"Пловдив 2019" ще си отиде така, както започна - със скандали
Годината на Пловдив като европейска столица на културата ще се изниже по този начин, както стартира - със кавги. В самия завършек на самодейността фондация " Пловдив 2019 " разгласи покана за финансиране на събития и фестивали, планувани за следващите 2 г. Вместо да се зарадва на 3-те млн. лева, креативната колегия бе шамаросана с неизпълними условия пред приемането им - 60% съфинансиране, с което на процедура се блокира достъпът на артистите до финансовия запас.
Парите са от престижната премия на Европейската комисия " Мелина Меркури ". Фондацията обаче спъна шанса наградата да се върне обратно при създателите, съдействали за номинирането на града за европейското домакинство. Над 20 творчески организации и актьори се пробваха да окажат отпор на безумните условия с отвореното си писмо до управителния съвет. Те се оповестиха и срещу късия период за кандидатстване в границите на 40 дни - между 21 октомври и 30 ноември 2019 г. И против това, че " заложените нови условия привилегироват една обособена група оператори от сферата на шоубизнеса, които нямат нищо общо с задачите на " Европейска столица на културата. " За да може правилно да изплати плана си и да покрие настоящите разноски, зараждащи в хода на реализацията му, културният оператор би трябвало да тегли заем, акцентират артистите. И този път изхарчените милиони в годината на европейското домакинство няма да стигнат до локалните създатели, до хората, на които градът разчита за смяната си от вътрешната страна.
Според информацията, изнесена на уеб страницата на общинската фондация " Пловдив 2019 ", задачата на финансовата подкрепа е да се подкрепят планове, които биха обезпечили стабилно развиване на културни начинания и събития в Пловдив. Идейните оферти трябва да са надграждане на интензивната културна стратегия на " Европейска столица на културата ". Събитията би трябвало да се осъществят на територията на Пловдив в границите на 2020 и 2021 година Адресатите на поканата са културни организации, самостоятелни куратори и актьори от България и чужбина, без значение дали към този момент са осъществили или не план в главната стратегия на европейското ни домакинство. В поканата „ Наследство ” за грантове до 450 000 лева. нужното съфинансиране е 60%. При планове до 70 000 лева то е в размер на 50%, а при тези до 10 000 лева - 30%.
" Към кого е отправена тази покана, откакто поддържа бизнес моделите на хора във фондацията, които вземат политическите решения ”, пита пловдивският художник и куратор Емил Миразчиев, художествен шеф на Апликационната книга за " Пловдив 2019 " и основател на отворената подписка. Той напомня, че преди десетина години е имало условие в границите на 5 година (от 2014 до края на 2019 г.) фондацията да притегли от спонсори общо към 3.5 млн. евро - кеш, живи пари. До предходната година обаче няма притеглен и един лев макар специфичното предопределение на човек с такава служба. В същото време се поставя условие неправителственият бранш да търси отвън финансови средства и да загуби креативната си самостоятелност.
" С така заложените правила парите от наградата могат да отидат единствено при проекти с компромисно качество, при бизнес структури, които вършат финансови схеми и измами. Културните оператори, които работят качествено и отговорно, няма по какъв начин да се оправят и с късия период за подаване на плана, в който би трябвало да са намерили безумно високото съфинансиране. Финансирането би трябвало да зависи единствено от художествената стойност на предложения от тях продукт и да е 100-процентово ", споделя пред " Сега " пловдивският художник.
Миразчиев припомня, че това не е първият сходен гаф на фондацията. През 2016 г. общината също залага в правилата си за оценяване нереално съфинансиране - 50 на 100. В резултат на съпротивата на неправителствения сектор начинът, по който се оценява трудът на артистите, се трансформира - 30% съфинансиране за огромни планове и 10% за дребни планове.
" Загубата е освен за всички нас, културните оператори, само че и за цялата общност, регистрира и Сашо Петков, създателят на театрална студия " А` парт Пловдив ", един от първите различни недържавни театри след измененията, основан като студентски спектакъл през 1985 г. към Музикалната академия в Пловдив. Театралното студио осъществя плановете си в рамките на културната стратегия на европейското домакинство, само че разчитат само на собствено финансиране. Заради нереалистични изисквания на общинската фондация нямат желание да кандидатстват и по последната й отворена покана.
