Съдебният кадровик Евгени Диков пред „Труд“: В този ВСС няма задкулисни сили
Година мина, откогато Висш съдебен съвет в този състав влезе в ролята си на държавно управление на правосъдната власт. Какво се случи от този момент? Попитахме за това Евгени Диков – почитан магистрат от кариерата, някогашен зам.-главен прокурор и началник на следствието, а в този момент правосъден кадровик от тия, чиито думи тежат. Неговата равносметка заслужава внимание. И поради остарелия му табиет да приказва ребром, и тъй като сега е ръководител на комисията, която ръководи парцелите на Темида у нас.
– Г-н Диков, до момента в който се подготвях за това изявление, попитах петима правосъдни кореспонденти каква е разликата сред настоящия и предходния Висш правосъден съвет (ВСС). Отговориха ми, като че ли са си плюли в устата: в този Висш съдебен съвет са по-малко свадите. Този отговор нервира ли ви, или ви радва?
– Определено ме радва. Наблюдавал съм съвещанията на предходния състав на Висш съдебен съвет и съм наясно, че в тях от време на време се стигаше до персонални нападки. В този Висш съдебен съвет не е по този начин. Ние не губим време за работа в междуличностни кавги. Може би, тъй като сме множеството от моето потомство – сътрудници с дълъг опит, пристигнали от висшите съдилища или висшата прокуратура, които познават проблемите в правосъдната система за цялата страна. Никой от нас не тегли към района, от който е пристигнал, и в който ще се върне вероятно, като му свърши тук мандата.
– Вие самият по какъв начин се чувствате от година насам? Цял живот сте бил прокурор, следовател, тичал сте по горещи следи, дето се споделя. Не ви ли е скучно в този момент, като служител в правосъдната власт?
– Трудно привиквам. Не че ми е скучно. Но, като следовател и прокурор взимах решения еднолично и си поемах съответната отговорност за решенията. Сега всяко нещо би трябвало да мине през комисия, гилдия, пленум. Доста тромава ми се вижда тази процедура – на груповото решение. Но това е ситуацията.
– Как тече работният ви ден? Има хора, които считат, че във Висш съдебен съвет с триене на бюрата се изкарват положителните заплати.
– Чух проф. Никола Филчев да споделя в едно изявление, че предходните сформира на Висш съдебен съвет, чиито членове са правораздавали, тъй като органът тогава не беше непрекъснат, работели по 2 часа на седмица, колкото нас, които непрекъснато заседаваме. За мен това не е правилно. Комисията за ръководство на собствеността, на която съм ръководител, заседава всяка сряда по 4 часа. Отделно имаме съвещания на прокурорската гилдия, настрана на пленума. Почти всеки сътрудник взе участие в няколко комисии – по ръководство на собствеността, по бюджет и финанси, правна, по професионална подготовка, по осведомителни технологии, по правосъдната карта и натовареността – и е зает в тях от понеделник до четвъртък, когато заседава пленумът с двете колегии по едно и също време. Отделно всички вземат участие в избираните с компютър сформира по дисциплинарни каузи и вземат участие в съвещанията по тях (в петък или сред съвещанията на комисиите), също така участваме в съвещанията на колегиите и на пленума, чийто дневен ред е и с 60 точки от време на време.
– Разделението на две колегии (съдийска и прокурорска) оправдава ли упованието да се усъвършенства работата на Висш съдебен съвет?
– Да. Съдии да кадруват съдии, а прокурори – прокурори. Това е по-удачно, в сравнение с прокуратурата да взема решение съдийски проблеми и назад – съдии да атестират прокурори и да им назначават административни ръководители.
– Кои са най-важните неща, които свърши тази година комисията по правосъдните парцели, която ръководите? Тя е значима комисия – у вас е хлябът и ножът.
– Тази комисия е относително нова – основана след измененията в Закона за правосъдната власт, с които за следващ път ръководството на правосъдните парцели се трансферира от Министерството на правораздаването към Висш съдебен съвет. Оттогава предпочитано свършихме към 3 неща. Първо, създадохме ясни правила – и за ремонтите (текущи и основни), и за отдаването чартърен на ведомствени жилища. Приехме ги на пленум – текст по текст. За да не каже някой „ вие давате пари за ремонт на този областен съд, а пренебрегвате другия “. И с цел да не може до безспир да се употребяват ведомствени жилища, и магистрати, чийто заплати не са дребни, да заплащат по 100-150 лева наем. И не трябва по този начин – да имаш триетажна къща в Божурище да вземем за пример и да аплайваш за ведомствено жилище в София, нали? На второ място, огледахме регистъра на недвижимите парцели, в който имаше доста неуредени неща. Цели здания не престават да се разпределят сред следствието и Министерство на вътрешните работи, примерно,въпреки наставления един разграничителен протокол от 1995 година А какъв брой доста неща са се трансформирали от този момент!
