Години наред се вбесявах от отказа на протестиращи да викат

Години наред се вбесявах от отхвърли на протестиращи да викат срещу Борисов. Трамбоваме паветата, аз започвам да скандирам нещо в този смисъл, а всички към мен: " Шшшт! Не желаеме оставката на Борисов. Искаме оставката на министъра... на прокурора... да запазим Пирин... да има правдивост... ". Истински недоумявах: по какъв начин тези интелигентни хора не схващат, че Борисов е първоизточникът на злото – на всички тези безобразия, против които протестираме, едно по едно?

" Долу ГЕРБ! "

Към 25 юни т.г. ми беше писнало. Отидох на митинга за Натура във Велико Търново с елементарен и явен афиш: " Долу ГЕРБ! ". И... за пръв път нямаше " Шшшт! ". Напротив, най-после се принудих да го подаря на юноша, който се тюхкаше, че не се е сетил да си направи и той подобен. После разбрах, че в София митингът е бил ненадейно огромен; и че " зелените " освен са викали срещу Борисов, само че са вкарали и много нецензурни думи в виковете си.

" Почна се... ", разбрах. Щом " зелените ", тези тежко възпитани и очебийно уважителни хора са стигнали до използването на просташки думички, значи ситуацията е на път да се взриви. Завъртяха ми се мемоари от ерата на " Екогласност " в края на 1989 година; Веселина Седларска съумя да разгласява този паралел с разпадането на Живковския режим.

" И най-вероятно ще се свърши... ", продължих с размислите ден-два по-късно, когато видях, че Борисов не е схванал, какъв пожар се разпалва под седалищните му елементи. Усетът на Седларска не я беше подвел: намирахме се някъде сред 3 ноември 1989 (първата обществена проява на " Екогласност ", тогавашните " зелени " ) и 10 ноември...