Украйна трябваше да стане най-голямата американска база от нов тип
“Глобалната политика за сигурност на администрацията на Байдън в този момент не дава отговор на това, което някои от нейните критици дефинират като „ обграждане и ограничение “. Ето за какво пренапрегнатата американска войска е натоварена със задачата да построява от ден на ден и повече бази по света за противопоставяне на хипотетични врагове. Всичко е обвързвано със запазването на остарялата американска фантазия за тотално международно владичество, съчетана с демократичен интервенционизъм.
Този път обаче на Съединените щати им липсват ресурсите и суверенната воля да продължат сходни старания. Европейските членове на НАТО явно са нервни и не поддържат изцяло дневния ред на Съединени американски щати за Украйна. Най-лошото е, че кръвопролитието в Украйна беше излишно. Малко същинска дипломация с откровени договарящи, претеглящи действителни ползи, елементарно можеше да докара до допустими решения за всички участващи страни. Наистина е иронично, че пламенното предпочитание за война с Русия, демонстрирано в “Ню Йорк Таймс” и “Вашингтон Пост” както и на Капитолийския рид, в действителност сътвори същински заплашителен зложелател, свързвайки Русия и Китай дружно. Както един път сподели карикатуристът Уолт Кели: „ Срещнахме врага и той сме ние! “
По-горе цитирахме Филип М. Джиралди, изпълнителен шеф на Съвет по национални ползи и пенсиониран професионален офицер от разузнаването. Поставена е геополитическа диагноза. Нека прибавим, че в една от универсалните американски бази и най-голямата база от нов вид се трансформира или по-скоро трябваше да се трансформира Украйна, зоната на осъществяване на „ плана Украйна “, ситуирана в големите европейски територии на исторически Русия в границите на осем губерни.
Както всички доброжелателни по-възрастни американски патриоти, от „ палеоконсервативния “ Пат Бюканън през Пол Крейг Робъртс до Сюзън Маси, Джиралди допуска, че водачите на Съединени американски щати позволяват рискови неточности, до момента в който откровено пазят националните ползи на Америка.
Дейвид Стокман, който бързо се издига в администрацията при президента Роналд Рейгън, е склонен с диагнозата на Джиралди. След като напуща Белия дом, Стокман прекарва 20 години на Уолстрийт. „ Днешната гореща война в Украйна нямаше да се случи по никакъв метод, в случай че не беше насилствения прелом през февруари 2014 година, който беше финансиран, проведен и инсцениран от неоконсерватори, предприемачи и търговци на оръжие във Вашингтон. Въпреки напереността, ура-патриотизмът и пронизителното морализиране, предавано от Вашингтон и главните медии, Америка нямаше безусловно никакви ползи за националната сигурност – няма даже и до през днешния ден – да основава спор сред Путин и това, което произтича от този преврат”, счита той.
Трудно е да не се съгласим с това, само че смисълът (поставянето на цел) на случилото се остава прикрит от нас. И по този начин, вярна ли е диагнозата?
Ако приемем, че преобладаващата наднационална „ дълбока страна “ въобще не пази националните ползи на локалните, а в продължение на десетилетия „ подхранва “ военно-държавната конструкция на Съединени американски щати, с цел да приключи интервенцията по „ въздържане – отбиване – разчленяване “ на Русия, то в в този случай всичко застава на своите места. Става ясно освен какво ще се случи с „ украинската база “, незабавно щом потребността от нея изчезне - това се схваща от единствено себе си. Няма да има потребност и от самите Съединени щати. След привършване на настоящата интервенция новата действителност във всичките ѝ съставни елементи ще може да унищожи Северна Америка за исторически нищожно време. Това е, уви, жестоката процедура за използване на баналната, въпреки и параноична идея за международно владичество.
Много така наречен Обикновените американци изпитват известно безпокойствие, към момента не знаят от коя страна са в заплаха. Питат с неспокойствие: “Защо толкоз настойчиво сме въвлечени във омраза с Москва? Какво ни интересува тази Украйна?” Както Доналд Тръмп неотдавна сподели: „...няма американски интерес, който да оправдае нашата интервенция в украинските каузи, в случай че, несъмнено, не смятате, че всички сенчести покупко-продажби на Хънтър Байдън са американски ползи.
Американските опасения са оправдани.