– Сега ремонтите на грохналите правосъдните здания са настоящи, в случай че не бъркам?
– Ние определихме тъкмо реда, по който се желаят и дават средства за настоящите поправки на правосъдните здания, като се разпореждат публични поръчки за тях. Трима специалисти работят при нас по това. За страдание началникът на отдела за публични поръчки господин Станков напусна, като сподели, че си намерил по-добре платена работа. И освен той. Някои от най-опитните чиновници в администрацията на Висш съдебен съвет ни напуснаха тази година.
– Защо? Чух колежката ви Керелска да споделя, че би трябвало да осмислите отношението си към администрацията на Висш съдебен съвет. Да не би да сте високомерни към тях? Или ги товарите с доста работа?
– Не, аз не мисля, че е систематичен проблем това.
– А кое е систематичен проблем?
– Ами да вземем за пример това, че Висш съдебен съвет от години заплаща всеки месец 116 000 лева наеми за правосъдни здания. Поставили сме си задача те в най-скоро време да бъдат освободени. В Нова Загора това скоро ще стане, там се строи нова постройка. Но е огромен казусът със постройката на „ Съборна “ 7 в София.
– Административните съдии са там…
– И наемът е 76 000 лева на месец. Някои етажи сме освободили към този момент, само че притежателят не желае да понижи наема и за себе си е прав – други наематели няма да му дойдат, до момента в който сме там. Очакваме позволение за градеж на бул. „ Драган Цанков “ 6, където беше Районен съд – София, там ще се реалокира Административен съд – София град, който е на „ Вашингтон “ 17, а това пък ще освободи част от пространствата там за администрацията на Инспектората, за който сега се заплаща наем на друго място.
– Леле. Много строителни работи в правосъдната власт!
– Обявена е социална поръчка за планиране и строителство на бул. „ Стамболийски “ 82, където е техническата гимназия. Сградата е огромна, разрешава да се създадат в нея правосъдни зали. Но е строена през 1949-1951 година, по тогавашни нормативи – от тухли и ремонтът се усложнява от противоземетръсните пилони, които би трябвало да се поставят.
– Ами спецсъдилищата? Те берат душа на ул. „ Черковна “ от теснота. Опашки пред правосъдните зали, коридорите задръстени с папки…И ДКСИ се намира там.
– Има решение ДКСИ (Държавната комисия по сигурността на информацията) да напусне ул. „ Черковна “ до края на годината. Там има под земята паркинг за 120 автомобила. От 3 година са заложени 960 000 лева в капиталова стратегия за преграждане на част от този паркинг, в който да се направи помещение за архивите с климатични и пожароизвестителни инсталации-съгласно всички условия на държавния списък. Но половината от паркинга е на ДКСИ и тя отхвърля.
– Спецсъдиите желаеха пари, с цел да си сложат знаме на стълб пред постройката. Защо не им дадохте?
– По решение на комисията по бюджет и финанси. Както сътрудниците споделят, че то не е да се купи един път едно огромно знаме, то всяка година желае замяна. На Административните здания се поставят флагове на фасадата. Друго е стълб да се постави…
– Така да е. По-важен е казусът с финансовите разноски. Усвоени били едвам 731 хиляди лева от заложените 16 млн., по този начин ли?
– За предходната година са усвоени 1, 167 млн. лева Очаквам до края на тази година да усвоим 5,5 млн. – 5 пъти повече. 16-те милиона, които споменахте, се трансферират като временен излишък от година на година, от 2007 година насам. Опитваме се да ги почистим. Но е мъчно. В Районен съд -Елена за повторно от 2 години се афишира социална поръчка за главен ремонт за 300 000 лева Първият път никой не се яви, вторият се яви претендент, завоюва поръчката, само че видя, че сумата е „ изпилена “, носи му дребна облага и се отхвърли. За Районен съд – Сливница са планувани 3 млн.лв., само че се апелира публичната поръчка и строителството 2 години не може да почне, започва едвам сега…Искате ли да се върнем в историята обратно?
– Колко обратно?
