 година.
В своите изявленията от времето Гунди демонстрира пословичната си невзискателност, само че постоянно приканва в клубовете и националния тим да се играе по-атакуващ футбол. „ Надявам се, че нашите треньори ще схванат огромното значение на нападателния жанр и ще съдействуват за повишение класата на родния футбол. Не инцидентно се възхищаваме от офанзивите на руски, британски, маджарски, шотландски клубове. Ние разполагаме с редица футболисти, които също могат да играят настъпателен футбол. Трябва да подчертая, че на нас, състезателите, по начало не харесват отбранителните разновидности. В не малко мачове някои действуват по един грозно защитителен метод, оставили напред единствено един или двама нападатели. Тук виновността би трябвало да се търси на първо място у треньорите, сложили сходни задания. „ Бетонъ “ най-често значи намалено самочувствие, примирие със загубата. Така ние лишаваме хубостта на играта, отблъскваме публиката. Създадената неуравновесеност у всички ни за „ точка на открито “ и „ две точки вкъщи “ е нездравословна и против нея би трябвало да поведем безкомпромисна битка. Практиката сподели, че единствено нападателният футбол е най-прогресивната форма, за която обаче се изисква на първо място отлична физическа подготовка, такава каквато виждаме у руските, британските, унгарските тимове “, споделя той пред вестник „ Футбол “ на 7 август 1968.
Ето какво споделя нападателят на Левски в къса новогодишна анкета пред същото издание от 27 декември 1967 година :
- Какво още е нужно?
- Да се играе с крила!
- Личните ви проекти?
- Амбициран съм както в никакъв случай до в този момент да усъвършенствувам майсторството си. Желанието ми е да видя българския футбол на европейските финали в Италия, а обичания ми Левски – първенец! “.
Стандартите за българския футбол по това време са били доста по-високи и даже на извънреден футболист като Гунди не са спестявани рецензии. На 29 септември 1963 година България бие Франция с 1:0 на Националния стадион с гол на Тодор Диев в подготовка (на процедура осминафинал) за Европейското състезание по футбол през 1964. В разбора си за представянето на играчите на „ лъвовете “ във вестник „ Футбол “ заслужилият треньор Стоян Орманджиев е сериозен към Аспарухов . „ Муден, без упоритост и непримиримост в играта. Не можа да направи нищо значително. Вярно, че Аспарухов бе добре охраняван от двама съперника, само че той не направи старания посредством целесъобразни напредвания да преодолее тази сложна конюнктура. Съвсем неправилно се опитваше да пробие френската отбрана единствено през центъра “.
За сметка на това Аспарухов и съотборниците му получават похвали от чужбина след мощните си игри през 60-те години, когато се класират за присъединяване на три следващи международни шампионати – в Чили (1962), Англия (1966) и Мексико (1970). Селекционерът на Италия Феручо Валкареджи дава своя съвършен тим в края на 1968 година пред „ Ил Джорно “ . „ Бих повикал някои италиански нападатели и бранители, за някои срещи Еузебио и Колуба (Португалия). И още англичаните Боби Чарлтън и Моор, ирландците Бест и Ингланд, германеца Бекенбауер, българите Аспарухов, Якимов и Попов, испанеца Амансио, белгиеца Ван Химст, унгарците Алберт и Бене, шотландеца Лоу и югославянина Джаич “, написа вестник „ Футбол “ на 25 декември 1968.
На 11 октомври 1967 година Левски прави тъждество 1:1 с италианския гранд Милан на Националния стадион, а голът за „ сините “ отбелязва Гунди след осъществяване на свободен удар. „ В диалог с Аспарухов узнахме, че той усвоява това осъществяване от двайсетина дни. Оставал е след всяка подготовка за към половина час и е упражнявал удара. Нанасял е по топката по стотина удара на ден. Сподели, че дълго време е следил осъществяването на Петър Жеков и е „ копирал “ детайли от него “, предава вестник „ Футбол “ след дуела, а Гунди показва възприятието си за комизъм при коментара си за попадението. „ За в този момент образованието ми е сполучливо и даде нужния резултат. Но би трябвало още и още да се усъвършенствува. Продължавам да се практикувам, като тези дни се „ съоръжих “ и със особено приспособление – дребна малка врата пред огромната врата на височината и дистанцията на елементарната човешка „ стена “, към която се прибягва при тези статични положения. Би било по-близо до ситуацията, в случай че имаше същинска жива „ стена “, само че кой би се съгласил да бъде спаринг-партньор? “.
