Невероятната история на 102-годишната баба Виница, която...
Година преди края на Първата международна война. Един парещ майски ден, в който стотици хора от Пчеларово са на нивите край селото. На една такава равнища през 1917 година, напряко на рохкавата пръст се ражда Виница Димитрова, написа 24rodopi.com.
Второ дете в едно пчеларовско семейство. Повече от 102 години по-късно Виница още веднъж е в Пчеларово. Всъщност, тя в никакъв случай не е напускала родното село. Едва два пъти в живота си е ходила на почивка-в Наречен и Банкя. В Кърджали е стъпвала единствено на пазар.
„ Дори тогава постоянно е пътувала в рейса с торбички в ръце, с цел да повръща в тях. Защото й прилошаваше, не е привикнала да върви на дълги разстояния”, описаха родственици на столетницата.
Баба Виница живее в дребна къща в Пчеларово. За нея се грижат околните й. Никога не е виждала морето, само че пък е „ въртяла бизнес” с... Вермахта. Родопчанката помни немските бойци, настанени в Пчеларово по време на Втората международна война.
Кухнята била на поляната тъкмо пред тяхната къща. „ Висяха бутове от кон, това ядяха бойците. Купуваха от нас яйца и биволско масло”, разказвала спомените си на околните баба Виница.
Германците кудкудякали, когато желали яйца, а разбивали с ръце във въздуха, когато ставало въпрос за масло. Давали доста пари, спомня си родопчанката. Дори разказвала, че германците имали машина за отпечатване на банкноти. Това й останало в спомените от Голямата война.
Баба Виница е прекарала целия си трудов живот на нивите. Била е ударник на тютюна. Награждавана и отличавана.
Пенсионира се на 55 години от ТКЗС-то, само че продължава да работи до момента в който я държат краката.
Никога не е боледувала, страдала единствено от гастрит. Яде всичко макар, че от 40 години няма зъби. В шкафчето до леглото й постоянно има бонбони.
Сега получава 270 лв. пенсия, само че дружно с добавките от умрелия преди 36 години неин брачен партньор.
Много обича да яде банани. Пита внука си постоянно след пазар дали е купил „ баланче”. Има 6 правнуци и едно праправнуче.
В момента баба Виница съвсем не приказва, само че преди е казвала на околните си „ От работа човек не умира”!
Второ дете в едно пчеларовско семейство. Повече от 102 години по-късно Виница още веднъж е в Пчеларово. Всъщност, тя в никакъв случай не е напускала родното село. Едва два пъти в живота си е ходила на почивка-в Наречен и Банкя. В Кърджали е стъпвала единствено на пазар.
„ Дори тогава постоянно е пътувала в рейса с торбички в ръце, с цел да повръща в тях. Защото й прилошаваше, не е привикнала да върви на дълги разстояния”, описаха родственици на столетницата.
Баба Виница живее в дребна къща в Пчеларово. За нея се грижат околните й. Никога не е виждала морето, само че пък е „ въртяла бизнес” с... Вермахта. Родопчанката помни немските бойци, настанени в Пчеларово по време на Втората международна война.
Кухнята била на поляната тъкмо пред тяхната къща. „ Висяха бутове от кон, това ядяха бойците. Купуваха от нас яйца и биволско масло”, разказвала спомените си на околните баба Виница.
Германците кудкудякали, когато желали яйца, а разбивали с ръце във въздуха, когато ставало въпрос за масло. Давали доста пари, спомня си родопчанката. Дори разказвала, че германците имали машина за отпечатване на банкноти. Това й останало в спомените от Голямата война.
Баба Виница е прекарала целия си трудов живот на нивите. Била е ударник на тютюна. Награждавана и отличавана.
Пенсионира се на 55 години от ТКЗС-то, само че продължава да работи до момента в който я държат краката.
Никога не е боледувала, страдала единствено от гастрит. Яде всичко макар, че от 40 години няма зъби. В шкафчето до леглото й постоянно има бонбони.
Сега получава 270 лв. пенсия, само че дружно с добавките от умрелия преди 36 години неин брачен партньор.
Много обича да яде банани. Пита внука си постоянно след пазар дали е купил „ баланче”. Има 6 правнуци и едно праправнуче.
В момента баба Виница съвсем не приказва, само че преди е казвала на околните си „ От работа човек не умира”!
Източник: blitz.bg
КОМЕНТАРИ