Инженерингът и инженерът Площад Централен ще е началото...
Годината е 2014. Община Пловдив организира интернационален конкурс за визията на емблематичния за пловдивчани площад. Спечели португалско архитектурно бюро. Градската администрация заплати 100 000 лева, с цел да откупи авторските права. Междувременно в края на същата година Пловдив завоюва надпреварата за Европейска столица на културата.
Днес сме в края на 2018-а. Привършва седмата година, откогато Иван Тотев е кмет на Пловдив. Площад " Централен " е разкопан. Никой не знае по какъв начин ще наподобява той след ремонта. Остават 45 дни до началото на 2019 година, когато Пловдив ще е хазаин на най-голямото културно събитие в Европа. Това е действителността в края на втория мандат на Иван Тотев. За 7 години, като се изключи че изхарчи средства по провеждането на интернационален конкурс и награден фонд, община Пловдив проспа дълъг и безвъзвратен интервал от време. Но се кани да изхарчи 18 млн. лева За нещо, което никой не е наясно по какъв начин ще наподобява.
Екипът на Иван Тотев започва и организира социална поръчка на стойност 12 360 000 лева с Данък добавена стойност за ремонта на подлеза под Пощата и цялостна реорганизация на площад „ Централен “. Поръчка, при която пловдивчани бяха отстранени, тъй като нямаше публично разискване. А общината не организира публично разискване, тъй като нямаше план. Тя пристъпи към обичаното деяние на Иван Тотев - инженеринг. Т.е. спечелилият публичната поръчка самичък изготвя план, по който да работи. Очевидно, откакто фирмата-изпълнител е спечелила поръчката, то тя е била наясно, че ще би трябвало да извърши реконструкцията за сумата, която е написана в поръчката.
Будната съвест на пловдивчани обаче проговори и публичният напън принуди Иван Тотев да организира едно закъсняло публично разискване. На него бяха показани илюстрации /но не и проект/ на това по какъв начин ще наподобява площадът. И пловдивчани се възпротивиха. Защото осъзнаха, че няма да имат нов площад, а продължение на Главната, застлано с бетонови блокчета и малко гранит.
Енергията на хората обаче още веднъж бе използвана. Иван Тотев реши, че това е комфортен миг да изиска от Общинския съвет повишение на сумата за реорганизация на площад „ Централен “. И я изиска. С обяснението - Общински съвет да реши каква настилка да бъде сложена. Отново обичан способ за прекачване на отговорност. Но какво в действителност реши Общинският съвет? Дали прегледа план? Дали получи визия каква е визията за площада? Дали получи количествено-стойностни сметки? Не, на Общинският съвет не бе възложен нито плана по какъв начин ще наподобява площадът, нито сумите, за които ще се прави реконструкцията. По същия метод, по който бяха изхарчени 8 млн. лева за реконструкцията на „ Цар-Симеоновата градина “ /без фонтаните/, без на Общински съвет да бяха предоставени никакви планове и сметки. И където след доста старания и криене на информация, след това се разбра, че единствено едната детска площадка коства умопомрачителните 500 000 лева Така е и за площад „ Централен “. Слушаме за нови водни площи, за подпорни стени, за контури на остарели улици. Но всички ние би трябвало да гадаем /а дали и самият Иван Тотев знае/ кое, по какъв начин и къде ще се намира и какъв брой ще коства. А Общинският съвет бе използван за следващ път. Да избира не разновидности за визията на площада, а с какъв брой да усили сумата на една към този момент извоювана социална поръчка. Без да е ясно за какво и какъв е претекстът да се усилват средствата при изискване, че в извоюваната социална поръчка към този момент има заложени суми за осъществяване. И тук разногласието не е за това дали площадът е 20, или 24 дка, а за това, че за следващ път нестимулирано се усилват суми на обект, който никой не знае по какъв начин ще наподобява. А той към този момент коства 18 млн. лева Гордея се с моите сътрудници от групата на Патриотичен фронт, които единствени се опълчиха на този метод на ръководство и не поддържаха нито едно от препоръчаните суми.
И най-после - за какво става всичко това? Според огромния мъдрец Самюел Хънтингтън избрани управници, а от време на време и цели страни изпадат в положение /най-опасното в политиката/ на така наречен мираж на безсмъртието. Когато не всеки може да понесе изкушенията на властта и стартира да се счита за недостижим, безгрешен и закрепостен. А това е началото на края за всеки политик. Площад " Централен " ще е началото на края за настоящия модел на ръководство в Пловдив.
