Д-р Симеон Маджаров: Намордникът не може да реши въпроса с агресията на едно куче
Глоба в размер на 300 лв. заплашва всеки притежател на куче с тегло над 5 кг, който го разхожда в градска среда без мотив. На 1000 лв. пък скача глобата за тези стопани на нападателни четириноги, които ги извеждат на открито без намордник и мотив. Това взеха решение депутатите с измененията на първо четене в Закона за ветеринарномедицинската активност.
Законодателната самодейност за по-строг надзор върху стопаните на четириноги е подета от група народни представители от ГЕРБ, а мотив за нея станаха зачестилите произшествия с набези от пуснати на независимост кучета, които от време на време приключват съдбовно.
По мотив новите нормативни промени, потърси за коментар мнението на експерт. Разговаряхме с ветеринарния доктор доктор Симеон Маджаров, който изясни какви са съображенията му по тематиката.
Според мен най-редно е всички кучета да са на мотив - без значение на килограми, настъпателност, държание и така нататък Ще обясня за какво. Едно куче единствено по себе си може да бъде непредвидимо. И това е без значение от породата, без значение от размера и нрава му. Едно малко куче, което е под 5 кг, може да бъде основател на обстановка, която може да бъде с доста съществени последици. Например един собственик с йоркширски териер, който го е пуснал свободно някъде да се разхожда. В такава обстановка териера е изцяло допустимо да предизвика някое огромно куче в близост, което по принцип не е нападателно. Като не давам формулировка в този момент на това разбиране. Та - в тази обстановка кой е отговорния: притежателя на огромното куче, което даже е на мотив, или този, който си е пуснал дребното куче, което отива и основава борба.
По-малките породи, даже да са нападателни, не могат да провокират кой-знае какви бели.
Знаете, кучетата нямат потни жлези и се охлаждат главно през устата, посредством дишането. Това не е доста обвързвано с географските ширини.
Кучетата могат да се задушат и заключени в колата на слънце. Така, че намордникът самичък по себе си затруднява просто процеса на изстудяване. Това средство би трябвало да бъде употребявано в действителност деликатно и по предопределение. Има животни, които страдат от сърдечно-съдови болести като брахицефалните породи - мопсове, френски и британски булдог и така нататък Те по принцип си имат физиологично заложени усложнения с дишането. Та слагането на един подобен намордник в допълнение ще утежни нещата за тях. Отделно в този момент е и топлото време като фактор. Намордникът по принцип може да се смъкна когато и да е. Само по себе си намордникът не е рисков.
Със сигурност основава. Той го усеща като спънка. Той му пречи да диша, да си отваря устата. Все едно на нас, хората, да ни вържат устата, тъй като приказваме.
Все още няма институция ли орган, който да дефинира дали едно куче е нападателно, или не. Все още никой не е наложил някакви рамки, критерии или определение за нападателно куче. Има породи, които са причислени към рубрика " Агресивни ", тъй като по една или друга причина биват употребявани за боеве и различен вид такива " развлечения ". Такива породи по-лесно могат да бъдат приучени към озлобяване. Тези породи се смятат за нападателни. Въпреки това такива породи, когато бъдат добре възпитани или отглеждани, те могат да бъдат даже отзивчиви.
На доста места по света е процедура, когато стопаните желаят да отглеждат така наречен " нападателни породи ", да минават избрани курсове на образование. От друга страна, е манталитетът на хората. Знаете, всеки споделя, че неговото куче е най-хубавото, най-красивото, най-неагресивното и така нататък
Връщайки се на тематиката, намордникът безусловно не може да реши въпроса с експанзията на едно куче. Това е като да сложим лепенка на строшен крайник. Толкова и намордникът взема решение казусът. По-скоро стопанинът в действителност самичък би трябвало да си даде сметка до каква степен неговото куче е нападателно, до каква степен може да основава конфликтни обстановки с други кучета и хора. Оттам-насетне идва и поемането на отговорност за държанието на животното.
Има много центрове, които се занимават тъкмо с образование на кучетата. И в случай че се подхваща такава стъпка, добре е още в първите месеци новороденото куче да бъде обучавано.
Както и при хората, в летните горещини за животните важат съществени правила. Трябва да се заобикалят най-топлите часове на деня за разходка. Не би трябвало и придвижването да е доста дълготрайно, защото на животните им се играе, само че те естествено не могат да преценяват какъв брой е топло и че не би трябвало да вървят по жегите. Особено кучета с черна и дълга четина доста елементарно могат да прегреят. При животните също се получават топлинни удари. Трябва да има достъп до прясна вода непрестанно.
