Година по-късно: Две трети от франзуците смятат, че протестът на жълтите жилетки е оправдан
Година след появяването на " жълтите жилетки " във Франция двама от всеки трима французи считат, че митингът им е оневинен, написа френският в. " Фигаро ", представен от Българска телеграфна агенция.
Социалното придвижване, протестиращо против обществената и данъчната политика на държавното управление, ще означи в събота първата си годишнина. Французите не престават да го поддържат, сочат данни от анкета на центъра Одокса и компанията Дентсу консалтинг, представени в материала.
Шейсет и девет на 100 от участниците намират митинга на " жълтите жилетки " за " по-скоро " или " изцяло " оневинен и единствено за 13 % той е напълно неудобен. В общи линии французите считат, че придвижването им е от изгода. Петдесет и осем на 100 от запитаните декларират, че деянията на " жълтите жилетки " са били " по-скоро нещо положително " за " хора като тях ". Още по-голям е делът на тези отговори при интервюираните със приблизително обучение - 60 на 100, или с по-ниско - 63 %.
Повечето французи утвърждават придвижването, само че съгласно мнозина - 64 %, президентът Еманюел Макрон и държавното управление " незадоволително " са се съобразявали с него. Разделени са прочее мненията за темпото, с което управляващите реагират на протестните претенции. Трийсет и шест на 100 биха желали Макрон и кабинетът " да ускорят ритъма " на обществените и икономическите ограничения, само че също толкоз избират известно " закъснение ". А 28 % утвърждават настоящето движение.
За една година " жилетките " очевидно " издишаха ", само че не се стопиха и се реалокираха от улиците в локалната политика ", обобщи наблюденията си съветският " Известия ".
Започнало със спонтанни митинги против повишаването на горивата, придвижването скоро се трансформира в обща стачка против политиката на френските управляващи като цяло. А сега към този момент е гражданско придвижване със обществено насочен дневен ред. За година " жълтите жилетки " съумяха да принудят кабинета да понижи налозите, само че битката за обществена правдивост, в която задачата надалеч не всеки път оправдаваше средствата, аргументи вреди за милиони на френската стопанска система, а туристическият бранш изгуби стотици хиляди туристи, написа вестникът.
" Жилетките " не се снабдиха с ореола на благородни борци за обществено тъждество. Действията им на процедура незабавно прераснаха в вълнения, конфликти с полицията и вандалски прояви (сред първите " жертви " бе Триумфалната арка в Париж). Месеци наред шокиращите вести от Франция държаха в напрежение горе-долу половината човечество - препречени автомагистрали, изпочупени витрини на магазини и кафета край централните парижки улици, припомня изданието, само че хвърля виновността за " погромите " основно върху анархисти, включили се към митинга.
По данни на френския народен център за мониторинг на престъпността от ноември м. година са били ранени съвсем 11 000 френски служители на реда и жандармеристи, а 25 души са били убити, изпълнявайки своя дълг. Далеч не всички случаи имат връзка с безредиците към " жилетките ", само че точно тези митинги опънаха до прекаленост нервите на служителите на реда и те отвръщаха предсказуемо твърдо. " За година 23 протестиращи изгубиха зрението си, улучени с гумени патрони в очите, петима останаха без китки на ръцете, а броят на ранените надвиши няколко хиляди ", отбелязва " Известия ".
Според Френската федерация на застрахователите единствено през първите четири месеца исковете за компенсации, свързани със съботните митинги в страната, са достигнали 170 милиона евро. И то още преди огромния разгром на авеню " Шанз Елизе " през март, когато бяха разграбени над 90 магазина, в това число първокласни бутици на международни марки, показва всекидневникът.
По данни на френския народен статистически институт акциите на " жълтите жилетки " предишния декември са забавили растежа на Брутният вътрешен продукт на страната за тримесечието с 0,1 на 100.
Конфронтацията сред власт и общество във Франция не е изчезнала, само че е придобила подобен темперамент, че в този момент с нея " могат да се оправят и двете страни ", разяснява английският специалист по най-нова френска история Пол Смит от университета в Нотингам.
