Вижте парламента. Това ли заслужаваме? Отговорът е много прост: да
Гледаме скандал след скандал в Народното събрание, само че не просто политически пристрастености или замяна на гледни точки по малко по-агресивен метод, не… гледаме кръчмарско равнище разправии на кой му е по-хубаво киселото зеле. И си мисля: добре де, това ли заслужаваме? И най-краткият правилен отговор е: да.
Точно това.
Казвахме ли си, че няма смисъл да се гласоподава? Казвахме си.
Умувахме ли по какъв начин „ всички са маскари “? Умувахме.
А когато въпреки всичко гласувахме, гласувахме ли за едни и същи по един и същи метод? Гласувахме.
След (уж) „ рухването “ на комунизма 1989 година, гласувахме ли незабавно за Българска социалистическа партия? Гласувахме.
Направихме ли лустрация на ченгетата? Не. Било късно. Още деветдесетте „ демократите “ заговориха, че към този момент било късно и лъснаха, че никакви демократи не са, а са назначени партийни фрагменти да го играят „ демократи “.
Като забележим неистини и изми от депутатите, вършим ли нещо или подвигаме плещи: „ тука е така… “ и продължаваме да си джвакаме салатата?
Една гигантска (иска ми се да я нарека „ фракция “, само че няма) част от обществото живее ли с презумцията, че „ всички крадат и лъжат “ (включително и те самите – от служебната нафта, от съседа, от родителите си)? Живее. И те си споделят: „ тъй-тъй всички краднат, дай най-малко да си гласоподавам за тоя апаш, дет‘ мий най-симпатичен на мене! “ И си гласоподават за тулупи, щото са им най-симпатични, а тез другите – вика си – са некви измислени, вносни, джендъри, пà желаят да краднат, като моя човек, мà него си го аресвам, а тия не ги аресвам, за*би ги!
Е? Не го ли заслужаваме това в Народното събрание?
Ще изтъквам една доста поучителна и остаряла поговорка (за страдание, не българска, другояче можеше да ни е послужила вече): „ не може да клатиш дървото с ку*вите и да чакаш от него да падне почтено момиче за брачна половинка “.
Какво си мислим ние?—че можем да клатим дървото с политическите ку… нали… и от него да падне избавител на нацията? Я, по-сериозно.
Айде – до неотдавна – можехме да си се самоизвиняваме с почти вярното „ няма за кой да гласоподавам “. Горе-долу. Но към този момент има не една, ами ДВЕ демократични и европейски партии, които могат (и го показаха) да ни издърпат напред и да ни сложат на мястото, което ни се поставя в европейското семейство.
Но не ги харесват, не им схващат какво приказват, прекомерно възпитани и умни им се костват, нямат тулупи, не викат, не наскърбяват, не се държат народняшки. Не вземат да извъртят някоя чалга, да попеят, да помятат малко банкноти, салфетки, не вземат да плеснат некой по врата, ей по този начин – да покажат малко балкански народнитет, дет се вика!
Плюс това какъв брой е занимателно да ги обиждаш и псуваш, да им приказваш за „ парапети “ и „ пици на кристали “ и… нищо да не ти се случва. Свобода! Кеф! Не е като да се подиграеш на някой дебелак, да ти прати след това двеста данъчни и прокуратурата – ей по този начин, за многообразие.
Хем са лесна плячка за „ националното творчество “ и по тази причина рейтингът измежду природонаселението им е невисок, хем са сполучливи, млади и можещи, а народът тук наскърбява на „ умни и красиви “, тука тия не летят… Не миришат на вкисната пот и лук, не са дебели, имат вратове, не са народняци, не цитират бай Тошо Тиквата, нямат престъпно минало. За нищо не стават!
Е? Не заслужаваме ли протичащото се в Народното събрание?
Как се водят разногласията там? С крясъци и подвиквания по разгулен, с „ шегички “ от равнището на пиянска частушка и обикновено заяждане, целящо да изкара съперника отвън нерви и след това да му се подиграват; с надвикване, а не с по-ясна цел, по-добра стратегия или фрагменти. С надвикване! И лъжите летят без проблеми. Кой поръча машините за гласоподаване, а след това ги назова „ Мадуровки “? Кой даде обещание в Брюксел да затвори ТЕЦ-овете, а в този момент трансферира виновността на други? Кой игра карти със Златев, а упрекна „ Промяната “ (дето имаха 7 месеца управление), че Лукойл не плащали налози?
Ама народът се лензи от кеф, щото „ по този начин и по този начин всички крадат, тия най-малко им харесват “ и си гласоподават за тях. Другите – намерено путинските партии (за разлика от скрито путинските) също си имат представители в Народното събрание, по малките екрани не стопират да ги канят да си сеят отровните неистини за копейки. И народът и на това се кефи и му е гот.