Забелязва се по какъв начин самото животно заради огромните жеги понижава апетита. Наблюдава се това събитие. Хората даже си мислят, че животното не желае да се храни в резултат на някакво заболяване, а в действителност това събитие се обуславя значително от високите температури. Въобще, кучетата и котките би трябвало да са на хладно и проветриво място през интервала на горещините.
При съществуването на кърлеж и установяването му, най-важното паразитът да се в профил допустимо най-бързо от животното. Кърлежът придвижва редица болести и това става посредством кръвопиенето и слюнката си. Колкото по-скоро се реагира и се отстрани кърлежът, толкоз по-малка е вероятността той да придвижи някакво заболяване. Това е номер едно приоритет. След това ветеринар експерт би трябвало да отстрани паразита. Това е по този начин, тъй като има заплаха да остане част от самия кърлеж в кожата на животното, което може да провокира спомагателни инфекции.
Да не забравяме за препаратите - те са за профилактика и предварителна защита, само че не са със 100% гаранция.
През летния сезон търсят нашия екип тъкмо за обезпаразитявания и профилактични действия като имунизации и така нататък Искам да обърна внимание на осилите, които основават проблеми за кучетата най-често, защото се забиват в лапичките им. Тези характерни треви в този момент и през есента отключват проблеми и се постанова съвсем непрестанно да вадим осили от лапите или козината на кучетата.
Вижте, най-правилно е и най-редно е всяка година да се прави реваксинация с концепцията организмът да построява нов имунен отговор против рисковите болести. С времето имунната памет отслабва. Не можем да разчитаме на имунизации, да речем до петата година, и по-късно да ги прекратим и да си кажем, че ето - кучето задоволително дълго време е имало ваксини и в този момент внезапно стопираме. Сега, въпреки това, заради ред аргументи някои доста възрастни животни ги пропущаме заради ред здравословни аргументи.
Например, имах случай с една доста стара сиамка за ваксина. Обаче виждам в това време, че животното има доста съществени болести. Предложих на стопаните, които въпреки всичко бяха с стеснен бюджет, вместо да вършим следващата имунизация, да пуснем едни диагностични проучвания и надлежно взехме нужните ограничения за котката. Това в тази ситуация беше доста по-важно и животорешаващо от слагането на една ваксина на толкоз възрастен образец.
Д-р Симеон Маджаров е създател и основен доктор във ветеринарен център Vet Family. Научните му ползи са в региона на вътрешните заболявания, кардиологията, незабавната медицина, образната и лабораторната диагностика, хирургията и други. Д-р Маджаров е участник в редица профилирани семинари, конгреси и стажове по ветеринарна медицина у нас и в Европа.
Законодателната самодейност за по-строг надзор върху стопаните на четириноги е подета от група народни представители от ГЕРБ, а мотив за нея станаха зачестилите произшествия с набези от пуснати на независимост кучета, които от време на време приключват съдбовно.
По мотив новите нормативни промени, потърси за коментар мнението на експерт. Разговаряхме с ветеринарния доктор доктор Симеон Маджаров, който изясни какви са съображенията му по тематиката.
Според мен най-редно е всички кучета да са на мотив - без значение на килограми, настъпателност, държание и така нататък Ще обясня за какво. Едно куче единствено по себе си може да бъде непредвидимо. И това е без значение от породата, без значение от размера и нрава му. Едно малко куче, което е под 5 кг, може да бъде основател на обстановка, която може да бъде с доста съществени последици. Например един собственик с йоркширски териер, който го е пуснал свободно някъде да се разхожда. В такава обстановка териера е изцяло допустимо да предизвика някое огромно куче в близост, което по принцип не е нападателно. Като не давам формулировка в този момент на това разбиране. Та - в тази обстановка кой е отговорния: притежателя на огромното куче, което даже е на мотив, или този, който си е пуснал дребното куче, което отива и основава борба.
По-малките породи, даже да са нападателни, не могат да провокират кой-знае какви бели.
Знаете, кучетата нямат потни жлези и се охлаждат главно през устата, посредством дишането. Това не е доста обвързвано с географските ширини.
Кучетата могат да се задушат и заключени в колата на слънце. Така, че намордникът самичък по себе си затруднява просто процеса на изстудяване. Това средство би трябвало да бъде употребявано в действителност деликатно и по предопределение. Има животни, които страдат от сърдечно-съдови болести като брахицефалните породи - мопсове, френски и британски булдог и така нататък Те по принцип си имат физиологично заложени усложнения с дишането. Та слагането на един подобен намордник в допълнение ще утежни нещата за тях. Отделно в този момент е и топлото време като фактор. Намордникът по принцип може да се смъкна когато и да е. Само по себе си намордникът не е рисков.
Със сигурност основава. Той го усеща като спънка. Той му пречи да диша, да си отваря устата. Все едно на нас, хората, да ни вържат устата, тъй като приказваме.