– През 1932- 1940 година е имало интензивно строителство на правосъдни здания, част от които са дело на родолюбиви българи – в Карлово, Самоков, Ихтиман. От този интервал имаме нотариални актове за дарения. След 1945 година теорията беше, че комунизмът идва през 1980 година и няма да има съд и прокуратура. Съдебната палата в София се взе за музей. А палатите в Русе, Враца и другаде станаха общински и окръжни национални препоръки, пощи и така нататък След 1990 година – хайде назад – постройките на окръжните комитети на партията в Ловеч и Бургас се предоставиха на правосъдната власт. През 2007-2008, при министър Меглена Тачева е имало амбициозна стратегия. Много общини тогава са дали права на градеж за правосъдни покои, направени са планове за тях. За Варна – десететажна постройка! Но по липса на средства са приключени единствено един –два обекта. Сега предлагаме на сътрудниците във Варна транспортната болница, до централната гара – да й се пристроят правосъдни здания, само че те отхвърлят. Не им хареса и банкрутиралият мол в края на града. В мандата на Тачева е добит някогашен боен парцел в центъра от 6 дка. Но на 4 м изпод има подпочвена вода, а планът планува 4 подземни етажа. Това значи дренажи, хидроизолации – по този начин постройката, която е по план за 100 млн. лева от бюджета на правосъдната власт, ще стане 200 млн! Колегите имат копнеж за един терен на министерството на правораздаването – 23 дка до пандиза, покрай центъра на Варна. Но би трябвало там да се направи под земята паркинг, горе няма места за колите на магистрати и жители. Това в необозримо бъдеще… Сега съдът на Девня е на 8 км от центъра на града, във варненската община, а прокуратурата е в частен апартамент – в него прокурорът приема жители, до момента в който на терасата на прилежащия притежателите си пекат кюфтета…
– Съдебна жилищна рецесия, значи?
– В Несебър съдът е в някогашната почивна станция „ Житен клас “, а прокуратурата е другаде, с БКС и обществените служби. В Царево прокуратурата и съдът са в някогашни хотели, на двата края на града, което е проблем и за правосъдната защита. В Монтана гражданската и наказателната колегии на Районния съд са в разнообразни здания, прокуратурата – в трета. В Балчик съдът и прокуратурата са чартърен в ненужно огромна постройка –два етажа с по 14 кабинета плюс правосъдни зали. Тя е оценена на 1,4 млн. лева, само че притежателят желае 3,5 млн. Да я купим и дума не става, тъй че един миг Балчик може да се окаже без правосъдна постройка. Предоставена е от Министерски съвет една, строена за потребностите на румънската войска през 1939 година, когато Южна Добруджа е била още румънска територия. Тя е безусловно непригодна, може единствено да се събори. Имало е и план за футуристична правосъдна постройка – нещо като летяща паница, кацнала посред града, само че по липса на средства не е издигната и тя…Така се събират милионите, неусвоени с години. Иначе ние по годишния си проект стартираме с публични поръчки 35 обекта в Нови пазар, Благоевград, Пазарджик, като всички са на някакъв стадий – административна процедура, планиране, строителство. Правилата са ясни. За настоящи поправки – по 3 предложения, ние предлагаме на комисията за бюджет и финанси най-целесъобразната, която не всеки път е най-евтината и се отпускат средства. За съществени поправки таванът е от 50 000 до 270 000 лева, техническите задачи са съгласувани с наши специалисти. Строителните работи и разноски се управляват от административните ръководители до по този начин избраните парцели, тъй като не е допустимо четиримата специалисти от Висш съдебен съвет да поемат всички обекти. Целта е да не харчим за наеми неверни пари! В Разлог плащаме на частна компания, а общината може да ни даде безплатно етаж от общинска постройка. С концепциите за прекрояване на правосъдната карта доста общини откриха парцели, които да ни дават безплатно.
– Ех, тая прословута правосъдна карта! Толкова ли е мъчно да се начертае, че 10 години я чакаме?
– Прокурорската гилдия направи първата стъпка с построяването на териториални отделения, изнесени работни места. Въпреки митингите в Чепеларе и Мадан! В Районната прокуратура ( РП) – Кула работи един прокурор, само че с две деловодителки и основен счетоводител. Да, може би по закона за счетоводството това да се изисква. Но вижте – компании със стотици чиновници употребяват услугите на счетоводни къщи. Правим опит с 11 прокуратури – те се закриват от Нова година, като се основават териториални отделения по места (в които остават единствено прокурорите и профилираната администрация) и една районна прокуратура в регионалния център, в която се концентрира общата администрация – административни секретари, основни счетоводители и други Във видинско ще има районна прокуратура – Видин и териториални отделения в Белоградчик и Кула. В смолянско ще има районна прокуратура – Смолян, РП-Златоград и териториални отделения в Мадан и Чепеларе. Прокурорско наличие ще има по места, както и до момента.
– Но и митинги ще има още, евентуално?
