Кошмарите, безсънието, целият ужас: изведнъж всичко отново оживява
Години наред немски бойци рискуват живота си в Афганистан. Андреас Егерт е един от тях. Там е изгубил доста приятели и е развил посттравматично разстройство. За него изтеглянето от Афганистан е " отвратително ".
Изведнъж всичко още веднъж оживява: кошмарите, безсънието, целият смут на войната в Афганистан. " Кадрите от края на задачата край Хиндукуш и връщането на талибаните на власт бяха непоносими за мен ", споделя някогашният боец от Бундесвера Андреас Егерт. " Това отключи старите ми контузии и докара до утежняване на признаците ", споделя той.
Седем пъти Егерт е взел участие в бойни задачи в Афганистан. Виждал е по какъв начин негови приятели умират - и германци, и афганистанци. През 2010 претърпяното на фронта отключва при него посттравматично стресово разстройство, от което не се е излекувал и до през днешния ден. " И въпреки всичко аз единствено се разболях, до момента в който мои приятели изгубиха живота си, а техните най-близки изгубиха обичан човек ", споделя той.
Защо отидохме в Афганистан?
Точно заради това за ветерана от Афганистан е отвратително да гледа по какъв начин всичко, за което в миналото се е борил, в този момент рухва. Непоносим е и фактът, че талибаните още веднъж управляват страната. " За мен това е извънредно: намираме се още веднъж там, където бяхме преди 20 години. Талибаните се развиха, през днешния ден те са даже по-добре оборудвани от немската войска – имат повече хеликоптери в редовност. Звучи извънредно, само че би трябвало да го кажа ", показва Егерт.
Бившият военнослужещ от Бундесвера, който през днешния ден живее в Бон, се съгласи да приказва пред обществено-правната телевизия ARD за отварянето на старите рани - за разлика от доста други травматизирани негови сътрудници, които изрично отхвърлят. Особено огромен е гневът в Съюза на ветераните от немските задачи зад граница. След като и последният аероплан на Бундесвера кацна на летището на връщане от Афганистан, без да бъде посрещнат от нито един политик, по телефона заваляха гневни позвънявания, споделя ръководителят на организацията Бернхард Дрешер. " Хората показваха своя яд и отчаяние, заля ни същинска лавина от страсти – най-много от хора, които са травматизирани от тези събития ", споделя той.
Риск от радикализация измежду ветераните
Дрешер предизвестява за риска от рискова радикализация измежду ветераните. Той показва, че единствено през тази година са били учредени две нови десни групировки на ветерани, настроени революционно. А отдръпването от Афганистан и обвързваният с това яд в този момент заплашва да ускори тези трендове. " Последните събития в Кабул се възприемат като " политически неуспех ", който обезсмисля изцяло задачата в Афганистан ", коментира Дрешер.
И всичко това се случва с военни, които са рискували живота си в Афганистан, а по-късно е трябвало години наред да се борят за самопризнание, терапия и обезщетение за получените контузии. " Липсващото уместно самопризнание от страна на страната единствено ускорява у тези хора убеждението, че те към този момент не са представлявани от политическия център. Непременно би трябвало да предотвратим възможната им радикализация ", споделя още Дрешер.
Именно тези рискови екстремистки залитания тревожат и ветерана от Афганистан Андреас Егерт. Той обаче има и доста приятели, които неотложно биха се върнали в Афганистан, с цел да оказват помощ. Но това е невероятно. " Те са усещат безсилни. Това, че не могат да оказват помощ, им се отразява доста неприятно ", твърди той.
Егерт също се пробва да оказва помощ. Той се ангажира в Съюза на ветераните от задграничните задачи с помощ за всички негови сътрудници, които не могат да се оправят със сегашната обстановка. Това, споделя той, му оказва помощ да понижи малко непоносимото чувство за изтощение.
Изведнъж всичко още веднъж оживява: кошмарите, безсънието, целият смут на войната в Афганистан. " Кадрите от края на задачата край Хиндукуш и връщането на талибаните на власт бяха непоносими за мен ", споделя някогашният боец от Бундесвера Андреас Егерт. " Това отключи старите ми контузии и докара до утежняване на признаците ", споделя той.
Седем пъти Егерт е взел участие в бойни задачи в Афганистан. Виждал е по какъв начин негови приятели умират - и германци, и афганистанци. През 2010 претърпяното на фронта отключва при него посттравматично стресово разстройство, от което не се е излекувал и до през днешния ден. " И въпреки всичко аз единствено се разболях, до момента в който мои приятели изгубиха живота си, а техните най-близки изгубиха обичан човек ", споделя той.
Защо отидохме в Афганистан?
Точно заради това за ветерана от Афганистан е отвратително да гледа по какъв начин всичко, за което в миналото се е борил, в този момент рухва. Непоносим е и фактът, че талибаните още веднъж управляват страната. " За мен това е извънредно: намираме се още веднъж там, където бяхме преди 20 години. Талибаните се развиха, през днешния ден те са даже по-добре оборудвани от немската войска – имат повече хеликоптери в редовност. Звучи извънредно, само че би трябвало да го кажа ", показва Егерт.
Бившият военнослужещ от Бундесвера, който през днешния ден живее в Бон, се съгласи да приказва пред обществено-правната телевизия ARD за отварянето на старите рани - за разлика от доста други травматизирани негови сътрудници, които изрично отхвърлят. Особено огромен е гневът в Съюза на ветераните от немските задачи зад граница. След като и последният аероплан на Бундесвера кацна на летището на връщане от Афганистан, без да бъде посрещнат от нито един политик, по телефона заваляха гневни позвънявания, споделя ръководителят на организацията Бернхард Дрешер. " Хората показваха своя яд и отчаяние, заля ни същинска лавина от страсти – най-много от хора, които са травматизирани от тези събития ", споделя той.
Риск от радикализация измежду ветераните
Дрешер предизвестява за риска от рискова радикализация измежду ветераните. Той показва, че единствено през тази година са били учредени две нови десни групировки на ветерани, настроени революционно. А отдръпването от Афганистан и обвързваният с това яд в този момент заплашва да ускори тези трендове. " Последните събития в Кабул се възприемат като " политически неуспех ", който обезсмисля изцяло задачата в Афганистан ", коментира Дрешер.
И всичко това се случва с военни, които са рискували живота си в Афганистан, а по-късно е трябвало години наред да се борят за самопризнание, терапия и обезщетение за получените контузии. " Липсващото уместно самопризнание от страна на страната единствено ускорява у тези хора убеждението, че те към този момент не са представлявани от политическия център. Непременно би трябвало да предотвратим възможната им радикализация ", споделя още Дрешер.
Именно тези рискови екстремистки залитания тревожат и ветерана от Афганистан Андреас Егерт. Той обаче има и доста приятели, които неотложно биха се върнали в Афганистан, с цел да оказват помощ. Но това е невероятно. " Те са усещат безсилни. Това, че не могат да оказват помощ, им се отразява доста неприятно ", твърди той.
Егерт също се пробва да оказва помощ. Той се ангажира в Съюза на ветераните от задграничните задачи с помощ за всички негови сътрудници, които не могат да се оправят със сегашната обстановка. Това, споделя той, му оказва помощ да понижи малко непоносимото чувство за изтощение.
Източник: fakti.bg
КОМЕНТАРИ