Дефлация по време на война: как реагира ЕЦБ
Глобалният скок на инфлацията постави завършек на дългия интервал на ниски лихвени проценти и принуди централните банки по света да се опитат да овладеят цените, като покачат лихвите по заемите.
Но защото политиците от ЕЦБ се приготвят да сложат завършек на ограниченията за изкупуване на дълг на обща стойност към пет трилиона евро (5,4 трилиона долара), разгърнати от 2014 година насам, ето какво реализираха те и какво може да последва.
- Какво направиха тласъците? -
Още през 2014 година, при очертаващата се дефлация, ЕЦБ започва програмата си за стимулиране на изкупуването на облигации, с цел да се опита да подтиква цените и икономическия напредък.
Инструментът работи посредством изкупуване на облигации на пазара, което намалява или задържа лихвените проценти както за страните, по този начин и за корпоративните вложители и потребителите.
При състояние че лихвените проценти към този момент са на исторически ниски нива, програмата е методът, по който ЕЦБ се пробва да подтиква стопанската система.
През 2020 година банката започва нов проект, с цел да поддържа разноските по заемите под надзор и да преведе стопанските системи през пандемията от ковид.
И двете стратегии са натрупали активи за трилиони евро.
Ако оставим пандемията настрани, темповете на напредък се усъвършенстваха, както и данните за заетостта в цялата еврозона, само че инфлацията мъчно се приближи към задачата на ЕЦБ от два %.
- Как се промени инфлацията? -
Рязкото повишаване на инфлацията стартира първо след началото на пандемията от ковид, защото блокирането наруши веригите за доставки и увеличи цените, а моделите на търсене се изкривиха.
Надеждите за закъснение на инфлацията отслабнаха след съветската инвазия в Украйна. Войната провокира внезапно повишение на цените на силата, суровините и храните, като еврозоната усети най-силно ценовия напън.
От обстановка, в която инфлацията беше трайно ниска и отхвърляше да реагира на ограниченията на ЕЦБ, в този момент външните сили я поддържат трайно висока.
С оглед на задачата на ЕЦБ да сведе инфлацията до два % в средносрочен проект, тревожните данни провокираха смяна на курса.
- Какво може да направи ЕЦБ? -
Програмата на ЕЦБ за стимулиране на изкупуването на облигации би трябвало да завърши при започване на юли и - на доктрина - да понижи малко инфлацията. Иначе главният лост на централните банки за надзор на инфлацията са лихвените проценти.
Понастоящем ЕЦБ има негативни лихвени проценти - исторически извънредно стичане на събитията.
Сега наподобява, че политиците са подготвени да прекратят негативните лихвени проценти в къси периоди и да ги приведат към " безпристрастен лихвен % " - равнище, което нито подтиква, нито задушава стопанската система и което по разнообразни оценки е някъде към нула и два %.
Но нежният напредък и войната ще продължат да оказват въздействие върху стопанската система, ограничавайки опциите за маневриране на ЕЦБ.
Вдигайки лихвените проценти прекомерно бързо, ЕЦБ може в последна сметка да издърпа килимчето отдолу под краката на икономическия напредък, което ще има остри последствия за някои членове на еврозоната.
- Какви са рисковете в периферията? -
Над решението витаят спомените за дълговата рецесия в еврозоната, когато най-вече южните страни бяха подложени на мощен напън, защото разноските им по заемите се повишиха, което затрудни финансирането на задълженията им.
Повишаването на лихвените проценти може да докара до ново усилване на натиска върху по-тежко задлъжнелите страни от еврозоната.
Маржът сред доходността на държавните облигации на тези страни и тази на Германия - чийто дълг се преглежда от пазарите като пример за сигурност - е основен барометър за отчитане на напрежението. Политиците на ЕЦБ ще наблюдават деликатно дали маржовете сред немските и италианските или гръцките облигации ще стартират да се уголемяват прекалено.