Това обаче слага през днешния ден в центъра на френските политически диспути имиграцията, светската страна и " конфликта сред цивилизациите ", което за жал е добре пристигнало по-скоро за крайната десница, предизвестява аналитикът.
Социалното придвижване, протестиращо против обществената и данъчната политика на държавното управление, ще означи в събота първата си годишнина. Французите не престават да го поддържат, сочат данни от анкета на центъра Одокса и компанията Дентсу консалтинг, представени в материала.
Шейсет и девет на 100 от участниците намират митинга на " жълтите жилетки " за " по-скоро " или " изцяло " оневинен и единствено за 13 % той е напълно неудобен. В общи линии французите считат, че придвижването им е от изгода. Петдесет и осем на 100 от запитаните декларират, че деянията на " жълтите жилетки " са били " по-скоро нещо положително " за " хора като тях ". Още по-голям е делът на тези отговори при интервюираните със приблизително обучение - 60 на 100, или с по-ниско - 63 %.
Повечето французи утвърждават придвижването, само че съгласно мнозина - 64 %, президентът Еманюел Макрон и държавното управление " незадоволително " са се съобразявали с него. Разделени са прочее мненията за темпото, с което управляващите реагират на протестните претенции. Трийсет и шест на 100 биха желали Макрон и кабинетът " да ускорят ритъма " на обществените и икономическите ограничения, само че също толкоз избират известно " закъснение ". А 28 % утвърждават настоящето движение.
За една година " жилетките " очевидно " издишаха ", само че не се стопиха и се реалокираха от улиците в локалната политика ", обобщи наблюденията си съветският " Известия ".
Започнало със спонтанни митинги против повишаването на горивата, придвижването скоро се трансформира в обща стачка против политиката на френските управляващи като цяло. А сега към този момент е гражданско придвижване със обществено насочен дневен ред. За година " жълтите жилетки " съумяха да принудят кабинета да понижи налозите, само че битката за обществена правдивост, в която задачата надалеч не всеки път оправдаваше средствата, аргументи вреди за милиони на френската стопанска система, а туристическият бранш изгуби стотици хиляди туристи, написа вестникът.
" Жилетките " не се снабдиха с ореола на благородни борци за обществено тъждество. Действията им на процедура незабавно прераснаха в вълнения, конфликти с полицията и вандалски прояви (сред първите " жертви " бе Триумфалната арка в Париж). Месеци наред шокиращите вести от Франция държаха в напрежение горе-долу половината човечество - препречени автомагистрали, изпочупени витрини на магазини и кафета край централните парижки улици, припомня изданието, само че хвърля виновността за " погромите " основно върху анархисти, включили се към митинга.
По данни на френския народен център за мониторинг на престъпността от ноември м. година са били ранени съвсем 11 000 френски служители на реда и жандармеристи, а 25 души са били убити, изпълнявайки своя дълг. Далеч не всички случаи имат връзка с безредиците към " жилетките ", само че точно тези митинги опънаха до прекаленост нервите на служителите на реда и те отвръщаха предсказуемо твърдо. " За година 23 протестиращи изгубиха зрението си, улучени с гумени патрони в очите, петима останаха без китки на ръцете, а броят на ранените надвиши няколко хиляди ", отбелязва " Известия ".
Според Френската федерация на застрахователите единствено през първите четири месеца исковете за компенсации, свързани със съботните митинги в страната, са достигнали 170 милиона евро. И то още преди огромния разгром на авеню " Шанз Елизе " през март, когато бяха разграбени над 90 магазина, в това число първокласни бутици на международни марки, показва всекидневникът.
По данни на френския народен статистически институт акциите на " жълтите жилетки " предишния декември са забавили растежа на Брутният вътрешен продукт на страната за тримесечието с 0,1 на 100.
Конфронтацията сред власт и общество във Франция не е изчезнала, само че е придобила подобен темперамент, че в този момент с нея " могат да се оправят и двете страни ", разяснява английският специалист по най-нова френска история Пол Смит от университета в Нотингам.
Това обаче слага през днешния ден в центъра на френските политически диспути имиграцията, светската страна и " конфликта сред цивилизациите ", което за жал е добре пристигнало по-скоро за крайната десница, предизвестява аналитикът.
Източник: manager.bg
КОМЕНТАРИ