– Да, промяната среща отпор по места – от депутатски лобита и локални общественици, които считат, че във всяко обитаемо място би трябвало да има съд и прокуратура. Но не може Холандия с 14,5 млн. население да има 19 прокуратури и съдилища, а България с по-малко от 7 млн. население – 147!
– А с колите по какъв начин са магистратите? Как ще пътуват от дребния до огромния град?
– Председателката на окръжния съд в Русе сложи остро този въпрос предходната година. Тя разполагала с една КИА на възраст, на която никой не смеел да се качи. Предишният Висш съдебен съвет е решил да се разгласи социална поръчка за по-голям брой коли – по този начин цената пада и ги обслужва един сервиз. Ние направихме поръчка по Закон за обществените поръчки. Спечели го вносителят по Закон за обществените поръчки. Спечели го вносителят на шкода. – 13 за Висш съдебен съвет и 37 за органите на правосъдната власт. Цената падна фрапантно – на 47 000 и 41 000 лева Сега Висш съдебен съвет има остарели коли „ Фолксваген пасат “, които са все в сервиза, който обслужва и мерцедесите на Народно събрание, и шкодите на прокуратурата…Но да знаете – това са оперативни коли, не са лични – за членовете на съвета и ръководителите на съдилища. Те се употребяват за разнасяне на призовки, за командировки на членове на комисиите е специалисти от администрацията в страната, за транспортиране на огромни каузи. Един съд изиска за автомобил, който да събира заран чиновниците за работа. Но това е неприемливо. Който е назначен, а не е командирован в този съд, няма право на пътни разходи.
– Красьо Черния с неговото тефтерче за назначения беляза всички сформира на Висш съдебен съвет с предубеждението, че назначават шефовете на прокуратури и съдилища под въздействие на тъмни сили в политическото задкуслисие. Така е, нали?
– Красьо Черния е противен спомен от предишното. Не мисля, че в настоящия състав на Висш съдебен съвет има подмолни сили. Проблемът при нас е различен – че от време на време няма претенденти за административни ръководители. Обявяваме състезания за по-малките прокуратури – не се явява никой.
– Защо по този начин?
– Не желаят да стават началници. Председателят на районният съд в Самоков примерно стопанисва постройка, строена от 1939 година Отпуснахме му 100 000 лева за главен ремонт на покрива, който тече. Отговорът му беше: аз желаех пари за колело, вие ми дадохте за автомобил!. Страх го е да разгласи социална поръчка за 100 хиляди! И военно апелативният прокурор Веселин Стоев ми сподели, въпреки и на смешка: в случай че би трябвало аз да провеждам поръчката за ремонта на нашата постройка на „ Позитано “( за 300 000 лева.) мятам си и пагоните, и оставката.
– Страхуват се от обвинявания в злоупотреби? Но за какво, в случай че всичко им е наред?
– Когато бях началник на следствието, споделих на някогашния основен прокурор: „ Г-н Велчев, аз нямам счетоводство, не разгласявам публични поръчки, популярност Богу. “ А Отговорът му беше: „ Винаги на един административен началник можеш да му образуваш дело по член 282 ( за закононарушение по работа – б.а.) Винаги ще се откри защо. “
– Затова ли госпожа Емилия Русинова не желае да стане началник на спецапелативната прокуратура?
– Не знам. Тя показа болнични. Явно си има някакви персонални аргументи. Но и Софийска градска прокуратура, която управлява в този момент, не е по-малко натоварена, въпреки че огромна част от делата минаха към спецпрокуратурата.
– Има ли някой във вашия състав на Висш съдебен съвет, който написа есемеси на премиера Борисов, както в предходния? Въпреки, че правосъдната власт е сякаш самостоятелна от изпълнителната?
– Аз нямам телефона на премиера. Не съм му пращал есемеси. Не съм забелязал и сътрудниците да го вършат. Имали сме публични срещи и с него, и с министър Горанов. Говорили сме си за пари и за здания, не за каузи.
– Дали съдиите и прокурорите ще получат обещаните 17% нарастване на заплатите?
– Би трябвало да се съблюдава Закона за правосъдната власт – минималната заплата за младши магистрат да се дефинира от 2 работни заплати в бюджетния бранш. Ако изпълнителната власт вдигне с 10% заплатата на държавната администрация, както даде обещание, автоматизирано би трябвало да пораснат и заплатите на магистратите.
Нашият посетител
Евгени Диков е роден на 20.02. 1955 година Завършил е право в СУ „Св. Климент Охридски“ (1981). Влиза в правосъдната система като прокурор и се издига до зам.-градски прокурор на София (1991). През 1992- 2003 е юрист, след това още веднъж се връща в системата като следовател в НслС. През 2006 година е назначен от Висш съдебен съвет за прокурор към ВКП. Поема краткотрайно ръководството на СГП през 2013-а, а в края годината е определен за шеф на Национална следствена служба и зам.-главен прокурор. През 1017 година е определен за член на Висш съдебен съвет от квотата на следователите.
