Глобализацията на политическата поляризация е тенденция, която се наблюдава сред

Глобализацията на политическата поляризация е наклонност, която се следи измежду множеството развити общества. Това написа испанският вестник El Pais в собствен разбор, представен от организация " Фокус ".
Правителството на международната суперсила Съединени американски щати е в застой, до момента в който държавното управление на някогашна суперсила - Обединеното кралство - стои парализирано след страдалчество от самоналожени рани. Ангела Меркел, която до неотдавна беше най-влиятелният европейски водач, върви към пенсиониране. Френският ѝ сътрудник е изправен пред изненадващото обществено въстание на „ Жълтите жилетки “. Междувременно испанският министър председател даже не беше определен на служба с помощта на парламентарното болшинство на личната си партия, а вместо това пристигна на власт благодарение на испанското законодателство. В Израел, единствената народна власт в Близкия изток, министър председателят е упрекнат в корупция, измами и други обвинявания. През идващите месеци Бенямин Нетаняху може да бъде или избран отново или изпратен в пандиза.
Всички тези страни наподобява страдат от вид „ политическо автоимунно заболяване” - част от обществото води война с останалата част от общественото тяло. Основната причина за заболяването е поляризацията на обществото и, в последна сметка, политиката. Ясно е също, че заболяването се популяризира и е доста заразна. Това не значи, че поляризацията не е съществувала и преди, а единствено че става все по-остра и може да се окаже смъртоносна, както се вижда от всички тези крайни образци на държавна дисфункция. Затварянето на значими елементи от американското държавно управление е единствено последното и най-ярките последици от разпространяването на заболяването. Наистина, по всяка възможност този вид държавна парализа и безпорядък може скоро да се трансформира в норма.
Преди демократичните държавни управления успяваха да реализират съглашения с съперниците си или да провеждат обединения, които им позволяваха да вземат решения и дейно да ръководят. Сега политическите противници постоянно мутират в непримирими врагове, което прави невъзможни споразуменията, компромисите или обединенията. Поляризацията е пандемия, която стана световна и сега се демонстрира в множеството от международните демокрации
На какво изискуем тази фрагментация на толкоз доста общества на разнообразни групи, които са изцяло нетолерантни едни към други? Увеличаването на икономическото неравноправие, възходящата икономическа неустановеност и възприятието за обществена неправда са безспорно някои от аргументите за политическата поляризация. Популярността на обществените мрежи и рецесията на публицистиката и обичайните медии също оказват помощ за насърчаването му. Социалните мрежи като Twitter и Instagram разрешават единствено къси известия. Такава краткост привилегирова екстремизма, защото колкото по-кратко е посланието, толкоз по-радикално би трябвало да бъде то. Всичко е или доста бяло или доста черно. И, несъмнено, това благоприятства сектантството и прави по-трудно постигането на съглашения.
Но има още. Поляризацията не е породена единствено от войнствените изявления в обществените мрежи и недоволството от неравенството. Повишаването на антиполитиката - или цялостното отменяне на политиката и обичайните политици - е различен значим катализатор за поляризация. Политическите партии в този момент са изправени пред голям брой нови съперници („ придвижвания “, „ колективи “, „ приливи и отливи”, „ фракции”, НПО), чийто дневен ред се основава на отхвърлянето на предишното и които търгуват с реториката на неотстъпчивост. По подигравка на ориста, с цел да запазят почитателите си и да бъде конкурентоспособни измежду гласоподавателите, обичайните политически партии също би трябвало да одобряват позиции, завършени от антиполитика.
Освен това доста от тези нови играчи набират почитателите, които са привлечени от концепцията за принадлежност към политически организации, формирани от хора, с които споделят избрана еднаквост. Тази еднаквост може да бъде религиозна, етническа, районна, езикова, полова, поколенческа, селска, градска и така нататък Предполага се, че идентичността, която сплотява последователите на политическата група, генерира сходни ползи и желания. Тъй като идентичността нормално е по-постоянна и по-малко гъвкава от „ нормалните” политически позиции, този вид политическа група е по-трудно да прави отстъпки по въпроси, които засягат идентичността на нейните членове. Това естествено ги прави негъвкави и, както знаем, твърдостта и поляризацията са склонни да вървят дружно.
Политическата поляризация няма да бъде облекчена доста скоро. Голяма част от аргументите за нейната демонстрация са мощни и неудържими. И в този момент тя е глобализирана.
Надеждата е, че по същия метод, по който поляризацията поражда парализа в държавните управления или в токсична политическа среда, тя може да докара до промени и пробиви в страни с корумпирани, посредствени и неефективни политически системи. Подобно на холестерола който може да бъде добър и неприятен, има случаи, в които политическата поляризация може да има позитивни резултати, приключва анализът на авторитетното издание.