Александър Дугин: Макрон се спуска в Ада
Гледайки насилственото държание на гневните французи по улиците, изключително в случай че го виждате за първи път, незабавно идва мисълта: ето я, революцията! Властта няма да издържи! С Франция е свършено. Правителството ще падне.
И няма значение кой се бунтува този път - арабски и африкански младежи от предградията, популистки " жълти жилетки ", недоволни фермери, последователи на половите малцинства, съперници на половите малцинства и, в противен случай, бранители на фамилията и традициите полезности, националисти, антифашисти, анархисти, студенти, пенсионери, велосипедисти, бранители на животните, синдикални служащи (CGT), еколози или пенсионери. Има тълпи от тях - хиляди, десетки и стотици хиляди, от време на време милиони.
Те изпълват улиците на френските градове, стопират трафика, блокират гари и летища, афишират автономност в обособени институции и учебни заведения, горят бензин, обръщат коли, крещят диво, развяват транспаранти и бързат да хапят служителите на реда.
И след това... те се успокояват, идват на себе си, пият хапчета и още веднъж отиват на работа, на обяд шумно разискват цените, живота, съседите и политиката в дребни уютни ресторантчета, където отново викат, само че доста по-тихо, и си отиват вкъщи.
След 1968 година даже най-масовите многомилионни митинги не реализираха резултат. Резултатът е нулев. Винаги и при всевъзможни условия. Ако познавате Франция по-добре, разбирате, че това е просто нация от психопати.
И не всичко е поради мигрантите. На френските управляващи не им пука за мигрантите, както и за елементарните локални французи. И от това цялостно ледено равнодушие мигрантите от своя страна стават психопати. Това е нова форма на обществена интеграция: той пристигна в цивилизацията на психопатите и стана същият.
Жан Бодрияр смяташе, че французите са нация от цялостни идиоти. Според него те не схващат нищо от изкуство и се тълпят в Музея Бобур с хиляди, единствено с цел да рухне един ден под тежестта на тези идиоти. Вътрешното побъркване и постоянните истерични припадъци заместват както културата, по този начин и политиката за французите.
Ако военачалник Дьо Гол познаваше хората си по-добре, през 1968 година той нямаше да обърне внимание на безчинствата, които левите правеха по улиците. След известно време те просто щяха да се разпаднат. И той го одобри на съществено. След него никой от президентите не повтори сходна неточност.
Каквото и да се случва по улиците, както и в стопанската система, политиката, обществото, финансите, френските управляващи постоянно остават спокойни. И с цялостен надзор над пресата.
Режи Дебре, консултант на Митеран, призна, че през всичките мандати на президентството на Митеран, номинално левичар, той и неговият началник не са съумели да реализират безусловно нищо от това, което са възнамерявали, защото всякога самодейностите им са срещали невидима опозиция.
И бидейки на самия връх на властта, нито самият Дебре, нито Митеран схващат от кое място идва тази съпротива. Едва по-късно Дебре разбра, че това е пресата. Пресата за Франция е всичко. А психопатите на улицата, т.е. популацията е нищо.
Когато Макрон беше определен за първи път и дясната - и доста по-рационална - Марин льо Пен имаше положителни вероятности, авторитетният вестник Liberation излезе със заглавие " Правете каквото желаете, само че гласувайте за Макрон! " Много френско.
Дясно, ляво, за имиграцията, срещу имиграцията, за налозите, срещу налозите, няма значение. Гласувайте и това е. За Макрон. Това е поръчка, която не се разисква. И гласоподавателят не носи никаква отговорност след акта на гласоподаване. И Макрон не понася, за какво да го понася.
Макрон беше ненавиждан още в първия си мандат. Не помня за какво. Явно поради всичко. Но отново го избраха. Това са французите. Смята се, че руснаците са непредсказуеми - и това е полуда. Французите са предвидими, само че това е полуда.
Избирането на цялостен губещ повторно... Кой естествен би направил това? Но избраха и незабавно започнаха отново да стачкуват, да събарят, да палят коли и да трошат витрини. Спомняте си Бодрияр: французите са идиоти, само че Макрон също е французин. Така че салдото е реализиран.
И по този начин, мащабът на актуалните протести, необузданите имигрантски тийнейджърски орди (Макрон допусна, че те просто прекаляват с компютърните игри), спадът в стопанската система, по-високите лихвени проценти по държавни облигации, рецесията, спирането на празничния сезон, големите загуби от вандализъм, не би трябвало да ни заблуждава: французите имат припадък.
Макрон няма да направи нищо. Но той в никакъв случай не е направил нищо. Той ще приказва в поддръжка на околната среда, ще се срещне с Грета Тунберг за всеки случай, ще изпрати трен или два с оръжия в Украйна, ще заплати баснословни пари на маркова, само че изцяло неефективна пиар група от Съединените щати, обвързвана с Централно разузнавателно управление на САЩ, ще побъбри по телефона с Шолц, ще отиде на гей дискотека, ще се огледа в огледалото.