Освен създател на терена, Аспарухов е бил и благородник, макар че е бил жертва на доста груба игра от противниците си, която води до непрекъснати травми и няколко интервенции. „ В десетгодишната си спортна активност той в никакъв случай не е реагирал иначе към грубостта, с изключение на като доверчив към това порочно събитие, като човек, комуто то е незнайно “, се споделя в бюлетин „ Левски “ от май 1965 година
Гунди акцентира, че повода за сполучливата му игра не е толкоз геният или физическите му дадености, а положеният труд . „ Чисти гении в актуалния спорт изобщо няма. Има изтренирани гении. А условията на футболната игра по света и у нас през днешния ден са толкоз високи, че при всяка степен на натренираност постоянно ще има още какво да се желае. И лимит не може да се откри, тъй като нито моментите, нито достиженията са непрекъснати. Следователно в този момент повече от всеки различен път може да се каже, че взема решение единствено трудът “, споделя Аспарухов пред бюлетин „ Левски “, май 1965.
Пред същото издание Гунди споделя на кои международни футболисти се възхищава. „ Макар, че бях на международното състезание в Чили, за злощастие не можах да видя Пеле, за чиято игра има митове. Но неведнаж следих чернокожия Еусебио. За мен той е пример на модерния футбол “, споделя нападателят пред същото издание.
Не е загадка, че португалската легенда Еузебио също се е възхищавал на Гунди и неговата игра и откакто научава за неговата гибел изпраща до фамилията му съболезнователен адрес и дървен венец с надпис „ Героите не умират “.
За злополуката, лишила живота на Гунди и Котков, оповестява вестник „ Народен спорт “ на 1 юли, ден след случая . „ Цялата наша общност е потресена от тежка загуба. Така мощно са се врязали в паметта ни тези идеален реализатори на футболното поле… Майсторството му (б.р. на Гунди) получи всеобщо самопризнание и на интернационалната сцена, извоюва си реномето на най-популярния български футболист в Европа “.
Ето по какъв начин вестник „ Футбол “ предава траурната гала при погребението на двамата футболисти, за която се твърди, че е събрала в София стотици хиляди души . „ Хиляди бяха в петък, 2 юли, приятелите на спорта, феновете на двамата изтъкнати и незабравими майстори на футбола Георги Аспарухов и Никола Котков, които, потресени от тяхната трагична крах, се стекоха на ст. „ Левски “ в кв. Подуяне, с цел да се простят със своите любимци. Край саркофазите с тленни остатъци на двамата огромни спортисти, изложени във фоайето на стадиона, минаха в колони трудещи се от столицата, от доста градове и селища в страната, с цел да се поклонят и изразят своята тъга и мъка от тежката загуба “.
Най-въздействащите думи за нещастието с Гунди и Котков са от Българската федерация по футбол, оповестени във вестник „ Футбол “ . „ И в този момент, когато не са към този момент сред нас, когато знаем, че няма да ги забележим повече на терена и в живота, че в никакъв случай не ще можем още веднъж да се радваме и възхищаваме на тяхното извънредно майсторство, не техните ярки спортни и цивилен добродетели, да виждаме техните усмихнати лица, сърцата ни се свиват от болежка. Споменът за тия левенти на българския футбол, ще ни връща постоянно към незабравимите славни техни каузи на спортното поле, с които те увенчаха своя витален път, с които способстваха доста за извеждане България до огромното самопризнание на интернационалната футболна сцена “. /БГНЕС
--------------------------------------------------------
Радослав Петкашев, Спортен отдел на БГНЕС
Снимките са предоставени от Националната библиотека.
Запазен е истинският правопис на материалите.
