Анджела Дейвис: „Знаехме, че ролята на полицията е да защитава надмощието на белите“
Годината е 1972, а активистката Анджела Дейвис дава отговор на въпрос дали утвърждава насилието над „ Черните пантери “ – афроамериканска организация за цивилен права на чернокожото население. С присъщата си обемна афроприческа и пушейки цигара, Анджела се взира в шведския интервюиращ и гледа съвсем през него:
„ Питате ме дали утвърждавам насилието? В това просто няма никакъв смисъл. Дали утвърждавам пушки? Израснах в Бирмингам, Алабама. Някои доста, доста положителни мои другари бяха убити от бомби… Бомби, поставени от расисти. Спомням си, че когато бяха дребна, звукът от бомби избухваше от улицата и цялата къща се тресеше… Ето за какво, когато някой ме попита за принуждение, ми се коства необикновено. Това значи, че индивидът, който задава въпроса, няма безусловно никаква визия какво са претърпели черните хора в тази страна от времето, когато първият негър е бил похитен от крайбрежията на Африка ".
Интервюто е снимано на видео, а фрагменти от него се започнаха да циркулират из обществените мрежи след убийството на Джордж Флойд. През годините Анджела се трансформира в икона на битката против расовата дискриминация – написа песента Angela в нейна чест, а Ролинг Стоунс й посвещават парчето Sweet Black Angel .
Анджела Ивон Дейвис е родена в Алабама през 1944 година По това време щатът е под контрола на бели расисти, вследствие на което бомбардировките, убийствата и насилието над чернокожи са ежедневие. През 1963 година " Ку Клукс Клан " реализират терористичен акт, довел до гибелта на четири девойки. За убийството не са повдигнати обвинявания чак до 1977 година „ Ние знаехме, че ролята на полицията е да пази надмощието на белите “, споделя тогава Дейвис. Тя става очевидец на стотици прояви на расизъм, по тази причина взе участие интензивно във всички щатски, а по-късно и национални придвижвания за правата на чернокожите.
Днес „ черният ангел “ е на 76 годинии се включва в онлайн изявление за английския всекидневник The Guardian. В него споделя, че даже след толкоз години има вяра, че смяна е допустима: „ Разбира се, може да е различно… След доста моменти на трагично осъзнаване и благоприятни условия за смяна се започнаха промени, които попречиха на реализирането на радикалния капацитет “.
Движението #BlackLivesMatter не е първото, в което Анджела се включва. От 2014 година до момента взе участие в огромни митинги, провокирани след убийства на чернокожи, измежду които Майкъл Браун, Тамир Райс, Сандра Бланд и Ерик Гарнър. Но Дейвис счита, че този път нещо се е трансформирало. Този път белите стартират да схващат обстановката. „ Никога не сме ставали очевидци на толкоз доста и разнородни демонстрации “, споделя Дейвис. „ Мисля, че точно това дава вяра на хората. Преди, в отговор на лозунга Black Lives Matter, те питаха: „ Не би трябвало ли да споделяме, че всички животи са значими? “. Сега най-сетне го схващат. Докато чернокожите не престават да се третират по този метод, до момента в който към момента има принуждение и расизъм, никой не е в сигурност. "
Ако някой е кадърен да направи оценка на актуалната обстановка, то това е Дейвис. Тя прекарва последните 5 десетилетия в битка против расовата неправда и написа над 10 книги за феминизма, класовото разделяне и изискванията в американските затвори. Затова не желае историята да се повтаря още веднъж. „ Виждам младежите, които са толкоз интелигентни – взели са си поука от предишното и създават нови хрумвания “, споделя Анджела. „ Струва ми се, че мога да науча доста от хора, които са с 50 години по-млади от мен. Вълнуващо е! Кара ме да продължа да се боря! “, споделя с усмивка тя.
„ Важно е да се означи, че въпреки смисъла на този диалог да е ново, проблемите, за които приказваме, напълно не са нови . Свидетели сме на битка, която е вследствие на дългогодишна работа, и то на хора, които не всеки път са получили внимание от медиите. “ Ето за какво единственият й съвет към поддръжниците на движението Black Lives Matter е да обмислят деликатно каква ще бъде идната им стъпка.
