Финансист: Всичко е на макс! Покупката на злато е нещо като застраховка живот
Глобалната финансово-икономическа картина сега може да се опише по най-краткия метод като: " Всичко е на макс! Това заяви финансистът Бисер Манолов пред " Телеграф ".
Ето и останалата част от коментара му:
Като стартираме от положението на фондовите пазари, където балонизирането на цената на показателите е невиждано (даже и обичайно спящият японски фондови показател NIKKEI 225 избухна до нови исторически нива), преминем към равнищата на държавната и корпоративна задлъжнялост, лихвените проценти, цената на жилищните парцели, процентът на трудова претовареност, номиналният размер на световния брутен артикул и така нататък Изглежда, че " още веднъж “ сме попаднали в ерата на " новата финансово-икономическа парадигма “.
Това е термин, който е употребен за първи път от именития началник на Федералния запас на Съединени американски щати Алън Грийнспан при започване на века при опита си да опише най-точно удобните стопански условия в композиция с почни цялостна трудова претовареност и допустимите равнища на инфлацията. Точно в този миг станахме очевидци и на първият важен софтуерен взрив подбуден от всеобщото нахлуване на интернет, което наду софтуерния показател NASDAQ до небесата (балонът разумно се пукна по-късно, де).
Задлъжнялост
Мнозина от по-младите сътрудници считат, че " този път нещата са напълно разнообразни “, и че " софтуерният взрив ще продължи вечно “, само че уви – това сме го чували доста пъти. Без да желая да изстудявам ентусиазма на който и да е било, а само бих желал да споделя персоналния си опит, ще вметна, че съм виждал съвсем сходни обстановки през 1992 година, 1998-2002 и 2009 г.
Интересен факт е, че през 1992 г. дългът на Съединени американски щати доближава 46% от Брутният вътрешен продукт на страната (в момента е покрай 100%). Бюджетният недостиг по това време е 4,5% от Брутният вътрешен продукт (средногодишният бюджетен недостиг от времето на Тръмп и по времето на Байдън е близо 9%). Това е времето, когато за първи път американците направиха държавен дълг над 1 трилиона $ и тъкмо по това време политиците и икономистите заедно пакетираха обстановката с надутата фраза " нова икономическа парадигма “, която е тук, с цел да остане задълго.
Бих споделил, че 1992 година е една от най-интересните години от позиция на финансовото нововъведение, защото тъкмо тогава за първи път Bank of Japan стартира използването на прословутата си парична политика, станала известна в Съединени американски щати и Европа 25 година по-късно, под наименованието " количествени облекчения “, и още по-популярна измежду масите под наименованието " отпечатване на пари от въздуха “.
И през 1998, по-същия метод, финансово-икономическата картина изглеждаше на цялостен макс, която в следствие прерасна в " dot.com “ рецесия.
Свръхоптимизъм
Правя този ретроспективен взор само и единствено с една единствена цел – подобен вид свръхоптимизъм на финансовите пазари и частично за световната стопанска система не е невиждан. Това, което е извънредно притеснително обаче е екстремалните равнища на интервенция на държавите в действителната стопанска система. В доста отношения финансовите пазари от ден на ден стартират да наподобяват на кaзино, само че от малко по-различен темперамент – всички печелят. Дали това е допустимо? Не, несъмнено. Забелязахте ли, че до този миг нито веднъж не съм загатнал думата " риск “. Винаги съм смятал, че всеки, който поеме непремерен риск рано или късно бива осъден при пазарно функционираща финансово-икономическа система.
Ето това е огромната разлика сред протичащото се сега и годините, за които приказвам по-нагоре в коментара. Никога не съм виждал световните финансови пазари с по-голяма степен на неглижираност по отношение на риска. Точно и заради тази причина постоянно, когато излязат отрицателни данни за стопанската система на която и да е огромна икономика (най-вече за безработицата и БВП) фондовите пазари вършат нов ценови растеж, просто тъй като чакат следващата порция тласъци от страна на страната и централната банка.
Борсите
Отвсякъде слушам потреблението на словосъчетанието " игрaя на борсата “ вместо вярното " влагам на борсата “. Ако се замисля обаче потреблението на думата " игрa “ е доста по-точно в сравнение с думата " влагам “.
Когато приказваме за " вложение “ всеки новак финансист знае, че са значими три неща да бъдат точно оценени в самото начало: " риск, предстояща рентабилност и интервал на инвестицията “.
Този метод е нерелевантен отдавна насам. При " игрaта на борсата “ хората се интересуват само и единствено от цената. Е, несъмнено, че зад този метод стоят централните банки, които напълно абсорбираха пазарния риск посредством безумната си парична политика и хората отдавна смятат покупката на акции, като безрискова инвестиция, само че това е друга тематика.
Логично е след гореизложената позиция да дам мнението си и къде е най-добре да се " влага “ сега. Е, тъкмо по тази тематика е най-добре да следваме държанието на централните банки и безусловно да ги копираме, колкото и необичайно да звучи. Разбира се, че става въпрос за покупки на " положителното - остаряло “ злато. Няма да се уморя да дублирам, че покупката на злато е нещо като " застраховка живот “. Това е единственият актив, когато не би трябвало да гледате цената му на придобиване. Не на вятъра всички огромни централни банки купуват злато с невъобразим ритъм за последните 5 години. Защо ли?