Не е правилно, че българите не могат да се оправят, поради което все търсят някой външен да им е отговорен – все международен скрит план им се привижда. Не е правилно, че не могат да се оправят. Истината е, че не желаят.
И това, което се случва в Народното събрание, даже да се вършат, че им е обидно, в действителност надълбоко в себе си те си знаят, че то ги забавлява.
Харесва им, радостни ги. И политиците си харесват. Иначе нямаше да гласоподават за тях.
А на масата, която не гласоподава, ѝ харесва да не гласоподава, харесва ѝ да се усеща „ непокорен “ и все едно знае някаква страшна загадка – по какъв начин всички са „ едни и същи “ – а ние наивниците вървим да си губим времето да гласуваме.
А най-после, като теглиш чертата, и ти – дето работиш и правиш безценен артикул или услуга и дърпаш нагоре, вървиш да гласуваш и си възпитаваш децата да са членове на обществото, а не паразити, и оня, дето краде от служебната нафта, а продукцията му е да работи, едвам не заспи, сте в кюпа дружно и щом имаш повече пари от него, значи си апаш, а щом имаш речник с повече от 100 думи, значи си джендър еврогейски и си сътрудник на Сорос. Тоест: ти някак си си отговорен за неговите неудачи и „ ей за тва сме на тва състояние! “ И, повярвай ми, в случай че слезеш на неговото равнище и най-малко малко почнеш да крадеш и да се оплакваш, ще те хареса повече и към този момент ще те гледа по-дружелюбно, по-малко отговорен ще си.
Те по този начин са си привикнали от времето на соца, за което по този начин жално плачат – когато всеки (некадърник и мързел) имаше работа и получаваше заплата (изкарана от кадърните, които въпреки всичко работеха).
Е? Не го ли заслужаваме това в Народното събрание?
Дали ще се оправим в миналото? Да, тъй като по този начин върви колелото на историята – в никакъв случай нищо не стои постоянно на високо или постоянно на ниско. Но дали ние ще сме живи да го забележим? Не. Много безполезни генерации, щракащи с пръсти и викащи: „ не ме занимавай с нелепости бе! “ ще би трябвало да остареят и умрат, преди да се оправим. Така че първото лице множествено число в тази ситуация е несвоевременно. Ние няма да се оправим. България ще се оправи. Някой ден. Много напред в бъдещето.
Точно това.
Казвахме ли си, че няма смисъл да се гласоподава? Казвахме си.
Умувахме ли по какъв начин „ всички са маскари “? Умувахме.
А когато въпреки всичко гласувахме, гласувахме ли за едни и същи по един и същи метод? Гласувахме.
След (уж) „ рухването “ на комунизма 1989 година, гласувахме ли незабавно за Българска социалистическа партия? Гласувахме.
Направихме ли лустрация на ченгетата? Не. Било късно. Още деветдесетте „ демократите “ заговориха, че към този момент било късно и лъснаха, че никакви демократи не са, а са назначени партийни фрагменти да го играят „ демократи “.
Като забележим неистини и изми от депутатите, вършим ли нещо или подвигаме плещи: „ тука е така… “ и продължаваме да си джвакаме салатата?
Една гигантска (иска ми се да я нарека „ фракция “, само че няма) част от обществото живее ли с презумцията, че „ всички крадат и лъжат “ (включително и те самите – от служебната нафта, от съседа, от родителите си)? Живее. И те си споделят: „ тъй-тъй всички краднат, дай най-малко да си гласоподавам за тоя апаш, дет‘ мий най-симпатичен на мене! “ И си гласоподават за тулупи, щото са им най-симпатични, а тез другите – вика си – са некви измислени, вносни, джендъри, пà желаят да краднат, като моя човек, мà него си го аресвам, а тия не ги аресвам, за*би ги!
Е? Не го ли заслужаваме това в Народното събрание?
Ще изтъквам една доста поучителна и остаряла поговорка (за страдание, не българска, другояче можеше да ни е послужила вече): „ не може да клатиш дървото с ку*вите и да чакаш от него да падне почтено момиче за брачна половинка “.
Какво си мислим ние?—че можем да клатим дървото с политическите ку… нали… и от него да падне избавител на нацията? Я, по-сериозно.
Айде – до неотдавна – можехме да си се самоизвиняваме с почти вярното „ няма за кой да гласоподавам “. Горе-долу. Но към този момент има не една, ами ДВЕ демократични и европейски партии, които могат (и го показаха) да ни издърпат напред и да ни сложат на мястото, което ни се поставя в европейското семейство.