След това ще се огледа още веднъж в огледалото. Ще се огледа и всичко ще се уреди. Така ставаше постоянно. Това не е апокалипсис, не е краят на света. Това е просто Франция.
Остава да признаем едно: апокалипсисът в тази в миналото доста привлекателна и стилна страна към този момент е настъпил. А в този момент по наводнените му улици кой знае кой демонстрира всеобща илюзия.
Има ли някой, който желае или може да направи разлика? Ако деликатно разгледате френската просвета от XIX-XX век, заключението е недвусмислено: френският дух, сходно на Орфей (например Кокто или Бланшо), искаше единствено едно нещо - да се спусне допустимо най-ниско в пъкъла. Е, той го направи. И това е необратимо.
Колко още може да продължава това? Красивата Франция, най-голямата щерка на Църквата, както я назоваха католиците в епохата на блестящото Средновековие, окончателно се трансформира в бунище - като се стартира от душата и се стигне до улиците и предградията. Нотр Дам изгоря. От Лувъра бяха изнесени всички картини и статуи, които можеха да скапват настроението на имигрантите и феминистките.
Само Макрон и огледалото му останаха. Като в пиесата на Жан Кокто " Орфей " със сценография на Жан Юго и костюми на Коко Шанел.
Превод: СМ
ПОХОД ЗА МИР: Предвид това, че Походът за мир и суверенитет се провежда с два лъча, з а тези, на които ще бъде мъчно и надалеч да отидат пред Министерство на външните работи, Ви каним отново пред пилоните на НДК на 9 юли от 18.00 часа на „ Сбор за мир, срещу въвличането на България във война “. Двата лъча ще се слеят пред Народното събрание. https://pogled.info/bulgarski/sbor-za-Mir-protiv-vavlichaneto-na-otechestvoto-ni-vav-voina.158038?fbclid=IwAR2zebbOgMwqjReb5L_EJStf0OTEubNPWMfikLjkksoFiv08l8x0iQCFzzs
Абонирайте се за новия ни Youtube канал: https://www.youtube.com/@aktualenpogled/videos
Абонирайте се за нашия Ютуб канал: https://www.youtube.com/@user-xp6re1cq8h
и за канала ни в Телеграм: https://t.me/pogled
Влизайте непосредствено в сайта https://www.pogled.info .
Споделяйте в профилите си, с другари, в групите и в страниците. По този метод ще преодолеем рестриктивните мерки, а хората ще могат да доближат до различната позиция за събитията!?
И няма значение кой се бунтува този път - арабски и африкански младежи от предградията, популистки " жълти жилетки ", недоволни фермери, последователи на половите малцинства, съперници на половите малцинства и, в противен случай, бранители на фамилията и традициите полезности, националисти, антифашисти, анархисти, студенти, пенсионери, велосипедисти, бранители на животните, синдикални служащи (CGT), еколози или пенсионери. Има тълпи от тях - хиляди, десетки и стотици хиляди, от време на време милиони.
Те изпълват улиците на френските градове, стопират трафика, блокират гари и летища, афишират автономност в обособени институции и учебни заведения, горят бензин, обръщат коли, крещят диво, развяват транспаранти и бързат да хапят служителите на реда.
И след това... те се успокояват, идват на себе си, пият хапчета и още веднъж отиват на работа, на обяд шумно разискват цените, живота, съседите и политиката в дребни уютни ресторантчета, където отново викат, само че доста по-тихо, и си отиват вкъщи.
След 1968 година даже най-масовите многомилионни митинги не реализираха резултат. Резултатът е нулев. Винаги и при всевъзможни условия. Ако познавате Франция по-добре, разбирате, че това е просто нация от психопати.
И не всичко е поради мигрантите. На френските управляващи не им пука за мигрантите, както и за елементарните локални французи. И от това цялостно ледено равнодушие мигрантите от своя страна стават психопати. Това е нова форма на обществена интеграция: той пристигна в цивилизацията на психопатите и стана същият.
Жан Бодрияр смяташе, че французите са нация от цялостни идиоти. Според него те не схващат нищо от изкуство и се тълпят в Музея Бобур с хиляди, единствено с цел да рухне един ден под тежестта на тези идиоти. Вътрешното побъркване и постоянните истерични припадъци заместват както културата, по този начин и политиката за французите.
Ако военачалник Дьо Гол познаваше хората си по-добре, през 1968 година той нямаше да обърне внимание на безчинствата, които левите правеха по улиците. След известно време те просто щяха да се разпаднат. И той го одобри на съществено. След него никой от президентите не повтори сходна неточност.
Каквото и да се случва по улиците, както и в стопанската система, политиката, обществото, финансите, френските управляващи постоянно остават спокойни. И с цялостен надзор над пресата.