Ограниченията изтласкват голямата част от плановете, а качеството се ражда в конкуренцията, коментира и Манол Пейков, шеф на издателство " Жанет 45 ". " Разбирам, че самоучастието е значимо - то демонстрира персонален ангажимент, че не си се закачил на някакъв клон и чакаш парите да потекат, а ти самият си зает персонално. Но даже единствено с това, че към този момент не се признават самолетни билети, присъединяване ти фрапантно се покачва. За огромно количество културни оператори на процедура това е високо вдигната преграда. Могат да я вдигнат единствено хора с корпоративно наличие. Не знам от кое място ще намерят такива планове, в случай че не са доста дребни - за 2000 лева При тях би трябвало да извадиш от джоба си 800 лева ", изяснява той.
---------
БЛИЦ
Изпуснахме късмет Пловдив да направи скок в еволюцията си
Нещата не се случиха, както бяха замислени - политиците яхнаха плана в прекомерно огромна степен, споделя за европейската година на Пловдив Манол Пейков, шеф на издателство " Жанет 45 "
- Г-н Пейков, до 2017 година бяхте в УС на фондация " Пловдив 2019 ", която провежда годината на града като културна столица на Европа. Така ли си го представяхте преди време случилото се тази година?
- Две години бях в екипа на управителния съвет на фондацията, взел участие в апликационната форма за състезанието. Това беше доста работа на терен, доста полемики, доста деликатно оглеждане. За мен нещата се случиха надалеч не както бяха замислени. Основният проблем е в това, че политиците яхнаха плана в прекомерно огромна степен. Знаехме, че това ще се случи. Консултантите ни предупреждаваха, че на всички места откакто се завоюва купата, политическите апетити стават огромни. След като беше извоювана кандидатурата, мисленето на хората, които ръководят града, се промени. Те желаят да имат цялостен надзор, да държат и ножа, и хляба, да дават някакви нареждания, които да се съблюдават безрезервно, а това в културата не се случва. В културата, с цел да работиш добре, би трябвало да си самостоятелен като мислене, като дух, би трябвало да си малко по-крив, ексцентричен, мъчен. В последна сметка този фундаментален спор в мисленето изцяло обезкърви екипа. Почти всички инакомислещи и ексцентрични хора, които движеха процесите, хората, които имаха същински креативен хрумвания, които работеха по значими основни планове, бяха изтласкани в периферията - къде по-деликатно, къде по-директно. Хората, които се заеха в последна сметка с тази работа, бяха от тези, които са склонни да получават заповеди и да ги извършват безрезервно. За мен това смъкна доста фрапантно общото качество на целия план.
- Какво съгласно вас не се случи?
- Когато журито ни разпитваше кое е най-важното нещо, което желаеме да се случи, казахме: Най-важното е по какъв начин ще се събудим на 1 януари 2020 година, какво се е трансформирало в този град и какво е нашето самочувствие от тази промяна. Пловдив е град, който не разполага с толкоз качествени културни мениджъри. Нашата упоритост беше младежите, които се занимават с просвета, да получат страхотната опция да работят с мениджъри от целия свят. И тези хора да добият опит, градът да се издигне фрапантно. Ако видите единствено какъв брой добре работят музеите в Пловдив, някои от частните галерии! Но нашето мислене е постсоциалистическо, много провинциално. Това беше опция да се преодолеят едновременно няколко стадия, възможност за 1-2 година да направиш внезапно скок, който при естествена социална еволюция лишава 15-20 година Само че, за жал, нещата бяха направени с концепцията да се хвърли малко прахуляк в очите на хората, да се купонясва. Неслучайно кметът сподели обществено, че най-важните събития са откриването и закриването на самодейността. Подтекстът е, че всичко останало е заряд. Неговото мислене е напълно политическо - по какъв начин ще го видят хората извън, а не какъв е смисълът от цялото нещо, какво ще инжектираш в града като качество, като израстване, извличане на опит, на контакти и престиж. Ето това е пропуснатият късмет. Макар че той не е изцяло пропуснат - има хора на по-ниски равнища, които в действителност се развиха. Но можеше всичко да се случи доста по-добре.