– Г-н Диков, до момента в който се подготвях за това изявление, попитах петима правосъдни кореспонденти каква е разликата сред настоящия и предходния Висш правосъден съвет (ВСС). Отговориха ми, като че ли са си плюли в устата: в този Висш съдебен съвет са по-малко свадите. Този отговор нервира ли ви, или ви радва?
– Определено ме радва. Наблюдавал съм съвещанията на предходния състав на Висш съдебен съвет и съм наясно, че в тях от време на време се стигаше до персонални нападки. В този Висш съдебен съвет не е по този начин. Ние не губим време за работа в междуличностни кавги. Може би, тъй като сме множеството от моето потомство – сътрудници с дълъг опит, пристигнали от висшите съдилища или висшата прокуратура, които познават проблемите в правосъдната система за цялата страна. Никой от нас не тегли към района, от който е пристигнал, и в който ще се върне вероятно, като му свърши тук мандата.
– Вие самият по какъв начин се чувствате от година насам? Цял живот сте бил прокурор, следовател, тичал сте по горещи следи, дето се споделя. Не ви ли е скучно в този момент, като служител в правосъдната власт?
– Трудно привиквам. Не че ми е скучно. Но, като следовател и прокурор взимах решения еднолично и си поемах съответната отговорност за решенията. Сега всяко нещо би трябвало да мине през комисия, гилдия, пленум. Доста тромава ми се вижда тази процедура – на груповото решение. Но това е ситуацията.
– Как тече работният ви ден? Има хора, които считат, че във Висш съдебен съвет с триене на бюрата се изкарват положителните заплати.
– Чух проф. Никола Филчев да споделя в едно изявление, че предходните сформира на Висш съдебен съвет, чиито членове са правораздавали, тъй като органът тогава не беше непрекъснат, работели по 2 часа на седмица, колкото нас, които непрекъснато заседаваме. За мен това не е правилно. Комисията за ръководство на собствеността, на която съм ръководител, заседава всяка сряда по 4 часа. Отделно имаме съвещания на прокурорската гилдия, настрана на пленума. Почти всеки сътрудник взе участие в няколко комисии – по ръководство на собствеността, по бюджет и финанси, правна, по професионална подготовка, по осведомителни технологии, по правосъдната карта и натовареността – и е зает в тях от понеделник до четвъртък, когато заседава пленумът с двете колегии по едно и също време. Отделно всички вземат участие в избираните с компютър сформира по дисциплинарни каузи и вземат участие в съвещанията по тях (в петък или сред съвещанията на комисиите), също така участваме в съвещанията на колегиите и на пленума, чийто дневен ред е и с 60 точки от време на време.
– Разделението на две колегии (съдийска и прокурорска) оправдава ли упованието да се усъвършенства работата на Висш съдебен съвет?
– Да. Съдии да кадруват съдии, а прокурори – прокурори. Това е по-удачно, в сравнение с прокуратурата да взема решение съдийски проблеми и назад – съдии да атестират прокурори и да им назначават административни ръководители.
– Кои са най-важните неща, които свърши тази година комисията по правосъдните парцели, която ръководите? Тя е значима комисия – у вас е хлябът и ножът.
– Тази комисия е относително нова – основана след измененията в Закона за правосъдната власт, с които за следващ път ръководството на правосъдните парцели се трансферира от Министерството на правораздаването към Висш съдебен съвет. Оттогава предпочитано свършихме към 3 неща. Първо, създадохме ясни правила – и за ремонтите (текущи и основни), и за отдаването чартърен на ведомствени жилища. Приехме ги на пленум – текст по текст. За да не каже някой „ вие давате пари за ремонт на този областен съд, а пренебрегвате другия “. И с цел да не може до безспир да се употребяват ведомствени жилища, и магистрати, чийто заплати не са дребни, да заплащат по 100-150 лева наем. И не трябва по този начин – да имаш триетажна къща в Божурище да вземем за пример и да аплайваш за ведомствено жилище в София, нали? На второ място, огледахме регистъра на недвижимите парцели, в който имаше доста неуредени неща. Цели здания не престават да се разпределят сред следствието и Министерство на вътрешните работи, примерно,въпреки наставления един разграничителен протокол от 1995 година А какъв брой доста неща са се трансформирали от този момент!
– Сега ремонтите на грохналите правосъдните здания са настоящи, в случай че не бъркам?
