Пловдивчани на 12 метра над земята без асансьор
Глухи и слабочуващи хора за първи път в България направиха опит за скално катерене. За да пробват оборудването и да усетят по какъв начин става, за начало се издигнаха на въжета по металните кули на стадион „ Пловдив “ през уикенда. А от септември 16 души ще катерят към този момент в действителност скалите по пловдивските тепета в границите на план „ Аз мога “.
33-годишната Мария Косева първа се престраши да се издигне на 12 м над земята със личните си старания и специфичната екипировка на катерача -сбруя. Обича да поглежда света отвисоко и е живяла на 12. етаж, само че този път не й трябваше асансьор. Преди да се впусне в приключението, жестомимичните преводачи Анна Ройдева и Деян Славов й обясниха кое защо служи и по какъв начин да го употребява. Самите те минали половин година образование по плана.
„ Реших да вземам участие, тъй като желая да видя какво е възприятието. Виждала съм хора, които се катерят, и ми е любопитно дали аз също мога да се оправя “, показа Мария. Тя е механически реализатор в локалното отделение на Национален осигурителен институт и ръководител на младежката секция на Районната организация на глухите в Пловдив. Първият опит в катеренето е най-екстремното й прекарване до момента. Преди време желала да скочи с бънджи, само че в последния миг я дострашало и се отказала.
За човек, който не чува, от време на време и всекидневието е рисково прекарване. Най-сложно е намирането на работа, споделя Мария. Досега е работила в склад за облекла и като общ служащ. Преди 3 година се преместила от София в Пловдив, с цел да е покрай брат си. Влюбена е в този град и не желае да го напусне към този момент в никакъв случай. Но житейските й борби не престават, както в столицата. „ Когато търсиш работа, всички се отдръпват, тъй като не можеш да приказваш по телефона, а другите сътрудници не владеят жестомимичния превод и не могат да поддържат връзка с теб “, разказва дамата. По същата причина до момента не е посмявала и да тръгне в планината - не може да извика „ помощ “, в случай че се наложи.
„ Сега се усещам равна - блестна Мария, до момента в който се приготвяше за първото си издигане над земята с катераческа екипировка. - Но нормално не е по този начин. Повечето хора ме заобикалят, тъй като съм глуха. Даже чувствам ненавист, въпреки да съм постоянно усмихната. Ведрото отношение към живота ме кара да се усещам по-добре, когато срещна компликации. “
След първото клатене на въжето Мария бързо усети по какъв начин да следва посоката нагоре. „ Ако почувстваш отмалялост, спираш “, владееше ситуацията във всеки миг Анна Ройдева, която направи катерене по паралелно въже до Мария, превеждайки инструкциите на експертите посредством жестомимичния език. На шестия метър новобранката направи жест към земята: „ Прекрасно е! ”. И дори пооправи с женско кокетство понабраната от оборудванията тениска.
Екипировката на катерача дава три опорни точки. Едната е металният лидер на гърдите, който „ захапва “ въжето и държи катерача. Ключовата роля обаче в действителност има така нареченият водещ захват отдясно, който е обвързван с педал за крайници. Чрез него човек набира тялото си нагоре, като не се издърпва с ръце, а употребява крайници си за изтласкване. А когато смени посоката, откачва гръдния захват и тогава на помощ идва другата опорна точка в оборудването. Така когато и да е катерачът е обезопасен по два метода.
И в случай че в катеренето това обезпечава така наречената сбруя, трите опорни точки в живота на Мария са брат <210>, сестра <210> и обичаният мъж. Заради тях съм толкоз смела, споделя тя. И след първия опит в рисковите спортове към този момент е подготвена да опита полет с парапланер. Мечтае и да огледа света от балон. Иска ми се също да пътувам по света и да видя по какъв начин живеят глухите хора в други страни, прибавя Мария.
„ Горе е прелестно. Усетих бързо по какъв начин да уравновесявам. Още хора би трябвало да опитат това! “, разказа прекарването си дамата.
Пробват каяк и насочване
Целта на плана е да дадем опция на глухи и слабочуващи хора да усетят един различен свят и да покажат на себе си, че няма невъзможни неща, изясни Крум Сираков, спелеолог и началник на плана „ Аз мога “. Начинанието е на Сдружение с нестопанска цел „ Асоциация за обществена, здравна и правна помощ “ и се реализира по стратегия „ Пловдив за младите “ на Община Пловдив.
Както постоянно се случват положителните неща, концепцията ни хрумна предходната година в диалог с приятеля ми юрист Васил Попов, описа той. „ Първо ни споделиха, че сме луди. И познаха “, смее се той. Но след това бързо намерили съидейник в лицето на Тилка Карякова, която е ръководител на Районната организация на глухите. Партнират им и инструктори по алпийска подготовка при Съвместно командване на специфичните интервенции.