Но не ги харесват, не им схващат какво приказват, прекомерно възпитани и умни им се костват, нямат тулупи, не викат, не наскърбяват, не се държат народняшки. Не вземат да извъртят някоя чалга, да попеят, да помятат малко банкноти, салфетки, не вземат да плеснат некой по врата, ей по този начин – да покажат малко балкански народнитет, дет се вика!
Плюс това какъв брой е занимателно да ги обиждаш и псуваш, да им приказваш за „ парапети “ и „ пици на кристали “ и… нищо да не ти се случва. Свобода! Кеф! Не е като да се подиграеш на някой дебелак, да ти прати след това двеста данъчни и прокуратурата – ей по този начин, за многообразие.
Хем са лесна плячка за „ националното творчество “ и по тази причина рейтингът измежду природонаселението им е невисок, хем са сполучливи, млади и можещи, а народът тук наскърбява на „ умни и красиви “, тука тия не летят… Не миришат на вкисната пот и лук, не са дебели, имат вратове, не са народняци, не цитират бай Тошо Тиквата, нямат престъпно минало. За нищо не стават!
Е? Не заслужаваме ли протичащото се в Народното събрание?
Как се водят разногласията там? С крясъци и подвиквания по разгулен, с „ шегички “ от равнището на пиянска частушка и обикновено заяждане, целящо да изкара съперника отвън нерви и след това да му се подиграват; с надвикване, а не с по-ясна цел, по-добра стратегия или фрагменти. С надвикване! И лъжите летят без проблеми. Кой поръча машините за гласоподаване, а след това ги назова „ Мадуровки “? Кой даде обещание в Брюксел да затвори ТЕЦ-овете, а в този момент трансферира виновността на други? Кой игра карти със Златев, а упрекна „ Промяната “ (дето имаха 7 месеца управление), че Лукойл не плащали налози?
Ама народът се лензи от кеф, щото „ по този начин и по този начин всички крадат, тия най-малко им харесват “ и си гласоподават за тях. Другите – намерено путинските партии (за разлика от скрито путинските) също си имат представители в Народното събрание, по малките екрани не стопират да ги канят да си сеят отровните неистини за копейки. И народът и на това се кефи и му е гот.
Не е правилно, че българите не могат да се оправят, поради което все търсят някой външен да им е отговорен – все международен скрит план им се привижда. Не е правилно, че не могат да се оправят. Истината е, че не желаят.
И това, което се случва в Народното събрание, даже да се вършат, че им е обидно, в действителност надълбоко в себе си те си знаят, че то ги забавлява.
Харесва им, радостни ги. И политиците си харесват. Иначе нямаше да гласоподават за тях.
А на масата, която не гласоподава, ѝ харесва да не гласоподава, харесва ѝ да се усеща „ непокорен “ и все едно знае някаква страшна загадка – по какъв начин всички са „ едни и същи “ – а ние наивниците вървим да си губим времето да гласуваме.
А най-после, като теглиш чертата, и ти – дето работиш и правиш безценен артикул или услуга и дърпаш нагоре, вървиш да гласуваш и си възпитаваш децата да са членове на обществото, а не паразити, и оня, дето краде от служебната нафта, а продукцията му е да работи, едвам не заспи, сте в кюпа дружно и щом имаш повече пари от него, значи си апаш, а щом имаш речник с повече от 100 думи, значи си джендър еврогейски и си сътрудник на Сорос. Тоест: ти някак си си отговорен за неговите неудачи и „ ей за тва сме на тва състояние! “ И, повярвай ми, в случай че слезеш на неговото равнище и най-малко малко почнеш да крадеш и да се оплакваш, ще те хареса повече и към този момент ще те гледа по-дружелюбно, по-малко отговорен ще си.
Те по този начин са си привикнали от времето на соца, за което по този начин жално плачат – когато всеки (некадърник и мързел) имаше работа и получаваше заплата (изкарана от кадърните, които въпреки всичко работеха).
Е? Не го ли заслужаваме това в Народното събрание?
Дали ще се оправим в миналото? Да, тъй като по този начин върви колелото на историята – в никакъв случай нищо не стои постоянно на високо или постоянно на ниско. Но дали ние ще сме живи да го забележим? Не. Много безполезни генерации, щракащи с пръсти и викащи: „ не ме занимавай с нелепости бе! “ ще би трябвало да остареят и умрат, преди да се оправим. Така че първото лице множествено число в тази ситуация е несвоевременно. Ние няма да се оправим. България ще се оправи. Някой ден. Много напред в бъдещето.
Източник: novini.bg
КОМЕНТАРИ