„ Президентът Байдън и други западни водачи неведнъж дадоха да се разбере, че няма да изпращат войски в Украйна.Това обаче не значи, че непреднамерените дейности на Русия или на обособени страни членки на НАТО не могат да предизвикат по-голям спор, който никой не е възнамерявал. През идващите часове, дни и седмици рискът от това, което стратезите назовават " непреднамерена ескалация " ще се усили. Евентуалните опити на обособени държави-членки на НАТО да изпратят в допълнение военно съоръжение през сухопътните граници на Украйна могат да срещнат яростна съветска опозиция и да доведат до битки сред съветски и НАТОвски войски”, разяснява немският анализатор Улрих Кун в публикацията си “Пътища към непреднамерена ескалация: допустима ли е война сред НАТО и Русия?”
Диагнозата, препоръчана от Джиралди, се добавя и прецизира в хода на един тип консултация със експерти.
“Оранжевата революция” от 2004 в Киев би трябвало да се преглежда като неразделна част от общите старания на неоконсерваторите и глобалистите за реализиране на своите интернационалистични цели. И тези цели, почтено казано, нямат нищо общо с обичайните западни и християнски вярвания и полезности. По-скоро те бяха и са демонстрация на това, което ръководителят на Световния стопански конгрес Клаус Шваб дефинира като „ Голямото нулиране “, „ прозорец от благоприятни условия за отразяване, преосмисляне и нулиране на нашия свят “. Следователно, съветското навлизане в Украйна е директен и кумулативен резултат от дейностите, които нашият Държавен департамент и разследващата общественост и нейните поддръжници в Западна Европа приготвят в продължение на тридесет години: да, по този начин да се каже, „ слагат Русия на нейно място - в задната част на рейса “, заключва политологът Бойд Д. Кати.
Задачата пред администрацията на Вашингтон е може би най-ясно изразена в добре познатата теория на Пол Улфовиц преди 30 години, малко след видимо победния завършек на Студената война на Америка. Уолфовиц прокламира, че „ първата цел на Съединените щати е да предотвратят повторното пораждане на нов Съветски съюз или нещо сходно на всички места другаде “. Никоя районна мощ не би трябвало да има силата и ресурсите, „ задоволителни за основаване на световна мощ “. И „ ние би трябвало да поддържаме механизъм, който не разрешава на евентуалните съперници даже да си помислят по-голяма районна или световна мощ “. В същото време доктрината на Улфовиц е единствено последната от поредност от сходни, които прогласяват световното владичество като цел на външната политика на Съединени американски щати от 1941 година
А преди повече от десетилетие видният политолог Кристоф Леман споделя с нас информацията, която е получил: „ Американските сътрудници от Пентагона ми споделиха недвусмислено, че Съединени американски щати и Англия в никакъв случай няма да позволен руско-европейските връзките да се развият до степен да оспорят политическото, икономическото или военното предимство на Съединени американски щати и Англия, тяхната надмощие на европейския континент. Такова развиване на събитията ще бъде предотвратено с всички нужни средства. А в случай че се наложи и с провокиране на война в Централна Европа”.
Ето за какво Съединените щати отвориха „ кутията на Бандера “, надявайки се елементарно да се отърват от това задължение, незабавно щом наличието на „ кутията “ стане излишно за тях.
Съвсем неотдавна, на 17 февруари тази година, анализаторът Майк Уитни означи: „ Днес психическите интервенции на Вашингтон в действителност са ориентирани против Европа. Целта е да се убедят европейците, че би трябвало да вървят вечно под чадъра за сигурност във Вашингтон (известен още като НАТО), с цел да се защитят от външни врагове. Планът също по този начин има за цел да хвърли водачите на Европа назад в задушаващите ръце на чичо Сам. Това са задачите на актуалната интервенция. Съединени американски щати подхващат незабавни дейности, с цел да подсигуряват, че европейските им колонии няма да се измъкнат от икономическата и политическа орбита на Вашингтон. Вашингтон също се пробва да забие чеп сред Европейски Съюз и Русия, с цел да предотврати по-голяма икономическа интеграция, която неизбежно ще сплете Европа и Азия. Вашингтон би трябвало да саботира този проект, с цел да резервира преобладаващата си роля в международния ред. "
Но в светлината на това, което се случва, един спокоен и пореден исторически и политически теоретичен обзор не е напълно подходящ и най-важното - не е изпълним. Нека единствено да напомним, че в новата и модерна ера Русия, без значение от естеството на нейното ръководство и публичен строй, постоянно се оказва на пътя на тези, които са изключително упорити в претенциите си за международно владичество. И успокоява лудите „ със мощна ръка и под напрежение мускул “.
