Гневът търси върху кого да се стовари. Върху китайците, върху

Гневът търси върху кого да се стовари. Върху китайците, върху ромите, върху Европейски Съюз. Засега гневът се преглъща, само че ще се натрупа, в случай че епидемията от ковид се разрасне. И тогава всяка дума на погрешно може да го отпуши. Това написа в собствен разбор за Deutsche Welle някогашният ръководител на Съвет за електронни медии Георги Лозанов.
Масовите бедствия са инспекция за солидарността на нацията, тъй като оцеляването на всеки повече или по-малко зависи от държанието на всички. При нас дългът към другия след появяването на ковид беше дефиниран по този начин: пристигна време младите да спасят старите, като си останат вкъщи. Социалното разграничаване от прагматична мярка се трансформира в честен императив. Физическото разделяне стана израз на човешка непосредственост.
На нацията ѝ се наложи да живее съгласно непознати ограничавания и съществуването ѝ замязя повече на литература, в сравнение с действителност. За това какво още може да ѝ се случи е по-лесно да схванеш не от новините, а от разказ. Например от " Чумата " на Албер Камю, която е измежду най-четените в последно време книги. Според нея, положението на общественост, сложена под карантина, минава през пет стадия: отказване, яд, всепозволеност, отмалялост и меланхолия, покорност.
Носталгия по една командна система
Най-напред, макар обстоятелствата, не искаш да приемеш, че оттук насетне животът ти ще бъде различен. Началното отказване бе изключително типично за богати и самоуверени общества като британското и американското, до момента в който ние прекомерно бързо се примирихме с това, че идва злополучие и се постановат рестрикциите.
Защото, в случай че " животът преди " не е бил чак толкоз прекрасен, е по-лесно да се откажеш от него. А и поради ширещата се соцносталгия, която всъщност е носталгия към една командна система, където властта ти дава сигурност, единствено доколкото взема решение вместо теб и ти диктува от тв приемника какво да правиш. Пандемията постепенно реставрира социализма. Известна опозиция демонстрира дребна демократична общественост - не поради ограниченията против разпространяването на вируса, а поради риска те да се трансфорат в жанр на ръководство.
Гневът . Той извира от риторичния въпрос: за какво всичко това ти се случва, тъкмо в този момент, тъкмо тук, навръх теб?! И търси върху кого да се стовари. Върху китайците, върху инфектираните, върху ромите, върху институциите, върху ЕС… Но към този момент най-малко мъчно се намират безапелационни причини виновността да се припише на някого. Дори Българска социалистическа партия, макар специфичното присъединяване на президента, води половинчата борба с държавното управление, по-скоро по политическа инерция, в сравнение с от предпочитание да му вземе мястото. Гневът се преглъща, само че ще продължи да се натрупа, в случай че пандемията се разраства и тогава всяка дума или крачка на погрешно може да го отпуши.
Всепозволеността е третият, най-опасен стадий, когато дотолкоз се чувстваш заплашен, че ти падат задръжките и се спасяваш " по единично " - без да се интересуваш от следствията за другите. Но това е и време, в което се раждат герои - те резервират моралния си континуитет и работят за общото богатство, жертвайки своето лично. Вече се обрисуваха претенденти за такава популярност, въпреки че още им е рано. А и нека изобщо не са ни нужни, нека заобиколим стадия на крайни човешки низости и висоти.
Един все по-горещ политически въпрос:
Умората към този момент се усеща - преди всичко измежду медиците, от които се чака да заместят най-малко още двама емигрирали. Постепенно ще става все по-горещ политическият въпрос: Депресията също е неизбежна за хора, затворени сред стените на дома си.
Накрая смирението . Общото злополучие е късмет да си дадеш сметка за личната си маловажност, да се смириш. И може да постави завършек на посткомунистическата лакомия, трансформирала далаверата в локален знак за авторитет. Кой знае дали пандемията няма да измести и Гешев… Едно обаче ми се коства несъмнено - когато всичко завърши, ще стартира ускорена промяна на обществения хайлайф в страната, като в новия наложително ще влязат заслужилите борци против ковид.