Все още няма институция ли орган, който да дефинира дали едно куче е нападателно, или не. Все още никой не е наложил някакви рамки, критерии или определение за нападателно куче. Има породи, които са причислени към рубрика " Агресивни ", тъй като по една или друга причина биват употребявани за боеве и различен вид такива " развлечения ". Такива породи по-лесно могат да бъдат приучени към озлобяване. Тези породи се смятат за нападателни. Въпреки това такива породи, когато бъдат добре възпитани или отглеждани, те могат да бъдат даже отзивчиви.
На доста места по света е процедура, когато стопаните желаят да отглеждат така наречен " нападателни породи ", да минават избрани курсове на образование. От друга страна, е манталитетът на хората. Знаете, всеки споделя, че неговото куче е най-хубавото, най-красивото, най-неагресивното и така нататък
Връщайки се на тематиката, намордникът безусловно не може да реши въпроса с експанзията на едно куче. Това е като да сложим лепенка на строшен крайник. Толкова и намордникът взема решение казусът. По-скоро стопанинът в действителност самичък би трябвало да си даде сметка до каква степен неговото куче е нападателно, до каква степен може да основава конфликтни обстановки с други кучета и хора. Оттам-насетне идва и поемането на отговорност за държанието на животното.
Има много центрове, които се занимават тъкмо с образование на кучетата. И в случай че се подхваща такава стъпка, добре е още в първите месеци новороденото куче да бъде обучавано.
Както и при хората, в летните горещини за животните важат съществени правила. Трябва да се заобикалят най-топлите часове на деня за разходка. Не би трябвало и придвижването да е доста дълготрайно, защото на животните им се играе, само че те естествено не могат да преценяват какъв брой е топло и че не би трябвало да вървят по жегите. Особено кучета с черна и дълга четина доста елементарно могат да прегреят. При животните също се получават топлинни удари. Трябва да има достъп до прясна вода непрестанно.
Забелязва се по какъв начин самото животно заради огромните жеги понижава апетита. Наблюдава се това събитие. Хората даже си мислят, че животното не желае да се храни в резултат на някакво заболяване, а в действителност това събитие се обуславя значително от високите температури. Въобще, кучетата и котките би трябвало да са на хладно и проветриво място през интервала на горещините.
При съществуването на кърлеж и установяването му, най-важното паразитът да се в профил допустимо най-бързо от животното. Кърлежът придвижва редица болести и това става посредством кръвопиенето и слюнката си. Колкото по-скоро се реагира и се отстрани кърлежът, толкоз по-малка е вероятността той да придвижи някакво заболяване. Това е номер едно приоритет. След това ветеринар експерт би трябвало да отстрани паразита. Това е по този начин, тъй като има заплаха да остане част от самия кърлеж в кожата на животното, което може да провокира спомагателни инфекции.
Да не забравяме за препаратите - те са за профилактика и предварителна защита, само че не са със 100% гаранция.
През летния сезон търсят нашия екип тъкмо за обезпаразитявания и профилактични действия като имунизации и така нататък Искам да обърна внимание на осилите, които основават проблеми за кучетата най-често, защото се забиват в лапичките им. Тези характерни треви в този момент и през есента отключват проблеми и се постанова съвсем непрестанно да вадим осили от лапите или козината на кучетата.
Вижте, най-правилно е и най-редно е всяка година да се прави реваксинация с концепцията организмът да построява нов имунен отговор против рисковите болести. С времето имунната памет отслабва. Не можем да разчитаме на имунизации, да речем до петата година, и по-късно да ги прекратим и да си кажем, че ето - кучето задоволително дълго време е имало ваксини и в този момент внезапно стопираме. Сега, въпреки това, заради ред аргументи някои доста възрастни животни ги пропущаме заради ред здравословни аргументи.
Например, имах случай с една доста стара сиамка за ваксина. Обаче виждам в това време, че животното има доста съществени болести. Предложих на стопаните, които въпреки всичко бяха с стеснен бюджет, вместо да вършим следващата имунизация, да пуснем едни диагностични проучвания и надлежно взехме нужните ограничения за котката. Това в тази ситуация беше доста по-важно и животорешаващо от слагането на една ваксина на толкоз възрастен образец.
Д-р Симеон Маджаров е създател и основен доктор във ветеринарен център Vet Family. Научните му ползи са в региона на вътрешните заболявания, кардиологията, незабавната медицина, образната и лабораторната диагностика, хирургията и други. Д-р Маджаров е участник в редица профилирани семинари, конгреси и стажове по ветеринарна медицина у нас и в Европа.
Източник: actualno.com
КОМЕНТАРИ