– Ние определихме тъкмо реда, по който се желаят и дават средства за настоящите поправки на правосъдните здания, като се разпореждат публични поръчки за тях. Трима специалисти работят при нас по това. За страдание началникът на отдела за публични поръчки господин Станков напусна, като сподели, че си намерил по-добре платена работа. И освен той. Някои от най-опитните чиновници в администрацията на Висш съдебен съвет ни напуснаха тази година.
– Защо? Чух колежката ви Керелска да споделя, че би трябвало да осмислите отношението си към администрацията на Висш съдебен съвет. Да не би да сте високомерни към тях? Или ги товарите с доста работа?
– Не, аз не мисля, че е систематичен проблем това.
– А кое е систематичен проблем?
– Ами да вземем за пример това, че Висш съдебен съвет от години заплаща всеки месец 116 000 лева наеми за правосъдни здания. Поставили сме си задача те в най-скоро време да бъдат освободени. В Нова Загора това скоро ще стане, там се строи нова постройка. Но е огромен казусът със постройката на „ Съборна “ 7 в София.
– Административните съдии са там…
– И наемът е 76 000 лева на месец. Някои етажи сме освободили към този момент, само че притежателят не желае да понижи наема и за себе си е прав – други наематели няма да му дойдат, до момента в който сме там. Очакваме позволение за градеж на бул. „ Драган Цанков “ 6, където беше Районен съд – София, там ще се реалокира Административен съд – София град, който е на „ Вашингтон “ 17, а това пък ще освободи част от пространствата там за администрацията на Инспектората, за който сега се заплаща наем на друго място.
– Леле. Много строителни работи в правосъдната власт!
– Обявена е социална поръчка за планиране и строителство на бул. „ Стамболийски “ 82, където е техническата гимназия. Сградата е огромна, разрешава да се създадат в нея правосъдни зали. Но е строена през 1949-1951 година, по тогавашни нормативи – от тухли и ремонтът се усложнява от противоземетръсните пилони, които би трябвало да се поставят.
– Ами спецсъдилищата? Те берат душа на ул. „ Черковна “ от теснота. Опашки пред правосъдните зали, коридорите задръстени с папки…И ДКСИ се намира там.
– Има решение ДКСИ (Държавната комисия по сигурността на информацията) да напусне ул. „ Черковна “ до края на годината. Там има под земята паркинг за 120 автомобила. От 3 година са заложени 960 000 лева в капиталова стратегия за преграждане на част от този паркинг, в който да се направи помещение за архивите с климатични и пожароизвестителни инсталации-съгласно всички условия на държавния списък. Но половината от паркинга е на ДКСИ и тя отхвърля.
– Спецсъдиите желаеха пари, с цел да си сложат знаме на стълб пред постройката. Защо не им дадохте?
– По решение на комисията по бюджет и финанси. Както сътрудниците споделят, че то не е да се купи един път едно огромно знаме, то всяка година желае замяна. На Административните здания се поставят флагове на фасадата. Друго е стълб да се постави…
– Така да е. По-важен е казусът с финансовите разноски. Усвоени били едвам 731 хиляди лева от заложените 16 млн., по този начин ли?
– За предходната година са усвоени 1, 167 млн. лева Очаквам до края на тази година да усвоим 5,5 млн. – 5 пъти повече. 16-те милиона, които споменахте, се трансферират като временен излишък от година на година, от 2007 година насам. Опитваме се да ги почистим. Но е мъчно. В Районен съд -Елена за повторно от 2 години се афишира социална поръчка за главен ремонт за 300 000 лева Първият път никой не се яви, вторият се яви претендент, завоюва поръчката, само че видя, че сумата е „ изпилена “, носи му дребна облага и се отхвърли. За Районен съд – Сливница са планувани 3 млн.лв., само че се апелира публичната поръчка и строителството 2 години не може да почне, започва едвам сега…Искате ли да се върнем в историята обратно?
– Колко обратно?