- Е, по какъв начин ще се разсъните на 1 януари 2020 година? За подготовката на европейското домакинство имаше много време, за преобразяването на града бяха отделени десетки милиони левове на данъкоплатците, само че инфраструктурните планове се провалиха, обществените пространства, които трябваше да се съживят, останаха все по този начин безжизнени.
- Инфраструктурата не беше централен детайл от кандидатурата ни. Тя беше базово условие. Трябваше да имаме концертна зала - там няма никакво оживление, цялостна покруса е. Галерията в това време беше издигната, само че без никакво единодушие в града. ДНА - залата на военното министерство, е цялата облепена в плочки като баня. Тя е единствената зала за повече от 150 и по-малко от 500 души, градът няма зала за междинни събития. Можеха да я направят да грее с доста малко пари - с една четвърт от сумата, която използваха за откриващото събитие, което отиде ей по този начин във въздуха. Античният Одеон, едно именито място, си стои в потресаващо положение - с изгнилите пейки, неосъществим за прилагане. Откъдето и да го подхванеш, нямаме никакво придвижване в никаква посока във връзка с инфраструктурата. Продължаваме да нямаме едно място, където може да пристигна хубава галерия. Направиха изложбената зала, само че с цел да доведеш интернационална галерия, би трябвало да имаш надзор на температура, на влажността, нужната височина на таваните. Нито едно от тези неща не е изпълнено макар новата зала. Тъжно е, тъй като по принцип в България за просвета не се мисли. Когато идва ново държавно управление на власт и другите министерства приказват кое каква работа е свършило, до просвета въобще не се стига,толкова е ниско тя в йерархията на политическите ни схващания. Ако това не го създадем, до момента в който окулярът е върху нас, евентуално няма да можем да го създадем и в идващите 20 години.
- Каква оценка бихте сложили на артистичната стратегия? Успя ли градът да отбрани програмата, с която спечели титлата?
- По отношение на събитията оценката ми е добър 3.50. Имаше прилични неща, имаше самостоятелни актьори, които аплайваха, нямаше по какъв начин да не се случат макар пречките, които страната сътвори предумишлено, като не даваше четири години бюджет. Много неща се изгубиха по пътя поради неприятното менажиране, поради неналичието на политическа поддръжка в народен мащаб, поради ежбите в самата партия, която управляваше процеса. Имаше чудесни неща, само че можеха да бъдат и доста повече.
Парите са от престижната премия на Европейската комисия " Мелина Меркури ". Фондацията обаче спъна шанса наградата да се върне обратно при създателите, съдействали за номинирането на града за европейското домакинство. Над 20 творчески организации и актьори се пробваха да окажат отпор на безумните условия с отвореното си писмо до управителния съвет. Те се оповестиха и срещу късия период за кандидатстване в границите на 40 дни - между 21 октомври и 30 ноември 2019 г. И против това, че " заложените нови условия привилегироват една обособена група оператори от сферата на шоубизнеса, които нямат нищо общо с задачите на " Европейска столица на културата. " За да може правилно да изплати плана си и да покрие настоящите разноски, зараждащи в хода на реализацията му, културният оператор би трябвало да тегли заем, акцентират артистите. И този път изхарчените милиони в годината на европейското домакинство няма да стигнат до локалните създатели, до хората, на които градът разчита за смяната си от вътрешната страна.
Според информацията, изнесена на уеб страницата на общинската фондация " Пловдив 2019 ", задачата на финансовата подкрепа е да се подкрепят планове, които биха обезпечили стабилно развиване на културни начинания и събития в Пловдив. Идейните оферти трябва да са надграждане на интензивната културна стратегия на " Европейска столица на културата ". Събитията би трябвало да се осъществят на територията на Пловдив в границите на 2020 и 2021 година Адресатите на поканата са културни организации, самостоятелни куратори и актьори от България и чужбина, без значение дали към този момент са осъществили или не план в главната стратегия на европейското ни домакинство. В поканата „ Наследство ” за грантове до 450 000 лева. нужното съфинансиране е 60%. При планове до 70 000 лева то е в размер на 50%, а при тези до 10 000 лева - 30%.