Ако това се случи, централната банка може да отсрочи повишението на лихвените проценти. Президентът на ЕЦБ Кристин Лагард съобщи, че ЕЦБ е подготвена да създаде нов инструмент на политиката си, който би могъл да облекчи разноските по заеми за обременените с задължения членове без да навлиза в конкретика. /АФП
Но защото политиците от ЕЦБ се приготвят да сложат завършек на ограниченията за изкупуване на дълг на обща стойност към пет трилиона евро (5,4 трилиона долара), разгърнати от 2014 година насам, ето какво реализираха те и какво може да последва.
- Какво направиха тласъците? -
Още през 2014 година, при очертаващата се дефлация, ЕЦБ започва програмата си за стимулиране на изкупуването на облигации, с цел да се опита да подтиква цените и икономическия напредък.
Инструментът работи посредством изкупуване на облигации на пазара, което намалява или задържа лихвените проценти както за страните, по този начин и за корпоративните вложители и потребителите.
При състояние че лихвените проценти към този момент са на исторически ниски нива, програмата е методът, по който ЕЦБ се пробва да подтиква стопанската система.
През 2020 година банката започва нов проект, с цел да поддържа разноските по заемите под надзор и да преведе стопанските системи през пандемията от ковид.
И двете стратегии са натрупали активи за трилиони евро.
Ако оставим пандемията настрани, темповете на напредък се усъвършенстваха, както и данните за заетостта в цялата еврозона, само че инфлацията мъчно се приближи към задачата на ЕЦБ от два %.
- Как се промени инфлацията? -
Рязкото повишаване на инфлацията стартира първо след началото на пандемията от ковид, защото блокирането наруши веригите за доставки и увеличи цените, а моделите на търсене се изкривиха.
Надеждите за закъснение на инфлацията отслабнаха след съветската инвазия в Украйна. Войната провокира внезапно повишение на цените на силата, суровините и храните, като еврозоната усети най-силно ценовия напън.
От обстановка, в която инфлацията беше трайно ниска и отхвърляше да реагира на ограниченията на ЕЦБ, в този момент външните сили я поддържат трайно висока.
С оглед на задачата на ЕЦБ да сведе инфлацията до два % в средносрочен проект, тревожните данни провокираха смяна на курса.
- Какво може да направи ЕЦБ? -
Програмата на ЕЦБ за стимулиране на изкупуването на облигации би трябвало да завърши при започване на юли и - на доктрина - да понижи малко инфлацията. Иначе главният лост на централните банки за надзор на инфлацията са лихвените проценти.
Понастоящем ЕЦБ има негативни лихвени проценти - исторически извънредно стичане на събитията.
Сега наподобява, че политиците са подготвени да прекратят негативните лихвени проценти в къси периоди и да ги приведат към " безпристрастен лихвен % " - равнище, което нито подтиква, нито задушава стопанската система и което по разнообразни оценки е някъде към нула и два %.
Но нежният напредък и войната ще продължат да оказват въздействие върху стопанската система, ограничавайки опциите за маневриране на ЕЦБ.
Вдигайки лихвените проценти прекомерно бързо, ЕЦБ може в последна сметка да издърпа килимчето отдолу под краката на икономическия напредък, което ще има остри последствия за някои членове на еврозоната.
- Какви са рисковете в периферията? -
Над решението витаят спомените за дълговата рецесия в еврозоната, когато най-вече южните страни бяха подложени на мощен напън, защото разноските им по заемите се повишиха, което затрудни финансирането на задълженията им.
Повишаването на лихвените проценти може да докара до ново усилване на натиска върху по-тежко задлъжнелите страни от еврозоната.
Маржът сред доходността на държавните облигации на тези страни и тази на Германия - чийто дълг се преглежда от пазарите като пример за сигурност - е основен барометър за отчитане на напрежението. Политиците на ЕЦБ ще наблюдават деликатно дали маржовете сред немските и италианските или гръцките облигации ще стартират да се уголемяват прекалено.
Ако това се случи, централната банка може да отсрочи повишението на лихвените проценти. Президентът на ЕЦБ Кристин Лагард съобщи, че ЕЦБ е подготвена да създаде нов инструмент на политиката си, който би могъл да облекчи разноските по заеми за обременените с задължения членове без да навлиза в конкретика. /АФП
Източник: bgnes.bg
КОМЕНТАРИ