Глобалният музикален пазар изживя своята четвърта поредна година на растеж

...
Глобалният музикален пазар изживя своята четвърта поредна година на растеж
Коментари Харесай

Стрийминга на музика и как се изкарват пари от този бизнес?

Глобалният музикален пазар изживя своята четвърта поредна година на напредък през 2018 година, генерирайки доходи от над 19 милиарда $. Стриймингът на музика в този момент съставлява съвсем половината от тази сума, като има 255 милиона индивида, които заплащат абонамент по целия свят, написа Visual Capitalist.

Епохата на стрийминга

Платформите за стрийминг са уеб основани услуги, които разрешават на потребителите да слушат музика с висока разграничителна дарба, без да се постанова да изтеглят и съхраняват огромни файлове.

Основите на този вид предаване на музика са положени от peer-to-peer система за шерване на файлове Napster през 2001 година, последвана от iTunes на Apple няколко години по-късно. Spotify, в опит да се бори с музикалното пиратство, е учреден през 2006 година от шведите Даниел Ек и Мартин Лоренцон.

Днес 68% от възрастните употребяват услуги за стрийминг на музика. Според компанията за изследване на пазара Global Web Index, поколението Z (родените сред 1996 - 2010 г.) прекарва най-вече време в стрийминг платформите.

Как стрийминг платформите печелят пари?

В момента има 33 дейни стрийминг платформи с разнообразни функционалности и характерности. Най-големите - Spotify и Apple Music, разчитат на съвсем идентични модели, с цел да генерират доходи:

Платени абонаменти: Месечни абонаментни пакети, които включват премиум услуги за 10 $ на месец и фамилни пакети за 15 $ месечно
Приходи от реклама (Apple Music няма реклами): При този модел рекламодателите заплащат, с цел да се появяват в платформата, като рекламите са на всеки 15 минути за 30 секунди и могат също по този начин да включват спонсорирани плейлисти или да се появяват на начална страница

Spotify

С 217 милиона дейни консуматори и доходи от съвсем 6 милиарда $ през 2018 година Spotify е световният водач в музикалния стрийминг. Цели 91% от приходите на компанията идват от нейните 100 милиона платени абонаменти, двойно повече от тези на Apple Music, до момента в който останалите 9% са от реклама. Spotify и Гугъл Play имат най-лоялната потребителска база, до момента в който Musify и Audible, която е благосъстоятелност на Amazon, са с най-вече клиенти, които употребяват и други платформи.

Apple Music

Стрийминг платформата на Apple има по-голяма потребителска база от Spotify в Азиатско-тихоокеанския район, Близкия изток, Африка. Въпреки че Apple Music не е печеливш ход за компанията, тя укрепва екосистемата от услугите на Apple, насърчавайки една по-лоялна потребителска база. Една четвърт от потребителите на платформата имат премиум сметки и в Spotify. Глобално клиентите на Apple Music прекарват към 20 минути дневно в нея.

Как изпълнителите печелят пари?

Както за Spotify, по този начин и за Apple Music, 70% от приходите, генерирани от платени абонаменти и реклама, отиват за заплащания към музикални лейбъли и реализатори. И двете платформи употребяват пропорционалния модел (pro-rata model), който заплаща въз основа на общия дял стриймвания, които всеки актьор има. Само за образец, в случай че се генерират 100 милиона $ доходи и осъществяванията на дадения актьор съставляват 1% стриймвания oт тях, тогава той ще получи 1 милион $ авторски и лицензионни хонорари. Платформите не оповестяват обществено тъкмо какъв дял от приходите отиват за артистите и звукозаписните компании.

Изпълнителите обаче желаят по-справедлив модел, който е да е насочен повече към потребителите (user-centric model), при който да им се заплаща въз основа на това какво слуша най-вече обособения човек, като се употребява неговата абонаментна такса. По-малките платформи като Deezer към този момент се насочват към този модел и приканват останалите да създадат същото.

Бъдещето на стрийминг услугите

През идващото десетилетие промишлеността за стрийминг на музика ще продължи да се трансформира, като нововъведенията ще дават обилни благоприятни условия и провокации както за платформите, по този начин и за потребителите.

Персонализация: Платформите за стрийминг употребяват технология, с цел да схванат изцяло навиците за слушане на потребителя и да персонализират музикалните рекомендации непосредствено към него.
Оригинално наличие: Подтикнат от растежа на стрийминг услуги като Netflix и YouTube, покупката от Spotify на Gimlet Media (компания за подкасти) за над 200 милиона $ алармира за началото на стрийминг платформите, които влагат в автентично наличие.
По-високи цени: Изпълнителите и музикалните лейбъли изискват да им се заплаща повече за музиката, която основават, принуждавайки стрийминг платформите да усилят абонаментните си такси в опит да компенсират изгубените доходи.
Предаване онлайн: С възходящата известност на предаването онлайн, изпълнителните могат да предложат на публиката по-персонализирани и по-автентични версии на своята музика.
В момента изпълнителите могат да усилят възможностите си да бъдат включени допълнително плейлисти и в последна сметка да печелят повече пари, като трансформират своята музика въз основа на логаритмите в платформата. Например, те получават възнаграждение, единствено когато песента им бъде слушана за 30 секунди, което води до доста по-кратки продукции, които стартират с припева, с цел да запазят вниманието на слушателя.

Докато стрийминг платформите не престават да обезпечават повече пътища за артистите, с цел да стигнат до сърцата на своята аудитория, доста критици от промишлеността настояват, че музиката към този момент не е за основаване на нещо чисто за наслаждение, а за потреблението на подходи по дадена формула, с единствена цел облага. /money.bg
Източник: dnesplus.bg

СПОДЕЛИ СТАТИЯТА



Промоции

КОМЕНТАРИ
НАПИШИ КОМЕНТАР