– През 1932- 1940 година е имало интензивно строителство на правосъдни здания, част от които са дело на родолюбиви българи – в Карлово, Самоков, Ихтиман. От този интервал имаме нотариални актове за дарения. След 1945 година теорията беше, че комунизмът идва през 1980 година и няма да има съд и прокуратура. Съдебната палата в София се взе за музей. А палатите в Русе, Враца и другаде станаха общински и окръжни национални препоръки, пощи и така нататък След 1990 година – хайде назад – постройките на окръжните комитети на партията в Ловеч и Бургас се предоставиха на правосъдната власт. През 2007-2008, при министър Меглена Тачева е имало амбициозна стратегия. Много общини тогава са дали права на градеж за правосъдни покои, направени са планове за тях. За Варна – десететажна постройка! Но по липса на средства са приключени единствено един –два обекта. Сега предлагаме на сътрудниците във Варна транспортната болница, до централната гара – да й се пристроят правосъдни здания, само че те отхвърлят. Не им хареса и банкрутиралият мол в края на града. В мандата на Тачева е добит някогашен боен парцел в центъра от 6 дка. Но на 4 м изпод има подпочвена вода, а планът планува 4 подземни етажа. Това значи дренажи, хидроизолации – по този начин постройката, която е по план за 100 млн. лева от бюджета на правосъдната власт, ще стане 200 млн! Колегите имат копнеж за един терен на министерството на правораздаването – 23 дка до пандиза, покрай центъра на Варна. Но би трябвало там да се направи под земята паркинг, горе няма места за колите на магистрати и жители. Това в необозримо бъдеще… Сега съдът на Девня е на 8 км от центъра на града, във варненската община, а прокуратурата е в частен апартамент – в него прокурорът приема жители, до момента в който на терасата на прилежащия притежателите си пекат кюфтета…
– Съдебна жилищна рецесия, значи?
– В Несебър съдът е в някогашната почивна станция „ Житен клас “, а прокуратурата е другаде, с БКС и обществените служби. В Царево прокуратурата и съдът са в някогашни хотели, на двата края на града, което е проблем и за правосъдната защита. В Монтана гражданската и наказателната колегии на Районния съд са в разнообразни здания, прокуратурата – в трета. В Балчик съдът и прокуратурата са чартърен в ненужно огромна постройка –два етажа с по 14 кабинета плюс правосъдни зали. Тя е оценена на 1,4 млн. лева, само че притежателят желае 3,5 млн. Да я купим и дума не става, тъй че един миг Балчик може да се окаже без правосъдна постройка. Предоставена е от Министерски съвет една, строена за потребностите на румънската войска през 1939 година, когато Южна Добруджа е била още румънска територия. Тя е безусловно непригодна, може единствено да се събори. Имало е и план за футуристична правосъдна постройка – нещо като летяща паница, кацнала посред града, само че по липса на средства не е издигната и тя…Така се събират милионите, неусвоени с години. Иначе ние по годишния си проект стартираме с публични поръчки 35 обекта в Нови пазар, Благоевград, Пазарджик, като всички са на някакъв стадий – административна процедура, планиране, строителство. Правилата са ясни. За настоящи поправки – по 3 предложения, ние предлагаме на комисията за бюджет и финанси най-целесъобразната, която не всеки път е най-евтината и се отпускат средства. За съществени поправки таванът е от 50 000 до 270 000 лева, техническите задачи са съгласувани с наши специалисти. Строителните работи и разноски се управляват от административните ръководители до по този начин избраните парцели, тъй като не е допустимо четиримата специалисти от Висш съдебен съвет да поемат всички обекти. Целта е да не харчим за наеми неверни пари! В Разлог плащаме на частна компания, а общината може да ни даде безплатно етаж от общинска постройка. С концепциите за прекрояване на правосъдната карта доста общини откриха парцели, които да ни дават безплатно.
– Ех, тая прословута правосъдна карта! Толкова ли е мъчно да се начертае, че 10 години я чакаме?
– Прокурорската гилдия направи първата стъпка с построяването на териториални отделения, изнесени работни места. Въпреки митингите в Чепеларе и Мадан! В Районната прокуратура ( РП) – Кула работи един прокурор, само че с две деловодителки и основен счетоводител. Да, може би по закона за счетоводството това да се изисква. Но вижте – компании със стотици чиновници употребяват услугите на счетоводни къщи. Правим опит с 11 прокуратури – те се закриват от Нова година, като се основават териториални отделения по места (в които остават единствено прокурорите и профилираната администрация) и една районна прокуратура в регионалния център, в която се концентрира общата администрация – административни секретари, основни счетоводители и други Във видинско ще има районна прокуратура – Видин и териториални отделения в Белоградчик и Кула. В смолянско ще има районна прокуратура – Смолян, РП-Златоград и териториални отделения в Мадан и Чепеларе. Прокурорско наличие ще има по места, както и до момента.
– Но и митинги ще има още, евентуално?
– Да, промяната среща отпор по места – от депутатски лобита и локални общественици, които считат, че във всяко обитаемо място би трябвало да има съд и прокуратура. Но не може Холандия с 14,5 млн. население да има 19 прокуратури и съдилища, а България с по-малко от 7 млн. население – 147!
– А с колите по какъв начин са магистратите? Как ще пътуват от дребния до огромния град?
