Глоба от 10 хиляди лева е отнесла столичната „Топлофикация“ за

Глоба от 10 хиляди лв. е отнесла столичната „ Топлофикация “ за начисляването на сметка за парно на Стефан Иванов от „ Люлин “ на Стефан Иванов от Смолян.

Сюрреалистичният случай стана абсурден, откакто топлинното сдружение дори съумя да осъди родопчанина да заплати сметка 1300 лв. на парцел в столицата, без в никакъв случай да е употребил услугите й, също така е заставен да потвърждава самоличността си в съда, написа Монитор.

Правдата въпреки всичко ненапълно е възобновена от държавната Комисия за отбрана на персоналните данни (КЗЛД), която е наказала „ Топлофикация “ поради неточност на бюрократ в държавното сдружение с персонални данни. Макар и санкцията да е в размер на минимума, очакван в закона за позволеното нарушаване. Такива неточности вършат и други служители от държавни институции, излиза наяве от докладите на регулатора.

След като не съумява да изтегли пенсията си от банката, Стефан Иванов от Смолян научава, че е дебитор на "Топлофикация София “ и към този момент е наказан от нея. Тръгнал самичък да разплита случая, мъжът стига до собствен адаш, само че с друго ЕГН.

След инспекция от КЗЛД не става ясна повода, заради която данните на родопчанина са съотнесени от „ Топлофикация “ към топлоснабден парцел с адрес в столичния „ Люлин “. Според приложения нотариален акт парцелът е трансфериран от Стефан Иванов от „ Люлин “ през далечната 1997 година, запазвайки си правото на прилагане върху него до живот. Сметката му обаче не е платена, а новият притежател си открива нова сметка. Според "Топлофикация София “ тези сметки не са платени и завеждат дело против него. А против неговото име в Имотния указател за притежател на парцела е посочен родопчанинът.

Но съгласно решението на КЗЛД топлинното сдружение не си е свършило работата, с цел да потвърди несъмнено действителния дебитор на сметките и не е спазило буквата на закона. Освен това държавната компания е разполагала и с писмени доказателства, сочещи не Стефан Иванов от Смолян, а Стефан Иванов от „ Люлин “ като дебитор.

Отчетите за свършената работа от влизането в действие на европейския правилник за отбрана на персоналните данни на българския регулатор демонстрира, че жителите постоянно се жалят от изявления и фотоси в обществените мрежи, които считат, че уронват престижа им. Но не рядко жалбите им остават без разглеждане, тъй като не са подадени вярно.

Най-много жалбоподателите са недоволни от снимане с камери в жилищни кооперации и на работното място. Такъв е казусът и с жалбата на постъпила на работа служителка на магазин, която се оплаква от камери на мястото, където се преоблича за работа.Накрая жалбата й остава неуважена и дори заплаща разноските на юристите на ответната страна от 300 лв.. Причината е, че се подписала, че може да бъде записвана, камери няма в пространствата за чиновници, а е и задължена да идва преоблечена за работа.

В други случаи се стига до демонтирането на камери в жилищни кооперации след решение на КЗЛД, тъй като с изключение на „ пред входните порти “, снимат и етажа, и коридорите. Адвокати разясниха пред „ Монитор “, че сходно видеонаблюдение би трябвало да се слага само след общо заседание на входа с болшинство повече от 50 на 100 от показаните идеални елементи от общите елементи на етажната благосъстоятелност. Иначе инвестицията за сигурност може да бъде отстранена поради недоволни живеещи.

Но намесата в персоналния или професионалния живот мъчно може да остане ненаказана, в случай че си потърсим правата, а и поради това, че всеки достъп до електронните системи се записва в регистри. Банка ДСК отнася санкция от 2500 лв. след любознание на чиновници й, които желали да знаят къде е почнала работа тяхна някогашна колежка.

Последната се жали до КЗЛД поради непозволен достъп до персоналните й данни посредством онлайн информация до базата данни на Национален осигурителен институт. Бивша служителка се оплаква, че нейни някогашни сътрудници са имали достъп до осигурителния й статус. Комисията постанова санкция на банковата институцията, която не оспорва нарушаването и дори санкционира отговорните трима чиновници, които в документално пояснение си признават, че са желали да знаят „ кой е новият й шеф “ на засегнатата.

Опити обаче да се спасят от подписани контракти с мобилни оператори или закупени и към този момент нежелани артикули на заем мъчно може да се бъдат почетени от регулатора, излиза наяве от решенията му. Често длъжниците се сещат да се жалят за нарушение на обработването на персоналните им данни или прекомерно късно, откакто е изминал срокът за сезиране на КЗЛД, или когато ги погнат частни арбитър реализатори.