Превод: В. Сергеев
Този път обаче на Съединените щати им липсват ресурсите и суверенната воля да продължат сходни старания. Европейските членове на НАТО явно са нервни и не поддържат изцяло дневния ред на Съединени американски щати за Украйна. Най-лошото е, че кръвопролитието в Украйна беше излишно. Малко същинска дипломация с откровени договарящи, претеглящи действителни ползи, елементарно можеше да докара до допустими решения за всички участващи страни. Наистина е иронично, че пламенното предпочитание за война с Русия, демонстрирано в “Ню Йорк Таймс” и “Вашингтон Пост” както и на Капитолийския рид, в действителност сътвори същински заплашителен зложелател, свързвайки Русия и Китай дружно. Както един път сподели карикатуристът Уолт Кели: „ Срещнахме врага и той сме ние! “
По-горе цитирахме Филип М. Джиралди, изпълнителен шеф на Съвет по национални ползи и пенсиониран професионален офицер от разузнаването. Поставена е геополитическа диагноза. Нека прибавим, че в една от универсалните американски бази и най-голямата база от нов вид се трансформира или по-скоро трябваше да се трансформира Украйна, зоната на осъществяване на „ плана Украйна “, ситуирана в големите европейски територии на исторически Русия в границите на осем губерни.
Както всички доброжелателни по-възрастни американски патриоти, от „ палеоконсервативния “ Пат Бюканън през Пол Крейг Робъртс до Сюзън Маси, Джиралди допуска, че водачите на Съединени американски щати позволяват рискови неточности, до момента в който откровено пазят националните ползи на Америка.
Дейвид Стокман, който бързо се издига в администрацията при президента Роналд Рейгън, е склонен с диагнозата на Джиралди. След като напуща Белия дом, Стокман прекарва 20 години на Уолстрийт. „ Днешната гореща война в Украйна нямаше да се случи по никакъв метод, в случай че не беше насилствения прелом през февруари 2014 година, който беше финансиран, проведен и инсцениран от неоконсерватори, предприемачи и търговци на оръжие във Вашингтон. Въпреки напереността, ура-патриотизмът и пронизителното морализиране, предавано от Вашингтон и главните медии, Америка нямаше безусловно никакви ползи за националната сигурност – няма даже и до през днешния ден – да основава спор сред Путин и това, което произтича от този преврат”, счита той.
Трудно е да не се съгласим с това, само че смисълът (поставянето на цел) на случилото се остава прикрит от нас. И по този начин, вярна ли е диагнозата?
Ако приемем, че преобладаващата наднационална „ дълбока страна “ въобще не пази националните ползи на локалните, а в продължение на десетилетия „ подхранва “ военно-държавната конструкция на Съединени американски щати, с цел да приключи интервенцията по „ въздържане – отбиване – разчленяване “ на Русия, то в в този случай всичко застава на своите места. Става ясно освен какво ще се случи с „ украинската база “, незабавно щом потребността от нея изчезне - това се схваща от единствено себе си. Няма да има потребност и от самите Съединени щати. След привършване на настоящата интервенция новата действителност във всичките ѝ съставни елементи ще може да унищожи Северна Америка за исторически нищожно време. Това е, уви, жестоката процедура за използване на баналната, въпреки и параноична идея за международно владичество.
Много така наречен Обикновените американци изпитват известно безпокойствие, към момента не знаят от коя страна са в заплаха. Питат с неспокойствие: “Защо толкоз настойчиво сме въвлечени във омраза с Москва? Какво ни интересува тази Украйна?” Както Доналд Тръмп неотдавна сподели: „...няма американски интерес, който да оправдае нашата интервенция в украинските каузи, в случай че, несъмнено, не смятате, че всички сенчести покупко-продажби на Хънтър Байдън са американски ползи.
Американските опасения са оправдани.