– Председателката на окръжния съд в Русе сложи остро този въпрос предходната година. Тя разполагала с една КИА на възраст, на която никой не смеел да се качи. Предишният Висш съдебен съвет е решил да се разгласи социална поръчка за по-голям брой коли – по този начин цената пада и ги обслужва един сервиз. Ние направихме поръчка по Закон за обществените поръчки. Спечели го вносителят по Закон за обществените поръчки. Спечели го вносителят на шкода. – 13 за Висш съдебен съвет и 37 за органите на правосъдната власт. Цената падна фрапантно – на 47 000 и 41 000 лева Сега Висш съдебен съвет има остарели коли „ Фолксваген пасат “, които са все в сервиза, който обслужва и мерцедесите на Народно събрание, и шкодите на прокуратурата…Но да знаете – това са оперативни коли, не са лични – за членовете на съвета и ръководителите на съдилища. Те се употребяват за разнасяне на призовки, за командировки на членове на комисиите е специалисти от администрацията в страната, за транспортиране на огромни каузи. Един съд изиска за автомобил, който да събира заран чиновниците за работа. Но това е неприемливо. Който е назначен, а не е командирован в този съд, няма право на пътни разходи.
– Красьо Черния с неговото тефтерче за назначения беляза всички сформира на Висш съдебен съвет с предубеждението, че назначават шефовете на прокуратури и съдилища под въздействие на тъмни сили в политическото задкуслисие. Така е, нали?
– Красьо Черния е противен спомен от предишното. Не мисля, че в настоящия състав на Висш съдебен съвет има подмолни сили. Проблемът при нас е различен – че от време на време няма претенденти за административни ръководители. Обявяваме състезания за по-малките прокуратури – не се явява никой.
– Защо по този начин?
– Не желаят да стават началници. Председателят на районният съд в Самоков примерно стопанисва постройка, строена от 1939 година Отпуснахме му 100 000 лева за главен ремонт на покрива, който тече. Отговорът му беше: аз желаех пари за колело, вие ми дадохте за автомобил!. Страх го е да разгласи социална поръчка за 100 хиляди! И военно апелативният прокурор Веселин Стоев ми сподели, въпреки и на смешка: в случай че би трябвало аз да провеждам поръчката за ремонта на нашата постройка на „ Позитано “( за 300 000 лева.) мятам си и пагоните, и оставката.
– Страхуват се от обвинявания в злоупотреби? Но за какво, в случай че всичко им е наред?
– Когато бях началник на следствието, споделих на някогашния основен прокурор: „ Г-н Велчев, аз нямам счетоводство, не разгласявам публични поръчки, популярност Богу. “ А Отговорът му беше: „ Винаги на един административен началник можеш да му образуваш дело по член 282 ( за закононарушение по работа – б.а.) Винаги ще се откри защо. “
– Затова ли госпожа Емилия Русинова не желае да стане началник на спецапелативната прокуратура?
– Не знам. Тя показа болнични. Явно си има някакви персонални аргументи. Но и Софийска градска прокуратура, която управлява в този момент, не е по-малко натоварена, въпреки че огромна част от делата минаха към спецпрокуратурата.
– Има ли някой във вашия състав на Висш съдебен съвет, който написа есемеси на премиера Борисов, както в предходния? Въпреки, че правосъдната власт е сякаш самостоятелна от изпълнителната?
– Аз нямам телефона на премиера. Не съм му пращал есемеси. Не съм забелязал и сътрудниците да го вършат. Имали сме публични срещи и с него, и с министър Горанов. Говорили сме си за пари и за здания, не за каузи.
– Дали съдиите и прокурорите ще получат обещаните 17% нарастване на заплатите?
– Би трябвало да се съблюдава Закона за правосъдната власт – минималната заплата за младши магистрат да се дефинира от 2 работни заплати в бюджетния бранш. Ако изпълнителната власт вдигне с 10% заплатата на държавната администрация, както даде обещание, автоматизирано би трябвало да пораснат и заплатите на магистратите.
Нашият посетител
Евгени Диков е роден на 20.02. 1955 година Завършил е право в СУ „Св. Климент Охридски“ (1981). Влиза в правосъдната система като прокурор и се издига до зам.-градски прокурор на София (1991). През 1992- 2003 е юрист, след това още веднъж се връща в системата като следовател в НслС. През 2006 година е назначен от Висш съдебен съвет за прокурор към ВКП. Поема краткотрайно ръководството на СГП през 2013-а, а в края годината е определен за шеф на Национална следствена служба и зам.-главен прокурор. През 1017 година е определен за член на Висш съдебен съвет от квотата на следователите.
Източник: trud.bg
КОМЕНТАРИ