Режи Дебре, консултант на Митеран, призна, че през всичките мандати на президентството на Митеран, номинално левичар, той и неговият началник не са съумели да реализират безусловно нищо от това, което са възнамерявали, защото всякога самодейностите им са срещали невидима опозиция.
И бидейки на самия връх на властта, нито самият Дебре, нито Митеран схващат от кое място идва тази съпротива. Едва по-късно Дебре разбра, че това е пресата. Пресата за Франция е всичко. А психопатите на улицата, т.е. популацията е нищо.
Когато Макрон беше определен за първи път и дясната - и доста по-рационална - Марин льо Пен имаше положителни вероятности, авторитетният вестник Liberation излезе със заглавие " Правете каквото желаете, само че гласувайте за Макрон! " Много френско.
Дясно, ляво, за имиграцията, срещу имиграцията, за налозите, срещу налозите, няма значение. Гласувайте и това е. За Макрон. Това е поръчка, която не се разисква. И гласоподавателят не носи никаква отговорност след акта на гласоподаване. И Макрон не понася, за какво да го понася.
Макрон беше ненавиждан още в първия си мандат. Не помня за какво. Явно поради всичко. Но отново го избраха. Това са французите. Смята се, че руснаците са непредсказуеми - и това е полуда. Французите са предвидими, само че това е полуда.
Избирането на цялостен губещ повторно... Кой естествен би направил това? Но избраха и незабавно започнаха отново да стачкуват, да събарят, да палят коли и да трошат витрини. Спомняте си Бодрияр: французите са идиоти, само че Макрон също е французин. Така че салдото е реализиран.
И по този начин, мащабът на актуалните протести, необузданите имигрантски тийнейджърски орди (Макрон допусна, че те просто прекаляват с компютърните игри), спадът в стопанската система, по-високите лихвени проценти по държавни облигации, рецесията, спирането на празничния сезон, големите загуби от вандализъм, не би трябвало да ни заблуждава: французите имат припадък.
Макрон няма да направи нищо. Но той в никакъв случай не е направил нищо. Той ще приказва в поддръжка на околната среда, ще се срещне с Грета Тунберг за всеки случай, ще изпрати трен или два с оръжия в Украйна, ще заплати баснословни пари на маркова, само че изцяло неефективна пиар група от Съединените щати, обвързвана с Централно разузнавателно управление на САЩ, ще побъбри по телефона с Шолц, ще отиде на гей дискотека, ще се огледа в огледалото.
След това ще се огледа още веднъж в огледалото. Ще се огледа и всичко ще се уреди. Така ставаше постоянно. Това не е апокалипсис, не е краят на света. Това е просто Франция.
Остава да признаем едно: апокалипсисът в тази в миналото доста привлекателна и стилна страна към този момент е настъпил. А в този момент по наводнените му улици кой знае кой демонстрира всеобща илюзия.
Има ли някой, който желае или може да направи разлика? Ако деликатно разгледате френската просвета от XIX-XX век, заключението е недвусмислено: френският дух, сходно на Орфей (например Кокто или Бланшо), искаше единствено едно нещо - да се спусне допустимо най-ниско в пъкъла. Е, той го направи. И това е необратимо.
Колко още може да продължава това? Красивата Франция, най-голямата щерка на Църквата, както я назоваха католиците в епохата на блестящото Средновековие, окончателно се трансформира в бунище - като се стартира от душата и се стигне до улиците и предградията. Нотр Дам изгоря. От Лувъра бяха изнесени всички картини и статуи, които можеха да скапват настроението на имигрантите и феминистките.
Само Макрон и огледалото му останаха. Като в пиесата на Жан Кокто " Орфей " със сценография на Жан Юго и костюми на Коко Шанел.
Превод: СМ
ПОХОД ЗА МИР: Предвид това, че Походът за мир и суверенитет се провежда с два лъча, з а тези, на които ще бъде мъчно и надалеч да отидат пред Министерство на външните работи, Ви каним отново пред пилоните на НДК на 9 юли от 18.00 часа на „ Сбор за мир, срещу въвличането на България във война “. Двата лъча ще се слеят пред Народното събрание. https://pogled.info/bulgarski/sbor-za-Mir-protiv-vavlichaneto-na-otechestvoto-ni-vav-voina.158038?fbclid=IwAR2zebbOgMwqjReb5L_EJStf0OTEubNPWMfikLjkksoFiv08l8x0iQCFzzs
Абонирайте се за новия ни Youtube канал: https://www.youtube.com/@aktualenpogled/videos
Абонирайте се за нашия Ютуб канал: https://www.youtube.com/@user-xp6re1cq8h
и за канала ни в Телеграм: https://t.me/pogled
Влизайте непосредствено в сайта https://www.pogled.info .
Споделяйте в профилите си, с другари, в групите и в страниците. По този метод ще преодолеем рестриктивните мерки, а хората ще могат да доближат до различната позиция за събитията!?
Източник: pogled.info
КОМЕНТАРИ