„ Президентът Байдън и други западни водачи неведнъж дадоха да се разбере, че няма да изпращат войски в Украйна.Това обаче не значи, че непреднамерените дейности на Русия или на обособени страни членки на НАТО не могат да предизвикат по-голям спор, който никой не е възнамерявал. През идващите часове, дни и седмици рискът от това, което стратезите назовават " непреднамерена ескалация " ще се усили. Евентуалните опити на обособени държави-членки на НАТО да изпратят в допълнение военно съоръжение през сухопътните граници на Украйна могат да срещнат яростна съветска опозиция и да доведат до битки сред съветски и НАТОвски войски”, разяснява немският анализатор Улрих Кун в публикацията си “Пътища към непреднамерена ескалация: допустима ли е война сред НАТО и Русия?”
Диагнозата, препоръчана от Джиралди, се добавя и прецизира в хода на един тип консултация със експерти.
“Оранжевата революция” от 2004 в Киев би трябвало да се преглежда като неразделна част от общите старания на неоконсерваторите и глобалистите за реализиране на своите интернационалистични цели. И тези цели, почтено казано, нямат нищо общо с обичайните западни и християнски вярвания и полезности. По-скоро те бяха и са демонстрация на това, което ръководителят на Световния стопански конгрес Клаус Шваб дефинира като „ Голямото нулиране “, „ прозорец от благоприятни условия за отразяване, преосмисляне и нулиране на нашия свят “. Следователно, съветското навлизане в Украйна е директен и кумулативен резултат от дейностите, които нашият Държавен департамент и разследващата общественост и нейните поддръжници в Западна Европа приготвят в продължение на тридесет години: да, по този начин да се каже, „ слагат Русия на нейно място - в задната част на рейса “, заключва политологът Бойд Д. Кати.
Задачата пред администрацията на Вашингтон е може би най-ясно изразена в добре познатата теория на Пол Улфовиц преди 30 години, малко след видимо победния завършек на Студената война на Америка. Уолфовиц прокламира, че „ първата цел на Съединените щати е да предотвратят повторното пораждане на нов Съветски съюз или нещо сходно на всички места другаде “. Никоя районна мощ не би трябвало да има силата и ресурсите, „ задоволителни за основаване на световна мощ “. И „ ние би трябвало да поддържаме механизъм, който не разрешава на евентуалните съперници даже да си помислят по-голяма районна или световна мощ “. В същото време доктрината на Улфовиц е единствено последната от поредност от сходни, които прогласяват световното владичество като цел на външната политика на Съединени американски щати от 1941 година
А преди повече от десетилетие видният политолог Кристоф Леман споделя с нас информацията, която е получил: „ Американските сътрудници от Пентагона ми споделиха недвусмислено, че Съединени американски щати и Англия в никакъв случай няма да позволен руско-европейските връзките да се развият до степен да оспорят политическото, икономическото или военното предимство на Съединени американски щати и Англия, тяхната надмощие на европейския континент. Такова развиване на събитията ще бъде предотвратено с всички нужни средства. А в случай че се наложи и с провокиране на война в Централна Европа”.
Ето за какво Съединените щати отвориха „ кутията на Бандера “, надявайки се елементарно да се отърват от това задължение, незабавно щом наличието на „ кутията “ стане излишно за тях.
Съвсем неотдавна, на 17 февруари тази година, анализаторът Майк Уитни означи: „ Днес психическите интервенции на Вашингтон в действителност са ориентирани против Европа. Целта е да се убедят европейците, че би трябвало да вървят вечно под чадъра за сигурност във Вашингтон (известен още като НАТО), с цел да се защитят от външни врагове. Планът също по този начин има за цел да хвърли водачите на Европа назад в задушаващите ръце на чичо Сам. Това са задачите на актуалната интервенция. Съединени американски щати подхващат незабавни дейности, с цел да подсигуряват, че европейските им колонии няма да се измъкнат от икономическата и политическа орбита на Вашингтон. Вашингтон също се пробва да забие чеп сред Европейски Съюз и Русия, с цел да предотврати по-голяма икономическа интеграция, която неизбежно ще сплете Европа и Азия. Вашингтон би трябвало да саботира този проект, с цел да резервира преобладаващата си роля в международния ред. "
Но в светлината на това, което се случва, един спокоен и пореден исторически и политически теоретичен обзор не е напълно подходящ и най-важното - не е изпълним. Нека единствено да напомним, че в новата и модерна ера Русия, без значение от естеството на нейното ръководство и публичен строй, постоянно се оказва на пътя на тези, които са изключително упорити в претенциите си за международно владичество. И успокоява лудите „ със мощна ръка и под напрежение мускул “.
Превод: В. Сергеев
Източник: pogled.info
КОМЕНТАРИ