Днес сме в края на 2018-а. Привършва седмата година, откогато Иван Тотев е кмет на Пловдив. Площад " Централен " е разкопан. Никой не знае по какъв начин ще наподобява той след ремонта. Остават 45 дни до началото на 2019 година, когато Пловдив ще е хазаин на най-голямото културно събитие в Европа. Това е действителността в края на втория мандат на Иван Тотев. За 7 години, като се изключи че изхарчи средства по провеждането на интернационален конкурс и награден фонд, община Пловдив проспа дълъг и безвъзвратен интервал от време. Но се кани да изхарчи 18 млн. лева За нещо, което никой не е наясно по какъв начин ще наподобява.
Екипът на Иван Тотев започва и организира социална поръчка на стойност 12 360 000 лева с Данък добавена стойност за ремонта на подлеза под Пощата и цялостна реорганизация на площад „ Централен “. Поръчка, при която пловдивчани бяха отстранени, тъй като нямаше публично разискване. А общината не организира публично разискване, тъй като нямаше план. Тя пристъпи към обичаното деяние на Иван Тотев - инженеринг. Т.е. спечелилият публичната поръчка самичък изготвя план, по който да работи. Очевидно, откакто фирмата-изпълнител е спечелила поръчката, то тя е била наясно, че ще би трябвало да извърши реконструкцията за сумата, която е написана в поръчката.
Будната съвест на пловдивчани обаче проговори и публичният напън принуди Иван Тотев да организира едно закъсняло публично разискване. На него бяха показани илюстрации /но не и проект/ на това по какъв начин ще наподобява площадът. И пловдивчани се възпротивиха. Защото осъзнаха, че няма да имат нов площад, а продължение на Главната, застлано с бетонови блокчета и малко гранит.
Енергията на хората обаче още веднъж бе използвана. Иван Тотев реши, че това е комфортен миг да изиска от Общинския съвет повишение на сумата за реорганизация на площад „ Централен “. И я изиска. С обяснението - Общински съвет да реши каква настилка да бъде сложена. Отново обичан способ за прекачване на отговорност. Но какво в действителност реши Общинският съвет? Дали прегледа план? Дали получи визия каква е визията за площада? Дали получи количествено-стойностни сметки? Не, на Общинският съвет не бе възложен нито плана по какъв начин ще наподобява площадът, нито сумите, за които ще се прави реконструкцията. По същия метод, по който бяха изхарчени 8 млн. лева за реконструкцията на „ Цар-Симеоновата градина “ /без фонтаните/, без на Общински съвет да бяха предоставени никакви планове и сметки. И където след доста старания и криене на информация, след това се разбра, че единствено едната детска площадка коства умопомрачителните 500 000 лева Така е и за площад „ Централен “. Слушаме за нови водни площи, за подпорни стени, за контури на остарели улици. Но всички ние би трябвало да гадаем /а дали и самият Иван Тотев знае/ кое, по какъв начин и къде ще се намира и какъв брой ще коства. А Общинският съвет бе използван за следващ път. Да избира не разновидности за визията на площада, а с какъв брой да усили сумата на една към този момент извоювана социална поръчка. Без да е ясно за какво и какъв е претекстът да се усилват средствата при изискване, че в извоюваната социална поръчка към този момент има заложени суми за осъществяване. И тук разногласието не е за това дали площадът е 20, или 24 дка, а за това, че за следващ път нестимулирано се усилват суми на обект, който никой не знае по какъв начин ще наподобява. А той към този момент коства 18 млн. лева Гордея се с моите сътрудници от групата на Патриотичен фронт, които единствени се опълчиха на този метод на ръководство и не поддържаха нито едно от препоръчаните суми.
И най-после - за какво става всичко това? Според огромния мъдрец Самюел Хънтингтън избрани управници, а от време на време и цели страни изпадат в положение /най-опасното в политиката/ на така наречен мираж на безсмъртието. Когато не всеки може да понесе изкушенията на властта и стартира да се счита за недостижим, безгрешен и закрепостен. А това е началото на края за всеки политик. Площад " Централен " ще е началото на края за настоящия модел на ръководство в Пловдив.
Източник: marica.bg
КОМЕНТАРИ