Автор: Каролина Касабова
Расистки ли е " Отнесени от вихъра "?
„ Питате ме дали утвърждавам насилието? В това просто няма никакъв смисъл. Дали утвърждавам пушки? Израснах в Бирмингам, Алабама. Някои доста, доста положителни мои другари бяха убити от бомби… Бомби, поставени от расисти. Спомням си, че когато бяха дребна, звукът от бомби избухваше от улицата и цялата къща се тресеше… Ето за какво, когато някой ме попита за принуждение, ми се коства необикновено. Това значи, че индивидът, който задава въпроса, няма безусловно никаква визия какво са претърпели черните хора в тази страна от времето, когато първият негър е бил похитен от крайбрежията на Африка ".
Интервюто е снимано на видео, а фрагменти от него се започнаха да циркулират из обществените мрежи след убийството на Джордж Флойд. През годините Анджела се трансформира в икона на битката против расовата дискриминация – написа песента Angela в нейна чест, а Ролинг Стоунс й посвещават парчето Sweet Black Angel .
Анджела Ивон Дейвис е родена в Алабама през 1944 година По това време щатът е под контрола на бели расисти, вследствие на което бомбардировките, убийствата и насилието над чернокожи са ежедневие. През 1963 година " Ку Клукс Клан " реализират терористичен акт, довел до гибелта на четири девойки. За убийството не са повдигнати обвинявания чак до 1977 година „ Ние знаехме, че ролята на полицията е да пази надмощието на белите “, споделя тогава Дейвис. Тя става очевидец на стотици прояви на расизъм, по тази причина взе участие интензивно във всички щатски, а по-късно и национални придвижвания за правата на чернокожите.
Днес „ черният ангел “ е на 76 годинии се включва в онлайн изявление за английския всекидневник The Guardian. В него споделя, че даже след толкоз години има вяра, че смяна е допустима: „ Разбира се, може да е различно… След доста моменти на трагично осъзнаване и благоприятни условия за смяна се започнаха промени, които попречиха на реализирането на радикалния капацитет “.
Движението #BlackLivesMatter не е първото, в което Анджела се включва. От 2014 година до момента взе участие в огромни митинги, провокирани след убийства на чернокожи, измежду които Майкъл Браун, Тамир Райс, Сандра Бланд и Ерик Гарнър. Но Дейвис счита, че този път нещо се е трансформирало. Този път белите стартират да схващат обстановката. „ Никога не сме ставали очевидци на толкоз доста и разнородни демонстрации “, споделя Дейвис. „ Мисля, че точно това дава вяра на хората. Преди, в отговор на лозунга Black Lives Matter, те питаха: „ Не би трябвало ли да споделяме, че всички животи са значими? “. Сега най-сетне го схващат. Докато чернокожите не престават да се третират по този метод, до момента в който към момента има принуждение и расизъм, никой не е в сигурност. "
Ако някой е кадърен да направи оценка на актуалната обстановка, то това е Дейвис. Тя прекарва последните 5 десетилетия в битка против расовата неправда и написа над 10 книги за феминизма, класовото разделяне и изискванията в американските затвори. Затова не желае историята да се повтаря още веднъж. „ Виждам младежите, които са толкоз интелигентни – взели са си поука от предишното и създават нови хрумвания “, споделя Анджела. „ Струва ми се, че мога да науча доста от хора, които са с 50 години по-млади от мен. Вълнуващо е! Кара ме да продължа да се боря! “, споделя с усмивка тя.
„ Важно е да се означи, че въпреки смисъла на този диалог да е ново, проблемите, за които приказваме, напълно не са нови . Свидетели сме на битка, която е вследствие на дългогодишна работа, и то на хора, които не всеки път са получили внимание от медиите. “ Ето за какво единственият й съвет към поддръжниците на движението Black Lives Matter е да обмислят деликатно каква ще бъде идната им стъпка.
Автор: Каролина Касабова
Расистки ли е " Отнесени от вихъра "?
Източник: momichetata.com
КОМЕНТАРИ