" Към кого е отправена тази покана, откакто поддържа бизнес моделите на хора във фондацията, които вземат политическите решения ”, пита пловдивският художник и куратор Емил Миразчиев, художествен шеф на Апликационната книга за " Пловдив 2019 " и основател на отворената подписка. Той напомня, че преди десетина години е имало условие в границите на 5 година (от 2014 до края на 2019 г.) фондацията да притегли от спонсори общо към 3.5 млн. евро - кеш, живи пари. До предходната година обаче няма притеглен и един лев макар специфичното предопределение на човек с такава служба. В същото време се поставя условие неправителственият бранш да търси отвън финансови средства и да загуби креативната си самостоятелност.
" С така заложените правила парите от наградата могат да отидат единствено при проекти с компромисно качество, при бизнес структури, които вършат финансови схеми и измами. Културните оператори, които работят качествено и отговорно, няма по какъв начин да се оправят и с късия период за подаване на плана, в който би трябвало да са намерили безумно високото съфинансиране. Финансирането би трябвало да зависи единствено от художествената стойност на предложения от тях продукт и да е 100-процентово ", споделя пред " Сега " пловдивският художник.
Миразчиев припомня, че това не е първият сходен гаф на фондацията. През 2016 г. общината също залага в правилата си за оценяване нереално съфинансиране - 50 на 100. В резултат на съпротивата на неправителствения сектор начинът, по който се оценява трудът на артистите, се трансформира - 30% съфинансиране за огромни планове и 10% за дребни планове.
" Загубата е освен за всички нас, културните оператори, само че и за цялата общност, регистрира и Сашо Петков, създателят на театрална студия " А` парт Пловдив ", един от първите различни недържавни театри след измененията, основан като студентски спектакъл през 1985 г. към Музикалната академия в Пловдив. Театралното студио осъществя плановете си в рамките на културната стратегия на европейското домакинство, само че разчитат само на собствено финансиране. Заради нереалистични изисквания на общинската фондация нямат желание да кандидатстват и по последната й отворена покана.
Ограниченията изтласкват голямата част от плановете, а качеството се ражда в конкуренцията, коментира и Манол Пейков, шеф на издателство " Жанет 45 ". " Разбирам, че самоучастието е значимо - то демонстрира персонален ангажимент, че не си се закачил на някакъв клон и чакаш парите да потекат, а ти самият си зает персонално. Но даже единствено с това, че към този момент не се признават самолетни билети, присъединяване ти фрапантно се покачва. За огромно количество културни оператори на процедура това е високо вдигната преграда. Могат да я вдигнат единствено хора с корпоративно наличие. Не знам от кое място ще намерят такива планове, в случай че не са доста дребни - за 2000 лева При тях би трябвало да извадиш от джоба си 800 лева ", изяснява той.
---------
БЛИЦ
Изпуснахме късмет Пловдив да направи скок в еволюцията си
Нещата не се случиха, както бяха замислени - политиците яхнаха плана в прекомерно огромна степен, споделя за европейската година на Пловдив Манол Пейков, шеф на издателство " Жанет 45 "
- Г-н Пейков, до 2017 година бяхте в УС на фондация " Пловдив 2019 ", която провежда годината на града като културна столица на Европа. Така ли си го представяхте преди време случилото се тази година?
- Две години бях в екипа на управителния съвет на фондацията, взел участие в апликационната форма за състезанието. Това беше доста работа на терен, доста полемики, доста деликатно оглеждане. За мен нещата се случиха надалеч не както бяха замислени. Основният проблем е в това, че политиците яхнаха плана в прекомерно огромна степен. Знаехме, че това ще се случи. Консултантите ни предупреждаваха, че на всички места откакто се завоюва купата, политическите апетити стават огромни. След като беше извоювана кандидатурата, мисленето на хората, които ръководят града, се промени. Те желаят да имат цялостен надзор, да държат и ножа, и хляба, да дават някакви нареждания, които да се съблюдават безрезервно, а това в културата не се случва. В културата, с цел да работиш добре, би трябвало да си самостоятелен като мислене, като дух, би трябвало да си малко по-крив, ексцентричен, мъчен. В последна сметка този фундаментален спор в мисленето изцяло обезкърви екипа. Почти всички инакомислещи и ексцентрични хора, които движеха процесите, хората, които имаха същински креативен хрумвания, които работеха по значими основни планове, бяха изтласкани в периферията - къде по-деликатно, къде по-директно. Хората, които се заеха в последна сметка с тази работа, бяха от тези, които са склонни да получават заповеди и да ги извършват безрезервно. За мен това смъкна доста фрапантно общото качество на целия план.