Ето и останалата част от коментара му:
Като стартираме от положението на фондовите пазари, където балонизирането на цената на показателите е невиждано (даже и обичайно спящият японски фондови показател NIKKEI 225 избухна до нови исторически нива), преминем към равнищата на държавната и корпоративна задлъжнялост, лихвените проценти, цената на жилищните парцели, процентът на трудова претовареност, номиналният размер на световния брутен артикул и така нататък Изглежда, че " още веднъж “ сме попаднали в ерата на " новата финансово-икономическа парадигма “.
Това е термин, който е употребен за първи път от именития началник на Федералния запас на Съединени американски щати Алън Грийнспан при започване на века при опита си да опише най-точно удобните стопански условия в композиция с почни цялостна трудова претовареност и допустимите равнища на инфлацията. Точно в този миг станахме очевидци и на първият важен софтуерен взрив подбуден от всеобщото нахлуване на интернет, което наду софтуерния показател NASDAQ до небесата (балонът разумно се пукна по-късно, де).
Задлъжнялост
Мнозина от по-младите сътрудници считат, че " този път нещата са напълно разнообразни “, и че " софтуерният взрив ще продължи вечно “, само че уви – това сме го чували доста пъти. Без да желая да изстудявам ентусиазма на който и да е било, а само бих желал да споделя персоналния си опит, ще вметна, че съм виждал съвсем сходни обстановки през 1992 година, 1998-2002 и 2009 г.
Интересен факт е, че през 1992 г. дългът на Съединени американски щати доближава 46% от Брутният вътрешен продукт на страната (в момента е покрай 100%). Бюджетният недостиг по това време е 4,5% от Брутният вътрешен продукт (средногодишният бюджетен недостиг от времето на Тръмп и по времето на Байдън е близо 9%). Това е времето, когато за първи път американците направиха държавен дълг над 1 трилиона $ и тъкмо по това време политиците и икономистите заедно пакетираха обстановката с надутата фраза " нова икономическа парадигма “, която е тук, с цел да остане задълго.
Бих споделил, че 1992 година е една от най-интересните години от позиция на финансовото нововъведение, защото тъкмо тогава за първи път Bank of Japan стартира използването на прословутата си парична политика, станала известна в Съединени американски щати и Европа 25 година по-късно, под наименованието " количествени облекчения “, и още по-популярна измежду масите под наименованието " отпечатване на пари от въздуха “.
И през 1998, по-същия метод, финансово-икономическата картина изглеждаше на цялостен макс, която в следствие прерасна в " dot.com “ рецесия.
Свръхоптимизъм
Правя този ретроспективен взор само и единствено с една единствена цел – подобен вид свръхоптимизъм на финансовите пазари и частично за световната стопанска система не е невиждан. Това, което е извънредно притеснително обаче е екстремалните равнища на интервенция на държавите в действителната стопанска система. В доста отношения финансовите пазари от ден на ден стартират да наподобяват на кaзино, само че от малко по-различен темперамент – всички печелят. Дали това е допустимо? Не, несъмнено. Забелязахте ли, че до този миг нито веднъж не съм загатнал думата " риск “. Винаги съм смятал, че всеки, който поеме непремерен риск рано или късно бива осъден при пазарно функционираща финансово-икономическа система.
Ето това е огромната разлика сред протичащото се сега и годините, за които приказвам по-нагоре в коментара. Никога не съм виждал световните финансови пазари с по-голяма степен на неглижираност по отношение на риска. Точно и заради тази причина постоянно, когато излязат отрицателни данни за стопанската система на която и да е огромна икономика (най-вече за безработицата и БВП) фондовите пазари вършат нов ценови растеж, просто тъй като чакат следващата порция тласъци от страна на страната и централната банка.
Борсите
Отвсякъде слушам потреблението на словосъчетанието " игрaя на борсата “ вместо вярното " влагам на борсата “. Ако се замисля обаче потреблението на думата " игрa “ е доста по-точно в сравнение с думата " влагам “.
Когато приказваме за " вложение “ всеки новак финансист знае, че са значими три неща да бъдат точно оценени в самото начало: " риск, предстояща рентабилност и интервал на инвестицията “.
Този метод е нерелевантен отдавна насам. При " игрaта на борсата “ хората се интересуват само и единствено от цената. Е, несъмнено, че зад този метод стоят централните банки, които напълно абсорбираха пазарния риск посредством безумната си парична политика и хората отдавна смятат покупката на акции, като безрискова инвестиция, само че това е друга тематика.
Логично е след гореизложената позиция да дам мнението си и къде е най-добре да се " влага “ сега. Е, тъкмо по тази тематика е най-добре да следваме държанието на централните банки и безусловно да ги копираме, колкото и необичайно да звучи. Разбира се, че става въпрос за покупки на " положителното - остаряло “ злато. Няма да се уморя да дублирам, че покупката на злато е нещо като " застраховка живот “. Това е единственият актив, когато не би трябвало да гледате цената му на придобиване. Не на вятъра всички огромни централни банки купуват злато с невъобразим ритъм за последните 5 години. Защо ли?
Източник: varna24.bg
КОМЕНТАРИ