Имаме упоритост да обучим глухи и слабочуващи хора и по туристическо насочване, към този момент чертае последващи проекти юрист Васил Попов от Асоциацията за обществена, здравна и правна помощ. Вероятно следва и нов план, обвързван с водните спортове. Със съидейниците му към този момент създали първи опит в каяка с хора, които не чуват.
33-годишната Мария Косева първа се престраши да се издигне на 12 м над земята със личните си старания и специфичната екипировка на катерача -сбруя. Обича да поглежда света отвисоко и е живяла на 12. етаж, само че този път не й трябваше асансьор. Преди да се впусне в приключението, жестомимичните преводачи Анна Ройдева и Деян Славов й обясниха кое защо служи и по какъв начин да го употребява. Самите те минали половин година образование по плана.
„ Реших да вземам участие, тъй като желая да видя какво е възприятието. Виждала съм хора, които се катерят, и ми е любопитно дали аз също мога да се оправя “, показа Мария. Тя е механически реализатор в локалното отделение на Национален осигурителен институт и ръководител на младежката секция на Районната организация на глухите в Пловдив. Първият опит в катеренето е най-екстремното й прекарване до момента. Преди време желала да скочи с бънджи, само че в последния миг я дострашало и се отказала.
За човек, който не чува, от време на време и всекидневието е рисково прекарване. Най-сложно е намирането на работа, споделя Мария. Досега е работила в склад за облекла и като общ служащ. Преди 3 година се преместила от София в Пловдив, с цел да е покрай брат си. Влюбена е в този град и не желае да го напусне към този момент в никакъв случай. Но житейските й борби не престават, както в столицата. „ Когато търсиш работа, всички се отдръпват, тъй като не можеш да приказваш по телефона, а другите сътрудници не владеят жестомимичния превод и не могат да поддържат връзка с теб “, разказва дамата. По същата причина до момента не е посмявала и да тръгне в планината - не може да извика „ помощ “, в случай че се наложи.
„ Сега се усещам равна - блестна Мария, до момента в който се приготвяше за първото си издигане над земята с катераческа екипировка. - Но нормално не е по този начин. Повечето хора ме заобикалят, тъй като съм глуха. Даже чувствам ненавист, въпреки да съм постоянно усмихната. Ведрото отношение към живота ме кара да се усещам по-добре, когато срещна компликации. “
След първото клатене на въжето Мария бързо усети по какъв начин да следва посоката нагоре. „ Ако почувстваш отмалялост, спираш “, владееше ситуацията във всеки миг Анна Ройдева, която направи катерене по паралелно въже до Мария, превеждайки инструкциите на експертите посредством жестомимичния език. На шестия метър новобранката направи жест към земята: „ Прекрасно е! ”. И дори пооправи с женско кокетство понабраната от оборудванията тениска.
Екипировката на катерача дава три опорни точки. Едната е металният лидер на гърдите, който „ захапва “ въжето и държи катерача. Ключовата роля обаче в действителност има така нареченият водещ захват отдясно, който е обвързван с педал за крайници. Чрез него човек набира тялото си нагоре, като не се издърпва с ръце, а употребява крайници си за изтласкване. А когато смени посоката, откачва гръдния захват и тогава на помощ идва другата опорна точка в оборудването. Така когато и да е катерачът е обезопасен по два метода.
И в случай че в катеренето това обезпечава така наречената сбруя, трите опорни точки в живота на Мария са брат <210>, сестра <210> и обичаният мъж. Заради тях съм толкоз смела, споделя тя. И след първия опит в рисковите спортове към този момент е подготвена да опита полет с парапланер. Мечтае и да огледа света от балон. Иска ми се също да пътувам по света и да видя по какъв начин живеят глухите хора в други страни, прибавя Мария.
„ Горе е прелестно. Усетих бързо по какъв начин да уравновесявам. Още хора би трябвало да опитат това! “, разказа прекарването си дамата.
Пробват каяк и насочване
Целта на плана е да дадем опция на глухи и слабочуващи хора да усетят един различен свят и да покажат на себе си, че няма невъзможни неща, изясни Крум Сираков, спелеолог и началник на плана „ Аз мога “. Начинанието е на Сдружение с нестопанска цел „ Асоциация за обществена, здравна и правна помощ “ и се реализира по стратегия „ Пловдив за младите “ на Община Пловдив.
Както постоянно се случват положителните неща, концепцията ни хрумна предходната година в диалог с приятеля ми юрист Васил Попов, описа той. „ Първо ни споделиха, че сме луди. И познаха “, смее се той. Но след това бързо намерили съидейник в лицето на Тилка Карякова, която е ръководител на Районната организация на глухите. Партнират им и инструктори по алпийска подготовка при Съвместно командване на специфичните интервенции.
Имаме упоритост да обучим глухи и слабочуващи хора и по туристическо насочване, към този момент чертае последващи проекти юрист Васил Попов от Асоциацията за обществена, здравна и правна помощ. Вероятно следва и нов план, обвързван с водните спортове. Със съидейниците му към този момент създали първи опит в каяка с хора, които не чуват.
Източник: marica.bg
КОМЕНТАРИ