Трети трус за 4 години: Войната в Газа и световната икономика
Глобална пандемия. Война. Още една война. Всичко това - за интервал от единствено 4 години. COVID-19 удари по производството, снабдяването, търговията и потреблението по невъобразим от генерации метод, а нахлуването на Русия в Украйна раздруса пазарите на два основни продукта: зърното и петрола. Събитията в Израел от последните седмици наподобяват като трансформирал се в действителност най-лош вероятен сюжет за международната стопанска система.
Причината - предходните два труса разбалансираха системата, която в този момент доста елементарно може тотално да се разпадне. Те имаха голям резултат върху инфлацията, в развития свят цените се подвигнаха по метод, невъобразим от 40 години. Централните банки се намесиха и скоростно подвигнаха лихвите и - с всички последствия от това, изглеждаше като че ли цените са под надзор. Една стихия сега обаче може да има пагубен резултат, предизвестява в собствен изчерпателен материал френският вестник Les Echos.
Буре с барут
И без терористичната офанзива на " Хамас " (най-голямата от 9/11 насам), светът имаше съществени стопански проблеми. На нашата свръхзадлъжняла планета финансовата рецесия е още по-вероятна, откакто високите лихвени проценти са отслабили цялата система, отбелязва изданието.
Войната коства на Израел по $246 милиона дневно
Страната ще се наложи съществено да прекрои бюджета си
И напомня, че " пукнатини " са се виждали през последните месеци както в Калифорния и Швейцария, по този начин и в Китай. Рисковете са най-разнообразни - от всеобщо изтегляне на пари от банките поради видимо по-изгодни вложения до провал на имотния пазар. Така разрастващите се странни безусловно " колкото да свързват двата края ", а обществените финанси на богатите страни са на ръба на пропастта.
От Les Echos напомнят, че още преди 90 години американският икономист Ървинг Фишър е стигнал до заключението, че финансовите рецесии потискат растежа на цените. С дейностите си, обаче, " Хамас " може да реализира противоположния резултат - да даде нов подтик на инфлацията, която таман е била най-малко отчасти овладяна.
Още от същото?
Събитията от 1973 година - война с присъединяване на Израел, последвана от групово решение на арабските страни да вдигнат със 70% цената на суровия нефт като наказване за Запада, на пръв взор не могат да се повторят. Днес, макар комплицираната геополитическа обстановка, Египет и Саудитска Арабия е едва евентуално да станат част от сходно нефтено " възмездие " и повода е отварянето им към света и дори към Израел.
От френският вестник обаче напомнят за какво е мъчно да се вършат сходни прогнози - през февруари 2020 година икономическият министър на страната Бруно льо Мер разяснява, че епидемията може да понижи растежа с 0,1%. След началото на локдауна месец по-късно към този момент упованието му беше за стесняване на Брутният вътрешен продукт с 1%. Седмица по-късно същият говореше за най-голямата криза от Втората международна война насам.
Война в Близкия Изток, петролни шокове и инфлация: Връщаме ли се в 70-те?
Навлизаме ли в десетилетие на стагфлация?
Не е мъчно да си представим сходно развиване на нещата и поради географията (и геологията). Регионът, който евентуално може да бъде замесен в нова израело-арабска война, обезпечава 32% от световното произвеждане на нефт и 41% от износа му. Там са Иран, който поддържа палестинските групировки, Саудитска Арабия, която е под напън също да застане зад " Хамас " и " Хазбула ", Катар, който се пробва да е медиатор, само че също усеща напрежение и Ирак, където от 20 години непоклатимост няма.
Евентуално ограничение на доставките на петрол от Близкия Изток ще изстреля цената му нагоре по целия свят и то не за малко, а това ще повлече всичко останало - изключително в случай, че световната стопанска система още не се е възстановила изцяло нито от ковид, нито от експанзията на Путин.
Причината - предходните два труса разбалансираха системата, която в този момент доста елементарно може тотално да се разпадне. Те имаха голям резултат върху инфлацията, в развития свят цените се подвигнаха по метод, невъобразим от 40 години. Централните банки се намесиха и скоростно подвигнаха лихвите и - с всички последствия от това, изглеждаше като че ли цените са под надзор. Една стихия сега обаче може да има пагубен резултат, предизвестява в собствен изчерпателен материал френският вестник Les Echos.
Буре с барут
И без терористичната офанзива на " Хамас " (най-голямата от 9/11 насам), светът имаше съществени стопански проблеми. На нашата свръхзадлъжняла планета финансовата рецесия е още по-вероятна, откакто високите лихвени проценти са отслабили цялата система, отбелязва изданието.
Войната коства на Израел по $246 милиона дневно
Страната ще се наложи съществено да прекрои бюджета си
И напомня, че " пукнатини " са се виждали през последните месеци както в Калифорния и Швейцария, по този начин и в Китай. Рисковете са най-разнообразни - от всеобщо изтегляне на пари от банките поради видимо по-изгодни вложения до провал на имотния пазар. Така разрастващите се странни безусловно " колкото да свързват двата края ", а обществените финанси на богатите страни са на ръба на пропастта.
От Les Echos напомнят, че още преди 90 години американският икономист Ървинг Фишър е стигнал до заключението, че финансовите рецесии потискат растежа на цените. С дейностите си, обаче, " Хамас " може да реализира противоположния резултат - да даде нов подтик на инфлацията, която таман е била най-малко отчасти овладяна.
Още от същото?
Събитията от 1973 година - война с присъединяване на Израел, последвана от групово решение на арабските страни да вдигнат със 70% цената на суровия нефт като наказване за Запада, на пръв взор не могат да се повторят. Днес, макар комплицираната геополитическа обстановка, Египет и Саудитска Арабия е едва евентуално да станат част от сходно нефтено " възмездие " и повода е отварянето им към света и дори към Израел.
От френският вестник обаче напомнят за какво е мъчно да се вършат сходни прогнози - през февруари 2020 година икономическият министър на страната Бруно льо Мер разяснява, че епидемията може да понижи растежа с 0,1%. След началото на локдауна месец по-късно към този момент упованието му беше за стесняване на Брутният вътрешен продукт с 1%. Седмица по-късно същият говореше за най-голямата криза от Втората международна война насам.
Война в Близкия Изток, петролни шокове и инфлация: Връщаме ли се в 70-те?
Навлизаме ли в десетилетие на стагфлация?
Не е мъчно да си представим сходно развиване на нещата и поради географията (и геологията). Регионът, който евентуално може да бъде замесен в нова израело-арабска война, обезпечава 32% от световното произвеждане на нефт и 41% от износа му. Там са Иран, който поддържа палестинските групировки, Саудитска Арабия, която е под напън също да застане зад " Хамас " и " Хазбула ", Катар, който се пробва да е медиатор, само че също усеща напрежение и Ирак, където от 20 години непоклатимост няма.
Евентуално ограничение на доставките на петрол от Близкия Изток ще изстреля цената му нагоре по целия свят и то не за малко, а това ще повлече всичко останало - изключително в случай, че световната стопанска система още не се е възстановила изцяло нито от ковид, нито от експанзията на Путин.
Източник: money.bg
КОМЕНТАРИ