- Какво съгласно вас не се случи?
- Когато журито ни разпитваше кое е най-важното нещо, което желаеме да се случи, казахме: Най-важното е по какъв начин ще се събудим на 1 януари 2020 година, какво се е трансформирало в този град и какво е нашето самочувствие от тази промяна. Пловдив е град, който не разполага с толкоз качествени културни мениджъри. Нашата упоритост беше младежите, които се занимават с просвета, да получат страхотната опция да работят с мениджъри от целия свят. И тези хора да добият опит, градът да се издигне фрапантно. Ако видите единствено какъв брой добре работят музеите в Пловдив, някои от частните галерии! Но нашето мислене е постсоциалистическо, много провинциално. Това беше опция да се преодолеят едновременно няколко стадия, възможност за 1-2 година да направиш внезапно скок, който при естествена социална еволюция лишава 15-20 година Само че, за жал, нещата бяха направени с концепцията да се хвърли малко прахуляк в очите на хората, да се купонясва. Неслучайно кметът сподели обществено, че най-важните събития са откриването и закриването на самодейността. Подтекстът е, че всичко останало е заряд. Неговото мислене е напълно политическо - по какъв начин ще го видят хората извън, а не какъв е смисълът от цялото нещо, какво ще инжектираш в града като качество, като израстване, извличане на опит, на контакти и престиж. Ето това е пропуснатият късмет. Макар че той не е изцяло пропуснат - има хора на по-ниски равнища, които в действителност се развиха. Но можеше всичко да се случи доста по-добре.
- Е, по какъв начин ще се разсъните на 1 януари 2020 година? За подготовката на европейското домакинство имаше много време, за преобразяването на града бяха отделени десетки милиони левове на данъкоплатците, само че инфраструктурните планове се провалиха, обществените пространства, които трябваше да се съживят, останаха все по този начин безжизнени.
- Инфраструктурата не беше централен детайл от кандидатурата ни. Тя беше базово условие. Трябваше да имаме концертна зала - там няма никакво оживление, цялостна покруса е. Галерията в това време беше издигната, само че без никакво единодушие в града. ДНА - залата на военното министерство, е цялата облепена в плочки като баня. Тя е единствената зала за повече от 150 и по-малко от 500 души, градът няма зала за междинни събития. Можеха да я направят да грее с доста малко пари - с една четвърт от сумата, която използваха за откриващото събитие, което отиде ей по този начин във въздуха. Античният Одеон, едно именито място, си стои в потресаващо положение - с изгнилите пейки, неосъществим за прилагане. Откъдето и да го подхванеш, нямаме никакво придвижване в никаква посока във връзка с инфраструктурата. Продължаваме да нямаме едно място, където може да пристигна хубава галерия. Направиха изложбената зала, само че с цел да доведеш интернационална галерия, би трябвало да имаш надзор на температура, на влажността, нужната височина на таваните. Нито едно от тези неща не е изпълнено макар новата зала. Тъжно е, тъй като по принцип в България за просвета не се мисли. Когато идва ново държавно управление на власт и другите министерства приказват кое каква работа е свършило, до просвета въобще не се стига,толкова е ниско тя в йерархията на политическите ни схващания. Ако това не го създадем, до момента в който окулярът е върху нас, евентуално няма да можем да го създадем и в идващите 20 години.
- Каква оценка бихте сложили на артистичната стратегия? Успя ли градът да отбрани програмата, с която спечели титлата?
- По отношение на събитията оценката ми е добър 3.50. Имаше прилични неща, имаше самостоятелни актьори, които аплайваха, нямаше по какъв начин да не се случат макар пречките, които страната сътвори предумишлено, като не даваше четири години бюджет. Много неща се изгубиха по пътя поради неприятното менажиране, поради неналичието на политическа поддръжка в народен мащаб, поради ежбите в самата партия, която управляваше процеса. Имаше чудесни неща, само че можеха да бъдат и доста повече.
Източник: segabg.com
КОМЕНТАРИ